Р Е Ш Е Н И Е
№ 1195/27.06.2019 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2491/2018 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с
чл. *5а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от Г.Т.О. с ЕГН ********** и
адрес ***, против заповед № 1239/17.07.2018 година на кмета на Община Н..
С оспорената заповед, на основание чл. *5а ал. 1 от
ЗУТ на господин О. е наредено да премахне собствен незаконен строеж,
представляващ „гараж с изграден върху него навес“, представляващ сграда с
идентификатор ***по КК на град СВ, община Н., със стоманобетонова конструкция и
тухлена зидария, с размери 4,30/12,60 м, височина 2,50 м от изток и 3,00 м от
запад, с обща приблизителна площ от 54, 00 м², от източната страна на
който е монтиран метален портал с дължина 3,40 м и височина 2,00 м, а върху
гаража е изграден навес от дървена конструкция, покрит с дървени греди и
ондулин с размери 4,30/8,00 м и приблизителна височина 3,00 м, изграден
частично в поземлен имот с идентификатор 11538.501.484 по КК на град СВ,
представляващ улица между кв. * и кв. ** по плана от 1976 г. на град ***и
частично в поземлен имот с идентификатор 11538.501.68 по КК на град ***(УПИ VII – 162 в кв. * по плана на град СВ).
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
е материално незаконосъобразна. Жалбоподателят поддържа, че констативният
протокол, послужил като основание за издаване на констативен акт (КА) за
незаконното строителство, изобщо не му е предоставян и сочи нарушения на Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), допуснати при съставянето на
КА. Оспорва датата на съставяне на КА. Сочи, че обектът е закупен в рамките на
публичната му продажба, извършена от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), а
възлагането е било направено след надлежна проверка на собствеността върху
имота, включително и неговата законност. Изтъква, че за обекта е имало
отстъпено право на строеж (ОПС) върху държавна и общинска земя през 1987 година
като е бил оформен и типов договор от 08.09.1987 година за ОПС. Предвид
обстоятелството, че обектът е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на град СВ, а
това се прави само за законни обекти, заявява, че заповедта на кмета на
общината е очевидно незаконосъобразна. оспорва доводите на ответника за
търпимостта на обекта, като претендира, че са налице предпоставките за
търпимост. Изтъква, че гаражът и навеса са обект шеста категория, а не обект
пета категория, както е приел ответника.
Иска заповедта да бъде отменена.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата в съдебното заседание и в подробно обоснована писмена защита. Представя
административната преписка.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следната фактическа обстановка.
Към 20.02.2017 година длъжникът по изпълнителното
дело 20158030401256 на ЧСИ № 803 с район
на действие Окръжен съд – Бургас - Я.П.С. с ЕГН ********** *** се легитимирал
като собственик на сграда с идентификатор ***по силата на нотариален акт №
117/28.12.2006 година, том XXXII, рег. № 17629, дело 5990/2006
година на нотариус № 208, вписан в регистъра на Нотариалната камара (лист 26 -
27).
С постановление за възлагане на недвижими имоти от
20.02.2017 година по изпълнително дело 20158030401256, след проведена публична
продажба, ЧСИ № 803 възложил три недвижими имота (сгради) върху Г.Т.О.
(жалбоподател в настоящото производство). Сред възложените имоти била и едноетажната
сграда с идентификатор ***по КК на град СВ, община Н. с административен адрес –
град СВ, улица „С.С.К.и М.“ № 45 с предназначение „хангар, депо, гараж“ и
застроена площ от 34,00 м² (лист 24).
С жалба вх. № Н2-УТ-3527/20.04.2017 година, адресирана
до кмета на Община Н., М.Щ.Д. и Щ.Г.Д. (и двамата с адрес – град СВ, улица „С.С.К.и
М.“ № 43) уведомили общинската администрация за съществуването на незаконна
постройка „гараж“ с идентификатор ***по КК на град СВ, една част от която
навлиза в собствения им поземлен имот УПИ VII – 162 в кв. * по плана на града,
а друга част е разположена върху уличното платно – публична общинска
собственост (лист 195). Успоредно със сезирането на кмета, Д. уведомили за
същите обстоятелства РО „НСК“ – Бургас и Районна прокуратура – Н. (лист 173 и 1**
- 147).
