№ 1280
гр. София, 08.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501754 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 2732/26.05.2023 г., постановено по гр.д. №13023/2022г.
по описа СГС, ГО, 17 състав, е частично уважен осъдителен иск с правно основание чл.49
вр.чл.45 ЗЗД, като „Струга 6“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на В. В. М.,
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в негативни емоции и психически дискомфорт от седемнадесет публикации в печатното и
онлайн издание на вестник „Труд“ в периода 17.08.2021г. - 09.12.2021г., съдържащи обиди и
накърняващи честта и достойнството на ищеца, ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1 600 лева разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лева, като
неоснователен в тази част.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по
делото.
Жалбоподателят-ответник „Струга 6“ ЕООД, ЕИК ********* оспорва решението в
неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск.
Посочва, че в постановеното от СГС решение липсва напълно обсъждане на доводите на
ответника. Не са коментирани доказателствата, приложени във връзка с наемните отношения
между страните, и конкретно платежните нареждания от есента на 2021г. и кредитното
известие, с което г-н М. /като министър/ е върнал платените от „Труд медиа“ суми. От
1
значение е това дали системно изнасяната информация от г-н М. относно неплатените наеми
от вестник „Труд“ е вярна, или не. Прилага доказателства, видно от които вестникът няма
неплатени задължения. Дори напротив - Министерство на културата е възстановило с
кредитно известие преведени суми. Въпросът дали наеми или други са дължими или не все
още е висящ в съда, но г-н М. официално и многократно е обявявал, как медиата е затънала
в дългове и „ощетява държавата“ - това са клеветнически, неверни и обидни твърдения, и
защитата срещу тях е напълно оправдана! Г-н М. е имал за трибуна дори тази на Народното
събрание, откъдето е изложил за пореден път неподкрепените си с доказателства обвинения
към дружеството- наемател. Твърди категорично, че към момента няма нито едно влязло в
сила съдебно решение, съгласно което „Труд“ /или свързано с медиата дружество/ дължи
каквито и да е пари на Министерство на културата. Няма издадени изпълнителни листове,
нито каквито и да е подобни процедури по събиране на вземания. Затова е изключително
груба от страна на министъра нападката срещу „Труд“ и П. Б. - как системно са ощетявали
държавата. Налице е публично набеждаване и озлочестяване, без съд и без доказателства, и
то от името на министър! Съвсем нормален и реципрочен е отговорът на медиата - че М.
лъже, че е налице политическа атака, репресия и злоба. Правилно СГС посочва, че
финансовите отношения между министерството и „Южен кръст 2001“ не следва да се
използват за охулване на насрещната страна. Точно това е стореното от г-н М.. Именно от
него е стартирана атака и манипулация - действия, които според СГС са налице само от
страна на вестника. Посочва, че в процесния период в. „Труд“ не е единствената медия,
която е отразила или подложила на критика събития, свързани с ищеца и дейността му като
министър на културата. Налице са множество статии и публикации на други медии и
обществени личности, които по един или друг начин са критикували проф. М.. Отделно,
ищецът не е представил доказателства за периода и размера на претърпените вреди, а
последните следва да бъдат доказани пълно и главно именно от него. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. В. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Счита, че страните по настоящето дело, а именно проф. В. М. и
„СТРУГА 6“ ЕООД, не кореспондират на страните по споменаното от ответника наемно
правоотношение, а именно Министерство на културата и „Южен кръст 2001“ ЕООД. Така,
единствената пресечна линия е в това, че синът на управителя на „СТРУГА 6“ ЕООД, който
е и главен редактор на вестник „Труд“, е управител на дружеството „Южен кръст 2001“
ЕООД. По отношение на тези обстоятества, в решението на СГС е ясно посочено и
отбелязано, че „Причината за тенденциозната и негативна кампания срещу М. се корени във
възникнали спорове между наемодателя, в лицето на Министерство на културата и
наемателя ,,Южен кръст 2001" ЕООД на помещения в сграда на ул. „ Лъчезар Станчев “ № 7
в гр. София. ", както и това, че „ Недопустимо е юридически спор между правни субекти,
чието разрешаване е от компетентност единствено и само на съда, да бъде представен на
обществото по начин, отразяващ гледната точка само на едната страна. Използвайки
прийомите, влиянието и силата на „ четвъртата власт ", издателят на вестник „ Труд “ е
предприел кампания за дискредитиране, очерняване и унижение на ищеца, срещу
генериране на съчувствие и подкрепа в своя полза. Този подход за представяне на
2
собствената истина не може да се нарече „добросъвестно журналистическо разследване.
,,Действително, положението на В. М. в периода август - декември 2021 г. на публична
личност налага по-висок праг на търпимост към критични изказвания по отношение на
негови действия и бездействия. В случая обаче публикациите са основани изключително на
гледната точка на наемателя на помещения в сградата, обитавана от журналисти на вестник
„ Труд “ и пристрастността на медията в конфликта с министерство на културата е очевидна
“. Изтъква факта, че правилата за обективност и добросъвестност изискват да се отрази и
гледната точка на другата страна в спора, като действително такава възможност не е дадена
на проф. М.. Нещо повече, отново е обърнато внимание на обстоятелството, че ответникът е
използвал трибуната на вестника изключително за представяне единствено на собствената
позиция, „която е поднесена на читателя като „истина“ в противовес на извършеното от
„лъжеца “ М. “, както и ,по този начин от обществото се очаква да бъде „съдник“ в
конфликт, който не го засяга“. В този смисъл внушенията на медията за нарушаване на
свободата на словото се опровергава от постоянната и безнаказана агитация срещу висша
публична личност. СГС е обсъдил и окончателното решение № 1455/09.02.2023г. по адм.д.
