№ 27
гр. Велико Търново , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000284 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 166/ 09.03.2020 г., постановено по т.д. № 195/ 2018 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, да заплати на ищеца Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, към момента на постановяване на решението действащ лично и със
съгласието на неговата майка И. М. Ч., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически, емоционални болки и страдания, претърпени в
резултат на причинено по непредпазливост от деликвента П. П. Г. ПТП на
17.04.2018 г. ПТП в гр. Велико Търново, при което ищецът е получил открито
счупване на дясна голямопищялна кост, кръвно наместване и фиксиране с
метал, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, които увреждания са
1
довели до трайно затруднение движението на десен долен крайник, със срок
на лечение и възстановяване не по-малък от шест месеца, и временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и
възстановяване около 25 дни, дължимо по застраховка „Гражданска
отговорност” на „ФОРТУНА-КОМ” ООД, гр. София за лек автомобил „Пежо
208”, с рег. № СВ 35****, по полица № BG/23/118000041283, валидна от
24.01.2018 г. до 23.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата
571,02 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП; ОТХВЪРЛИЛ е предявените от ищеца срещу ответника: иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до 50 000
лева; иск за законната лихва за забава върху главницата, считано от
17.04.2018 г. – датата на увреждането; иск за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 571,02 лева до 1 142,04 лева, като неоснователни и
недоказани; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат А. Б. от АК – гр.
София, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1 032,13 лева, както и
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТОС
държавна такса върху уважения размер на исковете – 1 022,84 лева и 250 лева
за експертизи; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника, направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, в размер на
965 лева.
С Определение от 17.07.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК,
съдът е допуснал изменение на решението в частта за разноските, като е
осъдил ответника да заплати на адвокат Б., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 87,12 лева, наред с присъдените
1 032,13 лева, като е отхвърлил искането за разликата от присъдените до
пълния претендиран размер от 137,84 лева.
Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителните части, в които
съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата
25 000 лева до претендирания окончателен размер от 50 000 лева; отхвърлил е
иска на обезщетение за имуществени вреди над сумата 571,02 лева до
претендирания окончателен размер от 1 142.04 лева, както и е отхвърлил иска
за законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на
2
уведомяване на застрахователя – 30.05.2019 г., ищецът, чрез пълномощника
си по делото адвокат Б. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.
Навежда се довод за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия
ищец, а дори да се констатира такова – то е в толкова малък обем, че не
следва да се отразява на размера на обезщетението. Твърди се, че лихвата за
забава върху главниците следва да се присъди от датата на уведомяване на
застрахователя – 30.05.2018 г. Излагат се подробни съображения в подкрепа
на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в
обжалваните части и да постанови друго такова, с което да уважи изцяло
исковите претенции, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.05.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира се адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за необоснованост и
неправилност на въззивната жалба. Твърди се, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца, но неправилно съдът е определил размера му вместо на 75%
на 50%. Твърди се също така, че неправилно съдът е определил началната
дата, от която тече законната лихва върху претендираните главници. Излагат
се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния
съд да остави без уважение жалбата и потвърди решението, в обжалваните
части. Претендират се направените разноски по делото.
В деловодството на Великотърновския Апелативен съд е постъпила
въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника адвокат И. И. от АК – гр.
София, срещу решението в осъдителните му части, в които ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 25 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на
571,02 лева, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
12.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Навеждат се доводи за
неоснователност и недоказаност на исковете, както и че съпричиняване от
страна на пострадалия ищец е в размер на 75%, а не както е приел
първоинстанционния съд в размер на 50%, а също така и за неоснователно
завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се
цитира съдебна практика. Излагат се съображения в подкрепа на доводите.
3
Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени
решението, в обжалваните части и отхвърли исковете, а в условията на
евентуалност – да присъди значително по-малък размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на
въззивната жалба. Навеждат се доводи, че не е налице принос от страна на
пострадалия ищец за претърпяното от него ПТП, както и че правилно съдът е
определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите. Възразява се, че цитираната
във въззивната жалба на ответника съдебна практика е неотносима. Иска се
от въззивния съд да остави без уважение жалбата.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт намира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими,
поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. №
8267/ 12.09.2018 г., от ищеца Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, действащ лично и със съгласието на майка си И. М. Ч., чрез
пълномощника адвокат С. от АК – гр. Велико Търново, срещу ответника ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
цена на исковете: 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
1 142,04 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба се
твърди, че на 17.04.2018 г., около 08,55 часа, на *********** в гр. Велико
Търново, ищецът е претърпял ПТП с лек автомобил „Пежо 208”, с рег. № СВ
35****, управляван от П. П. Г., в резултат на което е получил мозъчно
сътресение, счупени кости на дясната подбедрица, разкъсно – контузна рана
на дясната подбедрица. Ищецът бил хоспитализиран в болницата в гр. Велико
Търново за периода от 17.04.2018 г. до 30.04.2018 г., като на 24.04.2018 г. е
била извършена операция – наместване на счупените кости с поставяне на
метални пирони. На 14-ия ден от операцията са му свалени конците, като
4
препоръките са били за неврохирургична терапия за период около месец.
Травмите от ПТП не позволявали на ищеца да се справя сам със своите
ежедневни нужди, което налагало целодневни грижи за него от страна на
неговите родители и близки. Дълго време не посещавал училище,
притеснявал се, че няма да може да навакса пропуснатия учебен материал,
трудно завършил учебната година. Ищецът страдал от главоболие и нарушена
координация, трудно заспивал и често се будел нощем от кошмарни сънища,
свързани с катастрофата, станал сприхав и изнервен, ограничил контактите
си, тъй като не желаел приятелите му да го виждат в безпомощно състояние.
Понастоящем се придвижвал самостоятелно, но с накуцваща походка, има
останали белези от травмата, изпитва болки при натоварване на травмирания
крайник. Във връзка с проведеното лечение ищецът е извършил разходи на
стойност 1 142,04 лева. От съставения Констативен протокол за ПТП се
установява, че лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
На 30.05.2018 г. ищецът е завел щета пред него като поискал да му заплатят
обезщетение за претърпените вреди, били му изискани още документи, като
ищецът представил тези, с които разполагал, но му било отказано плащане.
Тримесечният срок по КЗ за произнасяне по щетата изтекъл на 30.08.2018 г.
Искането към съда е да осъди ответното застрахователно дружество да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му в резултат на ПТП:
неимуществени вреди – сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ПТП – 17.04.2018 г. до окончателното й
изплащане; имуществени вреди – сумата 1 142,04 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 195/
2018 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 26.06.2019 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат
Б. от АК – гр. София е направил уточнение, че се претендира лихвата за
забава върху двете обезщетения, считано от датата на уведомяване на
застрахователя, което е било прието от съда. В о.с.з. на 09.12.2019 г. адвокат
Б. е поискал изменение на цената на иска за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди от 30 000 на 50 000 лева, което съдът е допуснал. В
5
пледоарията си по съществото на делото адвокат Б. е поискал от съда да
уважи исковете, като е възразил за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна. В представената писмена защита е
изложил доводи за основателността на исковете.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
исковете с възражения за липса на вина у водача на лекия автомобил, липсата
на причинна връзка между ПТП и причинените вреди, както и за
съпричиняване, във връзка с което е оспорил размера на иска за обезщетение
за неимуществени вреди. В о.с.з. на 26.06.2019 г. процесуалният представител
на ответника – адвокат И. от АК – гр. София не е оспорил наличието на
валидно застрахователно правоотношение, като съдът е приел за безспорно
наличието на това обстоятелство. В пледоарията си по съществото на делото
адвокат И. е поискал от съда да отхвърли изцяло исковете, а в условията на
евентуалност – ако ги уважи, да намали размера на обезщетението съобразно
доказаното съпричиняване от страна на ищеца, като в представените писмени
бележки са изложени доводи в тази насока.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил заверени преписи на писмени
доказателства, които насрещната страна не е оспорила и са били приети от
съда.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП от 17.04.2018 г. е,
че на посочената дата в гр. Велико Търново е станало ПТП между лек
автомобил „Пежо 208”, с рег. № СВ 35****, застрахован при ответното
застрахователно дружество, управляван от П. П. Г. и Д. Т. Д., в резултат на
което последният е получил открита фактура на дясна подбедрица.
Видно от представените фактури е, че ищецът е направил разходи във
връзка с лечението си в болницата и след това.
Представени са били и медицински документи, които са били изследвани
от допуснатата комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза
/КСАТМЕ/, която е изследвала и механизма на ПТП. В заключението вещите
лица са отговорили на въпросите, поставени от страните по делото. В о.с.з. на
19.11.2019 г. вещите лица са били изслушани, заключението е било прието от
6
съда, като процесуалният представител на ищеца – адвокат Б. е направил
искане за допълнителна авто – техническа експертиза, което е било уважено
от съда. В заключението си вещото лице е отговорило на поставените му
въпроси, като заключението не е било оспорено и е прието от съда.
По делото са били разпитани трима свидетели.
С оглед на събраните доказателства и изградената въз основа на тях
фактическа обстановка, въззивният съд прави следните фактически и правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове, с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, следва да са налице, както елементите от сложния фактически състав
на деликтната отговорност, така и наличието на валидно застрахователно
правоотношение, а също и абсолютната процесуална предпоставка за
допустимост на исковете по чл. 380, ал. 1 от КЗ – писмена застрахователна
претенция до застрахователя.
Въззивният съд намира, че са налице предпоставките от деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил - П. П. Г., а имено: виновно и
противоправно деяние, в резултат на което е причинена средна телесна
повреда на пострадалия ищец, изразяваща се в счупване на голямопищялната
кост на дясната подбедрица.
От приложения Констативен протокол за ПТП се установяват деянието,
травмата на ищеца и причинната връзка между тях. Полученото увреждане от
ищеца е било посочено и от заключението по допуснатата КСАТМЕ в частта,
изготвена от вещото лице д-р Н. В. Г..
Механизмът на ПТП е бил изследван от допуснатата авто-техническа
експертиза, като вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил е
закъснял с реакцията си, не е възприел навреме пресичащият пешеходец, тъй
като вниманието му е било насочено към южния близък тротоар на
движението му, а не към по-далечния северен тротоар, откъдето е пресичал
пешеходеца. При разпита си в открито съдебно заседание на 26.06.2019 г.
деликвентът Гемов заявява, че вниманието му е било насочено към близкия
десен /южният/ тротоар, а не към далечния ляв /северен/ тротоар.
7
По изложените съображения въззивният съд приема наличието на вина у
деликвента, чиято проявна форма е непредпазливост – в нарушение на чл. 20,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачът не е проявил достатъчно
внимание във връзка с характера и интензивността на движението по това
време на тази пътна отсечка, като деянието е противоправно, в нарушение на
посочената разпоредба.
Не е спорно между страните, че е налице валидно застрахователно
правоотношение.
Също така не е било спорно между страните наличието на писмена
застрахователна претенция до застрахователя с дата – 30.05.2018 г., въз
основа на която е била образувана щета.
Следователно, налице са предпоставките за уважаване на предявените
искове, поради което неоснователно е искането във въззивната жалба същите
да бъдат отхвърлени изцяло.
На ищеца са били причинени неимуществени и имуществени вреди в
резултат на претърпяното от него ПТП.
По отношение причинените на ищеца имуществени вреди липсва спор по
делото – те са безспорно доказани с представените платежни документи, във
връзка с извършените разходи за лечение и са в размер на 1 142,04 лева.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., като се вземат предвид
обективните обстоятелства по делото, които при телесните увреждания се
изразяват в: характерът и начинът на извършването му; допълнителното
влошаване здравословното състояние на пострадалия; причинените морални
страдания; осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно.
В конкретния случай на ищеца са били причинени, съгласно частта от
КСАТМЕ, изготвена от д-р Г., следните травми: открито счупване на дясна
голямопищялна кост; кръвно наместване и фиксиране с метал; мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване.
Тези увреждания са довели до хоспитализацията на ищеца за периода от
8
17.04.2018 г. до 30.04.2018 г. и извършването на операция с поставяне на
имплант на 24.04.2018 г., в рамките на който период ищецът е изпитвал
значителни болки и страдания, които представляват неимуществени вреди и
следва да бъдат обезщетени.
След изписването му от болницата, около седмица ищецът бил напълно
обездвижен – движел се е в количка, а после започнал да се движи с
патерици, което е видно от показанията на свидетеля Димов – негов баща. В
първите дни след изписването ищецът се оплаквал от болки в главата, като му
бил назначен невролог. Ищецът спортувал активно преди получаване на
травмата, не ходел на училище до края на учебната година, но му признали
оценките до месец април и така завършил учебната година. Спял неспокойно
нощем, стряскал се при пътуването с кола. Кракът му не се бил възстановил
напълно, отслабнал е и ищецът не може да спортува като преди.
Въззивният съд приема, че всички изредени по горе битови неудобства,
свързани с промяна в начина на живот на ищеца, болки и страдания,
включително и на психическа основа, представляват също неимуществени
вреди, които следва да бъдат обезщетени по справедливост.
В заключението си д-р Г. - прегледал лично ищеца на 01.11.2019 г. -
посочва, че на дясната подбедрица има постоперативен белег с размери 24/2
см., получен от операцията и следоперативното изваждане на импланта,
който ще остане до края на живота на ищеца, като при разваляне на времето и
по-голямо натоварване на десния крак, ищецът чувства болки, но не взема
обезболяващи медикаменти. Също в заключението си вещото лице е
посочило, че срокът за лечението и възстановяването на тази травма е не по-
малко от шест месеца, а на мозъчното сътресение – около 25 дни. Тези
обективни обстоятелства, включително и времето за възстановяване, също
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, както
и обстоятелствата, че ищецът е млад човек – бил е на 16 г., когато е получил
травмата и съгласно заключението на вещото лице, към момента на
извършване на прегледа – 01.11.2019 г., е налице почти пълно възстановяване
функцията на десния долен крайник на ищеца.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд следва да
вземе предвид и конкретните икономически условия в страната към
9
релевантния за определяне обезщетението момент – 17.04.2018 г., като
ориентир за определяне размера на обезщетението следва да служат
съответните нива на застрахователното покритие. Към този момент лимитът
на отговорност на застрахователя за неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане или смърт, е бил 10 000 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
С оглед на всички посочени по-горе обективни обстоятелства по делото,
въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 30 000 лева.
От данните за механизма на ПТП, съгласно основното и допълнителното
заключение по допуснатата КСАТМЕ се установява, че ПТП е настъпило,
когато ищецът е пресичал ул. „Мария Габровска” в гр. Велико Търново, около
08,50 часа. Ищецът е пресичал на необозначено с пешеходна пътека място.
Съгласно показанията на свидетелката Стефанова, ученичка от същото
училище, в което учи ищецът, той е бързал за час, защото звънецът е ударил,
като неговата компания била преди него – пресякла улицата на същото място.
При тези данни въззивният съд приема, че възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца е основателно и следва да се уважи.
Същият е бързал да пресече улицата на необозначено с пешеходна пътека
място, като от заключението на вещото лице се установява, че не е имал
видимост вдясно от спрелите на улицата коли, както и че ударът е настъпил
странично – в лявата врата на автомобила, при скорост на същия около 41
км./час, поради което въззивният съд определя съпричиняване в размер на
50% - поравно между деликвента и ищеца.
Следователно, определените размери на имуществените и
неимуществените вреди, следва да се намалят с 50% за съпричиняването им
от страна на ищеца, като обезщетението за неимуществени вреди възлиза на
15 000 лева, а за имуществени – на 571,02 лева, за които суми исковете са
основателни и следва да се уважат, а над тези суми – да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По отношение на присъденото от първостепенния съд обезщетение за
10
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, въззивната жалба на ответника
е основателна за сумата над 15 000 лева, или за сумата 10 000 лева, поради
което следва да се уважи, докато въззивната жалба на ищеца е неоснователна
и следва да се остави без уважение. По отношение на присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 571,02 лева въззивните жалби
на ищеца и на ответника са неоснователни и следва да се оставят без
уважение.
Като е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
25 000 лева, първостепенният съд е постановил неправилно Решение, което
следва да се отмени в тази му част. По отношение на отхвърлянето на иска за
сумата над 25 000 лева до окончателния претендиран размер от 50 000 лева,
решението е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 571,02 лева, решението на първостепенния съд е правилно и следва
да се потвърди.
Върху уважените главници се дължи обезщетение за забава, считано от
датата на подаване на писмената застрахователна претенция от ищеца -
30.05.2018 г., по следните съображения:
Не е спорно по делото, че ищецът е подал писмена застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество на 30.05.2018 г., въз
основа на която е била образувана щета. Видно от писмото на
застрахователното дружество, с изх. № 99-2738/ 31.05.2018 г. е, че от ищеца е
било изискано да представи допълнителни документи, включително и
банкова сметка, като по делото липсват данни дали последната е представена.
В рамките на тримесечния срок за окончателно произнасяне по реда на чл.
496, ал. 1 от КЗ, липсват данни по делото застрахователят да се е произнесъл,
като е постановил отказ или пък е взел решение за изплащане на обезщетение.
В такъв случай непредставянето на банкова сметка пред застрахователя, за
което липсват данни по делото, не е основание за освобождаването му от
отговорност за заплащане лихва за забава, тъй като банкова сметка на ищеца е
посочена с молба, вх. № 6538/ 05.07.2019 г. в производството пред
първостепенния съд, а застрахователят е оспорил изцяло претенциите на
увреденото лице, с отговора на исковата молба, а също и с въззивната жалба.
11
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, какъвто е
настоящия случай, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на предявяване на писмената застрахователна
претенция – 30.05.2018 г., а след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.
1 от КЗ и при липса на произнасяне, и заплащане на обезщетение от
застрахователя, последният дължи законната лихва върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, за собствената си забава. В този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 128/ 04.02.2020
г. на ВКС, по т.д. № 2466/ 2018 г., І т.о. ТК, докладчик съдията Кристияна
Генковска.
Като е отхвърлил искането за присъждане лихва за забава върху
главниците, считано от 30.05.2018 г. до датата на предявяването на исковата
молба – 12.09.2018 г., първостепенният съд е постановил неправилно
Решение, което следва да се отмени, а претенцията, с правно основание чл. 86
от ЗЗД – да се уважи за посочения период от време. Следователно, въззивната
жалба на ищеца в тази й част е основателна и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
С Определение на първостепенния съд, постановено по реда на чл. 83, ал.
2 от ГПК, ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси и
разноски по делото, но същият дължи, с оглед отхвърляне на част от исковите
му претенции, направените разноски от насрещната страна.
С оглед изхода на делото и отмяната на решението на първостепенния
съд в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца над сумата 15 000 лева до сумата 25 000 лева, или за сумата 10 000
лева, както и потвърждаване на решението в частта, в която е присъдено
обезщетение за имуществени вреди за сумата 571,02 лева, съобразно
уважената част от исковете, ответникът следва да заплати по сметка на
Великотърновския Окръжен съд държавна такса за подаване на исковата
молба в размер на 622,84 лева, разноски за изготвяне на експертизи,
направени от бюджета на съда, в размер на 152,23 лева, поради което
решението на Великотърновския Окръжен съд, в частта му за разноските,
12
следва да се отмени над сумата 622,84 лева до сумата 1 022,84 лева,
представляваща държавна такса и над сумата 152,23 лева до сумата 250 лева,
представляваща депозит за вещи лица, заплатен от бюджета на съда.
Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта за
разноските, в която на адвокат Б., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, са били
присъдени разноски над сумата 997,13 лева до сумата 1 119,25 лева.
Съразмерно на отхвърлената част на исковете, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски пред първата съдебна
инстанция в размер на 377,38 лева.
Пред въззивната инстанция е била уважена въззивната жалба на
ответника за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и въззивната жалба на ищеца относно началната дата
на присъдената лихва за забава върху главниците, поради което следва да се
уважи направеното искане на жалбоподателя-ответник за заплащане на
направените от него разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от въззивната жалба, в размер на 480 лева, като възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение общо в размер на
1 200 лева, е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно защитавания
материален интерес, е 1 280 лева, без ДДС.
На адвокат Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказване безплатна правна помощ на ищеца
във връзка със защитата му срещу подадената от ответника въззивна жалба,
съобразно отхвърлената й част, в размер на 997,13 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 166/ 09.03.2020 г., постановено по т.д. № 195/ 2018 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните части: в осъдителната
част над сумата 15 000 лева до присъдената сума 25 000 лева, или за сумата
13
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.04.2018 г.; в отхвърлителната
част за претендираната лихва за забава върху главниците за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, считано от 30.05.2018 г. – датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция до 12.09.2018 г. – датата
на подаване на исковата молба; в частите за разноските над сумата 622,84
лева до сумата 1 022,84 лева, представляваща държавна такса за подаване на
исковата молба и над сумата 152,23 лева до сумата 250 лева, представляваща
депозит за вещи лица, заплатен от бюджета на съда; в частта за разноските
над сумата 997,13 лева до сумата 1 119,25 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение на адвокат Б., по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца в производството пред първата съдебна
инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца Д.
Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ***********, срещу
ответника „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *********, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., иск, с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, за заплащане обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на ПТП с дата 17.04.2018 г., причинено от лек автомобил „Пежо
208”, с рег. № СВ 35****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, управляван от П. П. Г., над сумата 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева до присъдената сума 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, или за
сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
30.05.2018 г. – датата на подаване на писмената застрахователна претенция,
до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166/ 09.03.2020 г., постановено по т.д. №
195/ 2018 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да заплати, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, на адвокат А. Б. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. Казанлък,
14
***********, адвокатско възнаграждение за оказване безплатна правна
помощ на ищеца във връзка със защитата му срещу подадената от ответника
въззивна жалба, съобразно отхвърлената й част, в размер на 997,13
/деветстотин деветдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново,
***********, да заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********,
представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., съобразно
отхвърлената част на исковите претенции, направените разноски пред първата
съдебна инстанция в размер на 377,38 /триста седемдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/ лева, както и направените разноски пред
въззивната съдебна инстанция в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15