Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 23.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело
№ 669 по описа на Софийски окръжен съд за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от К.Г.Ц., с
ЕГН ********** ***, чрез упълномощения от него адв. Т.Ж., искове срещу Л.К.С.,
с ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на ответницата,
че е придобил по силата на давностно владение правото на собственост върху
следния недвижим имот: втори и трети тавански жилищни етажи, всеки с площ от 93
кв. м. от двуетажна масивна жилищна сграда, с тавански подпокривен обитаем
етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв. м., построена върху дворно място,
цялото с площ от 1 012 кв. м., съставляващо парцел I-778 от кв. 186 по плана на гр. К., ведно с дворното място, върху което е
построена сграда, при граници и съседи: улица, В. С. Д., К. С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията
на населеното място; да бъде отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка
№ .., том ., рег. № …, дело № ../….. г. за собственост върху описания по-горе недвижим имот; при условията
на евентуалност, в случай, че главният иск бъде отхвърлен, за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева /с определение на
съда от 08.06.2017 г. е допуснато изменение на размера на частичния иск/,
предявена частично от общо дължима сума от 152 501 лева, представляваща
извършени от него подобрения в имота. Претендира присъждане и на сторените за
производството разноски.
В исковата молба се излага
следното: Описаната жилищна сграда била построена до груб строеж за периода от
1971 - 1976 г., а през 1977 г. ищецът получил правото на ползването й заедно с
ответницата, негова майка, по силата на съдебно решение за развод на
ответницата. Твърди се, че от 1988 г. до настоящия момент ищецът осъществявал
самостоятелно, непрекъснато и несмущавано владение върху индивидуализираните
по-горе два жилищни етажа от двуетажната масивна жилищна сграда, както и върху
дворното място, когато и започнал довършването й чрез строителни работи.
Посочва, че в периода от лятото на 1988 г. до края на 1993 г. извършил
довършителни строителни работи по цялата сграда, в това число външно и вътрешно
измазване, както и довършителни дейности, подробно посочени в 13 пункта,
възлизащи на обща стойност от 152 501 лева.
В посочения времеви период ответницата не
манифестирала несъгласие или противопоставяне срещу довършителните работи по
сградата, каквото противопоставяне нямало и от бабата на ищеца и майка на
ответницата, която обитавала първия етаж от сградата. Твърди се, че за период
от 28 години ищецът осъществявал изцяло самостоятелно и несмущавано от
ответницата или от трети лица непрекъснато владение върху процесния недвижим
имот, включително и през време на посочените довършителни работи по сградата,
извършвани от него.
Предвид влошените отношения между страните и
невъзможността да уредят въпросите по собствеността върху процесния недвижим
имот по доброволен начин, ищецът предявява настоящия иск пред съда. От страна
на ответницата било манифестирано намерение да продаде същия на трети лица.
Ищецът твърди, че при извършена от него справка в Службата по вписванията
узнал, че ответницата се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка
№ .., том ., рег. № …, дело № ../…. г., съгласно който е призната за собственик на дворното място, без
построената в него жилищна сграда. Последният бил съставен в нарушение на
закона и не отразявал действителното фактическо и правно положение, с оглед на
което подлежал на отмяна.
С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответницата Л.К.С.,
че ищецът К.Г.Ц. е собственик на основание давностно владение за срок от 28
години на следния недвижим имот: втори и трети (тавански обитаем) жилищни етажи,
всеки с площ от по 93 кв. м., от двуетажна масивна жилищна сграда, с тавански
подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от 286 кв. м., построена
в дворно място с площ от 1 012 кв. м., съставляващо парцел I-779 от кв. 186 по регулационния план на гр.
К., ведно с цялото дворно
място, при граници и съседи: улица, В.С. Д., К. С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията на населеното място;
да бъде отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № .., том ., рег. № …, дело № ../…. г. за собствеността върху цитирания по-горе недвижим имот. В условията
на евентуалност ищецът моли, в случай, че главният иск бъде отхвърлен, като
недоказан и неоснователен, съдът да постанови решение, с което ответницата да
бъде осъдена да му заплати сумата от 100 000 лева, предявена като
частична, представляваща извършените от него подобрения в имота. Претендира и
присъждането на направените от него разноски за производството.
Препис от исковата молба с приложенията към
нея е изпратен на ответницата, която в срока по чл. 131 ГПК, чрез упълномощения
от нея адв. Т.Р. от САК, е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, с молба за
тяхното отхвърляне.
Не оспорва твърденията за влошени отношения
между нея и ищеца– неин син. Заявява, че претендираният имот е единствен за нея
и няма къде да отиде да живее на друго място. Посочва, че има още едно дете,
което би имало право на наследство. Заявява, че се страхува от ищеца, тъй като
отправял заплахи срещу нея, за което подавала оплаквания в полицията.
Оспорва твърденията на ищеца, че той със
свои средства финансирал описаните в исковата молба ремонтни дейности по
процесния имот, като твърди, че тя му е давала пари на ръка, с които да ги
плаща. Заявява, че, тъй като ответникът не работел, не разполагал със
средствата, които твърди да е вложил в описаните дейности. От друга страна,
нямал право да претендира за подобрения, тъй като ги извършвал в чужд имот.
Заявява, че по делото липсвали доказателства
за построена двуетажна къща в описаното процесно дворно място. Единственият
документ, който установявал право на собственост на ответницата върху имота бил
нотариалният акт за собствеността върху дворното място.
Ответницата моли съда да отхвърли
предявените срещу нея искове, като изцяло неоснователни и недоказани, като
претендира сторените за производството разноски.
В съдебно
заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в
отговора на исковата молба.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира, че е сезиран от К.Г.Ц. с
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответницата Л.К.С., че е собственик на
основание давностно владение, на описания недвижим имот и при условията на
евентуалност ищецът предявява иск по чл. 72, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 74, ал. 2 от
ЗС за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 100 000 лева,
предявен като частичен от обща сума 152 501 лева, представляваща извършените от
него подобрения в имота. Претендира и присъждането на направените от него
разноски за производството.
По делото се установяват следните факти:
От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане от 04.03.1966 г. се установява, че С. Д. С. /Б./ прехвърля на К. С. Д. следния имот: само дворното място, без построените върху него сгради, цялото застроено и незастроено от 1047,50 кв.м., находящо се в с. К., Софийски окръг, включено като основа на парцел II -199 от квартал 209 по плана на с. К., целият парцел от 1080 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 32,50 кв.м., които приобретателят се задължава да уреди за своя сметка и при съседи: улица, Л. М. В., наследници на И. Д. и рид, срещу задължение за издръжка.
От препис извлечение от акт за смърт № 99/16.08.1996 г. на О. К. се установява, че К. С. Д. с ЕГН: ********** е починал на 15.08.1996 г.
От удостоверение за наследници № ………../…………… г. на О. К. се установява, че наследници на К. С. Д. са З. В. С. /съпруга/ и Л.К.С. /дъщеря/.
Представено е удостоверение за наследници №………….., издадено от О. К., на З.В. С. с ЕГН: **********, от което се установява, че неин наследник е дъщеря й Л.К.С..
Представено по делото е строително разрешение № 126 от 04.11.1966 г., с което се позволява на К. С. Д. да построи жилище. Представен е и протокол за строителна линия и определено ниво от 22.09.1972 г.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № .., том ., рег. № …, дело № .. от ………….. г. на нотариус О.К., с рег. № … на НК се установява, че З. В.С. и Л.К.С. са признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в гр. К., Софийска област, а именно: дворно място с площ от 1012 кв.м., съставляващо парцел I-779 от кв. 186 по рег. план на гр. К., при граници и съседи: улица, В. С.Д., К. С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията.
От представената скица на поземлен имот с идентификатор № ……………….. се установява, че процесния имот е с площ 953 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/.
Приети по делото са фактура от 22.02.2016 г. за доставка и монтаж на автоматична система за сумата от 1636,00 лева; фактура от 18.03.2016 г. за изработка и монтаж на метални охранителни ролетки на стойност 3000,00 лева; фактура от 23.03.2016 г. на стойност 1007,38 лв.; приемо предавателен протокол от 16.03.2015 г. за доставка и монтаж на покрив; договор за изработка от 10.08.2015 г., сключен между К.Г.Ц. и Г. Р. Я. за инсталиране на метална конструкция върху подпорна стена; договор за изработка от 17.08.2015 г., сключен между К.Г.Ц. и И. М. Б. за извършване на арматурни и кофражни дейности, изливане на бетон и декофриране; касова бележка от 22.07.2015 г. за сумата от 3 846,48 лева без ДДС; касова бележка от 28.07.2015 г. за сумата от 3525, 00лв. без ДДС; фактура от 20.07.2008 г. за закупуване на алуминиеви ролетни щори на стойност 863,33 лева; фактура от 13.05.2008 г. за алуминиева дограма на стойност 2 660, 13 лева; фактура от 09.05.2008 г. за алуминиева дограма на стойност 6 504,14 лв.
По делото са разпитани трима свидетели на ищеца, от които показания се установява следното:
От разпита на В. С. Д. се установява, че познава ищеца и ответницата, тъй като е съсед на процесния имот. Посочва, че от двадесет годишен ищецът е започнал да строи къщата, направил канализация, баня, тоалетна, гаражи и покрив. Само той се занимавал с ремонтите, за извършването на които не са му създавани пречки. Свидетелят посочва, че ответницата Л.С. я вижда много рядко, в годината два пъти.
От разпита на свидетелката Р. И. П. се установява, че ищецът обитава къщата повече от 20 години, той там е отраснал. Къщата била изградена в груб строеж от бабата и дядото на ищеца. К.Ц. започнал да прави подобрения по нея. Направил мазилка, изолация – вътрешна и външна, подобрения по двора, преди 1-2 години направил покрив. Дава показания, че не знае друг освен ищеца да е извършвал нещо по сградата. Тези подобрения били правени в продължение на десет години. Свидетелката не знае ответницата да е създавала проблеми при извършването на ремонтните дейности. Твърди, че в момента на първия етаж от къщата живее ответницата, а на втория етаж ищецът, съпругата му и децата. Ответницата в последните 7-8 години живее в гр. К., с изключение на летните месеци и по Нова година, когато живее при познати.
От разпита на свидетелката С. Л.П. се установява, че ищецът е направил подобрения по къщата – измазал я, направил покрива, препокрил я с хубави керемиди, сменил дограмата, сменил улуците. Ремонтите започнал да прави преди повече от 20 години. Майката на ищеца Л.С. не е участвала в ремонтните дейности.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че стойността на извършените в имота подобрения по видове и пера по средна пазарна оценка на вложени материали и труд е в размер на 186 900 лева. Увеличената пазарна стойност на имота, с оглед извършените в него довършителни работи и подобрения е 300 000 лева.
При така установените обстоятелства, съдът
прие следното от правна страна:
По главният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод
за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника Л.К.С. на правото на собственост
на ищеца по отношение на процесния недвижим имот. Спецификата на предявения
установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението
на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите
от фактическия състав на спорното право. Ищеца следва да установи по пътя на
главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на
въведеното от него придобивно основание.
В разглеждания случай, ищеца се позовава на
оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна
давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана
фактическа власт върху имота с намерение за своене от него в периода от 1988 г.
до предявяването на исковата молба. Основание за придобиване на
правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от
дадено лице, което владее имота като свой собствен.
Фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС изисква да са налице
няколко елемента при условията на кумулативност.
На първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от
ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е налице
трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/
и при наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене
/animus/.
Вторият елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е
владението да е осъществявано за срок по-дълъг от 10 години.
Видно от събраните по делото доказателства
недвижим имот с площ от 1047,50 кв.м., находящ се в с. К., Софийски окръг, включено
като основа на парцел II
-199 от квартал 209 по плана на с. К. е бил придобит от бащата на ответницата
/дядо на ищеца/ чрез договор за гледане и издръжка, след което той е започнал
да го владее и ползва. През 1966 г. му е издадено строително разрешение, а през
1972 г. е издаден протокол за строителна линия и ниво. От показанията на
свидетелката Р. П.
се установява, че къщата била построена през 70-те години на миналия век, от
бабата и дядото на ищеца и от неговата майка и баща. Къщата била изградена
външно на тухла, но без мазилки. Ищецът К.Ц. е бил в имота повече от 25-30
години, а повече от 10 години е правил подобренията на имота.
За придобиване на имот по давност не е достатъчно само упражняване на фактическа власт, но и открито манифестиране на намерението за придобиване на собствеността. В конкретния случай липсват категорични доказателства към кой точно момент ищецът е трансформирал намерението си да придобие имота за себе си.
На следващо място не може да се приеме, че е налице необезпокоявана фактическа власт върху имота. От показанията на свидетелката Р. П. се установява, че ответницата живее на първи етаж в имота в последните 7-8 години. Свидетелят В. Д. заявява, че вижда в имота макар и рядко Л.С., два пъти в годината.От това съда прави извод, че имота се владее и от ответницата безпрепятствено и необезпокоявано, която в отговора на исковата молба заявява, че няма къде другаде да живее. Ако предишния владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не е налице установена от новия владелец фактическа власт. По делото не се спори, а и от постъпилото писмо от РП-гр. К. се установява, че между ищеца и ответницата са налице влошени отношения. С други думи владението на ответницата не е било отблъснато, следователно и в полза на ищеца не е текла предвидената от закона 10 – годишна придобивна давност.
С оглед на това, не е възможно да се приеме, че ищецът успешно е провел пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства по спора, поради което не са налице предпоставките по чл. 79, ал.1 от ЗС и предявеният установителен иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По искът с правно основание чл.573,ал.2 от ГПК,
съдът намира следното:
Основанието на иска по чл.537,ал.2 от ГПК е пряко обвързано и зависи от
уважаване на главния иск, в случая по чл.124 от ГПК и при наличие на това,
че е уважен главният иск съдът следва да се произнесе и по
чл.537,ал.2 от ГПК, като отмени акта.
В случая съдът прие, че обуславящият иск по чл.124,ал.1 от ГПК е
неоснователен, която неоснователност влече неоснователност и на обусловения от
него иск по чл.537,ал.2 от ГПК, в който смисъл съдът следва да отхвърли и тази
претенция на ищеца по установителния иск за отмяна на нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № .., том ., рег. № …, дело № ... от …………. г. на нотариус О. К., с рег. №…
на НК, с район на действие РС-Костинброд.
По иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗС
за осъждането на ответницата да заплати сумата от 100 000 лева
За уважаването
на иска по чл. 72, ал. 1 от ЗС ищецът следва да установи, че е извършил
подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това
увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал
качеството на добросъвестен владелец /ППВС № 6/27.12.1974 г./.
Категорично по делото се установи от свидетелските показания, че ищецът има качеството на владелец на имота, който обаче е недобросъвестен.
Законът за собствеността, при определени условия, дава право на недобросъвестния владелец да иска от собственика увеличената стойност на имота, вследствие извършените от него подобрения. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗС, недобросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата
на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения. В случай, че собственикът е знаел, че се правят
подобрения в неговия имот и не се е противопоставил, законът приравнява
недобросъвестния владелец на добросъвестен и му дава право да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения /чл.74, ал.2, във вр.
чл.72, ал.1 от ЗС/. За да се признаят на обикновения владелец правата по чл.72,ал.1 ЗС в
негова тежест е установяването, че собственика е знаел за извършените дейности.
Знанието е обективен факт и също подлежи на доказване по общите правила. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установи, че ищецът е правил значителни подобрения в
имота, а ответницата е знаела за тях и не се е противопоставяла. В частност от разпита
на свидетелката Р. П. се установява, че ответницата
не е създавала проблеми при извършването на ремонтните дейности и не се е
противопоставяла на тях. Установи се, че ответницата е
живяла в къщата по време на извършването на тези ремонтни дейности, не се е
противопоставяла на извършването им, поради което следва да се приеме, че дължи
заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на
тези подобрения.
За установяване стойността на извършените
строително-монтажни работи, представляващи подобрения в процесния имот, съдът назначи
съдебно-техническа експертиза, която представи заключение, което съдът
кредитира. От заключението се установява, че са извършвани СМР и дейности както
следва: външна варо-циментова гладка мазилка и впоследствие положена като втори
пласт пръскана мазилка; вътрешна гладка мазилка - втори и трети етажи /тавани и
стени/; шпакловане и боядисване - втори и трети етажи; проектиране и изпълнение
на парна отоплителна инсталация за трите етажа; проектиране и изпълнение на
външна ВиК инсталация; проектиране за преработване на старата ел. инсталация,
изработване на нова ел. инсталация; подови настилки и стенни облицовки;
доставка и монтаж на луксозна алуминиева врата и остъкление в коридор първи
етаж; изграждане на тоалетна -баня на втори етаж с площ около 12 кв.м., с
отделни сухо и мокро помещение; доставка и монтаж на външни входни врати,
стоманени, прахово боядисани, със заключващи механизми; дограми; доставка и
монтаж на климатици; нова покривна конструкция на сградата - скатен покрив с
площ около 200 кв.м., вкл. стрехата околовръст на сградата; доставка и полагане
на външна топлоизолация на втори и трети етаж; изкопни работи за подравняване
на терена за преодоляване на голямата денивелация; дворна ограда около целия
двор; изграждане на гаражи-халета в двора; дворни настилки. Общата стойност на
извършените СМР и подобрения в сградата и двора възлиза на 186 900,00 лева. Увеличената
пазарна стойност на имота, с оглед извършените в него довършителни работи е 300
000 лева– към момента на извършване на експертното изследване. Ето защо, съдът
намира, че безспорно се доказа, че от ищеца са извършени значителни подобрения,
които увеличават стойността на имота.
В отговора на исковата молба ответницата навежда твърдения,
че изградената постройка е незаконна. Съгл.
чл. 159 от ЗТСУ /отм./ и чл. 225, ал. 2 от ЗУТ незаконни строежи са тези, за
които липсват строителни книжа. От приетото строително разрешение № 126
от 04.11.1966 г. се установява, че е разрешено на К.
С. Д. да построи жилище върху 75,50 кв.м.
на собственото си място, в кв. 209, парцел II
- 199 и с протокол от 22.09.1972 г. е дадена строителна линия и определено
ниво. За пълнота на изложенитео следва да се посочи, че действително не
представлява подобрение извършеното незаконно строителство, което подлежи
на премахване, щом собственикът на имота желае премахването /в тази
насока т.7 от Постановление №6/1974 г. по гр.д. №9/1974 г. на Пленума на
ВС./. По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства от
ответницата, че е изразила категорично желанието си този строеж да бъде
премахнат. Не са правени от нея постъпки пред компетентните органи - РДНСК или
пък предявен иск по чл. 109 от ЗС срещу настоящия ищец. След като по делото не
е установено, че ответницата е настояла за
премахването на сградата, която твърди, че е незаконна, то се налага извода, че
се е увеличава стойността на имота и извършеното представлява подобрение по
смисъла на ЗС и подлежи на заплащане.
С оглед гореизложеното предявеният частичен иск по чл. 72, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗС за сумата от 100 000 лева, от общо претендирани 152 501,
00 лева, се явява основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания
размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в производството разноски в общ размер на 6 875,60 лв. /шест хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, от които държавна такса в размер на 4 050,00 лв. /четири хиляди и петдесет лева/, 2 440,00 лв. /две хиляди четиристотин и четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение, 300,00 лв. /триста лева/ депозит за вещо лице, и 85,60 лв. /осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - такси за съдебни удостоверения, вписване на исковата молба и издаване на скица.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.Ц., с ЕГН **********
***, против Л.К.С., с ЕГН ********** ***, положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС, за признаване за
установено по отношение на ответницата, че е придобил по силата на давностно
владение правото на собственост върху следния недвижим имот: втори и трети
тавански жилищни етажи, всеки с площ от 93 кв. м. от двуетажна масивна жилищна
сграда, с тавански подпокривен обитаем етаж, цялата с обща застроена площ от
286 кв. м., построена върху дворно място, цялото с площ от 1 012 кв. м.,
съставляващо парцел I-778
от кв. 186 по плана на гр. К., ведно с дворното място, върху което е построена сграда, при граници и
съседи: улица, В. С. Д., К. С. Д., Б. Л. М.и край на регулацията на населеното място, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Г.Ц., с ЕГН ********** *** против Л.К.С., с ЕГН ********** ***, иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № .., том ., рег. № …, дело № .. от ………… г. на нотариус О. К., с рег. № … на НК, с район на действие РС-Костинброд, с който е признато право на собственост на Л.К.С. на следния недвижим имот, находящ се в гр. К., Софийска област, а именно: дворно място с площ от 1012 кв.м., съставляващо парцел I-779 от кв. 186 по рег. план на гр. К., при граници и съседи: улица, В. С. Д., К. С. Д., Б. Л. М. и край на регулацията, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Г.Ц., с ЕГН ********** ***
сумата от 100 000, 00 лв. /сто
хиляди лева/, част от претендирано вземане в размер от 152 501, 00 лева, на
осн. чл. 72, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗС, представляваща част от сумата, с която се е увеличила пазарната стойност
на процесния имот, с идентификатор 38978.900.779 по действаща КК на гр. К. и построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с тавански подпокривен обитаем етаж,
цялата с обща застроена площ от 286 кв. м., при граници и съседи: улица, В.С. Д., К. С.Д., Б. Л. М. и край на регулацията
на населеното място, вследствие на извършените
в имота подобрения.
ОСЪЖДА Л.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Г.Ц., с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 6 875,60 лв. /шест хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: