№ 14910
гр. София, 06.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Частно
гражданско дело № 20211110157727 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба , вх. № 126303/05.05.2023г. от заявителя „/ФИРМА/”АД ,
предявена от пълномощника му юрисконсулт М.Л., за изменение на определение №
15950/02.05.2023г. за прекратяване на настоящото гр.д. № 57727/2021г. по описа на СРС,
68 състав в частта му за разноските, като присъденото на длъжника В. С. И. адвокатско
възнаграждение от 320 лв бъде намалено до минималния нормативно установен размерпо
чл.6, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.
В молбата по чл.248 ГПК се обосновава становище , че адвокатското възнаграждение
на пълномощника на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК , прекратено по
реда на чл.415,ал.2 ГПК , следва да се определи според чл.6,т.5 от Наредба № 1 /2004г. на
ВАС , но не и по чл.7,ал.5 във връзка с чл.7,ал.7 от Наредба № 1/2004г.
Ответникът по молбата по чл.248 ГПК – В. С. И. /длъжник по делото/ е получил
препис от молбата по чл.248 ГПК (чл.248 ,ал.2 ГПК), и чрез пълномощника си – адвокат
В.Т. е представил писмен отговор , с който оспорва искането за намаляване размера на
присъденото адвокатско възнаграждение. Аргументира се становище , според което в
заповедното производство не само заявителят , но и длъжникът има право на разноски ,
което не зависи от това дали делото е прекратено по реда на чл.415,ал.2 ГПК поради
бездействие на заявителя – непредявяване на иск по чл.422 ГПК. Сочат се доводи , според
които адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника не се определя по
чл.6,т.5 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС , а по чл.7,ал.5 във връзка с чл.7,ал.7 от Наредба №
1/2004г.
Софийски районен съд, 68 състав като разгледа молбата по чл.248,ал.1 ГПК,
преценена с оглед предпоставките по чл.78 ГПК и извършените процесуални действия по
делото, намира за установено следното :
Молбата за изменение на определението за прекратяване в частта за разноските е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Според установената съдебна практика адвокатското възнаграждение на
пълномощника на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК, прекратено по
реда на чл.415,ал.2 ГПК , следва да се определи по чл.7,ал.5 във връзка с чл.7,ал.7 от
Наредба № 1/2004г. , т.е. според половината от материалния (паричен) интерес на
претенциите по чл.410 ГПК , но не и според чл.6,т.5 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС , т.е.
само за изготвяне на възражението по чл.414 ГПК и за проучване на делото. Цитираната от
заявителя съдебна практика не е актуална.
В конкретния случай адвокатското възнаграждение , платено от длъжника (320 лв),
съответства на размера на претенциите по чл.410 ГПК и не надвишава минималното
възнагражедние по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. (300 лв), поради което няма
основание за намаляването му.
Поради посочените причини предявената молба по чл.248 ГПК от заявителя следва да
бъде отхвърлена.
В настоящото производство не следва да се присъждат разноски на никоя от страните.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло молбата по чл.248,ал.1 ГПК с вх. № 126303/05.05.2023г. от
заявителя „/ФИРМА/”АД , предявена от пълномощника му юрисконсулт М.Л., за
изменение на определение № 15950/02.05.2023г. за прекратяване на настоящото гр.д. №
57727/2021г. по описа на СРС, 68 състав в частта му за разноските, като присъденото на
длъжника В. С. И. адвокатско възнаграждение от 320 лв бъде намалено до минималния
нормативно установен размерпо чл.6, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
на съобщението до всяка от страните с преписа от определението (чл.248,ал.3,изр.2 ГПК във
връзка с чл.275,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК и чл.248,ал.3,изр.1 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2