МОТИВИ
към Присъда № 376/15.09.2020г.
по
НОХД №263/2020г. на РС –
Разград
Обвинението е повдигнато срещу М.А.М., ЕГН **********, за това, че на 22.06.2018 г. в с. Пороище, обл. Разград, е отнел чужди движими вещи - 1
бр. видео-регистратор марка „XMART GD 202 В“ на стойност 69.00 лева, 1 брой
карта памет „MICRO ULTRA 16 GB“, на стойност 17.00 лева и парична сума
на обща стойност от 320.00 лева /в банкноти с номинал 20 лева/ всичко на обща
стойност 406.00 лева от владението на С.Р.С. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимия М. М., да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ” за срок не
по – малко от 6 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен
срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.
По делото съдът е приел за съвместно разглеждане
в съдебното производство граждански иск, предявен от пострадалото лице за
сумата от 406,00лв. представляваща обезщетение за причинените от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази суча считано от деня на
деликта до окончателното й изплащане, конституирал е граждански ищец и частен
обвинител по делото. Процесуалният представител на гражданския ищец и частен
обвинител по делото, счита обвинението за доказано по безспорен начин, моли
съда да наложи справедливо наказание, да уважи изцяло предявеният граждански
иск по основание и размер и присъди търсената сума, претендира за разноски по
водене на делото за адвокатско възнагжраждение.
Защитата на подсъдимия, намира обвинението за
недоказано от фактическа страна и моли на същият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, разпоредбите на чл. 13, чл.
14 и чл. 16 от НПКТ, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.А.М. е роден на *** ***, с адрес за призоваване: с. П** и постоянен адрес ***, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан ЕГН **********.
Съдът
приема за установена по делото следната фактическа обстановка: Св. С.Р.С., съжителстващата с него св.
Р.П. живеели в с.П*, като техни съседи били подс. М. М. и майка му св. Ц.Т.. Отношенията между
двете семейства били обтегнати от много години, като взаимно се обвинявали, че
си вредят. Така на 22.06.2018г., сутринта отивайки на работа, св. С. С.
изтеглил с помощта на банковата си карта изтеглил сумата 340,00лв., която
последствие оставил в автомобила си, в ниша пред скоростния лост. Вечерта около
18,00ч. св. С. С. и св. Р. П. се
прибрали в с. Пороище. Св. С. С. паркирал автомобила пред дома в който живеел и
двамата със св. Р. П. започнали да разтоварват багаж, когато възникнал словесен
спор между тях и св. Ц. Т.. Спорът бил дочут от подс. М. М., който раздразнен и
ядосан излязъл от къщата с брадвичка в ръка и тръгнал към св. С. С. и св. Р. П.,
като ги псувал. Свидетелите се уплашили и бързо влезли през дворната порта в
имота си, но продължили да наблюдават действията на подс. М. М. през пролуките
между дъските, от които била направена портата. Двамата видели как подсъдимият
се насочил към колата на св. С. С., отворил шофьорската врата, изтръгнал
видеорегистратора марка „XMART
GD 202 В“ Dash
cam, с мотирана в
него карта памет „MICRO ULTRA 16 GB“ SANDISK, от стойката му и изтръгнал кабела от
автозапалката на автомобила, като се засуетил вътре в колата. Малко след това
излязъл, качил се в собствения автомобил и заминал в неизвестно посока. Св. С. С.
първоначално позвънил в дежурната част на РУМВР- Разград и подал сигнал за
случилото се, а по късно подал сигнал и на националния телефон за спешни
повиквания 112. Малко след това на място пристигнали свидетелите Н. Н. и Д. И.
– двамата служители в РУМВР – Разград. На тях св. С. С. разказал за случилото
се и отворил автомобила си. Тогава полицаите видели стойката, от която
подсъдимият изтръгнал видорегистратора, а на пода на автомобила пред
пасажерската седалка отпред банкнота от 20,00лв. Св. С. С. потърсил изтеглената
сутринта сума, но парите ги нямало на мястото, където ги бил оставил.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
ДП съдебно - оценителна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се
установява че:
При проучване на цените на
процесните вещи е установено, че видеорегистраторите от процесната марка и
описани характеристики в протокол за разпит се предлагат на цена 70.00 — 90.00 лева за брой, карта памет се предлага
на цена: 14.00 — 52.00 лева за брой, плюс банкнотите с поминал 20 лева всичко
на обща стойност 406.00лева.
Подс. М. М. е
неосъждан.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на показанията на св. С. С. / приобщени и по реда на
чл. 281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, св. Р. П., св. Н. Н. / приобщени и по реда
на чл. 281, ал.5 от НПК/ и св. Д. И./ приобщени и по реда на чл. 281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 от НПК/, заключението
на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно - оценителна експертиза,
изслушано и прието в съдебно заседание, аудиофайл от тел. 112, както и от
писмените доказателства, находящи се в ДП № 1873 ЗМ-322/18г. по описа на РУМВР
– Разград: Докладна записка, Жалба, Докладна записка, Протокол за
предупреждение, Гаранционна карта, Фискален бон, Извлечение от сметка, Справка за съдимост на подсъдимия,
Характеристична справка, Декларация, които ценени в съвкупност и поотделно,
категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимият М.А.М., ЕГН **********е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна – на 22.06.2018 г. в с. Пороище, обл. Разград, е отнел чужди движими вещи - 1
бр. видео-регистратор марка „XMART GD 202 В“ на стойност 69.00 лева, 1 брой
карта памет „MICRO ULTRA 16 GB“, на стойност 17.00 лева и парична сума
на обща стойност от 320.00 лева /в банкноти с номинал 20 лева/ всичко на обща
стойност 406.00 лева от владението на С.Р.С. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои. Налице са всички съставомерни признаци
от обективната страна на престъплението – противозаконно, не по силата на
закон, без съгласието на собственика, отнемане от неговото владение на чужди
движими вещи – процесните с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
осъществи собствено владение върху тях. Дори и да се приеме, че
видеорегистраторът с поставената в него карта памет са унищожени, то това
показва, че подсъдимият е постъпил със тях като със свои.
От субективна страна - подсъдимият е действал
при условията на внезапен, пряк умисъл, знаел е, че отнема вещи, които са чужда
собственост, съзнавал е, че отнемането не става по силата на закон и е имал
намерение да присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, което и сторил,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на
тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.
По
гражданския иск:
От този изход на делото, съдът като възприе
за категорично и безспорно доказани признаците от диспозитива на нормата на чл.
45 от ЗЗД – виновно, противоправно поведение от страна на подсъдимия,
настъпилите вредни последици от това и причинната връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилите вреди, намери предявеният граждански иск за доказан по
основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло. Поради
изложеното съдът осъди М.А.М., ЕГН ********** да заплати на С.Р.С.,
ЕГН ********** сумата 406,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 194, ал. 1
от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по
водене на делото в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.194, ал.1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от
свобода „ до осем години.
Съдът намира за смекчаващи отговорността обстоятелствата
в конкретния случай, относително ниската стойност на отнетото имущество, чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
процесуалното му поведение, поради което при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложи
наказание „ лишаване от свобода ” в размер на шест месеца, като на основание
чл. 66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в
размер на три години.
Съдът счита, че така наложеното наказание в
най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се
явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. М. М..
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди
подсъдимия М.А.М., ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата от
46,92 лв., представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата от 100.00 лева разноски в съдебното
производство, от които 50.00 лева държавна такса за разгледания граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: