Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.Ловеч, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в публично
съдебно заседание на тринайсети май през две хиляди и деветнайсета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар
ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа
докладваното от председателя т.д.№
7/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.430
и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.60 от ЗНаследството.
Съдът
е сезиран с искова молба от „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от В.М.С.-Главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н. - Изпълнителен директор, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт М.Г.Д., със съдебен адрес ***, срещу А.М.А. с ЕГН **********
и адрес ***, в качеството му на наследник на М.А. ***, поч.на 14.06.2017г., с
посочено правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД. Излага,че по силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 26.03.2008г.
„Банка ДСК" ЕАД е предоставила на М.А. А. кредит в размер на 22 300 евро.
Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на разрешаване
- 02.04.2008г., като кредитът е усвоен изцяло еднократно на същата дата.
Твърди,че така „Банка ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора. За
падежната дата за издължаване на всяка месечна вноска е определено всяко 24-то
число на месеца. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижимия
имот- Двуетажна жилищна сграда със ЗП 65 кв.м., ведно с отстъпено право на
строеж върху УПИ ІІІ-377 по плана на с.Г.. Предвидено е да се погасява с
месечни вноски, съгласно погасителен план и по разплащателна сметка с титуляр -
кредитополучателят М.А. А.. В „Банка ДСК" ЕАД е открита служебна отчетна
сметка но кредита с номер 17/15405919, по която се отчитат всички плащания,
направени от страна на Банката по усвояване на кредита и тези, направени от
кредитополучателя за погасяване на задълженията. Към датата на сключване на
договора кредитополучателят заплаща базов лихвен процент 4,19%, а стандартната
надбавка е 2,60 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 6,79%.
Съгласно чл.12 от Договора за жилищен кредит кредитополучателят се е съгласил
да заплаща и такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която
е в сила към деня на съответното плащане.
Обяснява,че
в „Банка ДСК" ЕАД е постъпила информация, че кредитополучателят М.А. А. е
починал. След справка в НБД „Население" сведението се потвърдило. От
Община Тетевен е съставен Акт за смърт №0102 от 14.06.2017г. Съгласно
Удостоверение за наследници от 20.06.2017г. кредитополучателят М.А. има
наследници по закон от първи ред- неговите деца А.М.А. с ЕГН ********** и Н.М.А.с
ЕГН **********. Съгласно Удостоверение № 3041/20.09.2017г. дъщерята Н.М.А.е
направила отказ от наследството на М.А. и това е вписано в особената книга на
РС-Тетевен по чл.49,ал.1 от ЗН под № 16/20.09.2017г., вх. per. № 4926/2017. От
Удостоверение № 747/06.03.2018г. се установява,че синът А.М.А. с ЕГН **********
е заявил,че приема наследството на М.А. и приемането е вписано в особената
книга на съда по чл.49,ал.1 от ЗН под № 13/06.03.2018г.,вх.per №1172/2018. От
друга страна, А.М.А. се е явил в Банката и е подал заявление с вх. №
195/02.03.2018г., в което излага, че е приел наследството на починалия
кредитополучател, вкл. поема и издължаването на кредитните задължения,
декларира също, че е получил копия от договора за кредит ведно с приложенията
му.
Съгласно
разпоредбата на чл.49,ал.1 от ЗН приемането на наследството може да стане с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството,
като в този случай приемането се вписва в особена за това книга. В посочената
разпоредба законодателят е предвидил форма и начин на изричното приемане на
наследството.
При
изложените факти заключава,че А.М.А. несъмнено е приел наследството на
наследодателя си М.А. по силата на чл.49 от ЗН, поради което и на основание
чл.60,ал.1, във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН отговаря за задълженията, с които
наследството с обременено, съобразно наследствения си дял, като негов низходящ.
Твърди,че
месечните вноски за погасяване на кредита са внасяни редовно до месец май
2017г., като вноската за месец юни 2017г. е непълна и не са достигнали 2,64
евро до пълния й размер. Към датата на подаване на исковата молба 24.01.2019г.
не са погасени 20 броя погасителни вноски, включващи главница и лихва за
периода от 24.06.2017г. до 24.01.2019г. При допусната забава, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от 3%, съгласно т.20.1 на раздел VII -"Отговорности
и санкции" от Общите условия към Договора за ипотечен кредит.
Поради
неплащането на изброените месечните вноски се е достигнало до забава над 90
дни, с оглед на което за Банката е възникнало договореното потестативно право
да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо
съгласно т.20.2 на раздел VII "Отговорности и санкции" от Общите
условия към Договор за ипотечен кредит от 26.03.2008г. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем представлява потестативно право, което се упражнява по
извънсъдебен ред. Претендирането на последиците от упражняването му е допустимо
чрез завеждане на осъдителен иск (Реш.№178/12.11.2010г. по т.д.№60/2010г. на
ВКС- ІІ ТО)
Счита,че
доколкото до А.М.А.-като наследник на кредитополучателя, не с достигнало
волеизявлението на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора и
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, към датата на подаване на
настоящата искова молба и ответникът не е погасил просрочените си задължения,
произтичащи от гореописания договор, то за „Банка ДСК" ЕАД с налице правен
интерес с настоящия иск да предяви настъпването на предсрочна изискуемост на
задълженията на кредитополучателя. Претендира връщане на остатъка от сумата по
отпуснатия банков кредит.
С
настоящата искова молба заявява,че „Банка ДСК" ЕАД счита целия непогасен
остатък от вземането си по Договор за ипотечен кредит от 26.03.2008г., за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, поради
допусната забава в плащанията по главница и/или лихва на повече от 90 дни, към
момента на завеждане на исковата молба, на основание чл. 20.2 от Общите
условия.
Моли
да се постанови решение, с което да се осъди наследникът на М.А. А.,поч.на
14.06.2017г. - А.М.А. с ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК"ЕАД
дължимите по Договор за ипотечен кредит от 26.03.2008г. суми, обективирани в
представеното Извлечение от счетоводни книга, а именно- главница: 19 551,70
евро; договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 24.06.2017г. до
22.01.2019г. в размер на 2258.29 евро; санкционираща лихва за периода от 28.02.2018г.
до 23.01.2019г. в размер на 11,90 евро; заемни такси от 736,16 евро и законна
лихва върху главницата, считано от 24.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението.Моли да се присъдят и направените в настоящото производство
разноски- държавна такса в размер от 1764,79лв., юрисконсултско възнаграждение
в размер от 300 лева, както и други разноски, за които ще представи
своевременно списък по чл.80 от ГПК. Моли спорът да бъде разгледан по реда па
глава 32 от ГПК - Търговски спорове.
В
срока по чл.367 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не изпраща отговор.
В
изпълнение на указания от определението по чл.374,вр.с чл.146,ал.2 от ГПК, ищецът
представи копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с
№191,т.І, рег.№882, д.№134/2008г.на Нотариус с рег.№392 в НК и район на
действие РС-Тетевен и молба за
подновяване вписването на ипотеката. Представи също и Сертификат за сключена
застраховка по групов застрахователен
договор от 2008г., сключен с М.А. А. от 02.04.2008г.,заедно с Предложение за
сключването му и Информация за потребителя. С молба с вх.№3345/10.05.2019г.
ищецът поясни,че към момента „Банка ДСК”ЕАД не е предявила иск към
застрахователя и не претендира обезщетение по процесния договор, няма и
информация за предявени претенции по застраховка „Живот”. Позовава се на т.28
от Общите условия към процесния Договор за ипотечен кредит,според която
наличието на застраховка „Живот” на кредитополучателя,по която Банката е
ползващо се лице, не освобождава кредитополучателя, съотв. наследниците му, от
изпълнение на задълженията по договора за кредит и Общите условия, освен за
сумата,платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита.
Страните,редовно
призовани,не изпращат представители в съдебно заседание. Пълномощникът на ищеца
представя становище по съществото на спора.
Съдът
остави без уважение искането за постановяване на решение по реда на чл.238 от ГПК,поради липса на предпоставките по чл.239,ал.1,т.2 от ГПК.
От
приетите по делото писмени доказателства- копие от нотариално заверено пълномощно
на пълномощника на ищеца, Извлечение от счетоводни книги по сметка 15405919 от
24.01.2019г.- в оригинал, копия от- пълномощно на служителя, изготвил
Извлечението от счетоводни книги, Препис-извлечение от Акт за смърт,издаден въз
основа на Акт за смърт №0102/14.06.2017г.на Община Тетевен, У-ние за наследници
№53/20.06.2017г.на Кметство с.Г., У-ние №747/06.03.2018 на РС-Тетевен, Заявление
№195/02.03.2018г. на А.М.А. до „Банка ДСК”ЕАД,
У-ние №3041/20.09.2017г. на РС-Тетевен, Договор за ипотечен кредит от
26.03.2008г., Общи условия и Погасителен план към него, Извлечение за
движението по разплащателна и кредитна сметки, Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека с №191,т.І, рег.№882, д.№134/2008г.на Нотариус с рег.№392 в
НК и район на действие РС-Тетевен, Молба до Служба по вписванията при
РС-Тетевен от „Банка ДСК”ЕАД за подновяване на ипотека с,представляваща Акт
№113,т.І,с вх.рег.№442/15.03.2019г.,Акт №46, т.І, д.№186/2018г., Сертификат на
застраховано лице по Групов застрахователен договор от 02.04.2008г.,между „ДСК
Гаранция”АД и М.А. А., нареждане, Предложение и Информация за включване в групата
на застрахованите лица по Групов застрахователен договор по застраховка „Живот”
на кредитополучателите на „Банка ДСК”ЕАД, заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л.Х.Д., преценени по
отделно и в съвкупност,съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта.
Предявен е осъдителен иск,правният
интерес за който е обусловен от заявеното твърдение за наличие на изискуемо
вземане. Съдът намира,че страните са надлежно ангажирани при представените доказателства
за изрично приемане от страна на ответника на наследството от
кредитополучателя, заявено и пред Банката. При тези констатации съдът приема, че
искът е допустим.
По основателността.
Не
се спори,че на 26.03.2008г. между „БАНКА ДСК”ЕАД-София-РЦ-Етрополе и М.А. А., е
сключен Договор за ипотечен кредит, по
силата на който Банката е отпуснала на А. кредит в размер на 22300 евро.
Договорът е сключен за срок от 360 месеца,считано от датата на усвояването му,
с посочена банкова сметка ***. Предвидено е кредитът да се издължава чрез
месечни вноски за главница и/или лихва,с падежна дата 24-то число от месеца. В
чл.1.7 е предвидено,че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
лихва, която се формира от базовия лихвен процент за този вид кредити,определян
периодично от кредитора и надбавка. Посочено е,че към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент е 4.19%, стандартната надбавка е в размер на
2.60%,което формира общ лихвен процент от
5.79%. Кредитът е обезпечен с
вписана договорна ипотека върху недвижим имот.В т.12 е предвидено задължение за
кредитополучателя да заплаща такси,съгласно Тарифа за лихвите,таксите и
комисионните,които „Банка ДСК”ЕАД предлага по извършвани услуги на клиенти.
Кредитополучателят е декларирал,че към сключване на договора,е бил запознат с
Тарифата и с Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити-физически лица
и го приема. Договорът е подписан от страните.
Неразделна
част от Договора са и Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на „Банка ДСК”ЕАД. В тях-в чл.20.1 е предвидено,че при забава на
плащането на месечната вноска частта от нея, представляваща главница,се
олихвява с договорната лихва,увеличена с наказателна надбавка от 3%. В случай,че
дължимата вноска бъде погасена до 7-ия ден,наказателната надбавка не се
прилага.В чл.20.2 е предвидено,че при допусната забава на плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита се отнася в
просрочие. Договорена е и наказателна надбавка от 10% върху договорната лихва до предявяване на вземането по съдебен
ред. В чл.23 е предвидено, че вземането на кредитора към
кредитополучателите,съответно към наследниците им, е неделимо,съгласно чл.128
от ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/или
наследниците им. В чл.25.2 е регламентирана дължима такса за управление на
кредита,дължима в края на всяка година на падежна дата. В т.28 е предвидено,че
наличието на застраховка „Живот” на кредитополучателя,по който Банката е
ползващо се лице,не освобождава кредитополучателя, съответно неговите
наследници, от изпълнение на задълженията по договора и Общите условия, освен
за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита.
Ищецът изрично отговори, че не е предявявал претенции по застраховка „Живот”,сключена
по процесния договор.
Не
се спори,че кредитополучателят М.А. А. е починал на 14.06.2017г. и е оставил за
свои наследници А.М.А.–син и Н.М.А.-дъщеря. Представено е Удостоверение
№3041/20.09.2017г.на РС-Тетевен за вписан в особената книга на съда по
чл.49,ал.1 от ЗН под №16/20.09.2017г.,вх.рег.№4926/2017г., отказ на Н.М.А.от
наследството на баща й М.А. А.. Издадено е и Удостоверение №747/06.03.2018г. от
РС-Тетевен за вписаното в особената книга на съда по чл.49,ал.1 от ЗН,под.№13/06.03.2018г., вх.рег.№1172/2018г., приемане от А.М.А. на
наследството от баща му М.А. А.. Със Заявление с вх.№195 от 02.03.2018г. А.М.А.
е заявил пред „Банка”ДСК”ЕАД,че „..като наследник е приел наследството на
починалия кредитополучател М.А. А. и поемам издължаването на следните кредитни
задължения… жилищен/ ипотечен кредит №15405919, съгласно жилищен/ипотечен
кредит от 26.03.2008г…”. Не е уточнена разплащателната сметка,по която ще
извършва плащанията, въпреки предвидената затова графа в документа. Декларирал
е, че е получил копия от договора за кредит и допълненията към него.
По
инициатива на ищеца се допусна съдебно-икономическа експертиза. Експертът дава
заключение,че в изпълнение на процесния договор Банката е предоставила сумата
от 22 300 евро,усвоена е на 02.04.2008г. Договорен е лихвен процент от
6.79%,формиран от базовия лихвен процент-4.19% и стандартна надбавка от 2.60%.С
този процент е олихвяван до 21.10.2008г. След това,въз основа на Протокол
№46/16.10.2008г. на комисията за управление на активите и пасивите на
банката,във връзка с изменение над 1% за месец на лихвените проценти за LEONIA,
EUROBOR, LIBOR и щатския долар и изменение над 0.5% на месец на индекса на
потребителските цени за България през последното 6-месечие на 2008г.,е увеличен
базовия лихвен процент за жилищни и ипотечни кредити с 0.50%-или става 4.69%, а
годишният лихвен процент- 7.29%(4.69%+2.60%).Други изменения на лихвения
процент не са правени. Месечната вноска е била в размер на 145.23 евро,а след
промяната в лихвения процент е станала 152.41евро.Други промени в месечната
вноска не са правени и не е съставян нов погасителен план. От анализа на
движението по разплащателната и заемна сметка на кредитополучателя експертът е
установила,че е извършил плащания общо в размер на 17 339.20 евро, от
която сума главницата е 2 748.30 евро, договорната лихва- 14 116.31
евро, санкционираща лихва върху просрочена главница- 7.82 евро,
такса-управление,платена на 15.06.2011г.-261.89 евро, заемни такси-204.88 евро.
При недостиг на внесената сума е установила,че първо е погасявана неплатената
лихва,след това главницата.Единични са случаите на погасяване само на главница
и тогава Банката е начислявала санкционираща лихва. Първата просрочена вноска е
с падеж на 24.06.2017г. С последно постъпилата
на 02.03.2018г. сума в размер на 153.06 евро,внесена от наследниците на М.А.,
е издължена частично месечната вноска от м.юни 2017г. С тази сума на
07.03.2018г. е издължен пълният размер на договорна лихва от 119.06 евро и
начислената до 28.02.2018г. санкционираща лихва от 3.29 едро. При съобразяване
на извършените плащания,заключава,че са просрочени месечни погасителни вноски
за главница с начало 24.06.2017г., договорна лихва от 24.07.2017г., начислените
санкциониращи лихви от 28.02.2018г., начислени такси за управление от
26.03.2012г. и начислените заемни такси от 13.03.2018г. В зададените за изчисление варианти,вещото лице е
отговорило,че към подаване на исковата молба-24.01.2019г.,са просрочени 20 бр.
погасителни вноски за главница и договорна лихва,общо в размер на 2898.43 евро,
12бр. санкционираща лихва в размер на 11.90 евро,начислена върху вноски за
просрочена главница (т.е.съгл.чл.20.1 от ОУ), такси за управление- 571.07 евро
и заемни такси-165.09 евро или общо 736.16евро. Всички тези вземания са с
настъпил падеж. Към 24.01.2019г. не са падежирани вноски за главница в размер
на 18 911.56 евро.Тази сума,заедно с падежираните 20 бр. вноски за
главница-640.14 евро, формиран неплатения остатък по кредита от 19 551.70
евро,при съобразяване на извършеното от кредитополучателя погасяване.Дължима е
договорна лихва от 27.07.207г. до 22.01.2019г. от 2 258.29 евро,
санкционираща лихва от 28.02.2018г. до 23.01.2019г. – 11.90 евро, такса за
управление от 26.03.2012г. до 23.01.2019г.- 571.07 евро и заемни такси от
13.03.2018г. до 23.01.2019г.- 165.09 евро,или общо 22 558.05 евро. Експертът
представя изчисления за дълга към 14.06.2017г., когато неиздължени са единствено такси за управление
в размер на 492.87 евро. В съдебно заседание при представяне на експертизата
вещото лице поясни,че дължимата към този момент главница следва да се
изчисли,като към непадежираните към
24.01.2019г. вноски от 18 911.56 евро се добавят падежираните за периода от
24.06.2017г.-24.01.2019г. суми в размер на 640.14 евро. Към този момент е имало
неиздължени само такси,не и лихви.
По
отношение на сключената застраховка „Живот” в полза на Банката, експертът е установила, че
кредитополучателят е извършил плащания за периода от 2008-2013г.,а след това- за
времето 2013г.-2016г.-не е. Изплащано му е обезщетение,но за предходен период.
Експертът
заключава,че счетоводството и документирането на стопанските операции в „Банка
ДСК”ЕАД е извършвано в съответствие със законовите изисквания.
Съдът
приема съдебната експертиза,като обективна и компетентна и се позовава на
заключението при решаване на спора.
По допустимостта.
Предявен е осъдителен иск,правният
интерес за който е обусловен от заявеното твърдение за наличие на изискуемо
вземане. Съдът намира,че страните са надлежно ангажирани при представените
доказателства за изрично приемане от страна на ответника на наследството от
кредитополучателя, заявено и пред Банката. От другия наследник е вписан отказ
от наследството на кредитополучателя. При тези констатации съдът приема, че
искът е допустим.
По основателността.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание сезиран с осъдителен иск по реда на
чл.430 от ТЗ и чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.60 от ЗН, предявен от кредитор,
който твърди, че има изискуемо и непогасено вземане, основаващо се на сключен
Договор за ипотечен кредит от 26.03.2008г. Като основание на претенцията си
ищецът сочи настъпила с предявяване на исковата молба предсрочна изискуемост на
кредита поради забава над 90 дни и предвидената в Договора и чл.20.2,р-л VІІ
”Отговорност и санкции” от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, възможност за това в полза на Банката. Като първа просрочена вноска
сочи тази с падеж на 24.06.2017г.,а към подаване на исковата молба са общо 20
непогасени вноски.
Претенцията е
за главница в размер на 19 551,70 евро, договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 2258.29 евро за периода от 24.06.2017г. до 22.01.2019г.,санкционираща
лихва в размер на 11,90 евро за периода 28.02.2018г. до 23.01.2019г., заемни
такси в размер на 736,16 евро и законна лихва върху главницата, считано от
24.01.2019г.(подаване на исковата молба) до окончателното погасяване на
задължението. Претендира присъждане и на направените в производството разноски-
платена държавна такса в размер от 1764,79лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер от 300 лева, както и останалите,които ще направи в хода на процеса.
Отговорността
на ответника е ангажирана като наследник, приел изрично наследството на
кредитополучателя- М.А. ***, починал на 14.06.2017г. По силата на чл.60,ал.1 от ЗН отговаря за задълженията,с които наследството е обременено до размера на
дела му. С оглед отказа на другия наследник, А.М.А. остава единствен титуляр на
наследствените права и задължения.
На следващо място от
представените доказателства се доказва по категоричен начин,че между ищеца и
наследодателя на ответника са възникнали облигационни отношения по реда на
чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит, обезпечен с ипотека. От назначената
съдебно-икономическа експертиза се установява,че Банката е предоставила
уговорената сума от 22300 евро,преведени по сметката на кредитополучателя на 02.04.2008г.
От своя страна кредитополучателят е извършвал уговорените погасявания чрез
анюитетни месечни вноски до смъртта си. Първата непогасена вноска е с падеж
24.06.2017г. Към момента на смъртта на кредитополучателя не е имал неиздължени
месечни вноски за главница и лихви. Дължими са били единствено такси за
управление в размер на 492.87 евро.
След заявяване на правата
на наследник със Заявлението от 02.03.2018г., на тази дата А.А. е внесъл сумата
153.06 евро,с която е погасена вноската с падеж на 24.06.2017г.- частично за
главница (недостиг от 2.64 евро),
пълната сума за договорна лихва от 119.06 евро и начислени до 28.02.2018г.
санкциониращи лихви в размер на 3.29 евро. Други суми не са внасяни за
погасяване на дълга.
При тези данни съдът приема,че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената сума. От своя
страна кредитополучателят е изпълнявал насрещното си задължение да заплаща
месечните вноски до смъртта си на 14.06.2017г.
Ищецът твърди,че предсрочната изискуемост на кредита
е настъпила с предявяване на настоящия осъдителен иск,а на ответника е обявена
с получаване на преписа на исковата молба по реда на чл.367 от ГПК.
Съдът да споделя тази хипотеза за настъпване на
предсрочна изискуемост в кредитно правоотношение, но намира, че е неприложима в
настоящия казус. При съобразяване на настъпилата смърт на кредитополучателя,
съдът приема, че към този момент е прекратено и кредитното правоотношение.
Макар и да не е уговорена изрично такава хипотеза, тя е логична последица с
оглед преустановяването на съществуването на единия от съдоговорителите.
Заявената от наследника готовност да „..поеме издължаването на кредитните
задължения…” не може да се разглежда като „заместване” в договора, тъй като
няма изявление в този смисъл, а и такава възможност не е договаряна изобщо. Тя
би противоречала изначално и би обезмислила и сключената застраховка „Живот” от
кредитополучателя и в полза на Банката, покриваща застрахователно събитие
„смърт на застрахованото лице”. Заявлението не може да се разглежда и като вид
новиране на договора, тъй като липсва изрично, изразено с подписите на страните
обективиране на такава договореност. Договорът за ипотечен кредит от
26.03.2008г. не е „продължен” с участието на наследника А.А.. Само по себе си
това заявление има за цел единствено да легитимира ответника като наследник на
кредитополучателя и даде възможност на Банката да насочи претенцията си за
непогасен дълг към наследника.
При
тези разсъждения съдът приема,че изискуемостта на вземането на Банката е
настъпила със смъртта на кредитополучателя- 14.06.2017г. Затова и претенцията
към наследника следва да се ограничи само до съществувалия към този момент дълг
на наследодателя. Експертът по СИЕ поясни,че към 14.06.2017г. не са били
издължени заемни такси за управление в размер на 492.87 евро. С оглед
предсрочното преустановяване на договорната връзка и по правилото на
чл.432,ал.1 от ТЗ наследникът следва да отговаря и за връщането на непогасения
остатък от предоставената по договора сума-т.е.непадежираните към този момент
месечни вноски. В съдебно заседание при представяне на експертизата вещото лице
изчисли,че дължимата към този момент главница се формира от непадежираните към
24.01.2019г. (подаване на исковата молба) вноски от 18 911.56 евро и
падежираните за периода от 24.06.2017г. до 24.01.2019г. суми в размер на 640.14
евро. Или общо на връщане подлежи сумата 19 551.70 евро.
С
оглед преустановената договорна връзка няма основание кредиторът да търси
присъждане на договорна и санкционна лихви за периода след смъртта на
кредитополучателя до предявяване на исковата молба. Прекратяването на договора
води до преустановяване на тези ангажименти. Както се посочи по-горе, наследникът,
макар да е заявил готовност да погаси дълга на наследодателя си, не „встъпва” в
неговите права и задължения по договора. За времето след 14.06.2017г.
договорните ангажименти между „Банка ДСК”ЕАД и М.А. са преустановени,поради
което и няма основание да се начислява, съответно търси договорна и санкционна
лихви.На същото основание не се дължат и претендираните заемни такси (в т.см.и
ТРеш.№3/2017 от 27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС).
На
следващо място,при липсата на уредба в договора и ОУ на последиците при смърт
на кредитополучателя,следва да се приложат общите правила на ЗЗД. Така съгласно
чл.84,ал.1 от ЗЗД длъжникът-в случая наследникът, изпада в забава от момента на
получаване на поканата за изпълнение. Тук ответникът е бил уведомен за
упражняването от страна на Банката на правата по чл.432,ал.1 от ТЗ с получаване
на преписа от исковата молба по реда на чл.367 от ГПК,а именно на 25.02.2019г.
От тази дата тече 7-дневният срок за изпълнение – т.е. до 05.03.2019г. Така
началният момент на забава следва да се приеме,че е 06.03.2019г.,от когато по
правилото на чл.86,ал.1 от ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
По
отношение на сключената застраховка „Живот” от кредитополучателя М.А. в полза
на „Банка ДСК”ЕАД се установи,че последната не е предявила претенции към
застрахователя,с оглед на което и не е налице основание за прилагане на
правилото на т.28 от ОУ. От ответника не се направиха възражения в тази
насока,поради което и съдът не обсъжда тази договореност.
С
оглед изложеното съдът намира,че претенцията на „Банка ДСК”ЕАД срещу А.М.А.
следва да се приеме за основателна и доказана до размера на дължимия към
момента на смъртта на наследодателя му остатък от получената по договора за
кредит сума- 19 551.70 евро, формирана от получените и неиздължени суми и
съществувалите към този момент непогасени задължения и дължими такси за управление
в размер на 492.87 евро, ведно със законната лихва върху главницата с начало от
06.03.2019г. до окончателното й изплащане. С оглед преустановяването на кредитното
правоотношение не са дължими претендираните договорна лихва за периода от
24.06.2017г. до 22.01.2019г. в размер на 2258.29 евро, санкционираща лихва
съгласно чл.20.1 от ОУ за периода от 28.02.2018г. до 23.01.2019г. в размер на
11.90 евро и заемни такси от 736.16 евро. В тази част искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При
този изход на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
присъждане на направените разноски,съразмерно с уважената част от иска. Макар
да сочи,че прилага Списък по чл.80 от ГПК,ищецът не представя такъв с Молба с
вх.№3345/10.05.2019г. По делото са представени доказателства за внесена
държавна такса в общ размер на 1813.85лв.(1764.79 + 49.06). На основание
чл.78,ал.8 от ГПК, с оглед защитата от юрисконсулт, следва да се определи
възнаграждение съгласно чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвидено е възнаграждение в границите на 100-300лв. При съобразяване, че
делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и се проведе едно
съдебно заседание,съдът намира,че следва да се присъди възнаграждение в средния
предвиден размер,а именно 200лв.Така общият размер на направени разноски е
2013,85лв. С оглед степента на уважаване на иска, полагащата се за
възстановяване на ищеца сума е в размер на 1772лв.,която ответникът следва да
се осъди да заплати.
Съдът
не следва да се произнася по направеното от представителя на ищеца възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника, тъй като
такъв не е ангажиран в процеса.
По изложените съображения и
на основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.60 от ЗН, ОС-Ловеч
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН **********,с адрес ***, като
наследник на М.А. А.,бивш жител ***,починал
на 14.06.2017г., на основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.60 от ЗН, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА
ДСК"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Московска”№19, представлявано от В.М.С.-Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.
- Изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт М.Г.Д., със
съдебен адрес ***, обща сума в размер на 20 044.57
(двайсет хиляди и четирийсет и четири евро и 57 евроцента),
представляваща дължими по Договор за ипотечен кредит от 26.03.2008г.
задължения, от която 19 551.70 евро- главница по договора и 492.87 евро-
дължими такси за управление на кредита, ведно със законната лихва върху
главницата с начало от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер за -
договорна лихва за периода от 24.06.2017г. до 22.01.2019г. в размер на 2258.29
евро, санкционираща лихва съгласно чл.20.1 от ОУ за периода от 28.02.2018г. до
23.01.2019г. в размер на 11.90 евро и заемни такси от 736.16 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН **********,с горните данни, да заплати на „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК
*********, с горните данни, разноски по съразмерност в размер на 1772 (хиляда
седемстотин седемдесет и два)лева.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: