РЕШЕНИЕ

№1246

гр. П., 10.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 0093 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П. е поискало да бъде установено по отношение на  Й.В.В., че дължи сумата в размер на 305.47 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“****,  представляваща главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 36.57 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г; както и законната лихва върху главницата от  305.47  лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 16.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответника  Й.В.В. е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител – адв.В.,  е оспорила исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Изложени са доводи, че не е потребител на топлоенергия, като не се оспорва размера на претендираните суми и начина на начисляването им. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна  

               Предвид изявлението на процесуалния представител на ответницата, оспорва се единствено обстоятелството че същата е собственик  на топлоснабдения имот посочен по-горе и че е в облигационно отношение с ответното дружество, като с протоколно определение е прието за безспорно по делото доставката и начина на начисляване на топлинна енергия за посочения адрес. В тази връзка ищцовото дружество е представило заверено фотокопие от Договор за продахжба на държавен недвижим имот от 19.12.1990г., видно от който ответницата е закупила прпоцесния топлоснабден имот. Поради което съдът приема, че ответника съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, същия се явява потребител на топлинна енергия.                     

                   Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.  

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника, което както бе посочено не се оспорва от ответната страна.   

 В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.  

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от   10.07.2016 г. до 07.11.2018 г;   в  размер на 36.57 лева. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението -   16.11.2018г.,  до окончателното и изплащане.      

             Съгласно чл. 32. (1) СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съгласно ал.2 от цитирана разпоредба съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. С оглед на това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати цялата претендирана сума, тъй като от представеното удостоверение от община П. за семейно положение на ответницата се установява, че Й.В.В. е закупила топлоснабденото жилище по време на брака и с Надко Захариев Веселинов, който не е прекратен към настоящия момент, поради което същото се явява СИМ, а задълженията се поемат солидарно от двамата съпрузи.

  С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищцовото дружество разноски в настоящето производство и в заповедното производство по дело  №8093/2018г. на ПРС в общ размер на 275.00 лева,      Следва да бъде отбелязано, че в настоящето производство съдът определя юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.  

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.В.В. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата в размер на 305.47 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“****,  представляваща главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 36.57 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г; както и законната лихва върху главницата от  305.47  лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 16.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата. 

              ОСЪЖДА Й.В.В. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” направените разноски в настоящето производство и в заповедното производство по дело  №8093/2018г. на ПРС, в общ размер на  275.00 лева.            

            След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №8093/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.