На 29.06.2017 година служители на общината посетили ПИ
с идентификатор ***по КК на град СВ. На място установили наличието на „гараж с
изграден навес върху него“, попадащ частично върху улица и частично върху имота
на сигнализаторите. За установените факти бил съставен констативен протокол от
същата дата (лист 187 - 188).
Собственикът на гаража – Г.О. – бил уведомен за извършената
проверка и подал заявление вх. № Н2 – КС – 5297/30.06.2017 година, с което
представил доказателства, легитимиращи го като собственик на сградата –
постановлението за възлагане на недвижимия имот и два предхождащи го нотариални
актове (лист 180).
На 16.01.2018 година служители (специалисти по контрол
върху строителството) при Община Н. извършили нова проверка на поземлени имоти
в град ***- ПИ с идентификатор 11538.501.484 (второстепенна улица, публична
общинска собственост), сграда с идентификатор 11538.501.68 (УПИ VII – 162 в кв.
* по плана на града, собственост на Д.) и ПИ с идентификатор ***(собственост на
Г.О.). При проверката се установило, че сградата представлява стоманобетонова
конструкция и тухлена зидария, с размери 4,30/8,00 м, височина 2,50 м, с
приблизителна площ от 34, 00 м², от източната страна на който е монтиран
метален портал с дължина 3,40 м и височина 2,00 м, а върху гаража е изграден
навес от дървена конструкция, покрит с дървени греди и ондулин с размери
4,30/8,00 м и приблизителна височина 3,00 м. Констатирано било, че сградата е изградена
частично в поземлен имот с идентификатор 11538.501.484 по КК на град СВ,
представляващ улица между кв. * и кв. ** по плана на град ***и частично в
поземлен имот с идентификатор 11538.501.68 по КК на град ***(УПИ VII – 162 в
кв. * по плана на град СВ). Проверяващите установили, че за описания обект няма
одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна
линия и ниво. Строежът бил категоризиран като „пета категория“, съгласно чл.
137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ. Резултатите от проверката били отразени в констативен
акт № 1/16.01.2018 година, в който била включена и схема на обекта (лист 141 - 144).
Констативният акт бил изпратен на Г.О. и в
законоустановения срок от негова страна постъпило подробно писмено възражение
срещу констатациите. Във възражението било посочено, че при съставянето на акта
са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН, както и че констатациите
не съответстват на приложимото материално право, защото законосъобразността на
обекта е била проверявана многократно при прехвърлянето му между различните
собственици, а за строителството има отстъпено право на строеж върху държавна
земя, съгласно заповед № *3/25.06.1987 година на ОНС – Н. и типов договор от
08.09.1987 година. Към възражението жалбоподателят приложил постановлението за
възлагане на имота и предхождащите го нотариални актове (лист 18 - 28).
На 20.02.2018 година служителите на Община Н.
извършили допълнителна проверка на ПИ с идентификатор 11538.501.66.1, като
установили нови размери на описания „гараж“ – 4,30/12,60 м с височина 2,50 м от
изток и 3,00 м от запад, с приблизителна площ от 54 м². С новия констативен
протокол била извършена корекция на размерите на строежа, установени с
констативен акт № 1/16.01.2018 година (лист 96).
На 17.07.2018 година, въз основа на изводите в
констативния акт и допълнителния протокол, кметът на общината, е издал заповедта,
оспорена в настоящото производство. В заповедта, е възпроизведена фактическата
обстановка, установена с акта. Като адресат на волеизявлението е посочен Г.О.
(лист 44 - 47).
Заповедта е изпратена на адресата по пощата и е
получена на 02.08.2018 година (лист 42 - 43).
На 16.08.2018 година заповедта е обжалвана от Г.О.
(лист 5).
В съдебното производство – като доказателства за
законосъобразното изграждане на постройката - от жалбоподателя са представени заповед № *3/25.06.1987
година на председателя на ОНС – Н. за отстъпване на право на строеж в
строително петно № 3 в кв. ** по плана на с. Влас, както и типов договор от
08.09.1987 година за отстъпване право на строеж върху държавна земя – за
застроително петно № 3 в кв. ** по плана на село Влас, предоставено на Т.С.М.,
жител *** - 216).
Представени са за оригинали – за справка, а по делото
са приети и приложени заверени копия от скица с виза за проектиране на магазин №
987/29.12.1990 година за имот VII – общински в кв. * по плана на
село Влас по реда на чл. 120 ал.4 от ППЗТСУ (отм.), както и проект за временно
строителство на магазин по чл. 120 ал. 4 от ППЗСТУ (отм.), издадени и одобрени от
Община Н. на Т.С.М.. На тях е нанесен обект, който съвпада по местоположение с
обекта, описан в обжалваната заповед на кмета на общината (лист 279 - 280).
По делото са назначени и приети основна и допълнителна
съдебно – технически експертизи. Вещото лице по тези експертизи не е открило в
архива на общината разрешение за строеж или разрешение за строеж по чл. 120
ал.4 от ППЗТСУ (отм.) за гараж/магазин. Имотът е бил деклариран по ЗМДТ в
общината през 1998 година, а партидата му е била закрита през 2007 година. По
отношение на предвидената по плана улица, върху която е установено, че частично
е разположен строежа (от о.т. 171 до о.т. 172), е констатирано, че не е
откривана процедура за отчуждаване във връзка с изграждането ѝ, не е
включена в програмата за проучване и проектиране на строителни обекти или за
строителство за 2019 година на Община Н.. Без да разполага с последно
представените скица с виза за проектиране на магазин и проект за временно строителство,
експертът е направила предположение, че строежът е бил изграден като временен
обект, защото разполагането му върху улица е изключвало възможността за него да
бъде издадено разрешение за стоеж (лист 238 – 243 и 256 - 257).
По делото е приета и геодезична експертиза. Вещото
лице по тази експертиза е констатирало, че сградата, посочена в заповедта за
премахване, е изградена върху част от УПИ VII в кв. * по действащия план на
град ***и улица, но на място регулацията не е приложена. Експертът е
установила, че представените заповед № *3/25.06.1987 година за отстъпване на
право на строеж в строително петно и типов договор от 08.09.1987 година за
отстъпване право на строеж не се отнасят до процесния обект (изграден в кв. *),
а за кв. ** по плана на град СВ, който квартал е разположен северно от имот с
идентификатор 11538.501.66.1. При извършеното измерване вещото лице е
установило, че процесният строеж не попада в имота на сигнализаторите Д. - ПИ с
идентификатор 11538.501.68 по КК на град ***(лист 218 - *0).
Като свидетел в процеса е разпитан С.Т.М.. Свидетелят
заявява, че обектът е бил построен преди около 30 години, като подал
документите за разрешаването му „следващата или по – следващата година“, след
годината, през която му е било отстъпено право на строеж през 1987 година (лист
247 - 248).
Между страните по делото няма спор относно размерите
на постройката, материалите, от които е изградена и конструктивните ѝ
особености. Обектът е строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено от волеизявлението на административния
орган. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
Компетентност.
Съгласно чл. *5а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. *5, ал. 2, или на
части от тях.
От представените заверени копия от скица с виза за
проектиране на магазин №
987/29.12.1990 година и проект за временно строителство на магазин по чл. 120
ал. 4 от ППЗСТУ (отм.), съдът прави извод, че обектът, описан в заповедта, е
строеж пета категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ - сграда
за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 м², във връзка
с чл. 10 ал. 1 т. 4 и т. 7 от приложение № 2 на Наредба № 1/30.07.2003 година
за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
В настоящият случай оспорената заповед е издадена от
кмета на Община Н., има за обект „строеж“, от пета категория, а издателят е
компетентен административен орган по смисъла на чл. *5а ал.1 от ЗУТ.
Процесуална законосъобразност.
В хода на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на
заповедта. Жалбоподателят е конституиран в производството и му е изпратен
издадения констативен акт. Срещу този акт той е подал възражение, в което
подробно е изложил доводите си за незаконосъобразност на констатациите, а е
представил и допълнителни доказателства. По делото няма данни, на господин О.
да е връчван впоследствие съставения констативен протокол към констативния акт,
в който са отразени нови размери на процесния строеж. Това нарушение, обаче
няма съществен характер, защото не променя по никакъв начин основните
констатации, направени при проверката – че ПИ с идентификатор ***е изграден без
разрешение за строеж.
Неоснователни за възраженията в жалбата, че при
констатиране на незаконното строителство са допуснати съществени процесуални
нарушения на ЗАНН. Този закон не е приложим в случая, защото установяването на
незаконен строеж по ЗУТ е административен (а не административнонаказателен)
процес и той не е обвързан с установяването на административно нарушение от
конкретно определено лице, подлежащо на санкциониране с административно
наказание.
По приложението на материалния закон.
Сградата, описана в оспорената заповед, представлява
„строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Процесният
обект, по своята същност и конструктивни особености, е надземна сграда,
представляваща „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.
Съдът кредитира твърденията на свидетеля М. относно
датата на изграждане на строежа, т.е. приема, че сградата е била реално
изпълнена в периода 1990 – 1991 година. За изграждането ѝ са представени
надлежна скица с виза за проектиране и одобрен проект, т.е. налице са правните
основания за нейното осъществяване на мястото, на което е констатирана в
административното производство по премахването ѝ. Сградата не попада в
недвижимия имот на семейство Д., а попада в УПИ VII на кв. ** и върху предвидена
улица, за което мероприятие, обаче, не налице инвестиционно намерение нито е
реализирано от общината, според заключението на назначеното вещо лице.
Съгласно чл. 120 ал.4 от ППЗТСУ (отм.), в редакцията
си към периода на изграждане на постройката, по изключение, във връзка с
възникнали обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния
(общинския) народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят
необходими временни постройки. Такива
постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на собственика,
изразено в писмено заявление до службата при народния съвет. При заемане на терена за предвиденото ново
строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползувала,
без да се заплащат.
Нормата на § 17 ал.1 от ПР на ЗУТ предвижда, че с
решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен
устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал.
4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по
чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите,
предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз
основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196
от този закон.
Анализът на цитираните норми сочи, че законодателят е
предоставил възможност строежи с временен устройствен статут, изградени по реда
на отменената ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ върху земя общинска собственост, да могат
да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащия подробен
устройствен план.
Доколкото регулацията на терена – общинска
собственост, върху който изцяло е изградена постройката, не е проведена реално
(лист *0 и 240) към датата на издаване на заповедта, т.е. не е налице реализиране
на предвижданията на подробния устройствен план за имота, нито е налице заемане
на терена за предвиденото ново строителство, то построената сграда не подлежи
на премахване до настъпване на предпоставката по § 17 ал.1 от ПР на ЗУТ - възникване
на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че след
като е закупил имота на публична продажба от ЧСИ, а преди това същият имот е
бил обект на покупко – продажба с нотариални актове, то той е законно изграден.
Законосъобразността на извършеното строителство няма връзка с прехвърлянето на
правото на собственост върху недвижимия имот, нито е условие за разпореждане с
него, за което нотариусът или ЧСИ са длъжни да следят служебно при съставянето
на нотариалния акт или постановлението за възлагане.
Издадената заповед е материално незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството върху ответника, съгласно своевременно направеното
изявление на процесуалния представител на жалбоподателя. От жалбоподателя са
представени доказателства за извършени разноски, част от които подлежащи на
възстановяване – в размер 860 лева, съгласно представен списък на разноските
(лист 277). Предвид представените доказателства и направеното искане, Община Н.,
следва да заплати на Г.О. сума в общ размер 860 (осемстотин и шестдесет) лева -
разноски по делото.
С оглед на изложеното, на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 1239/17.07.2018 година на кмета на Община Н..
ОСЪЖДА Община Н. да заплати на Г.Т.О. с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 860 (осемстотин и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: