Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 11.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 734/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Д.А. и Р.А. против „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *********. Предявеният иск е с правно основание по чл. 109 от Закона за
собствеността (ЗС). Ищците посочват, че по силата на
договор за продажба от 2012 г. са собственици на дворно място, находящо се в
землището на с. С., общ. С., попадащо в границите
на околовръстен строителен полигон на махала „..”, заедно с построените в него сгради.
В исковата молба се излага, че в имота се намират съоръжения (стълбове,
метални подпорни въжета и кабели), които са
собственост на ответното дружество. Подробна индивидуализация на имота и на
намиращите с в него съоръжения, А. са направили с уточняващата молба, подадена
от тях на 20.03.2019 г. и приложена към гр.д. № 7398/2019 г. Въпреки молбите
подавани от ищците, „ЧЕЗ Разпределение България” не е пожелало да измести съоръженията си извън
имота. Въз основа
на така изложените фактически твърдения е поискано от съда да осъди ответника да премахне стълбовете, които са
поставени в имота на ищците, металните въжета, както и кабелите, които
преминават през него (с изключение на кабелите, чрез които се захранва имота). Такова е искането направено с
исковата молба от 26.11.2018 г. В проведените открити съдебни заседания, както
и писмени становища и защита, се излагат подробни съображения, че за да
възникне сервитут, енергийните обекти трябва да са изградени законосъобразно. Прави
се разграничение между стълбовете и металните въжета. Оспорва се становището на
назначеното по делото вещо лице, че стълбовете имат характера на търпими
строежи по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
От страна на
ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се твърди, че
въпросните два стълба, находящи се в имота на ищците, представляват част от
мрежата ниско напрежение за електроснабдяване на потребителите на територията
на с. Свидня, общ. Своге, и представляват енергийни съоръжения по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) и
по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на сега действащия Закон за енергетиката (ЗЕ). Мрежата е капитализирана през 1992 г.,
съответно е изградена и въведена в експлоатация преди 1999 г., и от тогава до
сега се ползва по предназначение и в съответствие с изискванията на
закона. С влизане в сила през 1999 г. на
ЗЕЕЕ по отношение на процесната мрежа, като „съществуващо” енергийно съоръжение
и в полза на ответника, като енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 16 от
ДР на отменения ЗЕЕЕ, съответно § 1, т. 24 от ДР на сега действащия ЗЕ, са
възникнали по силата на закона сервитутни права на основание чл. 60, ал. 2, т.
1 от ЗЕЕЕ (отм.).
Допълнителни съображения са изложени от пълномощника в писмено становище и в
защита, като се иска от съда да отхвърли предявения иск.
По делото са събрани
писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна,
която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският
районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения
отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки
приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното :
От 2012 г. ищците са собственици на
неурегулиран поземлен имот, дворно място, находящо се в строителните граници на
с. Свидня, общ. Своге. Тъй като имотът е извън регулация, с исковата молба не е
приложена актуална скица, а същият е индивидуализиран със скицата изготвена от
вещото лице по експертизата. В него през 1985 г. е изградена масивна сграда, узаконена като
вилна през 1993 г. През 1985 г. е изградена и
второстепенна постройка, за която през 2012 г. е издадено удостоверение за
търпимост на основание § 16, ал. 1 от преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство
на територията (ЗУТ). Местността е вкарана в строителните граници на селото с
решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет – София (ИК на ОНС) от 09.02.1982 г., с което е одобрен
околовръстен строителен полигон на махала „..”. По делото няма данни предишните собственици
на имота, до 2012 г., по какъвто и начин да са възразили срещу изграждането на
двата стълба, включително да са оспорвали правата на ответното дружество, а
видно е от нотариалния акт, че те (техните наследодатели) се легитимират като собственици с нотариален
акт от 1972 г.
От заключението на вещото лице се
установява, че единият стълб е съществувал към 1988 г. – 1990 г., следователно е изграден
преди това. За да достигне до този извод експертът стъпва на неодобрения
кадастрален план на местността от 1990 г. и заснемането извършено около 1988 г.
Въздушната линия е минавала през покрива на сградата, като за да бъде узаконена
вилната сграда е изместена въздушната линия и е монтиран другият стълб, което е
станало до 1993 г. Това обстоятелство е констатирано от фотоснимките на фасадите
на сградата към датата на узаконяването, които са неразделна част от проекта за
узаконяване. Така, по един достатъчно категоричен начин, се установява кога са
изградени двата стълба. Те са допълнително усилени с по едно метално въже, фиксирано
към земята. Преминаващото през имота на ищците инженерно съоръжение
представлява въздушна линия (ВЛ) ниско напрежение и
снабдява махалата с електричество. Абонатите са около сто. Според вида на
стълбовете, с които е изградена мрежата, вещото лице приема, че същата е
изградена около 1968 г. За изграждането на двата стълба, както и за мрежата
изобщо, не е открита строителна документация. Мрежата ниско напрежение е
включена в баланса на ответното дружество и е заприходена през 1992 г.
В открито съдебно заседание ищецът А. заяви,
че към момента неговият имот не се захранва с електричество от тези два стълба,
но беше репликиран от юрк. З., според която се касае за непрекъснато съоръжение,
като за имота си ищците вземат електричество от същата мрежа.
От събраните по делото доказателства е
видно, че такива стоманобетонни електрически стълбове има не само в имота на
ищците, но и в съседните имоти, като всички са с метални въжета фиксирани към
земята, включително в двора на ищците има метално въже свързано със стълб
намиращ се в съседен имот. По стълбовете чрез изолатори са монтирани пет броя електрически
кабели, по които се пренася електричеството до абонатите. Стълбовете, заедно с
металните въжета и кабелите, образуват
т.нар. „енергиен обект” по смисъла на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Искът по чл. 109 ЗС
е допустим, като ищците безспорно доказаха, че са собственици на имота по
силата на договора за продажба от 2012 г., както и обстоятелството, че използваните
от ответното дружество съоръжения им пречат да упражняват
пълноценно правото си на собственост.
Съдът
обаче счита, че „ЧЕЗ Разпределение България” АД има ограничено
вещно право върху имота на ищците, и последните са длъжни да съобразяват поведението
си с това обстоятелство. Съдържанието на сервитута, включва
правото процесните съоръжения да бъдат държани в имота на ищците, да бъдат
експлоатирани и поддържани, като собствениците на служещия имот са длъжни да
търпят съоръженията в имота си, както и ограниченията свързани с това, подробно
описани в Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти
издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на
земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съображенията са следните :
Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) около енергийните
обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти към
датата на влизане на ЗЕЕЕ (ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.) сервитутното право възниква по силата на закона. Или
едно от условията, за да възникне сервитутно право в полза на електропреносното
дружество, е енергийният обект да е „заварен” от ЗЕЕЕ (отм.), т.е. да е изграден преди влизането
му в сила през юли 1999 г. и да е съществуващ към този момент. По настоящото дело това е безспорно
установено. С достатъчна категоричност може да се твърди, че стълб № 4 е
съществувал към 1990 г., а стълб № 5 към 1993 г. Следователно и двата стълба са
заварени като съществуващи от отменения закон.
При данните по делото, че двата
железобетонни стълба, чието премахване се иска, представляват част от въздушни
електропроводи, които и понастоящем са функциониращи, и доколкото не е
установено същите да не отговарят на техническите изисквания за този вид
енергийни обекти, обстоятелството, че за изграждането им не са открити
строителни книжа, само по себе си не може да обоснове уважаване на негаторния
иск за премахването им. Съгласно § 16 / § 127 от ПР на ЗУТ / Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ изградени
строежи, за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. По този начин е подходено и при издавеното
през 2012 г. на удостоверението за търпимост относно второстепенната постройка
в двора на ищците.
По отношение собствеността на
мрежата ниско напрежение следва да се посочи, че до 1999 г. тя не би могла да бъде частна собственост, нито на физическо, нито на юридическо
лице, а единствено държавна, като съоръженията в нея са изключени от
гражданския оборот. Мрежата в местността е изградена и приета за експлоатация при
действието на Закона за електростопанството от 1975 г., а като част от електрическата
мрежа, двата
стълба са съставлявали част от единната енергийна
система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона
за електростопанството /отм./. За да бъде въведена в експлоатация, да се
ползва в продължение на десетки години, както и днес, да бъде включена в
активите на държавното предприятие, то за тази мрежа ниско напрежение обосновано
би могло да се приеме, че при изграждането ѝ са били спазени
действащите законови изисквания, още повече, че се касае за дейност свързана с
повишен риск и специална регламентация, монопол на държавни предприятия към
момента на изграждането ѝ.
Безспорно по делото се
установява, че при узаконяването на вилната сграда е поставен стълб № 5, а
основен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си (на праводателите си) неправомерно
поведение. Т.е. поставянето на единия стълб е в пряка връзка с незаконното изграждане
на вилната сграда.
Също
така, по настоящото дело се касае за неурегулирана местност, а по всички
благоустройствени закони се е предвиждало и сега се предвижда при първа
регулация да се определят необходимите площи за изграждане на инфраструктурата,
включително енергийната. Освен това, сервитутното право не е обусловено от законността на
енергийния обект, така, както и правото на собственост върху една сграда не
зависи от това дали тя е законна или не. Съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката, възникналите по
силата на ЗЕЕЕ /отм./ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си – т.е. и към настоящия момент собственикът на служещия имот е
длъжен да търпи електропровода на ответника и да спазва всички останали елементи
на сервитутното право, възникнало в полза на енергийното дружество. Законът не предвижда
за възникването на сервитутното право други правопораждащи факти, освен
съществуването на енергийният обект към влизането в сила на
отменения закон, като легалната дефиниция на понятието „сервитутна зона” е
дадена с разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР.
По тези съображения, съдът приема, че искът следва да се отхвърли, а на ответника да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лева за депозит на
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля предявения от Р.Р.А. ***, ЕГН **********, и Д.П.А.
***, ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 159, ЕИК *********,
представлявано от двама от членовете на Управителния съвет, иск с правно
основание чл. 109 от Закона за собствеността за премахване на два
стоманобетонни стълба, на метални въжета, както и на кабели, намиращи се в неурегулиран
поземлен имот, собственост на ищците и находящ се в землището на с. С., общ. С., попадащ в границите
на околовръстен строителен полигон на махала „…”, одобрен с
Решение № 8 от 09.02.1982 г. на ИК
на ОНС – София, с площ по документ за собственост от 650 кв.м., а по измерване
от 770 кв.м., при граници и съседи на имота : от две страни път, имот на П. А. Б. и
имот на С. Г.
Осъжда Р.Р.А. ***, ЕГН **********,
и Д.П.А. ***, ЕГН **********, да заплатят на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, ЕИК *********,
представлявано от двама от членовете на Управителния съвет, направените по делото
разноски в общ размер на 400 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :