Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по . Образувано е по жалба на С. С. против решение № 328/3.11.2010г. на ГОРС, постановено по гр.д. 629/2010г. В жалбата се твърди, че е налице необоснованост на постановеното решение, тъй като не е събразено с доказателствата по делото и на второ, място, същото е постановено в противоречие с материалните норми. Моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете. Ответницата по жалба Н. Б. не е подала отговор в законоустановения срок, но чрез процесуалния си представител адв. Б., изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. След преценка на събраните по делото доказателства и оплакванията по жалбата, въззивният съд приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Спор пред първата и настоящата инстанция за факти няма:. Жалбоподателката е прехвърлила 5/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул."Н."№1, чрез покупко-продажба на ответницата по жалба, нейна дъщеря,, като за целта е оформен нотариален акт № 485 т.ІІІ н.д. 499/2000г. на Нотариус М.. Твърди, че е налице нищожна сделка по чл. 26 ал 1 от ЗЗД, изразяавща се в липса на съгласие, тъй като тя е считала, че прехвърля имота срещу издръжка и гледане, а не чрез продажба, за каквато не е давала съгласие. Освен това следва да се уважи и алтернативно предявеният иск, за унищожаемост на сделката по чл. 27 пр.2 от ЗЗД поради грешка, тъй като тя е собственица на 4/6 идеални части от имота, а са прехвърлени 5/6, освен това е налице и грешка в правото. Представени са доказателства за упражнен тормоз върху жалбоподателката, но значително по- късно от датата на прехвърляне на имота. Междувременно и двете страни се позовават на влязло в сила решение в първата фаза на делбеното производство, като с приложеното решение № 480/8.11.2010 г процесният имот е изнесен на публична продан. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд изцяло подкрепя мотивите на ГОРС, като ги доразвива със следните съображения, изложени в съдебната практика: Първо, предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба на процесния недвижим имот е неоснователен. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката лично е сключила договора, като е подписала и всички документи за сключване на сделката, съгласно изискванията на , и нотариалния акт. Ето защо, наведеният от ищцата довод за липса на съгласие от нейна страна за сключване на сделката, е несъстоятелен. Основният аргумент на жалбоподателката е, че същата е считала, че сключва договор за издръжка и гледане. Следователно, тя потвърждава, че с направеното от нея волеизявление пред Нотариуса е искала да прехвърли собствеността върху недвижимия имот. Или тя е имала причина която да я мотивира да изрази съгласието си по прехвърлителната сделка, изразеното съгласие към момента на сключване на сделката не е засегнато от порок на волята й и е налице взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление. Направената преценка по-късно, че не е действала правилно, взела е погрешно решение, не се отразява върху действителността на сделката. Не е налице въвеждане в заблуждение от ответник жалба, което да е я е мотивирало към опорочено волеизявление. В този смисъл решение № 1561/27.12.1999г. на ВКС. Не е доказано по надлежен ред безпаричност на сделката, както и наличие на измамливи действия, въвели в заблуждение жалбоподателката, с цел да мотивират сключването на сделката. Като зрял човек, същата е желаела да прехвърли имота, на дъщеря си но е считала, че същата ще прояви благодарност към нея, ще полага грижи. Тази грешка в съображенията на жалбопоадтелката са правно иревентни. Това е основен постулат на правната теория, че грешката в съображенията , мотивите на страната , които са въздействали върху волята й при вземане на решения и са я подбудили към сключване на сделката са без значение за нейната действителност. В този смисъл е Решение №23/8.2.1999г. на ВКС. След като страната е имала воля да прехвърли имота, то не е налице нищожност на сделката. В решение №96/1.2.2002г. на ВКС, приема, че за да е налице нищожност въобще следва да няма намерение за прехвърляне, продажба на имота. В решение № 148/10.3.1997г. ВКС изрично посочва, че липса на съгласие означава съзнателна липса на воля, каквато в настоящия казус не е доказана. Второ, предявеният алтернативно иск по чл. 27 пр. 2 от ЗЗД за унищожаемост на сделката поради наличие на грешка, също е неоснователен. Страната, която иска такова прогласяване на унищожаемост, следва да е засегната от тази грешка. В конкретния случай се говори, че жалбаподателката е прехвърлила повече права 5/6 отколкото е притежавала. Тази нейна грешка по никакъв начин не може да се отрази върху дестйвителността на сделката, тъй като в случая засегната от грешката е ответник жалба. На второ място, счита се, че грешката е съществена и е основание за унищожаване на сделката, щом последната е сключена въз основа на неверни представи за действитеността. Грешката в съображенията е бÕз значение за действителността. Това което се посочи по- горе. Това становище е застъпено и в решение № 38/3.4.1974г. на ОСГК. Следователно първо нямяме грешка в обекта, а само грешка в съображенията на жалбаподателката, и второ, грешката, касаеща размера на прехвърлените права не се отразяват върху цялята сделка, а съответно, както е приел и делбения съд, правата ще се зачетат, така както са притежавани от прехвърлителката, поради основното правило, че никой не може да прехвърли повече права , отколокто притежава. Досежно съединения иск за отмяна на нотариалния акт, същият подлежи на разглеждане от съда, само в случай, че бъде уважен един от горепосочените искове. В решение № 852/11.10.1999г ВКС изрично е посочил, че отмяната на НА няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото, от съдбата на главния иск. При този изход на делото решението на ГОРС следва да се потвърди, а жалбоподателката сдедва да заплати разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева адвокатско възнаграждение . Водим от горното ВТОС РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА решение № 328/3.11.2010г., постановено по гр.д. 629/2010г. по описа на ГОРС ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН: * да заплати на Н. С. Б. с ЕГН: * сумата от 100/ сто/ лева, представляващи разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните. Предесдател: Членове : 1. 2. |