ПРОТОКОЛ
№ 184
гр. Варна, 30.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500444 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът Д. Т. С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д. М., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна С. Г. Щ. , редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Б. Р., редовно упълномощен, с представено за
въззивната инстанция с молба от 21.10.2022 г. пълномощно.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. С. Т. от
гр. Варна чрез адв. Д. М. против решение № 520/26.04.22г. по гр.д. № 349/21г.
на ВОС, с което е отхвърлен иска му срещу С. Г. Щ. от гр. Варна, за
заплащане сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за ползването, от
което е лишен чрез упражняваното от ответницата недобросъвестно владение
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Козлодуй“, № 66 и
представляващ: самостоятелен обект с идентификатор 10135.1506.234.1.2, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Козлодуй“, № 66, разположен на
първия жилищен етаж с площ от 76.37 кв. м, ведно с прилежащото избено
1
помещение № 2 с площ от 11.27 кв. м., както и 8.15 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в периода от
01.02.2016 година до 01.02.2021 година, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС; и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 800 лв., представляваща
сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Във въззивната
жалба е изложено, че решението е неправилно, необосновано и постановено
при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и
превратно тълкуване на гласните доказателства. Претендира се отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. В допълнение на въззивната
жалба, депозирано извън срока за въззивно обжалване, но в срока за
изправяне на нередовностите на въззивната жалба, въззивникът поддържа, че
на 01.06.18г. той е поискал от ответницата предаване на владението върху
имота, с което е прекратил устния договор за заем за послужване.
Ответницата е твърдяла, че владее имота за себе си, както и че е предала
владението му на ищеца през м. 12.2020г., но по делото е било установено, че
имотът окончателно е бил освободен в края на м. 01.21г., а ключът е бил
предаден на 17.12.21г. Поради това се поддържа, че от датата на поканата на
01.06.18г. до датата на предаването владението върху имота, ответницата го е
ползвала без основание, за което дължи обезщетение. Претендират се
разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Г. Щ. чрез адв. Б. Р., с който същата е оспорена като
неоснователна. Споделят се изцяло изводите на съда в обжалваното решение,
че не са налице предпоставките на чл. 73 от ЗС (дадената от съда правна
квалификация на иска, съответстваща на изложените твърдения по фактите и
отправения петитум в исковата молба). Поддържа се, че ответницата е
осъществявала фактическа власт върху имота като държател, а не като
владелец. Освен това ищецът не е установил размерите на обогатяването и
обедняването като критерии, заложени в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за да
се определи размера на дължимо обезщетение. Евентуално се поддържа, че
искът е частично неоснователен, тъй като процесният имот е притежаван от
ищеца и неговата съпруга в режим на съпружеска имуществена общност,
поради което и ищецът би имал правото на ½ от дължимото обезщетение.
Освен това за периода от 01.02.16г. до датата на получаване от ответницата
на препис от исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 153/19г. на
ВОС, Щ. е ползвала имота на правно основание – по безвъзмезден договор за
заем за послужване, сключен с ищеца и неговата съпруга. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по
делото.
АДВ.М.: Поддържам въззивната жалба.
АДВ.Р.: Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
АДВ. М.: Няма да соча нови доказателства. Представям списък на
2
разноските.
АДВ.Р.: Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските
и договор. Не правя възражения за прекомерност.
АДВ.М.: Не правя възражения за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представените списъци на разноските от всяка от
страните, ведно с доказателства за извършването на такива пред въззивната
инстанция.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло
въззивната ни жалба и да ни присъдите сторените по делото разноски. Моля
да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
АДВ.Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната
жалба без уважение по съображения изложени в отговора. За процесуална
икономия също моля за кратък срок за писмени бележки. Моля да присъдите
сторените от доверителката ми разноски. Днес в съдебно заседание желая да
акцентирам върху според нас няколко основни момента.
Първият от тях е, че между страните е водено предходно производство с
правно основание иск по чл.108 от ЗС. В рамките на това производство е
формирана сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността на
апартамента, индивидуализиран в производството. Тази сила не се
разпростира по отношение на фактическата власт. По тези два момента поне
ние извличаме два основни за нас довода.
Първият е, че предявеният иск в настоящото производство, с правно
основание чл.59 от ЗЗД, е предполагал ответницата да бъде владелец на
имота. Същата обаче се установява, че е държател, поради което съдът
правилно е преквалифицирал предявения иск и го е отхвърлил поради липса
на елемент от фактическия състав.
Вторият довод, който извличаме, ако не приемете доводите изложени в
раздел първи в отговора на въззивната жалба за изцяло отхвърляне като
неоснователна на въззивната жалба, то моля да приемете за основателни
следващите ни два довода. За това, че Д. С. разполага с право да претендира
обезщетение за ползване на апартамента единствено до размер на 1/2 ид. част
поради това, че искът е предявен само и единствено от него. Това вземане е
лично такова, поради което доколкото не участва неговата съпруга в
производството като ищец, то няма право да претендира това обезщетение
изцяло за целия имот.
На следващо място считам, че от доказателствата в производството се
установява, че С Щ., в период посочен в отговора, е упражнявала фактическа
3
власт върху имота с правно основание. Налице е сключен между страните
неформален договор, който дава основание С Щ. да ползва имота. Този
договор считаме, че е прекратен с предявяването на исковата молба, както
вече споменах по предходното производство – иск по чл.108 от ЗС.
Моля да споделите изложените доводи и да присъдите сторените от Щ.
разноски.
АДВ.М.: /реплика/ Само това, което мога да кажа е, че претенцията на
Д. С. е за половината от обезщетението, което се дължи за целия апартамент.
Останалото ще го развия в писмените бележки, които ми дадохте възможност
да представя.
Дава възможност на процесуалните представители на страните, в срок
до 07.12.2022 г. включително, да депозират в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4