Р Е Ш Е Н И
Е
№ 291
гр.Велико
Търново, 11.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на първи ноември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
363 по описа на Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.В.Т. *** против Задължително
предписание № П/Д-ВТ-001/16.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция
«Социално подпомагане»-гр. Велико Търново, с което жалбоподателката е задължена
да извърши определени действия. В
жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради липса на основание за
издаване на задължителните предписания. Излагат се доводи за фактическа
невъзможност за явяване за провеждане на беседи поради полагане на труд по
същото време. Твърди се
загуба на работното място поради действията на служители на дирекцията. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата, моли за
отхвърлянето на същата и присъждане на сторените по делото разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство e Задължително предписание
№ П/Д-ВТ-001/16.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция «Социално
подпомагане»-гр. Велико Търново, с което е предписано на Т. да съдейства на специалистите от ОЗД и ЦОП за
извършване на социална работа със семейството за улесняване на комуникацията и
връзката помежду им; да спазва договорените срещи със Специалистите от ОЗД и
ЦОП, като присъства на провежданите такива; да оказва съдействие при работата на специалистите от
Център за обществена подкрепа и Отдел "Закрила на детето" за
подобряване на комуникацията и връзката помежду нея и бащата на Д.; да
опосредства контакта между детето и бащата, да подготвя предварително Д. за
срещите с баща й; да изпълнява влязлото в законна сила съдебно решение относно
осъществяване на личен контакт между Д. и баща й; да
съдейства на специалистите от Център за обществена подкрепа и Отдел
"Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане"
град Велико Търново във връзка с провежданата психологическа работа с нея за
възстановяване комуникацията между нея и бащата на Д., като спазва договорените
срещи с екипа и се отзовава на планираните контакти; да участва в провеждането
на съвместни срещи между нея, Т. С., социални работници от Отдел "Закрила
на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" град Велико
Търново и социални работници от Център за обществена подкрепа.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Е.В.Т. и Т. И.С. са родители на едно момиченце, родено
през 2016г. Родителите са разделени още преди раждането на детето, като с Решение № 1253 / 04.11.2021г. на Районен съд Велико
Търново родителските права се предоставят за упражняване на майката и се
определя режим на личните отношения с бащата, включващ от 01.09.2022г. вземане
на детето с преспиване събота и неделя. През м.11.2021г. възниква скандал между
родителите, като Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за риска за детето.
Спрямо
детето е предприета мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1 т.1 от ЗЗДет. -
"Съдействие; подпомагане и услуги в семейна среда". Ежемесечно всеки
от родителите провежда среща със социален работник. Изготвят се планове за
действие, в които се вписва необходимостта от провеждане на срещи с родителите
за преодоляване на конфликтите между тях.
Родителите
и детето са насочени за предоставяне на социална услуга „Семейства и деца в
раздяла, развод и конфликт за родителски права“. Между родителите и Фондация
„Международна социална служба – България“ е сключен Договор за предоставяне на
социална услуга № 1250 / 08.02.2022г. за предоставяне на социална услуга в
период от 12 месеца по програма „Семейства и деца в раздяла, развод и конфликт
за родителски права“, като услугата се предоставя ежеседмично в продължение на
1 час. Изготвен е индивидуален план за подкрепа, който е преразгледан
неколкократно, но не е отчетено подобрение на ситуацията. Напротив. Проблемите
на детето се задълбочават. От Фондация „Международна социална служба –
България“ е изготвен социален доклад на 12.05.2022г., в който за периода
08.02.2022г. – 08.05.2022г. са отчетени проведени 10 психологически консултации
с майката, 10 психологически консултации с бащата и 7 психологически
консултации с детето, като заключението е за продължаване на работата с
родителите в посока фокусиране върху преживяванията на детето и поддържане на
дипломатични отношения помежду им. Работата с детето продължава за намаляване
тревожността и безпокойството. В писмо от 15.07.2022г. до Директора на дирекция
„Социално подпомагане“ Велико Търново е обобщена работата по случая като
изрично е вписано, че майката не съдейства и възпрепятства контактите на бащата
с детето, въвлича се детето в конфликт на лоялност от страна на Т., регистрира
се родителско отчуждение. При детето се регистрира прилепчивост към майката,
характерна за децата травмирани от конфликтите между родителите им, както и
сепаритивна тревожност. Въз основа на дадената информация от социален работник
е изготвен Протокол от преглед на оценка за случая и План за действие. Планът
за действие включва план за работа с детето /предвиждащ провеждане на срещи с
детето/ и план за работа с родителите, включващ три краткросрочни цели,
множество дейности, които се изпълняват посредством разговори, консултации,
екипни срещи. Планът е съгласуван от двамата родители.
На
08.11.2022г. Фондация „Международна социална служба – България“ информира
директора на дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, че в периода от
15.09.2022г. до 01.11.2022г. липсват проведени срещи с детето и майката, като в
началото е налице комуникация по телефона с майката, която по различни причини
отлага срещите, а след 10.10.2022г. Т. не отговаря и по телефона. Представеният
социален доклад от организацията за периода 08.08.2022г. – 08.11.2022г. включва
2 психологически консултации с майката и 6 психологически консултации с бащата.
Изрично е посочено, че детето не е водено за срещи отначало поради заболяване, като
майката отказва онлайн консултиране, а после без обяснение не е водено.
На
02.12.2022г. е проведена среща между двамата родители и социални работници,
документирана с протокол. От социалните работници се правят опити за провеждане
на нова среща с родителите, като среща на 09.12.2022г. е отказана поради
заболяване на детето, организираната на 16.12.2022г. е отказана на 15.12.2022г.
по телефона от майката поради същата причина, а след това на 20.12.2022г.,
21.12.2022г. и 22.12.2022г. майката не отговаря на позвъняванията. До Т. е
отправена писмена покана за явяване на 10.01.2023г. за продължаване на
ползването на социалната услуга, като писмото е върната от пощенския оператор с
отбелязване „непотърсена“.
На
04.01.2023г. е проведена среща между социален работник и Т., като в протокола
за провеждането й е отбелязано уведомяването й за издаване на заповед за
ползване на социалната услуга.
От
социални работници е изготвен на 04.01.2023г. Доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в който е формиран извод за
необходимост за продължаване на работата с детето и за преодоляване на
конфликтните взаимоотношения между родителите. На същата дата са изготвени и
Протокол от преглед на оценката на случая и план за действие, като майката
подписва плана и вписва саморъчно, че е запозната с него, но не желае да
съгласува плана. Бащата подава декларация, че е съгласен да ползва социална
услуга.
Със
Заповед № ЗД/Д-ВТ-002 / 05.01.2023г. Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Велико Търново насочва малолетната С.Т.С. и родителите й да
ползват социална услуга по програма „Семейства и деца в раздяла, развод и
конфликт за родителски права“ за срок от една година. Заповедта е връчена на Т.
на 16.01.2023г. С
писмо от 07.02.2023г. Фондация „Международна социална служба – България“
информира директора на дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, че в
периода от 06.01.2023г. до 03.02.2023г. специалистите са възпрепятствани в
предоставянето на услугата поради категоричен отказ на майката да съдейства. С
писмо от 01.06.2023г. Фондация „Международна социална служба – България“
информира директора на дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, че до
момента специалистите са възпрепятствани в предоставянето на услугата поради
категоричен отказ на майката да съдейства.
В
Протокол от проведена среща от 11.01.2023г. е документиран проведен телефонен
разговор за провеждане на обща среща, но поради заболяване на детето е
невъзможно тя да се проведе на 11.01.2023г. и майката е поканена за среща на 17
или 18.01.2023г. Липсва протокол от проведена среща на тези дати.
С
Протокол от проведена среща от 20.02.2023г. е документиран проведен телефонен
разговор с Т., в който поради заболяване на детето не е възможно майката да
осъществи лична среща. Детето не е имало срещи с баща си през месеца. Майката
заявява, че не желае да ползва социална услуга към Центъра за обществена
подкрепа, като й е разяснено, че това е задължително.
С
Протокол от проведена среща от 06.03.2023г. е документиран проведен телефонен
разговор с Т., която твърди невъзможност за явяване на предварително
договорената дата поради заболяване на детето. Уточнена е нова дата за среща на
13.03.2023г. от 17,30часа.
С
Протокол от проведена среща от 13.03.2023г. е документиран проведен телефонен
разговор с Т., която твърди невъзможност за явяване на предварително
договорената дата поради липса на време. Уточнено е обаждане от Т. 14.03.2023г.
за уговорка на нова среща.
С
Протокол от проведена среща от 17.03.2023г. е документиран опит за провеждане
на телефонен разговор с Т. – не вдига телефона.
На
20.03.2023г. е изготвено писмо до Т. за провеждане на мултидисциплинарна среща
на 30.03.2023г. за дъщеря й, като то е връчено чрез работодател. Съгласно
Протокол за проведена среща от 30.03.2023г. Т. не се явява на срещата като предния
ден се обажда, че детето се е разболяло от скарлатина и тя е контактна.
Договорено е провеждане на нова среща на 20.04.2023г. в 10 часа. До Т. е
изпратено чрез работодателя писмо за графика на провеждането на следващи срещи
до м.06.2023г. Изрично е посочено, че явяването на тези срещи е задължително.
На
30.03.2023г. постъпва писмо от директора на детска градина „Райна Княгиня“ за
отсъствие на детето по медицински причини в периодите от 05.12 до 16.12.2022г.,
от 03.01 до 30.01.2023г., от 01.02. до 14.02.2023г., от 20.02. до 24.02.2023г.,
от 06.03 до 10.03.2023г. и от 27.03 до момента.
С
Протокол от проведена среща от 20.04.2023г. е документирана мултидисциплинарна
среща, на която Т. не се явява и не се обажда за причината за това. Същият ден
след обяд е проведен телефонен разговор с Т. в 15.28 часа, документиран с
протокол, в който майката заявява, че е уведомена за срещата от 10 часа, но не
може да дойде, тъй като е на работа, запозната е с възможността срещите да
бъдат организирани в удобно за нея време, запозната е от предходни срещи за
задълженията и за глобата, която може да й бъде наложена. Т. твърди, че в
момента не може да говори, тъй като пътува към детската градина да вземе
детето, за което е получила обаждане, че е болно.
На
11.05.2023г. е изготвен социален доклад, в който са описани действията с
родителите и детето и е направено предложение за издаване на задължително
предписание на майката, предвид липсата от нейна страна на съдействие. Въз
основа на този доклад е издадено и процесното предписание на основание
чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДете, вр. чл.18, ал.4 от ППЗЗДете.
С оглед твърденията за невъзможност
за явяване на срещи поради задължение за полагане на труд от жалбоподателката
се представят Трудов договор № 207 / 01.03.2023г., длъжностна характеристика и
Заповед № 4546 / 31.05.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
От ответника е представен Социален
доклад от 10.07.2023г. на Фондация
„Международна социална служба – България“, обхващащ период от 06.04.2023г. до
06.07.2023г.
В хода на
съдебното производство са изслушани свидетелите Д.Д.Д. /майка на
жалбоподателката, М.С.К.и З.П.Т.-Н., чиито показания съдът кредитира в частта,
съдържаща лични възприятия.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, и при спазване на процесуалния и материалния закони.
От представените писмени доказателства се установява
наличието на проблеми във взаимоотношенията между родителите на Д., което води
до увреждане на нейната психика. Това правилно е възприето от социалните
работници като основание за включване в регистъра на деца, нуждаещи се от
специална закрила – деца в риск – на детето Д. Предприети са мерки за
преодоляване на проблемите, които са детайлно разписани в План за
действие. Видно от кореспонденция между Агенцията за социално подпомагане и
Фондация „Международна социална служба – България“ - Център за обществена подкрепа
жалбоподателката Т. от 15.09.2022г. по различни причини отказва явяване на
срещи в центъра, а по-късно отказва всякакъв контакт. По
тези причини не се изпълняват възложените задачи и не се работи не само със
майката, но и с детето. Изготвените социални доклади свидетелстват за
задълбочаване на проблема на детето. Представеният в последното съдебно
заседание социален доклад, съставен след издаване на оспореното предписание,
установява липсата на посещения в Центъра за обществена подкрепа на Т. и дъщеря
й Д. и след издаване на предписанието.
Същевременно Т.
с различни извинения отказва и срещи със социален работник от м.12.2022г.
Най-честата причина е заболяване на детето.
Следователно от
представените писмени доказателства се установява наличието на основание за
издаване на предписание, а именно отказ за сътрудничество от страна на родител.
Налице е обосновано предложение от социален работник за необходимостта от
издаване на предписание.
Твърденията на Т.,
че полагането на труд е причината за невъзможност за провеждане на срещите, тъй
като те съвпадат с работното й време, се опровергават от представените по
делото писмени доказателства. Видно от приетия трудов договор, Е.Т. е наета на
работа от 01.03.2023г. Отказът да провежда срещи в Центъра за обществена
подкрепа е от м.09.2022г., а при социален работник от м.12.2022г. – преди
постъпването на работа. Същевременно видно от протокол за проведен телефонен
разговор с Т. в 15.28 часа на 20.04.2023г., жалбоподателката твърди, че пътува
за да прибере детето си от детска градина. Това действие очевидно е в работно
време – преди 17 часа, когато приключва и работното време на Агенцията за
социално подпомагане. След като е възможно излизане от работа в работно време и
отсъствие за повече от час за прибиране на болно дете, то е възможно и излизане
от работа за провеждане на срещи със социален работник и психолог.
Същевременно в няколко протокола за
провеждане на срещи са документирани изявления на Т., че няма да посещава
Центъра за обществена подкрепа. Документирано е и разяснението за
задължителност на тези срещи и за последиците от неизпълнение, включително и
налагането на глоба. Въпреки знанието за вероятността от издаване на
предписания и налагането на глоба Е.Т. продължава да бойкотира социалните
дейности и дори при провеждане на телефонен разговор отново посочва, че няма да
се явява в Центъра за обществена подкрепа. Съдът намира, че като противоречащи
на писмените доказателства по делото, не следва да кредитира показанията на
свидетелката Д./майка на жалбоподателката/, относно твърдението „когато не е
била на работа, тя редовно изпълняваше предписанията, включително с психолог и
със социални работници“, „детето в колата е болно…детето повръщало в колата в
скута на майката двадесет минути при разговора“. Както вече бе отбелязано Т. не
посещава Центъра за обществена подкрепа, където са срещите с психолог, от
м.09.2022г., т.е. шест месеца преди да започне работа. Съгласно съдържанието на
протокол относно проведен телефонен разговор с Т. в 15.28 часа, майката
заявява, че в момента не може да говори, тъй като пътува към детската градина
да вземе детето, за което е получила обаждане, че е болно. Следователно детето
няма как да е в колата и да повръща по време на разговора, както твърди бабата.
От писмата,
социалните доклади и протоколите за проведени срещи е видно, че Е.Т. не
посещава срещите в Агенцията за социално подпомагане и в Центъра за обществена
подкрепа, поради което и обосновани са дадените предписания да съдейства на
специалистите от ОЗД и ЦОП за извършване на социална работа със семейството за
улесняване на комуникацията и връзката помежду им; да спазва договорените срещи
със Специалистите от ОЗД и ЦОП, като присъства на провежданите такива; да съдейства на
специалистите от Център за обществена подкрепа и Отдел "Закрила на
детето" при Дирекция "Социално подпомагане" град Велико Търново
във връзка с провежданата психологическа работа с нея за възстановяване
комуникацията между нея и бащата на Д., като спазва договорените срещи с екипа
и се отзовава на планираните контакти и да участва в провеждането на съвместни
срещи между нея, Т. С., социални работници от Отдел "Закрила на
детето" при Дирекция "Социално подпомагане" град Велико Търново
и социални работници от Център за обществена подкрепа.
По отношение на
предписанията да оказва съдействие при работата на специалистите от Център за
обществена подкрепа и Отдел "Закрила на детето" за подобряване на
комуникацията и връзката помежду нея и бащата на Д.; да опосредства контакта
между детето и бащата, да подготвя предварително Д. за срещите с баща й; да
изпълнява влязлото в законна сила съдебно решение относно осъществяване на
личен контакт между Д. и баща й, настоящият състав намира за доказано
неизпълнението от страна на Т. и на тези мерки от плана за действие. В
първоначалния доклад за оценка на случай е са вписани редица констатации, една
от които е за наличието на конфликтни отношения между родителите. Справянето с
този проблем е едно от основните действия на социалните служби, тъй като именно
той влияе негативно на детето, и именно за това са предвидените срещи със всеки
един от родителите и детето с психолог и социален работник. В изготвените
социални доклади от психолози при Центъра за обществена подкрепа в различни
периоди до м.07.2023г. констатациите са
идентични – не се отчита положителен резултат от провежданите консултации за
подобряване на комуникацията между родителите, майката не съдейства и
възпрепятства контактите на бащата с детето, не се спазва режима за лични срещи
определен със съдебен акт.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че социалните работници подхождат
изключително толерантно към Е.Т.. При категоричен отказ за посещаване на
Центъра за обществена подкрепа от м.09.2022г., отказ за изпълнение на Заповед №
ЗД/Д-ВТ-002 / 05.01.2023г. дори и след разясняване на последиците от това, задължителни
предписания са издадени едва на 16.05.2023г. Прави впечатление и приемане на
доверие на наличието на заболяване на детето посочвано системно като причина за
неявяване на срещи. Не са изисквани документи от личния лекар на детето за
неговото здравословно състояние, не са изисквани болнични листи на Т., за
периода на полагане на труд.
Същевременно
писмените доказателства по делото установяват система на поведение на Т., а
именно незачитане на правила. Е.Т. не зачита сключения от нея Договор за
предоставяне на социална услуга № 1250 / 08.02.2022г. Е.Т. не зачита влезлия в
сила индивидуален административен акт - Заповед № ЗД/Д-ВТ-002 / 05.01.2023г. Е.Т.
не зачита и влязло в сила съдебно решение. При такава явна демонстрация на
несъобразяване с нормите на поведение и закона, наведените в жалбата доводи са
опит за прикриване на системните неизпълнения и за черпене на права от
собственото недобросъвестно поведение.
Твърденията в жалбата и писмените
бележки на процесуалния представител за липса на основание за издаване на
предписанията, тъй като са налице уважителни причини за непровеждане на срещите
между социалните работници, психолозите и Т., са относими единствено за малка
част от уговорените срещи. Както вече бе многократно отбелязано липсата на
посещения в Центъра за обществена подкрепа /с психолози/ е от м.09.2022г. и тя
е постоянна, без обяснения и продължаваща и до м.07.2023г. Налице са поне две
изрични изявления пред социален работник на Т., че няма да посещава Центъра за
обществена подкрепа. Следователно е налице системно нарушаване на задължението
за провеждане на срещи с психолог и то по отношение не само на майката Т., но и
на детето, което е поставено под закрила и има необходимост от провеждане на
тези срещи за преодоляване на проблемите си. Дори само това нарушение би било
достатъчно за наличието на правното основание на чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДете, вр. чл.18,
ал.4 от ППЗЗДете.
Следва да се
отбележи и твърдението за липса на обективност на преценката на социалните
работници поради приемането на твърденията само на единия родител. Не е ясно по
отношение на коя преценка става въпрос, тъй като и пред съда не бяха
представени доказателства за изпълнение на някои от задълженията на Т.,
включително и относно спазване на режима на личните контакти на детето с
бащата. При отказът на Т. да комуникира с психолози при Центъра за обществена
подкрепа и със социални работници, то няма от къде последните да се съобразят с
твърденията на другия родител. Следователно дори да е налице твърдяното от
жалбоподателката нарушение, то то е в резултат на собственото й недобросъвестно
поведение и не може да послужи като основание за отмяна на предписанието, тъй
като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена при спазване
на материалния закон, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на
Е.В.Т. ***
против Задължително предписание № П/Д-ВТ-001/16.05.2023г., издадено от Директора
на Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Е.В.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция за социално подпомагане сумата
от 100лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
Съдия: