РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120103754 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Е. И. Х. против „АРЕН
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД, с която са предявени няколко осъдителни иска.
С определение № 3521/28.06.2022 г. съдът върна исковата молба на Е. И. Х., ЕГН –
**********, против „АРЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД, с която е предявен иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 4500 лева, представляваща
обезщетение за незаконно уволнение за периода от 26.04.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Определението не е атакувано от ищеца и е влязло в сила, поради което на
разглеждане подлежат единствено искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата от
6000 лева, дължимо трудово възнаграждение за периода 24.01.2022 г. – 26.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
и с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 600 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 6 дни, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
исковете, като съобрази частичното плащане от страна на ответника, и да присъди на
страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от материалите по делото, че по силата на трудов договор №
1
***/24.01.2022 г. от 24.01.2022 г. ищецът започва работа в ответното дружество на
длъжността „***“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60
% за всяка година трудов стаж при същия работодател. Х. полага труд в дружеството от
януари 2022 г. до 26.04.2022 г. За положения труд през месец януари 2022 г. на ищеца му е
изплатено трудово възнаграждение в размер на 387,99 лева в брой, а на 28.06.2022 г. по
банков път му е изплатено: нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2022 г. в
размер на 1551,96 лева; нетно трудово възнаграждение за месец март 2022 г. в размер на
1410,88 лева; трудово възнаграждение за месец април 2022 г. в размер на 408,41 лева (в
платежното нареждане е записано като основание „заплата за април“). Според заключението
на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза дължимото
трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2022 г. е в размер на 1551,96 лева, а за
месец април 2022 г. – в размер на 1225,23 лева.
По делото е приета като доказателство неподписана от представител на работодателя
заповед № ***/26.04.2022 г. за прекратяване на трудов договор № ***/24.01.2022 г. на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Заповедта не носи подпис и на работника Х..
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, заключенията на вещото лице по назначената първоначална и
допълнителна съдебно-икономически експертизи и показанията на свидетеля Р. И. И.
(частично).
По правото:
По иска по чл.128, т.2 от КТ:
Според разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. По делото е приета
като доказателство разчетно-платежна ведомост на ответното дружество за месец януари
2022 г., от която е видно, че ответникът е изплатил трудово възнаграждение на ищеца за
месец януари 2022 г. срещу подпис. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. И. в
частта им, че синът й не е получил трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., защото
с тях не се опровергава по категоричен начин полоЖ.я във ведомостта подпис от ищеца.
Последният не ангажира съдебно-графологична експертиза.
С гласни доказателства (показания на свидетеля И.) се доказа твърдението на ищеца,
че е полагал труд през целия месец март 2022 г. и през месец април 2022 г. По делото
липсват доказателства ищецът да не е бил на работа (без значение причината за това) в
периода от началото на март 2022 г. до 26.04.2022 г., поради което дължимото трудово
възнаграждение за месец март 2022 г. е в размер на 1551,96 лева, а за месец април 2022 г. –
1225,23 лева.
В този смисъл, дължимото нетно трудово възнаграждение на Х. за периода 24.01.2022
г. – 26.04.2022 г. е в размер на 4717,14 лева. От тази сума на ищеца са изплатени общо
3759,24 лева. Когато основанието за плащане е посочено изрично в нареждането за банков
превод, не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът е получил
плащането – в този смисъл Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV
г. о. Следва изрично да се посочи, че в основанието за заплащане на сумата от 408,41 лева е
записано „заплата за месец април“ (аргумент от заключението на вещото лице по
първоначалната съдебно-икономическа експертиза). Доказа се, че ищецът има право да
получи трудово възнаграждение за месец април 2022 г., поради което със сумата от 408,41
лева се погасява именно част от задължението на работодателя да изплати трудово
възнаграждение за същия месец.
С оглед изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 957,90 лева (нетен
размер на трудовото възнаграждение) и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер от 6000 лева.
По иска по чл. 224, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск:
2
Според разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено.
По делото е приета като доказателство неподписана от работодателя заповед за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, т.е. по взаимно
съгласие на страните. То ще е налице, ако и двете страни са изразили писмено волята си за
това. По делото липсват доказателства ищецът да е отправил искане до работодателя за
прекратяване на трудовия договор. Ако такова искане съществува, работодателят е длъжен
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Съгласието на работодателя може да се изрази и чрез връчване на заповед за
прекратяване на трудовия договор, но това следва да се извърши в 7-дневния срок от
получаване на предложението – Решение № 326 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 706/2009 г. IV
г.о. ВКС. Както вече се посочи, заповедта за прекратяване на трудовия договор не е
подписана от представляващия дружеството работодател, нито е връчена на ищеца и няма
доказателства друга заповед за прекратяване на трудовия договор да е връчена на ищеца.
На последно място, дори и издадената от работодателя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ да е подписана от работодателя, то
връчването й на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на
посочената правна норма – Решение № 395 от 7.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2005 г.,
III г. о.
Налага се изводът, че неподписаната заповед за прекратяване на трудов договор
представлява само „проект“ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и няма
доказателства последното да е прекратено на което и да е основание по КТ. Отбелязването в
уведомление от работодателя по чл.62, ал.3 от КТ, че трудов договор е прекратен на
конкретна дата (в случая на 26.04.2022 г.), няма обвързваща доказателствена сила досежно
верността на това обстоятелство, т.е. съответствието на заявеното от работодателя с
действително осъществените факти. Изпращането на уведомлението е административно
задължение, а не правопрекратяващ трудовия договор факт.
Според разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение. След като то не е прекратено, обезщетение не се дължи (аргумент и от
Определение № 14 от 18.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4141/2021 г., III г. о.) и този иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски, но ответникът не е
направил искане за присъждането им.
Ищецът е направил разноски в размер на 400 лева, изплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие (л.13 от делото)
възнаграждението е изплатено за „гр. дело за неизплатени заплати срещу „АРЕН
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД“, т.е. само по иска по чл.128, т.2 от КТ. Тъй като той бе
уважен частично, с оглед уважената част от иска ответникът дължи възнаграждение в
размер на 63,86 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 50 лева, представляваща държавна такса за уважения иск, и сумата от 255 лева,
представляваща част от възнагражденията на вещото лице по назначените първоначална и
допълнителна съдебно-икономически експертизи, съответстваща на уважения иск.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АРЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. Цар Симеон, № 41, да заплати на Е. И. Х., ЕГН –
**********, с адрес гр. ***, сумата от 957,90 лева (деветстотин петдесет и седем лева и
деветдесет стотинки), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода 24.01.2022 г. – 26.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 6000 (шест хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Х., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, против
„АРЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. Цар Симеон, № 41, осъдителен иск за сумата от 600 (шестстотин)
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 дни за 2022
г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „АРЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. Цар Симеон, № 41, да заплати на Е. И. Х., ЕГН –
**********, с адрес гр. ***, сумата от 63,86 лева (шестдесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „АРЕН ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ООД,
ЕИК – *********, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 50 (петдесет)
лева, държавна такса за уважения иск, и сумата от 255 (двеста петдесет и пет) лева,
представляваща разноски за производството – част от възнагражденията на вещото лице по
назначените първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи,
съответстваща на уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4