Решение по дело №683/2019 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер  494                            15.08.2019  Година                     Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, ХIII-ти състав

На петнадесети август през две хиляди и деветнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

 

                               Председател: НАДЕЖДА  ЖЕЛЯЗКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 683 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Постъпила е жалба вх. № 20190805143854 на „ЕЛЕКСИР 2015“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Н. Т. Т., чрез адв. П. В. срещу Отказ № 20190726133214/29.07.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ по заявление А4, вх. № 20190726133214 от 26.07.2019г. за вписване напускането на съдружник на основание чл. 125, ал.2 от ТЗ и заличаване на същия съдружник като управител по партидата на търговското дружество - жалбоподател.

В жалбата се сочат мотиви за отмяна на постановения отказ.

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, като разгледа постъпилата жалба, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – заявител и в законоустановения за това срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

За да обоснове отказа си длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е приело, че е недопустимо вписване на напускане на съдружник върху чиито дялове е наложен запор, чието вписване в Търговския регистър предхожда искането за вписване на коментираната промяна. В подкрепа на посоченото са изложени мотиви, че съгласно чл. 451, ал.1 от ГПК, от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото си да се разпорежда с вземането или с вещта си, а напускането на съдружника по чл. 125, ал.2 от ТЗ представлява разпореждане със запорираните дружествени дялове. Цитирана е практика на ВКС - Решение № 835/28.12.2006 г. по т.д. № 472/2006 г., според която запорът - забраната към съдружника-длъжник обхваща и забраната да се въздейства върху членственото правоотношение, каквото в случая е напускането на съдружника.

По отношение искането за вписване заличаване на напускащия съдружник като управител на дружеството, ДЛР е мотивирало отказа си с липсата на представено към заявлението решение на общото събрание на съдружниците за оттегляне овластяването на управителя.

 Изложените мотиви на ДЛР във връзка с отказа му да бъде вписано напускането на съдружника А. Г. напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Принципно правилни са доводите, изложени от жалбоподателя, че правото по чл. 125, ал.2 от ТЗ е неимуществено право на съдружника, което настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието и не е обвързано от други юридически факти, в т.ч. и от уреждане на имуществените отношения между дружеството и напускащия съдружник, и съдбата на дружествените дялове на последния.

Спецификата на случая обаче е свързана с правата на трето лице – кредитор, чието вземане е обезпечено с наложения запор върху дяловете на същия съдружник и този запор е вписан в АВ - ТР, преди предприетото от съдружника А. Г. прекратяване на членственото ѝ правоотношение при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Законът, от една страна, гарантира членствените права на съдружника, но от друга страна, с не по-малък интензитет, гарантира правата на третото лице - кредитор, чрез етапното производство, предвидено в нормата на чл. 517, ал.2 от ГПК. Съгласно така посочената разпоредба, за да удовлетвори притезанието си взискателят има право да връчи, чрез съдебния изпълнител, изявление до дружеството за прекратяване участието на длъжника в него, а след изтичането на три месеца да бъде овластен от съдебния изпълнител да предяви иск и за прекратяване на самото дружеството – ако в рамките на този срок вземането му не е удовлетворено или дружеството не му е изплатило припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ - по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Казано по друг начин, законът е обвързал съдбата на друг правен субект - дружеството със съществуващия дълг на съдружника и наложения запор върху неговите дялове. Така, интересът на кредитора е гарантиран освен с наложения запор върху дялове, но и със съществуване на самото дружеството, което зависи от изпълнението на този дълг, или налице е още един длъжник. В случай, че съдружникът е с вече прекратено членствено правоотношение, то за кредитора няма да е налице възможността да проведе иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на самото дружество.

Отделно от това етапното производство по чл. 517, ал. 3 от ГПК дава възможност на взискателя да определи и момента на прекратяването, който не е без значение, предвид, че това е и моментът на определяне ликвидационния дял на съдружника - длъжник / чл. 125, ал. 3 от ТЗ /, като в производството по етапите на чл. 517, ал. 3 от ГПК взискателят би имал и възможността за защита при несъгласие с определяне стойността на ликвидационния дял. С оглед изложеното се налага изводът, че защитата на кредитора по чл. 517, ал. 3 от ГПК би била напълно дерогирана при вписване на заявеното прекратяване участието на съдружника-длъжник в дружеството при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.

Неоснователен е и доводът за трансформация на запора от такъв, върху дружествените дялове на съдружника-длъжник, в запор на вземането му за ликвидационен дял по чл. 125, ал.3 от ТЗ. Не се касае за автоматично настъпваща такава трансформация - правото да трансформира запора върху дружествените дялове на съдружника-длъжник във вземане за ликвидационната им стойност е само и единствено на кредитора - взискател, чрез проведена от него процедура по етапи, съгласно чл. 517 от ГПК, която възможност би се осуетила, в случай че този съдружник е вече с прекратено членствено правоотношение.

Предвид изложеното, законосъобразно длъжностното лице към АВ - ТР е постановило обжалвания отказ по отношение поисканото вписване на напускане на съдружник.

Що се отнася до поисканото заличаване на А. Г. като управител на дружеството-жалбоподател, ДЛР е мотивирало отказа си с липсата на представено със заявлението взето решение на ОСС за освобождаване на управителя. Към настоящия момент обаче решение на ОСС в този смисъл се открива в представената от АВ преписка, поради и което пречката за вписване на така поисканата промяна е отпаднал и в тази част отказът на ДЛР следва да бъде отменен.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190726133214/29.07.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ по заявление А4, вх. № 20190726133214 от 26.07.2019г., в частта с която е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ЕЛЕКСИР 2015“ ООД, ЕИК: *********, а именно напускането на А. П. Г. като съдружник в дружеството на осн. чл. 125, ал.2 от ТЗ.

Решението в тази част подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.

ОТМЕНЯ Отказ № 20190726133214/29.07.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ по заявление А4, вх. № 20190726133214 от 26.07.2019г., в частта с която е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ЕЛЕКСИР 2015“ ООД, ЕИК: *********, а именно заличаване на А. П. Г. като управител на дружеството.

 

 

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията - Търговски регистър, да извърши посоченото вписване.

Решението в тази част не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: