РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело
№ 7190 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 48962 от 15.10.2018 г., постановено по
гр.дело № 70379/2016 г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в е признато за установено на
основание чл. 422 вр. чл. 430, ал. 1 вр. ал. 2 от ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Д.Е.Х., ЕГН ********** дължи в полза на „М.“ АД, ЕИК ******суми, както
следва: 1/ сумата от 1742,91 лева, представляваща главница по Договор за
Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г., Анекс № 1 към него от 18.05.2011 г.;
2/ сумата от 531,26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 18.02.2013 г. – 17.02.2016 г., за които вземания
първоинстанционният съд е приел, че са били прехвърлени в полза на ищцовото
дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към
него от „Уникредит Булбанк“ АД на 04.12.2012 г.
Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от „М.“ АД, ЕИК ******против Д.Е.Х., ЕГН ********** искове в
частта: 1/ за сумата от общо 327,52 лева, представляваща договорни лихви за
периода 31.05.2011 г. – 04.12.2012 г., от които 40,41 лева, начислена по чл.
4.1.б върху редовна главница лихва от 13,911 % и 287,11 лева, начислени върху
просрочена главница по чл. 4.2 от договора при годишен лихвен процент от 23,911
%; 2/ за разликата над уважения размер от 531,26 лева до пълния предявен размер
от 567,85 лева /или за сумата от 36,59 лева/, представляващи мораторна лихва
върху главницата, дължима за периода 05.12.2012 г. – 18.02.2013 г., като
погасена по давност; 3/ за сумата от 48 лева, представляваща нотариални такси
за връчване на нотариална покана.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл по
отношение разпределението на отговорността за разноски в производството пред
себе си, с оглед изхода на спора, като: 1/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е
осъдил Д.Е.Х., ЕГН ********** да заплати в полза на „М.“ АД, ЕИК ******сумата
от 182,85 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 87,82 лева, представляваща
разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете; 2/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил „М.“ АД, ЕИК ******да
заплати в полза на Д.Е.Х., ЕГН ********** сумата от 76,71 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
Срещу решение № 48962 от 15.10.2018 г., постановено по
гр.дело № 70379/2016 г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в, в частта, с която са
уважени предявените от „М.“ АД, ЕИК ******против Д.Е.Х., ЕГН ********** искове е
постъпила въззивна жалба от ответника Д.Е.Х., ЕГН **********, с която се
излагат съображения за недопустимост на първоинстанционното решение,
алтернативно и за неправилност, поради допуснати от районния съд съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
В жалбата се навеждат твърдения, че по делото няма
събрани доказателства, от които да се установява на коя дата и на какво
основание Уникредит Булбанк АД е обявила кредитът по Договор за банкова
кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г. и анекс от 18.05.2011 г. за
предсрочно изискуем. В тази връзка се сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответницата Х. е редовно и надлежно уведомена за
обявената предсрочна изискуемост на кредита, посредством Нотариална покана рег.
№ 11046/17.07.2014 на нотариус В.Б., рег. № 302 в регистъра на НК. Поддържа се,
че неправилно съдът е приел, че с Нотариална покана рег. № 11046/17.07.2014 на
нотариус В.Б., рег. № 302 в регистъра на НК ответницата е редовно уведомена,
както за сключения договор за прехвърляне на вземания, сключен на 04.12.2012 г.
между Уникредит Булбанк АД и М. АД, така и за обстоятелството, че задълженията
ѝ по процесния договор за кредит са станали предсрочно и изцяло
изискуеми. Излагат се съображения, че по делото не са събрани доказателства, от
които по безспорен и категоричен начин да се установява, че вземанията по
Договор за банкова кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г. и анекс от
18.05.2011 г., сключен между Уникредит Булбанк АД и Д.Е.Х., ЕГН ********** са
били прехвърлени на „М.“ АД, ЕИК ******по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. В тази връзка се поддържа, че Приложение
№ 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. не
представлява годен документ, който да установява по безспорен начин, че
посочената сума от 2002,46 лева е относима към вземанията по Договор за банкова
кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г. и анекс от 18.05.2011 г.,
респективно, че именно вземанията по този договор за прехвърлени в полза на М.
АД. Посочва се, че от страна на ищцовото дружество не са представени никакви
доказателства, от които да се установява размера на задълженията на Д.Е.Х., как
са формирани същите и как са формирани периодите, за които се претендират.
Моли се за обезсилване на обжалваното
първоинстанционното решение, алтернативно да бъде отменено и предявенте искове
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок въззиваемата страна „М.“ АД,
ЕИК ******е депозирала отговор на въззивната жалба. В отговора се поддържа, че
първоинстанционното решение е допустимо и постановено при пълно, всестранно и
точно изясняване на фактическата и правна обстановка по делото. Излагат се
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че „М.“ АД е
упълномощено от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично
пълномощно, поради което то уведомява Д.Е.Х. за прехвърленото вземане чрез
Нотариална покана, връчена на 21.07.2014 г. Излагат се твърдения, че в
Приложение № 1 към Договора за цесия от 04.12.2012 г. ясно са посочени имената,
ЕГН на главния длъжник, номерът, под който е отчитан договора за кредит в
системата на „Уникредит Булбанк“АД, както и размерът на задължението към датата
на сключване на Договора за цесия, а именно 04.12.2012 г. В тази връзка се
сочи, че приложеното по делото Приложение № 1 към Договора за цесия от
04.12.2012 г., представлява годен документ, удостоверяващ наличието на вземане
срещу Д.Е.Х. и прехвърлянето му от Уникредит Булбанк АД на М. АД. Поддържа се,
че по делото е представено и като доказателство удостоверително писмо от
25.06.2018 г., от което е видно, че номерът, посочен в Приложение № 1 към
Договора за цесия от 04.12.2012 г., а именно 950LRS2111450001 е номерът на
кредита, под който същият е отчитан в системата на „Уникредит Булбанк“АД и
съответства на Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006
г., Анекс № 1 към него от 18.05.2011 г. Излагат се съображения за
неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищцовото дружество вземания.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от насрещната страна
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 18.02.2016 г.
със заявление по чл. 410 ГПК от „М.“ АД, с което е поискано лицето Д.Е.Х. да
бъде осъдено да му заплати суми, както следва: 1/ сумата от 1742,91 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за банкова кредитна карта тип
Revolving № 40/05.09.2006 г. и анекс от 18.05.2011 г. и договор за цесия от
04.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2016
г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 327,52 лева,
представляваща лихва за периода 31.05.2011 г. – 04.12.2012 г.; 3/ сумта от 567,85
лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода 05.12.2012 г. –
17.02.2016 г., върху претендираната главница; 4/ сумата от 48 лева,
представляваща такса за връчване на нотариална покана.
На 02.04.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 8769/2016 г., по описа на СРС, ГО, 90 състав, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора посочените в заявлението суми, както и
разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на Д.Е.Х.. Във
връзка с горното на заявителя „М.“ АД е указано, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си.
В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск срещу длъжника за претендираните в заявлението суми.
Въззивната жалба срещу решение № 48962 от 15.10.2018 г.,
постановено по гр.дело № 70379/2016 г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в е подадена в
срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното: съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. При
постановяването му не са допуснати нарушения на императивните материалноправни
норми. В този смисъл, настощият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението на СРС.
По отношение правилността на първоинстанционното решение
в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:
По предявената с исковата молба претенция в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: сключване на Договор за банкова кредитна карта тип Revolving №
40/05.09.2006 г. и анекс от 18.05.2011 г. между "Уникредит Булбанк” АД и
ответника Д.Е.Х., настъпване на падеж на вземанията по договора за кредит,
сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземането от "Уникредит
Булбанк” АД на "М.” АД, уведомяване на длъжника от предишния кредитор за
прехвърляне на вземането. Ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
От приложения по делото Договор за Булбанк кредитна
карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г., Анекс № 1 към него от 18.05.2011 г.,
сключен между "Уникредит Булбанк” АД и Д.Е.Х. се установява, че
"Уникредит Булбанк” АД и Д.Е.Х. са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за кредит, по силата на който на последната е
отпуснат потребителски кредит в размер на 2000 лева с краен срок на издължаване
07.11.2012 г. От приетия по делото Анекс № 1 от 18.05.2011 г. към Договор за
Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г. се установява още, че
към датата на подписване на анекса е усвоен пълния разрешен размер на кредита,
а именно 2000 лева, че погасения размер на кредита от страна на ответницата е
27,05 лева, както и че неиздължената част от главницата към датата на
подписване на анекса е в размер на 1972,95 лева.
От представения по делото договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. се установява, че между "Уникредит
Булбанк” АД и "М.” АД е сключен договор за цесия, по силата на който
банката прехвърля на последния вземанията си по договори за банков кредит, като
в тази връзка за тяхната индивидуализация е препратено към Приложение №1 към договора.
От посоченото приложение в т. 1573 е видно, че вземането на банката спрямо
ответника Д.Е.Х. в размер на 2002,46 лева по номер на кредит 950LRS2111450001 е част от
вземанията, които са прехвърлени с договора за цесия. От приетото по делото удостоверително
писмо от 25.06.2018 г., издадено от "Уникредит Булбанк” АД се установява,
че вземането по Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006
г., Анекс № 1 към него от 18.05.2011 г.
със задължено лице Д.Е.Х., съответства на номер на кредит 950LRS2111450001,
вписан в Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
04.12.2012 г., по силата на който "Уникредит Булбанк” АД прехвърля
вземането на цесионера М.” АД.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предвижда задължение
за предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне, а
според, ал. 4 прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му
бъде съобщено. В т. 4.3 от договора за цесия, страните са постигнали
договореност, че цедентът упълномощава изрично цесионера, който от името на
цедента се задължава да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с
извършеното прехвърляне на вземанията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, на
датата на подписване на предавателния протокол. В същия текст е посочено, че
цедентът следва да даде заверено пълномощно на цесионера, по силата на което
последният да изпраща писмените уведомления. На това основание изпълнителните
директори на "Уникредит Булбанк" АД гр. София –Левон Хампарцумян и
Андреа Казини са упълномощили "М." АД *** да уведоми от името на
"Уникредит Булбанк" АД всички длъжници /кредитополучатели, солидарни
длъжници, поръчители и всички трети задължени лица/ по всички вземания на банката,
възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката е
цедирала, съгласно договори за продажба и прехвърляне на вземания, сключени
между "Уникредит Булбанк" АД като цедент и "М." АД като
цесионер, както и да преупълномощава други лица с горните права. Това
пълномощно е представено ведно с
приложените към исковата молба писмени доказателства и не е оспорено от
ответницата в депозирания отговор. С нотариална покана рег. № 11046, том III Б, № 196 от
17.07.2014 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 в НК, с район на действие СРС ищецът
"М.” АД уведомил ответника Д.Х. за прехвърляне на задължението ѝ по
Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г., Анекс № 1
към него от 18.05.2011 г. от "Уникредит Булбанк" АД към ищеца и че
след получаване на уведомлението следва да заплати дължимите суми на последния.
Видно от обратна разписка, приложена към делото ответникът Х. е получила, чрез
своята майка, на посочения от нея адрес в договора за кредит уведомлението,
индивидуализирано с нотариална покана рег. № 11046, том III Б, № 196 от
17.07.2014 г. С оглед изложеното се явява неоснователно възражението на въззивницата,
че цесията не ѝ е съобщена редовно, доколкото уведомлението е изпратено
от надлежно упълномощено от банката лице, връчено е на адреса на
жалбоподателката, посочен в договора за банков кредит и е получено от лице от
домашните ѝ, което се е съгласило да го приеме. Отделно от това, следва
да се има предвид, че като приложение към исковата молба на 17.11.2017 г. на
ответницата е връчено и уведомлението за прехвърляне на вземането, което следва
да бъде взето предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като обстоятелство
настъпило в хода на процеса и следва да се приеме, че тя е била надлежно
уведомена за цесията. На следващо място ответникът Д.Х. не твърди, а и по
делото не се установява, че от прехвърляне на вземането до настоящия момент тя
е заплатила, каквато и да е част от дължимите суми по договора за кредит, както
на цедента "Уникредит Булбанк" АД, така и на цесионера "М.” АД, поради
което следва, че цесионерът "М.” АД се явява носител на прехвърлените
вземания.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че по
делото не са представени и приети доказателства, от които да се установява на
коя дата и на какво основание "Уникредит Булбанк" АД е обявила
кредита по Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г.,
Анекс № 1 към него от 18.05.2011 г. за предсрочно изискуем. Видно от
документите по делото още със заявлението ищецът е претендирал вземанията по
Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г., Анекс № 1
към него от 18.05.2011 г., прехвърлени му по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г., на основание настъпил падеж на
същите, съгласно уговорения между страните срок за изпълнение на задълженията
по договора. Видно от т. 7 от Анекс № 1 към Договор за Булбанк кредитна карта
тип Revolving № 40/05.09.2006 г. крайния срок за погасяване на задължението по
кредита е 07.11.2012 г., т.е. падежа на задълженията по процесния договор за
кредит е настъпил на 07.11.2012 г. и кредита не е бил обявяван за предсрочно
изискуем, както се твърди от ответницата. От горните съображения се налага
извод, че към датата на сключване на процесния договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г., вземанията по Договор за Булбанк
кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г., Анекс № 1 вземанията,
възникнали в полза на "Уникредит Булбанк" АД по горепосочения договор
за били изцяло изискуеми, поради настъпил на 07.11.2012 г. падеж.
Видно от Анекс № 1
от
18.05.2011 г. към Договор за Булбанк
кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г., със същия договора се
преструктурира от кредитна карта в потребителски кредит, като страните са
уговорили разрешен размер на кредита от 2000 лева, който се установява, че е
напълно усвоен от ответницата, което обстоятелство не се оспорва от последната.
От Анекс № 1 от 18.05.2011 г. към Договор за Булбанк кредитна карта тип
Revolving № 40/05.09.2006 г. се установява още, че към дата 18.05.2011 г.
непогасената част от главницата по кредита е в размер на 1972,95 лева. От ответницата
не са представени доказателства и не са наведени твърдения за извършени от нея
плащания по процесния договор за кредит, поради което и доколкото от събраните
по делото доказателства се установява, че към датата на сключване на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012 г. същата е била задължена за
главница в размер на 1972,95 лева, то предявения иск за главница се явява
изцяло доказан по основание и размер. Предвид горните съображения, неоснователно
се явява и възражението, че по делото не са представени доказателства, които да
установяват размера на задълженията за главница и как са формирани същите.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
следва да разгледа направеното в срок с отговора на исковата молба възражение
за погасяване по давност на вземането за непогасена главница по Договор за
Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г. и Анекс № 1 от
18.05.2011 г.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането за сума, предоставена по договор за кредит
(главница) се погасява с обща 5 годишна давност, тъй като вземането не попада в
категорията на „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодично плащане“ се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията еднакви. При договора за потребителски кредит се касае за единно
вземане, чието изпълнение е разсрочено във времето, т.е налице е един
правопораждащ факт – договора за кредит, като въз основа не него не възникват
отделни нови вземания през различен период от време, а се касае за едно
възникнало вече вземане, за което кредиторът е изразил воля, че ще приема
изпълнение на части през определен период от време.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо. Ето защо следва да се съобрази, че
задължението, поето от ответницата Х., е да внася анюитетни вноски, включващи
главница и лихва за погасяване на задължението по договора за кредит и
следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска, включваща
главница и лихва от датата, на която плащането и е било дължимо по отношение на
„Уникредит Булбанк“ АД, т.е от падежа на всяка вноска. В този смисъл е и
константната практика, обективирана в решение № 90/31.03.2014г. по гр.д.№
6629/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение № 196/22.06.2016г. по гр.д.№ 956/2016г. на
ВКС, ІV г.о. В настоящия случай се установи по делото, че с Анекс № 1 от
18.05.2011 г. към Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving №
40/05.09.2006 г. страните са уговорили преструктуриране на задълженията по
кредитната карта в потребителски кредит, както и че към датата на подписване на
анекса е усвоен пълния разрешен размер на кредита, а именно 2000 лева,
следователно давността за вземанията за главница по процесния договор ще
започне да тече на 18.05.2011 г. Същевременно от ищеца се претендират
средствата, необходими за плащане на вноските за целия погасителен период, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено
на 18.02.2016 г., следователно възражението за погасяване по давност на
вземането за непогасена главница по Договор за Булбанк кредитна карта тип
Revolving № 40/05.09.2006 г. и Анекс № 1 от 18.05.2011 г. се явява
неоснователно.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 567,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима
за периода 05.12.2012 г. – 17.02.2016 г.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че горепосочените
предпоставки са налице в процесния случай, доколкото по делото се установи
наличието на главен дълг, възникнал по силата на сключения Договор за Булбанк
кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г. и Анекс № 1 от 18.05.2011 г.,
неизпълнение на задължението на ищеца да заплати уговорените суми за главница
по договора за кредит и настъпилия падеж на същите задължения. На основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен срок за изпълнение на задължението /какъвто
е настоящият случай по отношение на цесионера М. АД/, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Следователно, за да изпадне в
забава по отношение на цесионера М. АД, ответникът е следвало да бъде поканен
от последния да изпълни задълженията си към него. Това условие в процесния
случай е изпълнено, доколкото с нотариална покана рег. № 11046, том III Б, №
196 от 17.07.2014 г. на нотариус В.Б., рег. № 302 в НК, с район на действие СРС
ищецът "М.” АД уведомил ответника Д.Х. за прехвърляне на задължението
ѝ по Договор за Булбанк кредитна карта тип Revolving № 40/05.09.2006 г.,
Анекс № 1 към него от 18.05.2011 г. от "Уникредит Булбанк" АД към
ищеца, и че след получаване на уведомлението следва да заплати дължимите суми
на последния в едноседмичен срок от получаването ѝ. По делото се
установи, че нотариална покана рег. № 11046, том III Б, № 196 от 17.07.2014 г.
на нотариус В.Б., рег. № 302 в НК, с район на действие СРС е редовно връчена на
21.07.2014 г., като същевременно не са представени доказателства от ответницата
за извършени в полза на ищеца плащания на процесните задължения, поради което
ответницата е изпаднала в забава, считано от 29.07.2014 г.
По отношение на възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната лихва за забава, настоящият съдебен
състав намира, че същото е неоснователно за периода 29.07.2014 г. – 17.02.2016 г. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност вземания за лихва се погасяват. Ето защо,
доколкото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено на 18.02.2016 г., то възражението за изтекла погасителна давност на
претендираната лихва за забава за периода 29.07.2014 г. – 17.02.2016 г. се явява неоснователно.
Предвид горните съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД се явява основателен за периода 29.07.2014 г. - 17.02.2016
г. и за сумата от 275,99 лева /определена по реда на чл. 162 от ГПК/, като за
разликата над този размер до пълния уважен размер от 531,26 лева и за периода от 18.02.2013 г. – 28.07.2014 г.
същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното
решение отменено в тази част. В останалата обжалвана част първоинстанционното
съдебно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта за разноските, както следва: 1/ в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Е.Х. е осъдена да заплати в полза на М. АД
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производството пред СРС за разликата над 162,33 лева до пълния присъден размер
от 182,85 лева; 2/ в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Е.Х. е
осъдена да заплати в полза на М. АД разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производството по ч.гр.д. №
8769/2016 г. по описа на СРС за разликата над 77,96 лева до пълния присъден
размер от 87,82 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
М. АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на ответницата Д.Е.Х. сумата от
още 47,51 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход на спора право на разноски във въззивното
производство имат и двете страни. Същите са поискали присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и са
представили доказателства за тяхното извършване.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Съдът като взе предвид цитираните по-горе разпоредби,
обстоятелството, че настоящото производство не се характеризира с фактическа и
правна сложност, процесуалното поведение на пълномощника на въззиваемата
страна, изразяващо се в подаването на отговор на въззивна жалба, без участието
му в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и факта, че във
въззивното производство е проведено само едно съдебно заседание, без да са
събирани нови доказателства, намира, че в полза на въззиваемата страна – М. АД
следва да бъде определено възнаграждение за един юрисконсулт в производството в
размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът - въззивник следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 88,78 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Въззивницата е представила доказателства за извършени
разноски в размер на 559,86 лева за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
От страна на въззиваемата страна е направено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивницата
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, обективирано в отговора
на въззивната жалба.
Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че производството пред въззивния съд е приключило
с разглеждането на делото само в едно открито съдебно заседание, както и
активното процесуално поведение на процесуалния представител на въззивника
намира, че възражението на въззиваемата страна с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС следва да бъде намалено до сумата от 300 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. АД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Д.Е.Х. сумата от 40,39 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
48962 от 15.10.2018 г., постановено по гр.дело № 70379/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 90 с-в в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 вр.
чл. 86 ЗЗД, че Д.Е.Х., ЕГН ********** дължи в полза на „М.“ АД, ЕИК ******сума,
представляваща мораторна лихва върху главницата за разликата над 275,99 лева до
пълния уважен размер от 531,26 лева /или за сумата от 255,27 лева/ и за периода
от 18.02.2013 г. – 28.07.2014 г., както и в
частта
за разноските, както следва: 1/ в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Е.Х. е осъдена да заплати в полза на М. АД разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производството пред СРС за
разликата над 162,33 лева до пълния присъден размер от 182,85 лева; 2/ в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Е.Х. е осъдена да заплати в
полза на М. АД разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производството по ч.гр.д. № 8769/2016 г. по описа
на СРС за разликата над 77,96 лева до пълния присъден размер от 87,82 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.
АД, ЕИК ******против Д.Е.Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 86 ЗЗД за сумата от 255,27 лева /разликата между 531,26 лева и 275,99
лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
18.02.2013 г. – 28.07.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
48962 от 15.10.2018 г., постановено по гр.дело № 70379/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 90 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Д.Е.Х., ЕГН **********с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 47,51 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Д.Е.Х., ЕГН **********с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 40,39 лева, представляваща
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Е.Х., ЕГН **********с
адрес: *** да заплати в полза на „М.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК сумата от 88,78
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производство пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.