Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора
ВУТЕВА, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. дело № 186 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на о.С. срещу онази част
решение от
№ 205/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 246/2017
г. по описа на РС – гр. Самоков, в която о.С. е
осъдена да заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на В.Л.В. сумата от 6 168. 92
лева, представляваща половината от стойността на ремонт на покрив, бетонна
плоча между първи и втори етаж, подменен изцяло водопровод, подменена изцяло
ел. инсталация на съсобствената на страните двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 145 кв. м., както и 1/2 ид.ч от
общите части на сградата, включително мазетата и тавана, която сграда е с
идентификатор № …………… по кадастралната карта на гр. С. Искането е за отмяна
на решението в обжалваната част и за постановяване на нов акт по съществото на
спора, с който исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноските по
производството.
Въззивникът поддържа, че в
противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е приел за
установен факта, че ищецът е разходвал присъдената сума за ремонт на съсобствения им имот, както и че неправилно районният съд
не е уважил своевременно наведеното при условията на евентуалност възражение за
погасяване по давност на съдебно предявените вземания. В частта, в която исковете са отхвърлени за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лева, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът по жалбата В.Л.В.
счита, че решението на районния
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните от ответника
по исковете части.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба и пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Предявени са за разглеждане
обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.
30, ал. 3 ЗС.
С
разпореждане № 252/06.03.2019 г., № 581/17.05.2019 г. и разпореждане от 17.06.2019
г., като е счел, че исковата молба, по която е образувано първоинстанционното
производство и е постановено обжалваното решение, е нередовна, въззивният съд е оставил без движение исковата молба при
условията на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС и т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и на основание
чл. 129, ал. 4, вр. 2, вр.
чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК.
С
молби от 01.04.2019 г., 17.06.2019 г., и 18.07.2019 г. ищецът е уточнил
претенциите.
В
рамките на предоставения срок от ответника не е
постъпило становище по уточнението.
Ищецът В.Л.В. е предявил срещу ответника о.С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на
ответника да му заплати следните суми: 3 250. 00 лева, представляваща
припадащата му се част от разходите, направени за извършен през м. март - м.
май 2013 г. ремонт на покрив на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 145 кв. м., която сграда е с идентификатор № …………….
по кадастралната карта на гр. С.; 750. 00 лева,
представляваща припадащата му се част от разходите, направени за изграждане на
бетонна плоча между първия и втория етаж на тази сграда през м. юни - м. юли
2014 г.; 625. 00 лева, представляваща
припадащата му се част от разходите, направени за подмяна на водопровода в този
имот през лятото на 2015 г.; както и 625. 00 лева, представляваща припадащата му се част от разходите, направени за
подмяна на ел. инсталацията в този имот през лятото на 2015 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно, но отчасти недопустимо – недопустимостта му касае
произнасянето над сумата от 5 250 лв. (сборът от претенциите на ищеца, уточнени едва
пред въззивния съд) до
присъдените свръхпетитум общо 6 198. 92 лева.
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, е необходимо да се установи, че вещта е съсобствена (респективно какъв е делът на ищеца в съсобствеността), че някой от съсобствениците (в частност ищецът) е направил разходи за имота, без които имотът би погинал или би се увредил съществено, над неговите права, както и какъв е техният размер.
Тъй като се
касае за правопораждащи факти, ищецът по делото е
този, който носи тежестта за доказването им - чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед правопогасяващото
възражение на ответника в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за
спиране или прекъсване на давностния срок.
По
делото липсва спор относно обстоятелството, а и от представените нотариален акт
за дарение № …/…. г. и акт за
частна общинска собственост № …., съставен на ………… г., се установява, че страните са съсобственици при
равни права на двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 145 кв. м.,
както и на
1/2 ид.ч от общите части на
сградата, включително мазетата и тавана, която сграда е с идентификатор № ……………. по
кадастралната карта на гр. С.
Видно
от протокол от 25.03.2013 г., съставен от ответника, последният констатирал (признал), че в имота са
извършени следните СМР – ремонт на ВиК –
инсталацията, ремонт на покрива на сградата, както и че е изграждена
бетонна плоча между първия и втория етаж на тази сграда.
С
молба, получена от ответника на 14.03.2016 г., ищецът го поканил за му заплати
половината от разходите, необходими за запазване и поддържка
на съсобствения им имот, като ответникът изразил
готовност за това при условие, че ищецът му представи доказателства за
извършените разходи.
От
заключенията по основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които
съдът в неоспорените от страните части като обективни и компетентно изготвени
кредитира изцяло, се установява, че в процесната
сграда, която била около 100–годишна, през 2013 г. и през 2014 г. са извършени
ремонтни дейности на стойност общо 13 238. 31 лв. – ремонт на покрива на
стойност 7 029.60 лева, подмяна на вътрешна ел. инсталация на стойност
1 000 лева, подмяна на вътрешна ВиК-инсталация
на стойност 800. 00 лева, изпълнена бетонна плоча между първи и втори етаж –
общо 4 408. 71 лева. Тези дейности били необходими за запазването целостта
на имота.
При така установените факти ищецът се легитимира като
кредитор на претендираните вземания по чл. 30, ал. 3
ЗС,
като половината от разходите следва да бъдат поети от ответника, съобразно
правата му в имуществената общност.
Вземанията по чл. 30, ал. 3
ЗС стават изискуеми при условията на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, т.е. от деня на неоснователното преминаване на блага
от имуществото на едно лице (в
случая ищеца) в имуществото
на друго
(ответника), като биха били
погасени към 2018 г., съответно 2019 година. Предявяването на исковете на
14.03.2017 г. е прекъснало давността (чл. 116, б. „б“ ГПК), поради което възражението на въззивника
е неоснователно.
Предвид изложените
съображения
решението на районния съд следва да бъде потвърдено в частта, в която ответниът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 4 900
лева, представляваща припадащата му се част от разходите, направени за извършени
през 2013 г. и 2014 г. ремонт на покрив на двуетажна масивна жилищна сграда (3250 лева), за изграждане
на бетонна плоча между първия и втория етаж на тази сграда (750 лева), за подмяна на
водопровода в този имот (400 лева), както и за подмяна на ел. инсталацията в този имот
(500 лева), който имот е със
застроена площ от 145 кв. м. и идентификатор № …………….
по кадастралната карта на гр. С. В частта за разликата над сумата от 5 250.
00 лева до присъдените 6 168.92 лева решението на районния съд следва да
бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
В
частта, в която исковете за заплащане на разликата над 400. 00 лева до претендираните 625. 00 лева – разходи за подмяна на
водопровода в този имот са уважени, както и в частта по иска за заплащане на
разликата над 500. 00 лева до претендираните 625. 00–
разходи за подмяна на ел. инсталацията в процесния
имот, решението следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора въззиваемият следва да заплати на
въззивника сумата от 45.84 лева - разноски по делото
за държавна такса и юрисконсултстко възнаграждение –
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
№ 205/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 246/2017
г. по описа на РС – гр. Самоков, в частта, в
която о.С. е осъдена на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати на ищеца В.Л.В. сумата от общо 4 900 (четири хиляди и деветстотин)
лева,
представляваща припадащата й се част от разходите, понесени за извършени през
2013 г. и 2014 г. ремонт на покрив на съсобствената
между страните двуетажна масивна жилищна сграда (3250
лева), за изграждане на бетонна плоча между първия и
втория етаж на тази сграда (750 лева), за подмяна на водопровода в този имот (400 лева), както и за
подмяна на ел. инсталацията в този имот (500
лева), който имот е със застроена площ от 145 кв. м. и е
с идентификатор № …………. по
кадастралната карта на гр. С.
ОТМЕНЯ решение от № 205/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 246/2017 г. по описа на РС
– гр. Самоков, в частта, в която о.С. е осъдена на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати на ищеца В.Л.В.
разликата над 400. 00 лева до 625. 00 лева – разходи за подмяна на водопровода
в този имот, както и в частта, в която о.С. е осъдена да му заплати разликата
над 500. 00 лева до претендираните 625. 00 – разходи
за подмяна на ел. инсталацията в процесния имот, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Л.В. против о.С. искове за заплащане на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС разликата над 400. 00 лева до 625. 00 лева – припадащата
й се част от разходите за подмяна на водопровода в процесния
съсобствен между страните имот, както и иска за
заплащане на основание чл. 30, ал. 3 ЗС разликата над 500. 00 лева до претендираните 625. 00 – припадащата й се част разходи за
подмяна на ел. инсталацията в процесния съсобствен имот.
ОБЕЗСИЛВА решение от № 205/20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 246/2017 г. по описа на РС
– гр. Самоков, в частта относно произнасянето на
районния съд за разликата над претендираната сума от
общо 5 250. 00 лева до присъдените 6 168. 92 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН: **********,***,
да заплати на о.С. сумата от 45.84 лв. (четиридесет и пет лева и 84 стотинки) - разноски по делото пред въззивния
съд.
В
останалите части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: