№ 17012
гр. ..., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110145246 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело.
Ответникът оспорва предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр..... Не е спорно и това, до
2021г. топлоснабдения имот е бил отдаван под наем и е ползван от трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
1
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва от ....
За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Не се спори по делото, и от приетите по делото експертизи се установява, че
за процесния период ищецът е доставил в имота на ответника ТЕ /по СТЕ/, както и
това, че последният не е заплатил същата /по ССчЕ/.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано, наличието на валидно
правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по
него – в процесния период в имота с абонатен № ... е доставена топлинна енергия,
както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са
платени.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че не дължи
исковите суми, тъй като през процесния период не е обитавал топлоснабдения
имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия. Систематичното тълкуване на разпоредбите на Закона сочи, че
потребител на ТЕ е физическо лице, собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабден имот. Тази дефиниция е дадена и в чл.3 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ... на потребители в
2
гр..... Изгубването на качеството потребител на топлинна енергия е свързано от
Закона и Общите условия единствено и само с изгубване качеството на
собственик, респ. титулярството на вещно право на ползване върху обект в сграда
– етажна собственост, която е топлоснабдена.
Притежаването на собствен апартамент, находящ се в оплоснабдена сграда -
етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови
нужди, независимо от това дали е живял в топлоснабдения имот или не и на чие
име е открита партидата, и същият е длъжен, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, да
заплаща цената за доставената топлинна енергия, в т.ч. и сумите за дялово
разпределение. Обстоятелството, че имотът е отдаден под наем или се държи от
трето лице – в конкретния случай отдаден под наем и ползван от трети лица, не
освобождава собственика на имота от задълженията му за плащане на доставената
топлинна енергия. Касае се за договорни отношения между ответника и трети
лица, които не обвързват ищеца, тъй като задължено лице по договора за доставка
на топлинна енергия е собственика или лицето, на което е учредено вещно право
на ползване, в настоящия случай ответникът, който е собственик на имота.
Последният има право на обезщетение от лицето, на което е предоставил за
обитаване собствения си имот /в случая - наемателите/ и може да иска от него/тях
възстановяване на сумите, дължими за доставена топлинна енергия през
процесния период. Ответникът обаче е този, който е длъжен да заплаща цената на
доставената топлинна енергия. Същият не е изпълнила задълженията си за
плащане, поради което дължи на ищцовото дружество сумите за доставена ТЕ. С
оглед заключението по приетата ССчЕ, тези суми са 3761.21 лева главница, 532.61
лева лихва за забава, 84.55 лева главница за извършено дялово разпределение и
14.52 лева – лихва за забава върху тази сума..
Исковете са основателни в размерите, в които са предявени /по-ниски от
установените от ВЛ/, в които следва да се уважат. Ответникът дължи и законната
лихва изтекла върху главните вземания, което е постановено с издадената заповед
за изпълнение.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. М. М. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 3 683,66
лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от
03.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 518,09 лева - мораторна лихва
за период от 15.09.2019 г. до 24.01.2022 г., сумата от 84,55 лева - главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 14,52 лева - мораторна лихва за период от 03.03.2019
г. до 24.01.2022, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
гр.д.№ 5459/2022г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав.
ОСЪЖДА С. М. М. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 136.02 лева – разноски в
заповедното производство, както и сумата 814.71 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСТАВЯБЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. М. с ЕГН: ********** и
адрес: ..., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4