РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 674 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 89/28.06.2018 г. по гр.д.№ 70/2018
г. по описа на РС - Н. е отхвърлен предявения от Р.В.В. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на
НАП-В.Търново, ИРМ-Плевен с пълномощно № 632/19.06.2017 г. и М.Т. А. – старши публичен
изпълнител при ТД на НАП - В.Търново, ИРМ - Плевен, иск срещу ПК *със седалище ***, и ***ООД със седалище с.К., общ.Д., обл.П., с правно основание чл.216,
ал.1, т.4 от ДОПК, с който се претендира да бъде обявен за недействителен по
отношение на държавата Договор за
продажба на недвижим имот с нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, дело
1072/2016 г., вписан в Служба по
вписванията при НРС с вх.рег.№ ***/*.*.* г., акт № *, том*, дело № 1083/2016 г. ПК * продала
на ** - *** ООД собствен недвижим имот намиращ се в с.Г.,
общ.Г., представляващ магазин за хранителни стоки,
със застроена площ от 300 кв.м.,
намиращ се на първи етаж в комбинирана административно-търговска сграда,
построена в общински имот УПИ № IV –
525, 526 по регулационния план на с.Г., общ.Г., утвърден със Заповед № 818/1965 г. с площ от 1 360кв.м. в кв.57, с адрес ул.*№ *, при граници на
целия имот: от две страни улици, УПИ № XVI –
523 на Г.Т.П.; УПИ № XIV
и № XV – 524 на В. и С. М.Т.; УПИ № III-527 на Г. и И.Г.С., като сделка с намерение да
се увреди публичния взискател,
като неоснователен и недоказан.Осъден е ТД на НАП-Велико Търново на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ПК * със седалище
гр*, обл.*, сумата
1 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.Осъдена е ТД на НАП - Велико Търново на основаие чл.78,
ал.3 ГПК да заплати на *****със седалище с.*, общ.Д.М., обл.., сумата в размер на 2 256 лв. с
ДДС
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Депозирана е въззивна жалба от Р.В.В. - главен юрисконсулт в отдел
„Обжалване“, ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Плевен - с пълномощно № 632/19.06.2017
г., срещу решение № 89/28.06.2018 г. по гр.д.№ 70/2018 г. по описа на РС - Н.,
което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закони.Прави се искане да се отмени същото и да се постанови друго такова, с
което да се уважи предявеният иск.
За
въззиваемата страна – ПК * със седалище гр*, обл.*, процесуалният представител
изразява становище да се отхвърли депозираната въззивна жалба, като се присъдят
и разноските.
За
въззивмаемата страна – ** - *** ООД със седалище с.*, обл.Плевен, процесуалният
представител изразява становище да се остави без уважение въззивната жалба,
като се поддържат доводите в отговора на въззивната жалба, като се присъдят и
разноските по делото.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като приема, че същото е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция приема за установено
следното от фактическа страна.
Със Заповед за възлагане на ревизия № 900265/07.04.2009
г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на ПК
* със седалище гр*,
обл.*, относно установяване на
задължения за данък по чл.36 и чл.38 от ЗОДФЛ (отм.) за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2006 г., данък по чл.42 и чл.43 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2008 г., вноски за ДОО за периода 01.11.2006 г. до 31.03.2009г., вноски за здравно
осигуряване за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски за ДЗПО за
професионален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г, вноски за
ДЗПО универсален пенсионен фонд за периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г., вноски
за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност“ за
периода 01.11.2006г. до 31.03.2009г. , която е била връчена на 16.04.2009г. лично на
председателя на кооперацията.
Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт № *********/16.07.2009 г., с който са установени задължения за
довнасяне на ревизираните данъчни периоди общо в размер на 115 657.83 лв. и лихва за
просрочие към тях в размер на 46 583.41 лв.Ревизионният
акт е представен за връчване на 23.07.2009 г. в коперацията, но същият не е връчен на Р.Л., а на
друго лице, за което от ищеца се сочи, че е упълномощено длъжностно лице, без да са посочени доказателства за това упълномощено ли е
това лице да представлява кооперацията.РА не е обжалван по административен и
съдебен ред.
Във връзка с ревизионния акт № *********/16.07.2009 г., с който са установени задължения за
довнасяне на ревизираните данъчни периоди общо в размер
на 115 657.83 лв. и лихва за
просрочия към тях в размер на 46 583.41 лв., тъй като е прието, че не е
обжалван и е влязъл в сила на 07.08.2009г., то вземането е присъединено към
образуваното изп.д.№ 4444/2008 г. на публичен изпълнител от РД на
АДВ-Русе.Предприети са действия по изпълнителното дело, както следва:С
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 03.07.2009 г.
са наложени такива- запор върху банкови сметки на длъжника; с постановление от
09.09.2009 г. са наложени обезпечителни мерки-запор върху банкови сметки на
длъжника, открити в БПБ АД, клон Плевен и в Общинска банка АД.Считано от 2010 г.
делото е с нов номер 276/2010 г. С постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 22.08.2014 г. са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки в ТБ ДСК АД; с постановление от 19.09.2014 г.
са наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижим имот, находящ се в
с.Байкал; с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 19.09.2014 г. са наложени обезпечителни мерки
-възбрана на 6 бр. недвижими имоти; с постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 14.11.2014 г. са наложени обезпечителни мерки-запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в 27 ТБ, подробно описани; с
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 18.07.2016 г. са наложени
обезпечителни мерки - запор върху притежавани от длъжника дялове в ***ЕООД.
За събиране на публичните задължения на кооперацията са
проведени седем търга за продажба на недвижими имоти, приключили с издаване на
следните протоколи: протокол за провеждане на таен търг от 10.07.2015 г.;
протокол за провеждане на таен търг от 23.10.2015 г.;
протокол за провеждане на таен търг от 13.06.2016 г.;
протокол за провеждане на таен търг от 02.09.2016 г.;
протокол за провеждане на таен търг от 15.07.2017 г.;
протокол за провеждане на таен търг от 04.08.2017 г.
и протокол за провеждане на таен търг от 29.09.2017 г.
С нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 05.08.2016 г. ПК *
е продала на ** - *** ООД собствен недвижим имот намиращ се в с.Г., общ.Г.,
представляващ магазин
за хранителни стоки, със
застроена площ от 300 кв.м.,
намиращ се на първи етаж в комбинирана административно-търговска сграда,
построена в общински имот УПИ №IV –
525, 526 по регулационния план на с.Г., общ.Г., утвърден със Заповед № 818/1965 г. с площ от 1 360кв.м. в кв.57, с адрес ул.“***“ № 3, при граници на целия имот: от две страни
улици, УПИ № XVI – 523 на Г.Т.П.; УПИ №XIV и № XV – 524 на В. и С. М.Т.; УПИ № III-527 на Г. и И.Г.С., за сумата от 35 000 лв., която сума купувачът е
заявил, че е изплатил изцяло на продавача по банков път.
От приложената разплащателна сметка на физическото лице,
което е и председател на кооперацията, е видно, че на 28.06.2016 г. е внесена сумата от 5 000 лв.
като капаро, а на 05.08.2016 г. е внесена
сумата от 30 000 лв. по същата от *****От приложеното извлечение от
електронен журнал на ПК * е видно, че с платежни нареждания сумата от
35 000 лв. е внесена с контрагент **ООД.
Представено
е и решение на общото събрание на кооперацията от 15.03.2016 г., с което общото
събрание е упълномощило УС да извърши продажба и на процесния недвижим имот.С
решение на УС от 23.03.2016 г. е взето решение да се продаде на фирма *****ООД
процесния недвижим имот на стойност 35 000 лв.
От представената справка пред настоящата
инстанция относно задълженията на кооперацията към 09.07.2008 г. по ревизионния
акт от 16.07.2009 г. е видно, че същите са в размер на 130 274.77 лв.,
като е погасена главница и сумата представлява неизплатени лихви, която е
останала след извършените действия по
принудително изпълнение, включително и извършените публични продажби на недвижимо
имущество.
Спорни пред
настоящата инстанция са въпросите: погасени ли са по давност задълженията на
кооперацията по ревизионния акт, осъществен ли е последния елемент от сложния
фактически състав на чл.216, ал.4 ДОПК, а именно намерение за увреждане на
държавата.
За да бъде уважен искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е необходимо да са доказани всички
елементи на фактическия състав на посочената разпоредба: 1) по отношение на длъжника да е установено
публично задължение с влязъл в сила административен акт или влязло в сила
съдебно решение; 2) длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество или след датата на установяване на публичното задължение, или след датата
на връчване на заповедта за ревизия; 3) сделките или действията да са извършени
с намерение длъжникът да увреди публичния взискател.В тежест на ищеца е да
установи тези предпоставки, включително и субективния елемент - намерението за
увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на връчване на
заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие след
връчването на заповедта.
Публичното
вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва
да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила
съдебно решение.
Срещу ПК е
установено публично вземане с РА № *********/16.07.2009 г. за периода от
01.01.2003 г. до 31.03.2009 г.Съгласно ДОПК връчването на съобщенията в административното
производство се извършва на адреса на кореспонденция на лицето, като съобщенията
се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на
управление или негов служител, определен да получава книжа или съобщения.РА е
връчен на 23.07.2009 г. на посоченото лице, не е обжалван, поради което следва
да се приеме, че публичното вземане е установено с влязъл в сила
административен акт.
По отношение на
първия спорен въпрос, то съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват
с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение.
С първото постановление за налагане на обезпечителни
мерки по изп.д.№ 276/2010 г. от 22.08.2014 г. са наложени посочените
обезпечителни мерки, като съгласно чл.172, ал.1, т.5 ДОПК с налагането на
обезпечителни мерки давността спира.Считано от 01.01.2010 г. до този момент не
е изтекъл горепосоченият 5-годишен давностен срок.Чл.171, ал.2 ДОПК урежда
т.нар. абсолютна погасителна давност от 10 години, но и тя не е изтекла,
считано от горепосоченият начален срок.
Намерението за увреждане, като елемент от фактическия
състав по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с
което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения.
В хипотезите на чл.216, ал.1 ДОПК не е предвидена възможност недействителността да не засяга
правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване
на исковата молба за обявяване на недействителността.
Сам по себе си фактът на посочване на липсващи непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски в декларацията от 05.08.2016 г., съпоставен с останалите
установени обстоятелства, не е достатъчен да обоснове твърдението на ищеца за
сключване на сделката с намерение за увреждане (определение № 317/15.05.2017 г.
на ВКС по т.д.№ 2003/2016 г., ІІ т.о).
Въззивникът се
позовава и на разпоредбата на чл.29, ал.3 ЗК, която следва да се приеме, че има
императивен характер и предвижда, че средствата, получени от продажбата на
недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията, могат да се
използват за други цели само след погасяване на задълженията към държавата и
изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори.Когато е сключена
процесната сделка са съществували задължения към държавата на кооперацията по
влезлия в сила ДРА от 16.07.2009 г. и няма данни да са погасени с получената сума изцяло, изплатена от
въззиваемото дружество.
Сумата в размер на
35 000 лв. е изплатена изцяло от въззиваемото дружество по банков път, тя
е постъпила в касата на кооперацията, като данъчната оценка на процесния имот е
била 28 140.20 лв.
От данните по
делото се установява, че кооперацията притежава и друго имущество.Свободата при
избора на имущество, към което да се насочи принудителното изпълнение, дава
основание на неудовлетворения кредитор да иска да се запази в патримониума на
длъжника всяко едно притежавано имущество през времето на съществуване на
вземането (определение
№ 463/12.07.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2730/2017 г., ІІ т.о., определение № 629/20.12.2017 г. по т.д.№ 1745/2017 г., І т.о.), поради което настоящата
инстанция не излага доводи доколко стойността на имуществата, по отношение на
които са наложени обезпечителните мерки, надхвърля стойността на вземането,
т.е. кредиторът по ревизионния акт от 2009 г. да може да се удовлетвори само
чрез постъпленията от имуществата, по отношение на които са наложени
горепосочените обезпечителни мерки, при реализация на съответния изпълнителен
способ, респ. да е предложено в изпълнителното производство изпълнението да е
насочено и върху друго имущество, притежавано от кооперацията, чрез което да
може да се за погаси задължението й по акта от 2009 г. Пред настоящата инстанция,
както се посочи, вземането по ревизионния акт от страна на кооперацията все още
не е погасено, което следва да бъде съобразено с оглед на чл.235, ал.3 ГПК.
Ето защо
въз основа на гореизложеното съдът приема, че следва да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него постановено друго по съществото на спора.Следва
въз основа на гореизложените фактически и правни доводи да бъде обявен за
недействителен на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК по отношение на държавата на
договора за продажба на недвижим имот с нотариален акт № 39, дело 1072/2016 г.,
с който ПК * е продала на ** - *** ООД собствения си недвижим имот, находящ се
в с.Г., общ.Г., представляващ магазин за хранителни стоки със застроена площ от
300 кв.м. намиращ се на първи етаж в комбинирана административно - търговска
сграда, построена в общински имот УПИ №IV – 525, 526 по регулационния план на с.Г., общ.Г.,
утвърден със Заповед № 818/1965 г. с площ от 1360кв.м. в кв.57, с адрес ул.“***“
№ 3, при граници на целия имот: от две страни улици, УПИ № XVI – 523 на Г.Т.П.; УПИ № XIV и № XV – 524 на В. и
С. М.Т.; УПИ № III-527 на Г. и И.Г.С..
При този изход на процеса следва да бъдат
осъдени на основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемите да заплатят в полза на ПлОС
на държавна такса в размер на 437.77 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 89/28.06.2018 г.
по гр.д.№ 70/2018 г. по описа на Н.ски районен съд КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК по отношение на Държавата на договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт № **,
том *, рег.№ ***, дело 1072/2016 г., вписан в Служба по вписванията при НРС с вх.рег.№
***/*.*.* г., акт № *, том*, дело № 1083/2016 г., с който ПК „*“ **, е продала
на ***, ЕИК*****, собствен недвижим имот намиращ се в с.Г., общ.Г., представляващ
МАГАЗИН ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, със застроена площ от 300 кв.м., намиращ се на
първи етаж в комбинирана административно - търговска сграда, построена в
общински имот УПИ № IV – 525, 526 по регулационния
план на с.Г., общ.Г., утвърден със Заповед № 818/1965 г. с площ от 1 360 кв.м.
в кв.57, с адрес ул.“***“ № 3, при граници на целия имот: от две страни улици,
УПИ № XVI – 523 на Г.Т.П.; УПИ № XIV и № XV – 524 на В. и
С. М.Т.; УПИ № III-527 на Г. и И.Г.С., по иска,
предявен от Р.В.В. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на
НАП-В.Търново, ИРМ-Плевен с пълномощно №632/19.06.2017г. и М.Т. А. – старши
публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ-Плевен, двете с адрес за
съобщения в гр.П. ул.“*“№ **, срещу ПК“*“, ** със седалище и адрес на
управление в гр.Г., ул.“С*№ *, и „**“,
ЕИК **със седалище и адрес на управление в с.*, общ.*, ул.“*.
Осъжда на
основание чл.78, ал.6 ГПК ПК“*“, ** със
седалище и адрес на управление в гр.Г., ул.“С*№ *, и **“, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление в с.*, общ.Д. М., ул.“*“ № *, да заплатят в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
437.77 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщение от страните чрез връчване на препис от
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: