РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1388
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1049 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция срещу решение № 260196/08.02.21г,
постановено по АНД № 6762/2020г. по описа на ПРС, IX н.с., с което е отменено наказателно постановление № 20-1030-009698 от
17.09.2020г., издадено от М.В.М., на длъжност началник група при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят ОД на МВР –
Пловдив Сектор Пътна Полиция, моли да се отмени атакуваният съдебен акт като
неправилен и незаконосъобразен и да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба Н.Р.Р., оспорва жалбата.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно призован,
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Пловдивският административен
съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с
наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото
доказателства, намери следното :
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран
с жалба против наказателно постановление № 20-1030-009698 от 17.09.2020г.,
издадено от М.В.М., на длъжност началник група при сектор „Пътна полиция“ на ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Установено е от фактическа
страна, че на 15.06.2020г., в 11:35 часа, в град Пловдив, на бул.„Асеновградско
шосе“ № 1, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546 било заснето
движение на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“
с измерена скорост от 101 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 51 км/ч..
Въз основа на заснемането
била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на
автомобила, движение с установена скорост от 104 км./ч., като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 15.06.2020г. и час - 11:35:06ч.,
като място на нарушението били отразени географски координати. Съгласно справка
база данни КАТ било установено, че собственик на лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ била З.Д.Д..
З.Д.Д. депозирала Декларация
от 25.08.2020г., в която посочила, че на 15.06.2020г., в 11:35 часа, МПС с
регистрационен номер „***“ било управлявано от Н.Р.Р., като приложила и копие
от Пълномощно, заверено от нотариус С.Д.на 16.10.2018г. към същата декларация.
Въз основа на това бил
съставен АУАН с номер – Серия АА № 816522 срещу Н.Р.Р. за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, който АУАН А.подписал, без да отрази възражения. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
За да отмени обжалваното НП,
районният съд, след като подробно е обсъдил и анализирал всички събрани
доказателствени средства, е приел, че е налице неправилно приложение на
материалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Изложено е,че
предвиденият по чл.189,ал.4 от ЗДвП ред за установяване на нарушенията, заснети
с автоматизирано техническо средство или система, без водачът да бъде спрян и
установен от компетентните органи, се отнася само до относително по-леко
наказауеми нарушения – тези, за които не
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство. И след като в конкретния случай нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546 и МПС с регистрационен номер „***“
не е било спряно за проверка от компетентен орган, не е установена
самоличността на водача, не е издаден електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за нарушение, с
което е наложено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство, то практически е „заобиколено“ ограничението, предвидено от
законодателя в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Мотивирано е,че е „ползван“
облекчения ред за установяване на нарушението, а именно – само с техническо
средство, без да бъде непосредствено установена самоличността на водача , а
след това, чрез съставяне на АУАН, се е преминало към реализиране на
административнонаказателна отговорност и налагането на наказание - лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, каквото не може да бъде
наложено при облекчената процедура на чл.189, ал.4 от ЗДвП, с оглед изричната
забрана на последната разпоредба.
Посочено е и още едно
основание за отмяна на обжалваното НП, а именно липсата на представено, ведно с
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача. Прето е,че разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е императивна, доколкото е свързана със способ за ангажиране
административнонаказателната отговорност на трето лице посредством деклариране
данни от друго такова, поради което всякакво правоприлагане по „аналогия“ и
„заместване“ на изрично указания в нормата документ с други такива е напълно
недопустимо. Мотивирано е още,че фактът на притежаване на копие от
свидетелството за управление на водача от собственика създава достатъчно правна
сигурност относно предаване управлението на МПС от първия на втория, както и,че
в представеното пълномощно никъде не е упоменато свидетелство за управление на
МПС на санкционирания водач.
Решението е правилно като
краен резултат.
Касационния съд не споделя
изводите на въззивната инстанция за това, че приложеният ред за установяване на
нарушението и за налагане на административно наказание е неправилен. Не се
констатира нарушаване на процедурата по реализиране на отговорността именно
поради това,че констатираното нарушение е такова, за което се предвижда и
лишаване от право да се управлява МПС. С електронен фиш се налагат само
наказания "глоба" или "имуществена санкция", но не и
наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или отнемане на
контролни точки, какъвто е процесният случай. Това указание се съдържа в
императивната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и, когато нарушението е от
по-тежкия вид, единственият законосъобразен подход на компетентните лица е
именно приложеният ред със съставяне на АУАН и НП. Видно от административната
преписка е, че използваното АТСС е било поставено в служебен автомобил в стационарен
режим на измерване. Според приложимата наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,/чл.9,ал.3/
при осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил
или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в
контролираната посока, като по време на измерване на скоростта от мобилно АТСС
служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда
или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за
спазване правилата за движение. Може, следователно не е задължително. Според
чл.11 за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни
автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи
на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя, като
единствено в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират намясто
и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. В случая не се
установява и видно е, че нарушението не е установено в хипотезата във време на
движение на служебния автомобил, а напротив в стационарен режим.
Правилно е прието обаче от
районния съд, че липсата на копие от СУМПС при представянето на декларацията по
чл.189,ал.5 от ЗДвП е пречка за съставянето на АУАН и издаването на НП по
отношение на санкционираното лице, посочено в декларацията. Изискването за представяне
на копие от СУМПС е кумулативно, а съдържащата го разпоредба е императивна и
неспазването й е абсолютно основание за отмяна на издаденото НП. Следвало е, след
като декларацията не отговаря на изискванията на чл.189,ал.5 от ЗДвП,
административнонаказателното призводство да продължи по отношение на
установения собственик на управляваното МПС.
По изложените съображения
съдът намира,че обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260196/08.02.21г,
постановено по АНД № 6762/2020г. по описа на ПРС, IX н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: