Р
Е Ш Е
Н И Е № 260030
гр.Кюстендил, 22.07.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, търговска
колегия, в откритото заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесети и втора година в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Йорданка Неделчева като разгледа докладваното от съдия Костадинова
т.д. № 5 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
А.Е.Г., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника адв. Р.М. от САК, със съдебен адрес:*** е предявил срещу
Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ №** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от телесни травми и за сумата 120 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца- проведене
лечебно- диагностична процедура,
настъпили в резултат на ПТП, станало на 12.05.2019 г., причинено от В.
Б. И., управлявал лек автомобил м. „***“,
модел „***“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от 12.06.2019 г. до окончателно изпълнение на задълженията. Претендира
разноските в производството.
В исковата молба се твърди,
че на 12.05.2019 г., на км. 28+500 м., от АМ „Струма", В. Б. И. като водач
на лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. № ***, движейки се
с несъобразена скорост с релефа на пътя, на ляв завой е загубил управление над
автомобила, отклонил се е вдясно по посоката си на движение и се е ударил в
метална еластична ограда /мантинела/, като е самокатастрофирал в тревните
площи, като при този инцидент тежко е пострадал ищецът. След злополуката ищецът
е бил транспортиран до болнично заведение в гр. ***, където били установени
множество травми. След това е бил приет
за лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р ****" АД
–Кюстендил, а на 13.05.2019 г. е постъпил за лечение в Отделението по
неврохирургия за възрастни в УМБАЛСМ „****" ЕАД с оплаквания за
главоболие, гадене, многократни повръщания и несвързано говорене. На 12.06.2019
г.е било извършено компютърно- томографско изследване на главния мозък на ищеца
и от него са констатирани множество увреждания. Сочи се, че за
проведените лечебно- диагностични процедури, по повод травматичните увреждания,
резултат от описаното ПТП, е извършил разходи, като е заплатил сума в размер на
120 лева за КАТ на глава. Твърди се, че
в резултат на преживения пътен инцидент и контузията на мозъка, на 19.06.2019
г. е постъпил в психиатрично отделение на УМБАЛ „***" ЕАД с данни за
превъзбуда, необичайно разговорливост, раздразнителност, с проблеми със съня и
апетита, без спомен за преживяната катастрофа. Твърди се, че пътният инцидент е
причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки
и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си. Силно е ограничил
социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитвал от болките в главата. Трудно се обслужвал самостоятелно, а при
минимална физическа активност и сега изпитвал болезненост. Оплаква се от
замайване, гадене, повръщане и дискомфорт, поради уврежданията по главата,
които все още не са отминали. Имал затруднена походка поради нестабилността,
която усеща. Изпитвал трудности при извършване на елементарни битови дейности,
поради непрестанното главоболие. Постоянните болки и дискомфорт се отразили зле
емоционално на Г., като това го е направило затворен, тревожен и унесен. Все
още изпитвал силни болки в областта на травмите при физическа активност. Сочи
се също така, че в резултат на процесното ПТП са настъпили и съществени промени
върху психическото му състояние. Ищецът станал много напрегнат, с
несистематизирани налудности, мегаломанни изказвания, като напълно отказвал да
се съгласи с подробности около преживяната травма. Започнал да има затруднения
да запомня нова информация и често задавал едни и същи въпроси.
Ответникът „****“ АД, в
писмения отговор оспорва всички твърдения в исковата молба. Сочи се, че по
делото не са ангажирани безспорни доказателства, удостоверяващи всеки един от
елементите на непозволеното увреждане и в частност на причинно- следствената
връзка между заявените вреди и поведението на застрахования в дружеството
водач. В случай, че ищецът успее да докаже твърдения деликт, то ответното
дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
обезопасителен колан, с което е нарушил вмененото му с чл. 137а от ЗДвП
задължение и с това си поведение обективно е допринесъл съществено за
настъпването на вредите. Оспорва се изцяло обстоятелството, че заявеното
психиатрично разстройство на ищеца е следствие от процесното произшествие.
Твърди се, че от медицинската документация, приложена по делото е било
констатирано придружаващо заболяване депресия от 2 години, както и че е
получавал многократно панически атаки и постепенно станал потиснат и тревожен.
Според ответника е била установена фамилна обремененост към депресивни и
тревожни разстройства. Предвид акцесорния характер на иска за лихва, счита се,
че и той е неоснователен. Алтернативно се твърди, че претендираните лихви не се
дължат поради липса на съдействие от страна на претендиращия обезвредата. Сочи
се, че ищецът не е осигурил дължимото съдействие, за да може да установи по
небудещ съмнение начин основателността и размера на застрахователната си
претенция, обстоятелство, което препятства изпадането на ответника в забава и
лишава исковете в тази им част от основание.
КнОС, като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
С Присъда №5 от 26.02.2021 г.,
постановена по НОХД № 219/20201 г. на ОС- ****, В. Б. И. е признат за виновен в
това, че на 12.05.2019 г. на АМ „Струма“, в района на пътен възел „***“, км.
29+550 в обл. ****, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил
„*** ***“, с рег*** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно :
чл.20, ал.1 от ЗДвП- като водач на МПС не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал и чл. 20, ал.2 от ЗДвП - при избиране на
скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Е.Г. и средна телесна повреда на А.Е.Г., изразяваща се в
закрита черепно- мозъчна травма с мозъчна контузия и излив на кръв под меките
мозъчни обвивки, довело разстройство на здравето, временно опасно за живота.
С решение №245 от 14.07.2021 г.,
постановено по ВНОХД № 435/2021г. АС- *** е изменил посочената по- горе присъда
като е оправдал подсъдимия И. поповдигнатото обвинение за извършено нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и е потвърдил присъдата в останалата част.
В
приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза, вещото
лице инж. Н.В. е характеризирало пътя в района на местопроизшествието, посочило
е, че скоростта на автомобила, в който е пътувал ищеца е 127.22 км.ч., описало
е в кои части е настъпил удара, както и къде се е установил процесния автомобил
след удара, посочени са материалните щети на процесното МПС, както е описало механизма на настъпване на ПТП.
Експертът е посочил, че процесният автомобил е бил снабден с обезопасителен
колан на всички места за сядане, като ищецът е седял на предната дясна седалка
на автомобила. Вещото лице сочи, че в доказателствения материал липсва
информация дали ищецът е бил с поставен предпазен колан, но нямало информация и
за задействане на предпазните плевматични възглавници, а те се привеждат в
действие само при поставен предпазен колан на пътника, така че според експерта
неактивираната въздушна възглавница е
индикация за непоставен предпазен колан. Сочи, че предпазният колан задържа
тялото към седалката и предотвратява удар на главата в челното стъкло и при предпазен
колан не биха възникнали травми предизвикани от удар на главата на пътника от
предната дясна седалка в челното стъкло. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че предпазният колан не е могъл да бъде ефективен при инерционното
движение на тялото, че той предотвратява удар на главата в челното стъкло и на
тялото в арматурното табло, но не
предпазва удар на главата в страничната част на автомобила. Обяснило е, че
въздушните възглавници са регулирани така, че
да се задействат, когато е сложен предпазен колан, когато не са се
сложен, те не се задействат. .
От
Епикриза, издадена от МБАЛ „****“ АД,
гр. *** на 12.05.2019 г. се установява, че ищецът е постъпил на лечение
в болницата с диагноза „Травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита
вътрешночерепна травма“.
Изписан е на 13.05.2019 г.
Видно
от Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „****“ ЕАД, гр. **** на 13.05.2019 г. е, че
ищецът е постъпил на лечение в болницата с диагноза „Контузио церебри.
Хеморагия интравентрикулорум. Хеморагия субарахноидалис Хеморагия
субарахноидалис травматика“.
Изписан е на 20.05.2019 г.
С Епикриза, издадена от Психиатрична клиника се установява, че ищецът е постъпил на
лечение на 19.06.2019 г. с диагноза „органично манийно разстройство“ и е
изписан на 18.07.2019 г.
По
делото са представени истории на заболяването: № 17769/2019 г., издадена от
Отделение по неврохирургия за възрастни на УМБАЛСМ „***“ ЕАД, гр. ***, №
16488/2019 г. от Клиника по психиатрия към УМБАЛ „****“ ЕАД, гр. *** и №
4607/2019 г. на Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Н. ***.
Представена
е фактура №**********/12.06.2019 г. с приложен фискален бон, от която се
установява, че ищецът е заплатил за
медицинска услуга в размер на 120 лв.
От
приетото заключение на съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
доц. д-р Н.В.- специалист по неврохирургия се установява, че при настъпилото
ПТП ищецът е получил следните физически травматични увреждания: мозъчни контузии
двустранно челно- париетално; субарахноидна хеморагия /наличие на кръв под
паяжинообразната обвивка на мозъка/- САХ; интравентрикулна хеморагия /наличие
на кръв в мозъчните стомахчета/- ИВХ, като наличните диагнози могат да се
обединят в диагноза: средна по тежест черепно- мозъчна травма. Според вещото
лице при постъпване в болница *** ищецът е бил в съзнание, объркан, ненапълно
адекватен, повърнал многократно. След проведеното лечение е изписан в
задоволително общо състояние с отзвучаване на общомозъчната симптоматика.
Впоследствие при ищеца се наблюдава развитие на психо- органичен синдром, пряко
свързан с прекараната ЧМТ и челните контузионни огнища, като на този етап се
наблюдава добро възстановяване. Вещото лице сочи също така, че Г. е получил
трайни увреждания в мозъка, свързани
с възникналите мозъчни контузии челно двустранно. Проведеното лечение е било консервативно.
Относно продължителността и интензивността на претърпените от ищеца болки и
страдания вещото лице е посочило следното: при общомозъчната симптоматика при ищеца се е наблюдавало изразено
главоболие, гадене, световъртеж и повръщане в период от 5-15 дни след травмата.
Възстановителният период продължава в период от 6 месеца и той засяга главно последствията от посттравматичната церебрастения. Последната
продължава от 6 месеца до две години, а при някои пациенти остават трайни, като
при ищеца е установил при прегледа, че има данни за оплаквания свързани с
посттравматичната церебрастения, поради което ги приема за трайни. Според
експерта е налице добро възстановяване на ищеца и не се очаква да има тежки
здравословни последици, като оплакванията свързани с посттравматичната
церебрастения най- вероятно ще останат трайни, като забавеният интелектуален
процес и паметови нарушения биха имали отношение към бъдещия му социален живот
е евентуално връщането му на работа, тъй като биха ограничили
работоспособността му. Сочи, че има пряка причинно- следствена връзка между
настъпилите увреждания и процесното ПТП, както и с разходите от 120 лв. за
направено изследване на главен мозък. Според експерта няма данни за получени
травми в резултат на въздействие на колан върху тялото, откъдето прави извод,
че вероятно ищецът не е поставил колан. Вземайки предвид данните на
автотехническата експертиза и преценявайки движението на тялото на ищеца,
вещото лице е заключило, че предвид близостта на десен прозорец/ врата
поставеният колан би смекчил удара, но не може да предотврати изцяло удар на
главата във врата и/или стъкло на предната врата вдясно или купе вдясно. Вещото
лице е установило, че ищецът е страдал от артериална хипертония първа степен и
депресия , които заболявания нямат отношение към процесното ПТП.
От
приетото заключение на съдебно- психиатричната експертиза, изготвена от вещото
лице доц. д-р В.Р.- специалист психиатър се установява, че мозъчната контузия е
довела до травмен делир и аменция с психомоторна възбуда, обилни халюцинации,
мисловна несъгласуваност, последвани от частична или пълна амнезия; в
подострата фаза състоянието е усложнено от травмена постконтузионна психоза със
симптоми на органична халюциноза с онейроидни елементи с откъсване от
действителността с екстазно настроение, маниен
синдром с мегаломани налудни идеи на фона на амнестичен корсаков
психосиндром, възбудно и психотично поведение, протичащо на фона на стеснето
съзнание, като симтомите са възникнали непосредствено и в резултат на
преживяната ЧМТ, продължили са около 2 месеца, завършили са без пълноценно
възстановяване, като според медицинската документация са завършили с трайни
последици от органичната мозъчна увреда по посока стадии на психоорганичен
синдром. Вещото лице сочи още, че във възстановителния период са регистрирани
синтоми на травмена церебрастения като късна последица от преживяната ЧМТ със
симтоми на повишена уморяемост, астения, обща отпадналост, разстройства на
съня, намалена работоспособност, раздразнителност, емоционална неустойчивост,
понижена двигателна активност, забавен мисловен процес, влошена концентрация,
намаление на паметта, главоболие, вазомоторни нарушения. Сочи също така, че към
момента на оценка е налице начална травмена характеропатия, резултат от
органична промяна на личността с емоционални разстройства със синтоми на
раздразнителност и трудна овладимост от една страна, а от друга- апатия,
безразличие, загуба на по- ранни цели и стремежи. Според експерта към момента
на освидетелстване А.Г. все още е с влошено функциониране и адаптация. По
отношение на наличното преди инцидента
психическо разстройство заявява, че нито характеристиките, нито провежданото
лечение не могат да бъдат коментирани като кумулативни или предилекционни за
възникналите след и в резултат на ЧМТ травмени психосиндроми и психиатрична
патология. Счита, че не може да се обсъжда и генетична предопределеност на на
начина на боледуване.
Във
връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. Д., Н. А. К. и
Е. И.. В показанията си свид. Д., първи
братовчед на ищеца сочи, че е видял Г. ***. Той спял, нямал видими белези по
лицето. На другата сутрин го преместили в „***“. Свидетелят също отишъл в
болницата в гр. *** като придружител. Преминали през няколко кабинета за
изследвания и по това време имало моменти, в които А. идвал в съзнание и бил
адекватен, а след това заспивал. Бил настанен в неврохирургия. Не бил
адекватен, оплаквал се от главоболие, повечето време спал, не можел да се движи
самостоятелно. След изписването му от
болницата, когато се прибрал у дома се
появили проблемите му- много фантазирал, бягал от реалността- не приемал факта,
че брат му е починал. Лъжел, започнал да псува, което не правил преди това.
Станал агресивен и гонел всички от стаята. Проявявал агресия и към жена си. По
тези причини потърсили професионална помощ и го настанили в Александровска
болница. Когато свидетелят му отишъл на свиждане, установил, че паметта му се
била върнала, бил адекватен, но бил физически слаб. След изписването му от
болницата А. се възстановил физически, но вече една година след катастрофата не
бил същият човек. Имало промяна в живота му, вече не живеел с жена си и детето
си . Ищецът е споделял с него, че по- трудно се съсредоточава, че му отнема
повече време отколкото преди, за да си свърши някаква работа.
Свид.
Н. К.- майка на ищеца, заявява, че на 14- ти май отишла в „***“ да го види. Той
не реагирал на появата ѝ и според свидетелката не я разпознал. Бил трудно
подвижен, постоянно го боляла главата. Останала за придружител, помагала му при
преобличането, миела го, водила го до тоалетната. Той не можел самостоятелно да
върши тези работи. След изписването му от болницата състоянието му се влошило,
започнал да говори глупости, налитал на бой, психически не бил добре. Предвид
на тези действия постъпил в болница в гр. ***. На третия ден отишла да го види.
Ищецът бил с раница и искал да си
тръгне, защото го чакал самолета. Когато я видял седнал до нея, но продължил да
говори несвързани неща. Свидетелката го посещавала всеки ден и виждала, че по
малко се оправя. На третата седмица вече бил спокоен. Когато се прибрал у дома
бил прегърбен и ходел като зомби. Лечението му продължило около пет месеца,
ходели на контролни прегледи. С времето състоянието му се подобрявало, но някои
неща били заличени от паметта му, бързо забравял. Не можел да спи и през нощта
обикалял двора на училището, докато се измори. Не можел да се обслужва сам,
налагало се да му се помага в абсолютно всичко. Сега вече много рядко го боли
главата, но имал проблеми с кръвното. Разделил се със съпругата си и детето.
Вече не работел по проекти, защото не го свъртало на едно място.
По
делото като свидетел е разпитана и Е. И., съпруга на ищеца. В показанията си тя
твърди, че след инцидента на 12.05.2019 г. физическото състояние на Г. било
зле- боляла го дясната ръка и десния крак, повръщал, буйствал и говорел
несвързани неща. Свидетелката останала със съпруга си в *** и го подпомагала
при обслужването му. Лекарите постоянно му слагали болкоуспокояващи, тъй като
имал ужасно главоболие. Според свидетелката в резултат на инцидента настъпила промяна в държането на ищеца спрямо
нея и близките му. Той станал нервен, неспокоен, забравял, не спял спокойно,
сънувал кошмари. Свидетелката сочи, че след изписването му от Александровска
болница физическото му състояние не било добро, бил подгърбен , не можел да се
обслужва сам. Към настоящия момент А. продължавал да се оплаква от болки, имал
главоболие, а понякога и световъртежи, налагало се да пие лекарства за кръвно,
пиел и сънотворни, тъй като не можел да заспива. Вече можел да се обслужва сам,
но не си спомнял абсолютно нищо за катастрофата.
По делото няма спор, а и от представената по
делото справка за сключена застраховка се установява, че водачът на лекия
автомобил е притежавал застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество, обхващаща периода от 20.03.2019 г. до 19.03.2020 г.
Приложена
е Молба за изплащане на обезщетение вх. № 9510/01.07.2019 г., адресирана до
ответното застрахователно дружество, с която ищецът е поискал изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 120 лв. С писма изх. № 9567/1/08.07. 2019 г. и
9567/3/01.10.2019 г. ответното дружество е изискало от ищеца допълнително
представяне на документи. Представени са известия за доставяне, от които е
видно, че писмата са получени от представител на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът че искът е частично основателен.
Съображения:
Съгласно
чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване
на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т. е. да е отправило писмена застрахователна
претенция към застрахователя. По силата на чл. 477, ал.1 от КЗ застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесни увреждания. За да
бъде уважен искът, следва да са налице кумулативните предпоставки на
непозволеното увреждане, настъпило в резултат на ПТП: противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и
причинна връзка между тях, както следва да е налице и допълнителна
предпоставка, а именно договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността
на причинителя на вредите.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно от представената
по делото присъда се установява наличие на противоправно поведение на В. И.,
който при управление на л. а. "***“ модел „***“ с рег№ ***, на посоченото
място, дата и час поради нарушение на правилата за движение по пътищата е
реализирал ПТП, при механизма описан в решението и исковата молба, в резултат
от което са настъпили уврежданията на ищеца. Поради изложеното съдът приема, че
не следва да обсъжда събраните в настоящото производство доказателства за
установяване механизма на процесното ПТП.
Няма спор че към датата на настъпване на
застрахователното събитие- 12.05.2019 г. между ответното застрахователно
дружество и водача на лекия автомобил причинил ПТП е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност". По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявените искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са доказани по основание.
Съдът
намира, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е завишен.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП- то. В
конкретния случай при определяне на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелството, че ищецът е получил следните физически травматични увреждания: мозъчни контузии
двустранно челно- париетално; субарахноидна хеморагия /наличие на кръв под
паяжинообразната обвивка на мозъка/- САХ; интравентрикулна хеморагия /наличие
на кръв в мозъчните стомахчета/- ИВХ. Отчита, че Г. е получил трайни увреждания
в мозъка, свързани с възникналите мозъчни контузии, че възстановителният период
е продължителен, но все пак е налице добро възстановяване и че не се очаква да
има тежки здравословни последици. От друга
страна обаче оплакванията свързани с посттравматичната церебрастения като
забавеният интелектуален процес и паметовите нарушения ще останат трайни. Следва да се има предвид,
че получената мозъчната контузия е довела до възникване и на психически проблеми
у ищеца- халюцинации, уморяемост, астения,
обща отпадналост, разстройства на съня, намалена работоспособност,
раздразнителност, емоционална неустойчивост, понижена двигателна активност,
забавен мисловен процес, влошена концентрация, намаление на паметта,
главоболие, вазомоторни, които са продължили около 2 месеца и са завършили без
пълноценно възстановяване. Това пък от своя страна, има отношение към социалния живот на ищеца, и изключително
влияе на неговата работоспособност, а същият е в трудоспособна възраст. Не без
значение е и обстоятелството, че ищецът при първите си престои в болница, а и
непосредствено след изписването му се е нуждаел от чужда помощ в ежедневните си
битови и хигиенни дейности поради увреденото си здравословно състояние.
Съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са
били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през
продължителен период от време, както и
изразени психични прояви, като това състояние е довело до негативни трайни
промени в начина на живот, като същевременно е настъпило възстановяване в
значителна степен, намира, че дължимото на А.Г. обезщетение е в размер на 80
000 лв., които съдът приема за справедливо с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. С оглед
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответното дружество е да
установи твърдяното от него съпричиняване.
В
настоящия случай ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без предпазен
обезопасителен колан, с което е нарушил вмененото му с чл. 137а от ЗДвП
задължение и с това си поведение обективно е допринесъл съществено за
настъпването на вредите. В тази връзка следва да се имат предвид, че от
съдебно- автотехническата и съдебномедицинската експертиза безспорно се
установява, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, което е нарушение
на задължението му съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП. Според вещото лице- лекар,
предвид близостта на десен прозорец/ врата поставеният колан би смекчил удара,
но не би предотвратил изцяло удар на главата във врата и/или стъкло на предната
врата вдясно или купе вдясно. Поради това трябва да се приеме, че като не е
изпълнил посоченото си задължение и не е пътувал с поставен предпазен колан,
ищецът е допринесъл за настъпилите при него телесни увреждания, свързани с
процесното ПТП. При съпоставяне на степента, в която поведението на пострадалия
и поведението на водача са допринесли за настъпване на процесното ПТП,
настоящият състав намира, че приносът на пострадалия е в размер на 20%.
С
оглед на гореизложеното ответникът дължи на ищеца за причинените му
неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 64 000 лева, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен за този размер, а за разликата над него
до пълния му предявен размер от 100 000 лева
следва да се отхвърли.
Претенцията
за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 120 лв. е изцяло
основателна, с оглед представени доказателства и заключението на СМЕ, което
сочи на необходимост от извършения разход за образно изследване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по
чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е
следвало да разгледа претенцията в срок до 08.10.2019 г. (претенцията е
постъпила на 08.07.2019 г.), като от 09.10.2019 г. е дължима и лихва за забава.
На
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. Р.И.М. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 2 453.60 лв., изчислено съгласно Наредба 1/2004
г., както и фактическата и правно сложност на делото.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка
на КнОС сумата 2 564.80 лв., представляваща държавна такса върху уважената
част от исковете.
Воден
от горното, Окръжен съд- Кюстендил
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ №*** на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да заплати на А.Е.Г.,
ЕГН **********,*** сумата *** лева (***)
лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
получени от Г. телесни повреди: мозъчни контузии двустранно челно- париетално; субарахноидна
хеморагия /наличие на кръв под паяжинообразната обвивка на мозъка/- САХ;
интравентрикулна хеморагия /наличие на кръв в мозъчните стомахчета/- ИВХ и сумата 120
(сто и двадесет) лева представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ищеца, всичките вреди настъпили в резултат на ПТП, станало на 12.05.2019
г., на км. 28+500 м., от АМ „Струма", В. Б. И. като водач на лек автомобил
марка „***", модел „***", с рег. № ***, с активна застраховка
„Гражданска отговорност“, № BG/07/119000760849,
ведно със законната лихва върху
посочените по- горе суми, считано от 09.10.2019 г. до
окончателно им изпълнение, като искът с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
неимуществени вреди за разликата до 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“
№*** да заплати на адв. Р.И.М. от САК сумата 2 453.60 (две хиляди четиристотин петдесет и
три лв. и 60 ст.) лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“
№43 да заплати по сметка
на Кюстендилския окръжен съд сумата
от 2 564.80 (две хиляди
петстотин шестдесет и четири лв. и 80 ст.) лева,
представляващи дължима държавна такса.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: