Р Е Ш Е Н И Е
Номер І 11.08.2017 г. гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд, на 13.07.2017 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Ганка Атанасова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2422 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.341 и сл. ГПК.
Депозирана е искова молба от Е.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощниците си адв. Н.М. и адв. А.М. ***,
СРЕЩУ
1/ З.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
2/С.Ю.Х., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***/Г.Н.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
4/Г.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
5/М.Н.М., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Б.,
6/Н.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
7/А.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
8/М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
ЗА ДЕЛБА НА:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в урбанизирана територия
е начин на функционално предназначение - дворно място, находящо се в с.Г., общ.Л.,
обл.Р., е административен адрес: **, цялото с площ от 1385кв.м.. представляващ
УПИ №XV-
67 в квартал №9 по плана на с.Г., одобрен със Заповед №143/1998г. на кмета на Община Л., при граници: на север: УПИ №І-70 и УПИ № ІІ-66; на изток- УПИ № ІІІ-65; на юг- УПИ №ХІІ-68 и УПИ №ХІV-80 и на запад - улица, ведно е построената в този имот, на линията на уличната регулация, едноетажна паянтова жилищна сграда е частичен сутерен, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от три стаи, салон и изба, и паянтов навес, със застроена площ от 78 кв.м.
ПРИ ПРАВА:
съответните законни
квоти на всяка от страните.
Ищецът твърди, че е
придобил правото на собственост върху идеална част от процесния имот въз основа
на наследство от общия наследодател А. Х. А.– баща на ищеца. Без знанието и съгласието на ищеца, ответницата С.Ю.Х., която е съпруга на
покойния брат на ищеца - Н. А. Х. - починал на **г., се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост №*, том *, рег.№ *, дело№ * от *г. на нотариус Н. Стоянова с
рег.№291 на НК, в който нотариален акт тя е записана като едноличен собственик
на процесния недвижим имот. Този нотариален акт е съставен по реда на чл. 483,
ал.2 ГПК /отм./ – въз основа на обстоятелствена проверка за придобиване
собствеността по давност. Твърди, се че цитираният нотариален акт е
издаден незаконосъобразно. Ето защо, се прави искане същият да бъде обезсилен
по реда на чл.537, ал.2 ГПК.
От всички ответници
отговор на исковата молба депозират само С.Ю.Х. и Г.Н.А., и двете действащи
чрез пълномощника си адв. К.К.К. от АК – Русе. Намират исковите претенции за
недопустими, а по същество – неоснователни и недоказани. Твърди, се че
ответника С.Ю.Х. живее в процесния имот още от както се е омъжела и е била на
15 години, а след смъртта на съпруга си Н. А.Х.продължила да живее там.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ищецът се явява лично, заедно с пълномощника му адв. А.М. ***, който поддържа исковата молба. Излага допълнителни съображения за основателността на исковата претенция, като депозира подробна писмена защита.
Ответникът З.А.А., при редовност в призоваването не се
явява в откритото съдебно заседание.
Ответниците С.Ю.Х. и Г.Н.А., при редовност в призоваването
се явяват лично, заедно с пълномощника си адв. К.К.К. от АК – Русе. Излагат съображения
за неоснователност на исковата претенция, като представят подробна писмена
защита.
Ответниците Г.Н.И., М.Н.М., Н.Н.А., А.Ю.Ю. и М. Ю.Ю., всички при редовност в призоваването се
явяват лично в откритото съдебно заседание, но не изразяват становище по
същество на исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следното от фактическа и правна страна:
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 83, том ІІ, дело №
688/1974 от 01.07.1974г., за собственик на процесния имот въз основа на
давностно владение е признат А.Х. К. /л. 6/.
По делото не спори,
че към въпросната дата същият е бил в граждански брак с А. И.А.
На 25.09.1975г. починал техния син Н. А. Х.,
като оставил за свои наследници съпругата си С. Ю. Х. и четирите си дъщери - Г.Н.И.,
Г.Н.А., М.Н.М. и Н.Н.А. /л. 50-51, 11, 46/.
На 01.09.1978 г.
починал А.Х. К. /л.11/, а на 03.04.1986г. починала съпругата му А. И. А.
/л.46/, като същите освен починалия на 26.09.1975г. син Н. А. Х., имали още три
деца – З.А.А., Е.А.Х. и Х. А. А.. Последната починала на 02.02.2012г., като
оставила за свои наследници двамата си синове А.Ю.Ю. и М.Ю.Ю. /л. 11-12, 46-47,
49/.
Тъй като Н. А.Х.е
починал преди своите родители А.Х. К.и А.И.А., той се замества в наследяването
по закон от своите низходящи, поради и което неговата съпруга С.Ю.Х. не е придобила право на собственост
върху процесния имот, въз основа на
наследяване, на осн. чл. 10, ал.1 ЗН.
По делото е
безспорно, че в процесния имот до смъртта си са живеели А.Х. К.и А.И.А.. Там
живеел и синът им Н. А.Х., заедно със
съпругата С. Ю.Х. и четирите си дъщери - Г.Н.И., Г.Н.А., М.Н.М. и Н.Н.А.. След
като Н. А.Х.починал на 25.09.1975г.
горепосочените лица продължили да живеят в имота. На 01.09.1978 г. починал А.Х.
К., а на 03.04.1986г. починала съпругата му А.И.А.. Така в имота останала да
живее само С. Ю.Х. с четирите си дъщери - Г.Н.И., Г.Н.А., М.Н.М. и Н.Н.А..
На
10.08.2007г. С. Ю.Х. се снабдила с констативен нотариален акт за
собственост №*, том *, рег. *, дело * от **. на нотариус Н. Стоянова с рег.№291
на НК, в който нотариален акт тя е записана като едноличен собственик на
процесния недвижим имот. Този нотариален акт е съставен по реда на чл. 483,
ал.2 ГПК /отм./ – въз основа на обстоятелствена проверка за придобиване
собствеността по давност.
Горната фактическа
обстановка е безспорна. Единствения спорен въпрос по делото е дали С. Ю.Х. е
придобила правото на собственост върху процесния имот въз основа на придобивна
давност.
Свидетеля Р. Р. /син на ищцата/, сочи че действително
след като починал дядо му А.Х. К./1976г./, вуйна му С. останала да живее в
процесния имот, тъй като имала 4 момичета, които гледала там, а й съпругът й
бил починал. От преди около 15-18г. дъщерите й, които пораснали, я взели в
Белгия, като се връщала 1 път в годината за 1-2 месеца. От преди 5-6 години,
майка му е ходила да бере плодове в имота, без да е имало възражения от С.
/л.163/.
Свидетеля Б. Д. /воден от ищцата/, сочи че знае имота,
като от около 10 г. никой не живее в този имот. Ищцата е ходила да се интересува
от имота.
Свидетеля К. А. /воден от ответниците С.Ю.Х.
и Г.Н.А./, сочи че е бивш
зет на С.Ю.Х.. Още от както се оженил за нейна дъщеря през 1987г., С.Х. е
живеела в процесния имот, плащала за ремонти по къщата. Сочи, че е бил
разпитван от нотариус във връзка с нотариалния акт по обстоятелствената
проверка в полза на С.Ю.Х..
Свидетеля К. И./воден от ответниците С.Ю.Х.
и Г.Н.А./, сочи че от 1953 г. живее в съседен на процесния имот, като от тогава в процесния
имот е живяла С., заедно със свекъра си, свекървата си, съпруга си и четирите
си деца. Първо починал съпругът й, след това свекъра й, а след това й
свекървата й през 1986г, като така С. останала да живее в имота с 4 – те си
деца. Живеела и към момента там, като децата й от време на време я вземали при
себе си в чужбина да я гледат. Миналата година С. поръчала на съпруга на
свидетелката да извика майстори, които да ремонтират покрива на къщата, като
заплатила за ремонта. Сочи, че е била разпитвана от нотариус във връзка с
нотариалния акт по обстоятелствената проверка в полза на С.Ю.Х..
Свидетеля Х. Х. /воден от ответниците С.Ю.Х.
и Г.Н.А./, сочи че от
1960 г. С. живее в процесния имот. По празниците Байрям в имота са идвали две
от дъщерите на А.Х. К., но не и Е., която отказвала да идва.
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с
решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Самото
производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на
съсобствеността. С оглед особения характер на производството и въпросите, които
се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че релевантно между страните
по делото е дали между тях е налице съсобственост, възникнала в резултат на
наследяване, върху процесния, както и какви са правата им в съсобствеността.
Налице е заявено от страна на ищцата оспорване на констативен нотариален №*, том *, рег. *, дело
* от **. на нотариус Н. Стоянова с рег.№291 на НК, с който С.Ю.Х. е призната за собственик по давностно владение върху
процесния имот.
В първата фаза на делбата това оспорване
подлежи на разглеждане. Констативният нотариален акт не се ползва с материална
доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост на молителя. Доказателствената тежест, че последния не е
станал собственик на процесния недвижим имот по давностно владение е на този,
който оспорва признатите с констативния нотариален акт права. В този смисъл
Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 167/24.06.2013 г.
по гр.д. № 1889/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В
настоящия случай доказателствената тежест е на ищцата.
Ангажираните от ищцата гласни доказателства –
показанията на св. Р. Р. /син на ищцата/, в които сочи че от
15-18 г. С. е живее при дъщерите си в
Белгия, като се връщала 1 път в годината за 1-2 месеца, не водят до
невъзможност същата да придобие имота по давност. В постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение от 02.05.2012г. по гр.д.№83/11г. на ВКС, І ГО е
посочено, че владението може да се осъществява и чрез периодични посещения в
имота, без да е необходимо той да бъде обработван и облагородяван. Така и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение №16/17.04.2015 по дело №5652/2014 на ВКС, ГК, I
г.о. Както е посочено в т. 2
от Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК: „Позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок.“ Т.е. дори и да се приеме за вярно твърдението, че от 1999г. С.Х. живее в
Белгия, то до тази дата отдавна е бил изтекъл законоустановения срок по чл. 79,
ал. 1 ЗС, считано 1986г. /от когато живее
самостоятелно в имота заедно с 4-те си деца/. Обстоятелството, че ищцата преди 5-6 г. е ходила да бере
плодове в имота, не прекъсва придобивната давност, тъй като към този момент
имота е бил придобит въз основа на изтекла придобивна давност от С.Х.. По
изложените съображения, твърденията на втория свидетел воден от ищеца – Б. Д. в
които сочи че от 10 г. никой не живее в имота, са ирелевантни, тъй като още
преди тези 10г. имота е бил придобит по давностно владение от страна на С.Х..
Твърденията на свидетеля, че ищцата е ходила да се интересува от имота, са
неконкретизирани, както по време /дали
това не е станало след придобиване по давност на имота/ така и в какво са
се изразявали същите.
Гостуванията в имота по
празници Байрям от страна на сънаследниците не водят до прекъсване на
придобивната давност.
От приетите по делото
свидетелски показания на свидетелите Свидетеля К.А., К.И.и Х.Х., се установява,
че след 1986г., ответницата С.Х. е осъществявала непрекъснато
владение относно процесния имот в продължение на повече от 10 години. За
този период са доказани както
обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и на намерението
за придобиване по давност.
По
възражението, че ответницата С.Х. не
е манифастирала изрично пред ищцата и останалите ответници, намерението си за
своене.
Ответницата С.Х. не е сънаследник със страните и не е била
съсобственик, поради което по арг. на чл. 69 ЗС намерението за своене на
вещта не трябва да бъде манифастирано изрично, защото се предполага, че
владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я владее за другиго. В
този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК.
С оглед гореизложеното оспорването на процесния
констативен нотариален, се явява неоснователно и недоказано по реда на пълно и
главно доказване.
От изложеното следва, че издадения в полза С.Х. констативен
нотариален акт я легитимира като собственик на процесният имот. С
оглед достигнатите изводи не се доказва наличието на съсобственост по отношение
на процесния имот между страните по делото възникнала в резултат на наследяване. В резултат на гореизложеното предявеният иск за делба
подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
При отхвърляне на искът за делба, издаденият
в полза на ответника нотариален акт не следва да се отменя. В този смисъл постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 232/04.11.2011 г. по гр.д. № 1354/2010 г. на
ВКС, ІІ г.о.
По
държавните такси.
С оглед отхвърлянето на молбата за делба, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд – Разград сумата от 100.00 лв., представляваща държавна, дължима при отхвърляне на молба й за делба, на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и сумата от 5.00 лв. представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на на осн. чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
По отношение на разноските:
С оглед отхвърляне на искът за делба, ищцата
следва да заплати на ответницете С.Ю.Х. и Г.Н.А. по 400 лв., представляващи
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
СРЕЩУ
1/ З.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
2/С.Ю.Х., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***/Г.Н.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
4/Г.Н.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
5/М.Н.М., ЕГН **********,***, с настоящ адрес Б.,
6/Н.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
7/А.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
8/М.Ю.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***,
ЗА ДЕЛБА НА:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в урбанизирана територия е начин на функционално предназначение - дворно място, находящо се в с.Г., общ.Л., обл.Р., е административен адрес: Ул. *, цялото с площ от 1385кв.м.. представляващ УПИ №XV-67 в квартал №9 по плана на с.Г., одобрен със Заповед №143/1998г. на кмета на Община Л., при граници: на север: УПИ №І-70 и УПИ № ІІ-66; на изток- УПИ № ІІІ-65; на юг- УПИ №ХІІ-68 и УПИ №ХІV-80 и на запад - улица, ведно е построената в този имот, на линията на уличната регулация, едноетажна паянтова жилищна сграда е частичен сутерен, със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от три стаи, салон и изба, и паянтов навес, със застроена площ от 78 кв.м, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград, сумите:
- 100.00 лв. /сто лева/, представляваща държавна, дължима при отхвърляне на молба му за делба, на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
- 5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на на осн. чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
ОСЪЖДА Е.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Ю.Х., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/,
представляващи деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.А., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева/, представляващи деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: