№ 640
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500316 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 във вр. с чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила частна жалба, подадена от „ОББ“
АД, ЕИК *****, представлявана от изпълнителните директори Т.В.М. и
Св.Ат.Г., чрез юрк. ИЛ. ИВ. К., против Определение №46 от 20.01.2022 г.,
постановено по ч.гр.д.№1184/2021 г. по описа на РС-С..
С атакуваното определение е спряно изпълнението на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №399 от
21.10.2021 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№1184/2021 г. по описа
на РС-С..
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното определение. Твърди се, че в обжалваното определение липсват
мотиви, налагащи удовлетворяване искането на длъжника за спиране
изпълнението на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Посочва се, че мотивите на съда се свеждали единствено до постъпило от
длъжника по заповедта за изпълнение изрично искане за спиране на
изпълнението по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Навеждат се съображения, че за да бъде спряно незабавното изпълнение в
срока за възражение длъжникът освен, че следва да направи изрично искане
за спиране, същото трябва да бъде подкрепено с убедителни писмени
доказателства или да представи надлежно обезпечение за кредитора. В
противен случай, възражението срещу заповедта за изпълнение не спирало
принудителното изпълнение. Твърди се, че в настоящия случай не ставало
ясни какви са доводите и основанията за спиране както на длъжника, така
също и на съда. Иска се от съда да отмени атакуваното определение, с което е
спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение. Моли се и за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
частната жалба от другата страна по делото.
Благоевградският окръжен съд, след като взе предвид доводите в
частната жалба, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия
закон, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за
която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг.
от чл. 420, ал. 3 ГПК първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните
съображения:
От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е
бил сезиран на 30.09.2021 г. със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „ОББ“ АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ №89Б, „М.ц.“, с адрес за призоваване:
гр. Благоевград, ул.„Г.Изм.“ №7, представлявано от изпълнителните
директори Т.В.М. и Св.Ат.Г., чрез юрк. ИЛ. ИВ. К., срещу КР. В. З., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „Сл.К.“ №2, за конкретно посочени в
заявлението парични вземания, дължими по договор за ипотечен кредит.
Въз основа на заявлението и придружаващите го документи (извлечение
от счетоводни книги и договор за кредит) в полза на заявителя е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 399 от 21.10.2021 г., по ч.гр.д. №1184/2021 г. по
описа на РС-С., с която е разпоредено длъжникът КР. В. З., с ЕГН
**********, от гр.С., ул.”Сл.К.” № 2, да заплати на кредитора „ОББ“ АД,
ЕИК *****, гр. С., бул. „В.“ № 89Б, „М.ц.“, представлявано от Т.В.М. и
Св.Ат.Г. - изпълнителни директори, чрез пълномощника им И.К. -
юрисконсулт в Дирекция „Събиране на проблемни вземания“, с адрес за
призоваване: гр. Благоевград, ул. „Г.Изм.“ № 7, тел. 073/58 6331 GSM 0877 19
55 77, сумата от 147 646,76 (сто четиридесет и седем хиляди лева шестстотин
четиридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева - главница по
Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.05.2008 г., сумата от 32
990,71 (тридесет и две хиляди лева деветстотин и деветдесет лева и
седемдесет и една стотинки) лева - договорна лихва за периода от 16.11.2018
г. до 15.02.2021 г., сумата от 1188,67 (хиляда сто осемдесет и осем лева и
шестдесет и седем стотинки) лева - обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода от 16.11.2018 г. до 12.03.2020 г. (включително) и от
14.05.2020 г. до 15.02.2021 г. (включително), сумата от 9 145,90 (девет хиляди
сто четиридесет и пет хиляди лева и деветдесет стотинки) лева - обезщетение
за забава изискуемата главница от 16.02.2021 г. до 28.09.2021 г.
(включително), сумата от 769,90 (седемстотин шестдесет и девет лева и
деветдесет стотинки) лева - разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
2
3834,84 (три хиляди осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и четири
стотинки) лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
С разпореждане, обективирано в самата заповед, е постановено
незабавно изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист.
На 17.12.2021 г. в регистратурата на РС-С. е постъпило възражение по чл.
414 ГПК от длъжника КР. В. З., ЕГН **********, с което същият е заявил, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй
като задължението било погасено по давност както за главницата, така и за
лихвите.
Длъжникът е представил и Покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№603/2021 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие
ОС-Благоевград, от която се установява, че заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. №1184/2021 г. по описа на РС-С., са
връчени на длъжника на 15.12.2021 г.
С молба от 19.01.2022 г. длъжникът КР. В. З., ЕГН **********, е поискал
от съда да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение. В молбата
е посочено, че процесният договор за кредит е обезпечен с учредяване на
ипотека върху недвижим имот, което представлявало надлежно обезпечение
на вземането на банката по смисъла на чл. 420 ГПК. Наред с това, в молбата
са изложени съображения, че вземанията за главница и лихви, произтичащи
от процесния договор за банков кредит, били погасени по давност, което
също представлявало основание за спиране изпълнението на издадената
заповед за изпълнение. Посочено е, че към молбата се прилага нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека, подробно описан в молбата, но е
видно, че такъв не е приложен към молбата.
С атакуваното Определение №46 от 20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№1184/2021 г. по описа на РС-С. е спряно изпълнението на описаната по-горе
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В мотивите си районният съд е
посочил, че основание за спиране на изпълнението е подаденото в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение и направеното искане за спиране.
Определението е неправилно.
Съгласно действащата понастоящем редакция на чл.420, ал.1 ГПК (изм. с
ДВ бр.100/20.12.2019 г.) възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1-9 (сред която
хипотеза попада и процесният случай), освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, което е в
размер до една трета от вземането, когато длъжникът е потребител. Според
изменената разпоредба на ал.2, т.2 незабавното изпълнение може да бъде
спряно и без обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
3
В конкретния казус, заповедта за изпълнение е такава по чл. 417, т. 2
ГПК, но длъжникът не е представил надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, което е в размер до една трета от вземането.
Договорната ипотека, която длъжникът е учредил в полза на кредитора по
кредитен договор, не може да изпълнява функцията на обезпечение по чл. 180
и 181 ЗЗД. В тази насока е константната практика на ВКС - Определение №
453 от 25.06.2010 г. по ч. т. д. № 478/2010 г., ІІ т.о.; Определение № 375 от
18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 340/2011 г., ІІІ г.о., и Определение № 14 от
06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 685/2010 г., ІV г.о., последното от които е
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК след селектиране на частната
касационна жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, дори
и такава ипотека да е учредена от длъжника в полза на банката (с молбата не
са представени доказателства в тази насока, макар и да се цитира нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека), то тя не може да служи като
обезпечение на банката по смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК за постановяване
спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение. В цитираните
съдебни актове най-общо се приема, че когато по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК се
оспорва вземане, обезпечено вече с ипотека е необходимо длъжникът да
представи отново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, различно от това,
което вече е послужило за обезпечаване на задължението му за заплащане на
парични суми по документа по чл. 417, т.2 ГПК. В случая, липсва спор, че
такова обезпечение не е представено, а дори не е представен и визирания в
молбата нотариален акт за учредената вече ипотека. Ето защо и изпълнението
на заповедта за изпълнение не може да бъде спряно при условията на чл. 420,
ал.1 ГПК.
На следващо място, по делото не са налице и останалите основания за
допускане на исканото спиране, които основания не се и поддържат с
молбата. С молбата не са представени доказателства, че: 1. вземането не се
дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
Изложените от длъжника доводи, че вземанията за главница и лихви са
погасени по давност, не могат да бъдат разглеждани в рамките на
процедурата по спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК. Същите могат да
бъдат разгледани единствено в спорното исково производство по чл. 422
ГПК, поради което и не може да бъдат основание за исканото спиране по чл.
420 ГПК.
В заключение се налага обобщаващият извод, че данните по делото не
обосновават наличието на хипотезите по чл. 420 ГПК за спиране
изпълнението на процесната заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК. Ето
защо, атакуваното определение следва да се отмени, а искането на длъжника
за спиране на изпълнението следва да се отхвърли, като неоснователно.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
банката следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
4
Водим от горните съображения, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №46 от 20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№1184/2021 г. по описа на РС-С., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на КР. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Сл.К.“ №2, за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №399 от 21.10.2021 г. и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д.№1184/2021 г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА КР. В. З., с ЕГН **********, от гр.С., ул.”Сл.К.” № 2, да
заплати на кредитора „ОББ“ АД, ЕИК *****, гр. С., бул. „В.“ № 89Б, „М.ц.“,
представлявано от Т.В.М. и Св.Ат.Г. - изпълнителни директори, чрез
пълномощника им И.К. -юрисконсулт в Дирекция „Събиране на проблемни
вземания“, с адрес за призоваване: гр. Благоевград, ул. „Г.Изм.“ № 7, сумата в
размер на 50 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5