№ 6195/2022 г. по описа на ВАС, IV 7 отд., съгласно което жалбата на „Южен кръст 2001“
ЕООД срещу заповедта на областния управител за изземване на помещенията на ул.
„Лъчезар Станчев“ № 7, е оставена без уважие. Намира, че в в процеса на подетата
негативна медийна кампания са използвани ред обидни епитети, обрисуващи М. като
агресор, зъл вандал, лъжец и бездарник. Тенденциозната и преднамерена атака срещу
личността му представлява отмъщение и реваншизъм за действия, които е предприел за
защита на правата на държавата върху отдадени под наем обекти. Несъгласието с действията
му е изразено по недостоен начин, а Фокусът на общественото внимание към ,,чудовищната“
му личност цели да го „накаже“ за извършването им. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52
ЗЗД.
Ищецът В. В. М. твърди, че в периода от 17.08.2021г. до 09.12.2021г. е бил подложен на
преднамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания обективирана в общо 17 бр.
печатни и онлайн издания на вестник „Труд“, в резултат на които преживял интензивни и
продължителни отрицателни емоции, стрес, тревога, обида и възмущение. Претендира
обезщетение в размер на 100 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
главницата от 09.12.2022г. до окончателното изплащане и разноски.
Ответникът „Струга 6“ ЕООД оспорва иска по основание и размер, като твърди, че не е
възложител на написването на материалите. Освен това в процесния период от време и
други медии отразили процесното събитие. Информацията представлява резултат от
добросъвестно журналистическо разследване, липсва причинна връзка между сочените
вреди и публикациите, а целта на статиите била уведомяване на обществото за възникналия
3
спор. Авторът не е използвал клеветнически изрази, а е предоставил обективна информация,
която отговаря на обективната истина. В този период ищецът се ползва и с по-ниска степен
на защита в кръга на извършваната от него дейност като публична фигура, а именно
министър на културата.
От фактическа страна се установява, че в периода 17.08.2021 г. - 09.12.2021 г. във
вестник „Труд“, чийто издател е „Труд Медиа“ ЕООД, ЕИК **********, /сега Струга 6
ЕООД/ са публикувани 17 статии, отразяващи конфликта между Министерство на културата,
представлявано от ищеца М. към този момент, и издателството на в.Труд по повод сключен
наемен договор между „Южен кръст 2001“ ЕООД /наемател/ и министерство на културата
/наемодател/ във връзка с ползването на помещения в сградата на ул. „Лъчезар Станчев“ № 7
в гр.София. В предоставения имот /публична държавна собственост/ се е помещавала
редакцията на печатното издание. От своя страна, наемодателят, чрез Министерство на
културата, в лицето заемащия към 2021г. длъжност служебен министър на ведомството
проф.В. М., е предприел действия по упражняване на правата на наемодател за прекратяване
на същия, поради виновно неизпълнение на задължението за плащане на две наемни вноски
и консумативи. Възникналият между страните конфликт е пренесен в медийното
пространство, като трайно е заел общественото внимание. Процесните 17 на брой
публикации са поместени в периода от 17.08.21г. до 09.12.21г. Автор на всеки от
журналистическите материали е главният редактор на в.„Труд“ и управител на „Струга 6“
ЕООД, в лицето на П. Б.. Видно от справка в търговски регистър, на 07.11.2022г. е вписана
промяна в наименованието на дружеството-издател от „Труд Медиа“ ЕООД на „Струга 6“
ЕООД.
Между наемателя „Южен кръст 2001“ ЕООД и наемодателя Държавата, представлявана от
Министерство на културата, са налице две предходни съдебни производства, едното от
които е приключило с влязло в сила съдебно решение, а второто е висящо пред ВКС. От
съдържанието на същите са безспорно установени следните факти: С договор за наем №
РД11-00-14/12.03.2012г., сключен въз основа на Заповед № РД 09-45/21.02.2012 г. на
Министъра на културата за определяне на наемател след проведена тръжна процедура за
отдаване под наем на имот- публична държавна собственост, представляващ сграден
комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.”Лъчезар Станчев” № 7, е предоставил на
„Южен кръст 2001“ ЕООД следните обекти: 1./ Обособен обект с обща площ 365.05 кв.м.,
находящ се на трети етаж в блок 4; 2./ Обособен обект с площ от 93.87 кв.м., находящ се на
втория етаж в блок 5Б. Съгласно т.2 от раздел II наемодателят предоставя имотите срещу
месечен наем в размер 2 547 лева без ДДС или 3 056.40 лева с ДДС като цената съгласно т.3
е дължима до 5-то число на текущия месец. Съгласно т.13 от раздел VII при неизпълнение на
задълженията по раздел II, т.3 от договора, наемателят дължи неустойка в размер 0.5% от
дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем. С втори
договор за наем № РД11-00-216/09.10.2015г., сключен на основание Заповед № РД 09-
227/30.04.2015 г. на Министъра на културата за определяне на наемател, след проведена
тръжна процедура за отдаване под наем на имот- публична държавна собственост
4
Министерство на културата предоставило на „Южен кръст 2001” ЕООД за временно и
възмездно ползване части от недвижим имот - публична държавна собственост,
представляващ сграден комплекс, находящ се в гр.София, район Изгрев, ул.”Лъчезар
Станчев” № 7, а именно: 1./ Обект № 1 с полезна площ 342.39 кв.м., състоящ се от 13 бр.
кабинети, коридор, WC, намиращ се на 3-ти етаж (кота+6,80) в бл. 4 на сградния комплекс;
2./ Обект № 2 с полезна площ 114.88 кв. м., състоящ се от 5 бр. кабинети, коридор и WC,
находящи се на 4-ти етаж (кота+10,02) в бл. 5 на сградния комплекс. Съгласно т.2 на раздел
II от договор № РД11-00-14/12.03.2012г., наемодателят предоставял на наемателя посочените
по т. 1.1. и т. 1.2 обособени части срещу месечен наем общо за заеманата площ в размер на 2
547 лева без ДДС или 3056.40 лева с ДДС. Съгласно т.13 от раздел VII при неизпълнение на
задълженията по раздел II, т.2 от договора, наемателят дължи неустойка в размер 0.5% от
дължимия наем за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечния наем. От
представените приемо-предавателен протокол от 12.03.2012г. и протокол за предаване и
приемане на имот - публична държавна собственост от 11.01.2016 г. се установява
предаването от страна на Министерство на културата на „Южен кръст 2001“ ЕООД на
имотите, предмет на договорите за наем. Безспорно процесните имоти са публична
държавна собственост. В т.6.5 от Договора е посочено, че наемателят се задължава да
заплаща на наемодателя отделно от определената наемна цена, ежемесечно за своя сметка
всички съпътстващи разходи за ползването на обектите- електроенергия, телефон,
топлоенергия и вода, както и дължимата такса смет в срок до 5 работни дни, след
получаване на съответните документи за това, предоставени му от наемодателя. Срокът на
договора е уговорен за 10 години, считано от датата на извеждането му в
деловодството на наемодателя. В т.12 от договора страните са договорили основанията,
на които същият се прекратява, като в б. „в“ от посочената разпоредба е прието да бъде
прекратен с едномесечно писмено предизвестие, отправено от наемодателя при
неплащане на двумесечна наемна вноска и/или двумесечен размер на консумативите,
както и при неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя, като
при прекратяване на договора на това основание, наемателят дължи незабавно
опразване на помещенията.
С писмо с изх.№ 94-00-1847/12.07.2021г. Министерство на културата, представлявано от
Министъра, в лицето на ищеца М., е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора за наем до „Южен кръст 2001“ ЕООД, на основание чл.12, б.“в“ от договора за
наем от № РД 11-00-14/12.03.2012 г. и на основание чл.14, ал.3 от договора за наем № РД 11-
00- 216/09.10.2015 г., поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен
размер на консумативите.
Със Заповед № ДС-20-2/12.11.2021г., издадена от областен управител на област София, е
разпоредено изземване от „Южен кръст 2001“ ЕООД на процесните недвижими имоти.
Приложени са още: Писмо от 21.12.2016 г., изпратено от Министерство на културата до
„Южен кръст 2001“ ЕООД, с което последният е канен да заплати доброволно дължимите
суми; покана за доброволно изпълнение от 15.02.2017г.; Констативен протокол на
5
Министерство на културата от 22.10.2021г., в който е посочено, че представителят на
дружеството „Южен кръст 2001“ ЕООД е заявил, че няма да освободи помещенията, тъй
като договорите за наем не са прекратени; електронно съобщение от „Южен кръст 2001“
ЕООД, изпратено до Министерство на културата, в което е посочено, че дружеството счита
договорите за действащи и непрекратени, тъй като дружеството заплаща дължимия месечен
наем, а ответникът му издава поредица месечни фактури с основание „наем“, поради което
няма основание дружеството да напусне наетия имот и да предаде държането му. Видно от
Протокол от 14.12.2021 г. Комисия, назначена от областен управител на област София, е
запечатала и предала на представители на Министерство на културата процесните
недвижими имоти, като е залепено уведомление, че помещенията са запечатани на същата
дата-14.12.2021 г. и след тази дата „Южен кръст 2001“ ЕООД няма право на достъп до
имотите.
От заключението по допуснатата пред САС, ТО, 15 с-в ССчЕ, се установява, че към
12.07.2021г. /датата на изпращане на уведомителното писмо за едностранно прекратяване на
договора/, просроченият наем е за м.май 2021г., месец юни 2021 г. и месец юли 2021 г., като
същият е в общ размер на 18 658,80 лв. с вкл.ДДС. Установява се още, че за периода месец
януари 2019 г.- месец декември 2021 г. разходите за консумативи са в общ размер на 88
073,90 лв. без ДДС или 105 688,68 лв. с ДДС, като са издавани дебитни известия към
фактури. За месец май 2021г. е издадено дебитно известие с №4130/30. 06.2021г. за сумата от
1 899,30 лв. с ДДС, като видно от копието на платежното нареждане, представено от ищеца
и намиращо се на л.19 по делото, сумата е платена на 13.08.2021г.; за месец юни 2021г. е
издадено дебитно известие №4138/30.07.2021г. за сумата от 2 003,28 лв. с ДДС, като сумата е
платена на 20.08.2021г. Затова САС, ТО, 15 състав, е приел за доказано, че към 12.07.2021
г. ищецът е бил в забава на изпълнение на задължението си да заплати двумесечен наем
за месеците май 2021 г., юни 2021 г., а и за юли 2021 г., доколкото съгласно чл.2.3 от
договора, същият се дължи до 5-то число на текущия месец. Видно е, че плащанията на
дължимите суми са осъществени със закъснение, което не заличава с обратна сила
последиците от неизпълнението, доколкото към датата на плащане, ответникът по делото
вече се е възползвал от правото си да отправи едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора, предвидено в чл.12 от същия. В т.12, б.“в“ от сключения между страните Договор
РД 11-00- 141/12.03.2012 г. е предвидено същият да се прекратява с едномесечно писмено
предизвестие, отправено от наемодателя при неплащане на двумесечна наемна вноска и/или
двумесечен размер на консумативите, както и при друго неизпълнение на договорни
задължения от страна на наемателя. Както бе посочено по-горе, по делото се установява
безспорно, че към 12.07.2021г. е налице неизпълнение на задължението на наемателя за
заплащане на двумесечна наемна вноска, т.е. в полза на наемодателя е възникнало
правото да иска прекратяване на договора. Спорен по делото е въпроса, надлежно ли е
упражнено това право и достигнало ли е изявлението на Министерство на културата до
„Южен кръст 2001“ ЕООД с представената в процеса товарителница. САС, 15 състав е приел
за недоказан факта, че предизвестието за прекратяване на договора за наем, е надлежно
връчено на представител на наемателя, тъй като е недоказан факта дали „К.“ /положила
6
подпис в товарителницата/ е М. Д. К., служител на ищцовото дружество. Затова е приел, че
договорът не е прекратен с връчване на това предизвестие и изтичане на едномесечния срок,
визиран в същото. Въпреки че ответникът, с оглед многобройните писма и покани до
„Южен кръст 2001“ ЕООД, е считал договора за наем за прекратен с изтичането на
едномесечното предизвестие и се е противопоставил на ползването на имота, същият е
продължавал да издава фактури на основание процесния договор за наем № РД 11-00-
14/12.03.2012 г. Затова е формиран извод, че към датата на изземването на процесните
обекти от „Южен кръст 2001“ ЕООД-14.12.2021 г., договорът за наем № РД 11-00-
14/12.03.2012г. не е бил валидно развален и същият е продължил своето действие.
Независимо от този извод и като е взел предвид, че съгласно т. 11 от Договор за наем № РД
11-00- 14/12.03.2012 г. същият е сключен за срок от 10 години т.е. срокът на договора е
изтекъл на 12.03.2022г., в хода на процеса, поради което и на основание т.12 от
договора, предвиждащ, че същият се прекратява с изтичането на срока, САС е приел, че
последният е прекратен. Затова предявеният от „Южен кръст 2001“ ЕООД против
Министерство на културата иск с правно основание чл.228 ЗЗД за предаване на помещение с
обща площ от 458,92 кв.м., находящо се в административна сграда в гр.София, ж.к.“Изток“,
ул.“Лъчезар Станчев“ №7, УПИ III, кв.4, включващо обособен обект с площ от 365,05 кв.м.
на ет.3 в бл.4 от сградата и обособен обект с площ от 93,87 кв.м. на ет.2 в бл. 5Б от сградата -
по договор за наем № РД 11-00-14/12.03.2012г., се явява неоснователен и като такъв е
отхвърлен.
Гореизложените факти са установени с влязло в сила на 18.08.2023г. съдебно решение,
постановено по т.д.№ 2445/21г. по описа на СГС, ТО, 4 състав и въззивно т.д.№ 343/23г. по
описа на САС, ТО, 15 състав.
По второто производство между страните е постановено Решение № 1605/21.12.2023г. по
т.д.№ 2762/2021 г., на СГС, ТО, VI-14 състав, с което „Южен кръст 2001“ ЕООД е осъден да
заплати на Министерство на културата сума в размер на общо 91 863.52 лв. за неустойка
уговорена в договор № РД 11-00-14/12.03.2012г. - 45 143.01 лв. и по договор № РД 11 -00-
216/09.10.2015г. - 46 720. 51 лв., за периода от месец септември 2018 г. до 15.08.2021 г., ведно
със законна лихва за забава от 15.12.2021 г. до пълното й изплащане, като е отхвърлен иска в
останалата му част - над уважения размер, до размера от общо 95 542.01 лв. и за периода от
15.08.2021 г. до 15.12.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/, като неоснователен.
С решение от 23.04.2024г. постановено по т.д.№ 160/2024г. по описа на САС, ТО, 5 състав, е
отменено Решение № 1605/21.12.2023 г. по т.д.№ 2762/2021 г., В ЧАСТТА МУ, с която СГС,
ТО, VI-14 състав e осъдил „Южен кръст 2001“ ЕООД да заплати на Министерство на
културата на основание чл.92 ЗЗД сума в размер на 4 447.05 лева, представляваща неустойка
по договор № РД 11-00-14/12.03.2012г. за периода м.09.2018 г., до 14.12.2018 г. и сумата 4
602.49 лв., представляваща неустойка по договор № РД 11 -00-216/09.10.2015г., за периода
м.09.2018 г., до 14.12.2018г. и вместо него са отхвърлени предявените от Министерство на
културата срещу „Южен кръст 2001“ ЕООД искове с правно основание чл.92 ЗЗД сума в
размер на 4 447.05 лева, представляваща неустойка по договор № РД 11-00-14/12.03.2012 г.
7
за периода м.09.2018г., до 14.12.2018г. и сумата 4 602.49 лева, представляваща неустойка по
договор № РД 11 -00-216/09.10.2015 г., за периода м.09. 2018 г., до 14.12.2018г. като
погасени по давност. В останалата обжалвана осъдителна част решението е потвърдено.
Това решение все още не е влязло в сила и се администрира до ВКС.
Въз основа на горните две решения настоящият състав на САС намира за безспорно
доказано, че е налице виновно неизпълнение на поетите договорни задължения от
страна на наемателя, което е дало право на наемодателя да прекрати предсрочно
договора за наем към датата на връчване на предизвестието. Фактът дали
предизвестието е надлежно връчено или не е и дали лицето К. е служител на Южен кръст
ЕООД, упълномощена да приема писма, е правно ирелевантен спрямо действията на
Министерството, представлявано от Министъра, в лицето на проф.М.. Действията на
последния са били напълно законосъобразни и не могат да бъдат квалифицирани като
политическа репресия и ограничаване свободата на словото. Освен неплатени наеми, са
налице данни и за неплатени консумативи за периода месец януари 2019 г.- месец декември
2021 г. в общ размер на 88 073,90 лв. без ДДС или 105 688,68 лв. с ДДС т.е. правото да се
прекрати предсрочно договора за наем е възникнало много преди 12.07.2021г., когато е
връчено предизвестието, независимо от факта кой персонално изпълнява функциите на
Министър на културата.
Предмет на иска са следните цитати от публикувани в процесния период статии:
„Вчера служебния министър на културата М. поднови по перфиден начин
политическата репресия срещу вестник „Труд“. В „позиция“ на министерството,
съдържащо абсолютно спорни твърдения за задължения на фирмата наемател на
помещенията, в които работят журналистите на „Труд", се прави опит мръсната
репресия срещу вестника да бъде опакована в неуредени финансови отношение. „...Той
очевидно изпълнява политическа поръчка да унищожи в. „ Труд. „Вече три месеца
служебният министър на културата В. М. води зловещата атака срещу вестник „ Труд ”.
Формално тя е представена като неуредени финансови отношения с министерството, но
по същество е откровена политическа репресия срещу вестника. Репресията от страна
на служебния министър продължи под формата на предупредителни и заповедни писма за
прекратяване на наемния договор и опразване на помещенията. „Във въпросната "позиция”
на министерството, съдържаща абсолютно спорни твърдения за задължения на фирмата
наемател на помещенията, в които работят журналистите на „Труд”, се прави опит
мръсната политическа репресия срещу вестника да бъде опакована в неуредени финансови
отношения. Той очевидно изпълнява политическа поръчка да унищожи вестник “Труд”,
маскирана като реакция на финансови задължения". Ha първа страница на печатното
издание от 19.08.21г. със заглавие „Вандалщините и злобата на В.“ със снимка на ищеца и
подзаглавие: В. М. изхвърля на боклука работите на М. С. - авторът на скулптурата
"Спящият слон " пред седалището на ООН в Ню Йорк и му взима ателието. Ha първа
страница в печатното издание от 20.08.21г. в червена колонка е представено заглавие на
материал „В. заблуждава обществото за НИНКН“ със снимка на ищеца - като материалът
8
продължава на стр.9 със същото заглавие и следният текст: След пълните измислици на сл.
мин. М., че в сградата, от която иска да изгони “Труд”, за да настани Националния институт
за недвижимо културно наследство (НИНКН), репортери на вестника потърсиха за
информация служители от института.. ", „Искрено изненадани и с невярващ поглед обаче
останаха, когато научиха, че министерство на Културата, и по-специално служебният
министър М., в официално становище е заявил, че ще „изхвърли” вестник “Труд” от
сградата, поради неплатени наеми и неспазване на договора, за да настани отново в сградата
на ул. "Лъчезар Станчев" същия този институт... “.
Ha първа страница в печатното издание от 20-21.08.21г. в колонка е представена снимката на
ищеца проф. В. М. със заглавие „ЛЪЖЕЦ“, като под снимката е представен текст: „Този, на
снимката, трудно ми е да го нарека човек, продължава мръсната си политическа разпра с
вестник „Труд“, а вече и със семейството ми. В петък от парламентарната трибуна, в
партийно режисирана игра на въпроси и отговори, този изля порой от лъжи за фирмата
наемател в сградата на Министерството на културата, където се намира редакцията на
в.Труд.“ В печатното издание, под въпросния текст и снимка е записано „Всичко за лъжите
на този от снимката (проф.М.) вижте на стр.4-5“. На стр.4 е представена статия с ново
заглавие ..Лъжите и злобата на един бездарник“, като следва под заглавие с текст - Най-
високата трибуна в България - парламентарната, вчера бе тежко омърсена от онзи от
снимката на първа страница, който изля кофа с лъжи срещу вестник „Труд“ и семейството
ми“. „И така парламентарната трибуна става инструмент за политическа и личностна
репресия срещу една медия и семейството на нейния собственик. Извършвана е от озлобен
до патология индивид, който очевидно е осъзнал, че да си бездарник е за цял живот и е
обсебен от мрачния комплекс за малоценност.
Ha първа страница в печатното издание от 24.08.21г. в колонка е представена снимка на
ищеца проф.В. М. със заглавие „ЛЪЖЕЦ“ и под заглавие „Лъжите и злобата на един
бездарник (трета част)“. „Скриха се, защото много добре знаят, че този министър лъга без
грам срам в парламента. Много добре знаят, че той изпълняваше политическа поръчка
срещу “неправилния” вестник “Труд”. Много добре знаят и от къде идва поръчката.
Много добре знаят, че ‘‘Труд’’ казва истината, а това е много лошо. И се заеха да окалят
медията ни, но понеже са нискочели, избраха за главен каляч един злобен и комплексиран
човечец, който вложи цялото си усърдие да съсипе поръчката. И успя. Но, млъкни сърце,
както е казал геният“. „Вече пети месец един доказан лъжец заема поста служебен
министър на културата, назначен и толериран безрезервно от президента Р.. Преследван от
тежките си комплекси за малоценност, воден от злобата и завистта на бездарника,
получил образование и кариера единствено ползвайки Фамилното си име, този положи
много усилия да съсипе и затлачи всичко постигнато за българската културата от
предшественика му... Мизерните опити на този лъжец да преследва с административни
своеволия една от най-влиятелните медии в България - вестник Труд и водеща политическа
сила - ГЕРБ са ясен знак, че в главата му бръмчи чугунен комунистически мозък“. „Този
човек има общо с културата толкова, колкото аз с минното дело. За шест месеца успя да
9
съсипе абсолютно всичко, което работеше. На първа страница единственото заглавие е
„УБИВАТ ТРУД“, като снимката на ищеца е представена по-долу с подзаглавие „Маша №1“.
Освен това, в горната част на главната страница в червена колонка е представен текст: „От
месеци вестник ,, Труд е подложен на тормоз и репресии от служебния министър на
културата, назначен от президента Р.. На първа страница е представено заглавие Един
патологичен лъжец в парламента като е представена снимка с лика на проф. В. М. с
описания, Машата за унищожението на „Труд“ - М., както и подкоментар "Бездарието е
фашизъм“.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани
свидетели - С. и П., чийто показания съдът кредитира напълно като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви.
Така от показанията на св.С. става ясно, че познава проф.М. повече от десет години, но
станали по-близки преди две години по време на протестите, когато всяка вечер били заедно.
Тези публикации се появили през август месец на 2021 г. в цяла поредица. Още при първите
статии разговарял с него. Ищецът бил възмутен от използваните по негов адрес изрази и
лъжи. Питал го като адвокат, какво да прави. Свидетелят се опитал да го успокои, че
вестниците са некоректни, но не успял. В много от коментарите имало алюзия дали идва от
„лъжа“ или „лъжица“. Следвали подигравателни коментари по повод на тези статии.
Статиите са към 15 - 20 на брой през лятото на 2021 г. Имало и такива на по-късен етап,
около половин година след това. Проф.М. бил притеснен, защото дори и неговите студенти,
на които преподава, му задави неудобни въпроси по повод на тези статии. Той е
преподавател в художествената академия - скулптор. Предмет на статиите са не само
неговите изяви като министър, но и като творец - използвани били изрази като некадърник,
касаещи неговата творческа дейност. Уточнява, че по правило артистите са много
чувствителни на тази тема и точно затова той бил много разстроен. Ограничил контактите
си с познати и близки. Потърсил професионален съвет - дали да завежда дело срещу тях,
защото бил много възмутен от това, което е публикувано. Опитал да го успокои, но не
успял. Затворил се в себе си, ограничил контактите си. Преди това често ходели заедно на
вилата му в Панчарево или в къщата на свидетеля, но в този период и дълго след това той
избягвал контакти с него. Обяснението му било в самия текст на статиите. Уточнява, че като
творец, професорът е чувствителен човек и затова тежко понесъл, че е наречен
„некадърник“, „бездарник“ и с други подобни изрази. Държал на авторитета си. Доколкото
си спомня, имало отзвук в интернет пространството и в такива сайтове, които гравитират
към издателката група. Към настоящия момент при срещи със свидетеля, продължавал да
изпитва гняв и възмущение от това, което се случило тогава с него. Казал, че този вестник и
това издание ги заобикаля, като ги види по улицата. Затова според свидетеля травмата е все
още жИ., защото гневът, който изпитвал от напълно неоснователните обвинения към него,
му се отразили с оглед неговата специфична чувствителност. Като министър на културата
споделял, че се чувства неудобно пред колегите се в Министерски съвет, които шеговито и
подигравателно са го попитали какво пишат за него във вестниците, дали е мошеник,
10
разбойник и т.н. „маша“ .
От своя страна св. П. допълва, че това е много болна тема за публикациите срещу него. В
средата на август 2021 г. всеки ден се появявали на всички будки едни огромни статии със
снимката на проф. М., които според нея са потресаващи. Статиите са поместени на първа
страница и се виждали навсякъде. Като слезеш от метро, трамвай, автобус и се виждат на
челно място, защото това е доста популярен ежедневник, доста хора си го купуват, както и
самата тя. Специално заради него, тъй като го познава лично и когато види познато лице на
първа страница, разбира се, си купувала вестника. Била потресена от съдържанието на
статиите. Веднага му се обадила. Отначало той бурно изравял емоциите си, но впоследствие
осъзнал колко е безсилен и я питал какво да прави. Чувствал се безсилен и депресиран.
Започнал да се затваря и да ограничава контактите си. В някои от изданията се публикувала
голяма негова снимка и отдолу пишело „лъжец“. Бил дехуманизиран отвсякъде, представен
като един „лош герой“, в някаква много странна приказка, сочеща, че той потискал медиите
в битието си на министър на културата. Твърдели, че е „вандал“, а тя знае колко много
милеел за изкуството и е създал толкова много творби. Писали и за баща му. Животът му се
преобърнал. Първо, той бил човек с чувство за хумор, с доста приятели, контакти и
общителен. След тази случка, където и да се появял, ставал обект на разговори. Затова спрял
да идва на събирания с общи познати, спрял да коментира каквото и да било, изпаднал в
някаква депресия. До ден днешен е така. Някой, като носи някакъв вестник, той си мисли, че
пак има някаква статия срещу него. Доста му се отразил психически този медиен скандал,
тъй като се изписали хиляди неща. И до ден днешен продължава да се шуми около неговото
име. Той самият също няма логично обяснение за войната, която се водела срещу него.
Питали го дали е имал някакъв личен конфликт с други личности, а той казвал, че си върши
неговата работа и не е имал нещо, което да е насочено конкретно към вестник „Труд“ или
някой да му е внушавал, че трябва да воюва с тях. Изтъква факта, че не е такъв човек, по
душа е артист, широко скроен. Не мисли, че е преживял този скандал, защото все още
изпитвал голям стрес от това, което се пише. Преди това бил много активен в социалните
мрежи, но сега не е така. Ограничил е всичко, включително и личните си контакти, като
ходи само на най- важните сбирки. Споделял, че ходи в университета с по-голямо
нежелание, въпреки че обичал да обучава студенти и да им преподава. Казвал е, че след този
скандал отношенията на студентите към него се променили, което изживял трагично. Това е
професор - скулптор. Дъщеря й също му е студент и питала за конфликта. Нейните колеги
били на мнение, че той е един прекрасен преподавател, от него наистина много научават.
Скандалите индиректно ги обиждали, като негови студенти. Все едно не са „годни“, а това
са все деца с таланти и амбиции.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, съдът намира, че е безспорно
установено, че ищецът бил първоначално ядосан, гневен, унижен и афектиран, изпитвал
възмущение и гняв от публикуваните статии, възприети като обида и клевета по негов
адрес, които отрицателни емоции по-късно преминали в посттравматично разстройство,
11
нежелание за комуникация с близки и приятели, затваряне в себе си. Същевременно няма
доказателства за изпадането му в депресивно състояние, което се характеризира с
бездействие и бягство от публични прояви. Отделно от горното няма ангажирани
доказателства за влошаване на физическото му здраве. В този смисъл за настоящата съдебна
инстанция е доказано пълно и главно наличието на вреди, настъпили в резултат на публично
разпространената информация в средствата за масова информация при условията на
продължавани обида и клевета в рамките на 4 месеца. Ноторно известен е факта, че проф.М.
е част от т.н."Отровно трио", проявило голяма активно по време на протестите срещу
управлението на ГЕРБ, че е скулптор и преподавател в Художествената Академия, женен за
актриса - дъщерята на видния българския режисьор Р. В..
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е уважил частично претенция до 40 000 лв., като е посочил, че са доказани пълно и
главно всички елементи от фактическия състав на деликта.
САС споделя частично горните изводи по следните съображения:
Първо - изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно
гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.39 КРБ, като правото на мнение не е
абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си
обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само за да се осигури
защита на конкуриращ интерес и право, и с цел охраната на други, също конституционно
защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ
(чл.39 ал.2 КРБ и чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл.39 ал.2 КРБ и чл.57 ал.2 КРБ основания. Съгласно посочените
текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно
установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към
насилие над личността. В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са
заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и възможността тя да
бъде ограничавана. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото
на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на личността чест, достойнство,
добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на
клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице
или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета, като
средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име, представлява такова
ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от КРБ и от
Конвенцията. Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството
на пострадалия, и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични,
цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице. Клеветата
представлява съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено
12
лице или приписване на престъпление. Във всеки конкретен случай следва да се прави
разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на ограниченията на правото на
свободно изразяване на мнение по чл.39-41 КРБ, и оценъчните съждения, които са извън
този обсег. Не е противоправно поведението по повод изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Оценките,
направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са
натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или
невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Разсъжденията на дадено
лице ще ангажират отговорността на автора си само ако изразяването им обективно нанася
обида на адресата. При преценка основателността на предявения иск мненията и оценките,
изказани от ответника, не подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват
единствено коментар на факти от обективната действителност и изразяват гледната точка на
автора си за тях. ТакИ. публикации могат да ангажират отговорността на лицето, което ги
прави, само ако реално представляват обида или клевета. Негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения или стопански живот, не
пораждат отговорност, ако не засягат достойнството и честта й. В случая не е налице само
негативна оценка, а обида, свързана с професионалната дейност на ищеца, който е наречен
бездарник, патологичен лъжец, воден от злобата и завистта на бездарника, получил
образование и кариера единствено ползвайки Фамилното си име, затлачил всичко
постигнато за българската културата от предшественика му... в главата му бръмчи чугунен
комунистически мозък“.
Налице е утвърдена практика на ВКС по чл.290 ГПК (напр.: решение № 253/29.01.2014 г. по
гр. д. 1251/2012 г., ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. № 1140/2019 г., ІІІ г. о.,
решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г. о., решение № 50110/25.10.2022 г.
по гр. д. № 4589/2021 г., І г. о., споделяна и от настоящия съдебен състав, в която е прието
следното: не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински
факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като
противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид,
че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са
верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на
гражданската отговорност на издателя. В случай че са неверни, издателят носи отговорност
доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата
грижа да провери достоверността на информацията. Във всеки случай следва да се прави
ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл.39-41
КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл.39 КРБ и свободата на мнение не е използвана, за
да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат
13
да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в
чл.39 ал.2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или електронни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността,
т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.
В случая е невярна информацията, че се провежда политическа атака под формата на
неуредени финансови задължения, а с оглед приетите две решения от търговско отделение,
САС установи, че действително са били налице предпоставките за прекратяване на договора
за наем и то предсрочно. Ето защо изразът, че проф.М. е маша на президента за изпълнение
на поръчки, е не само клевета, но и меко казано груба стилистика на журналистическото
слово.
Относно правните последици от разпространението на неверни факти, които засягат
професионалната чест и достойнство на личността и относно разграничението на
фактическите твърдения от оценъчните съждения е налице трайно установена практика на
ВКС, която се споделя от настоящия състав. Съгласно р. № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-
IVГО; р. № 62-2012-IVГО оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната
вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Изказването на мнение с негативна оценка за
определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството
на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Съдът е длъжен в
мотивите да разграничи кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да
посочи дали твърденията са неверни и позорят адресата. Няма съмнение обаче, че границите
на допустимата критика по отношение на публични личности са по-широки, отколкото по
отношение на частните лица, стига тази критика да е отправена именно в това им качество
(Решение от 08.07.1986 година на ЕСПЧ по делото Лингенс срещу Австрия, Решение от
23.05.1991 година по делото Обершлик срещу Австрия).
Ответната страна не ангажира нито едно доказателство в подкрепа на направените по
отношение на В. М. конкретни твърдения - че публикуваните статии са резултат от
добросъвестно журналистическо разследване и целта на публикуването на процесните
статии е била да бъде уведомено обществото чрез средство за масова информация, а не да
бъде съсипана репутацията на В. М.. Не става ясно какво точно е това „добросъвестно"
журналистическо разследване и дали отговаря на обективната истина, а именно, че М.
продължава политическата репресия срещу вестник Труд, че провежда зловеща атака,
изпълнява политическа поръчка срещу в. „Труд“, репресията била приключила след
14
изхвърляне на вестника на улицата, извършването на вандалски действия от ищеца като е
изхвърлял на боклука творбите на М. С. в яма срещу блок 307 в кв. „***“ и ги е натрошавал,
че заблуждава обществото за НИНКН, че е ЛЪЖЕЦ, бездарник, презиран от цялата гилдия,
тъй като е отнел бюджета им в размер на 6 милиона лева, че е „МАША“ на Президента на
Република България, че изфабрикувал документи и залИ. публичното пространство с
измислени финансови задължения на ответника. Както бе посочено по-горе на база двете
търговски дела между страните става ясно, че прекратяването на договора за наем е
законосъобразно, доколкото са били налице предпоставките за това, визирани в чл.12 б.В от
същия. В този смисъл не е налице злоупотреба с права, а "полагане грижата на добър
стопанин" по смисъла на ЗЗД. Обидните епитети по адрес на ищеца безспорно засягат
личността му и изразяват презрително, унизително отношение към него. В случая следва да
се направи разграничение, доколкото са публикувани обиди и клевети срещу проф. М.,
насочени в две различни негови качества - в битието му на служебен министър на културата
/публична личност, спрямо която границата на критика е значително по-широка/, но и
отделно в качеството му на скулптор и творец. Обстоятелството, че адресатът на коментара е
публична личност и следва да понася по - висока степен на обществена критика, не
изключва правото му на защита, а е от значение за размера на обезщетението. Освен това
предполага критика на действията му като Министър, но не и като творец.
Ищецът доказа наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в гняв,
възмущение, афект и последвалите го безсъние и затваряне в себе си и нежелание за
контактуване. Неминуемо с процесните статии той се превръща в масов медиен продукт,
като името му се лансира с преднамерена цел – да се защити свободата на словото, а освен
това вредите са нанесени в продължителен период от време от август до декември 2021г. и
при общо 17 публикации. Стойността на процесните материали е далеч от информативен и
отнасящ се до обществения интерес на българския граждин, тъй като последният е въведен в
заблуждение. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните
съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и
отправяне на оскърбителни лични нападки.
Предвид изложеното, настоящият съд счита, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране имуществената отговорност на издателя за претърпените неимуществени вреди
- налице е превратно упражнено право на мнение, при което чрез обиди и клеветнически
твърдения са причинени неимуществени вреди на ищеца - негативни емоционални
преживявания, налице е и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
вредите. Границите на приемлИ.та критика спрямо дейността на ищеца не са значително по-
широки, по съображения за обществен контрол, доколкото горепосочените изявления са
насочени към накърняване му доброто име. В тази част решението е правилно.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск
за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
15
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Като взе предвид
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика, САС намира, че при определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид следните обстоятелства:
характерът на отправените обидни и клеветнически твърдения и съдържащата се в тях
степен на позорност; общественото положение и личността на ищеца - публична,
разпознаваема личност, известна с работата си като творец и популярна в обществото като
част от Отровното трио, за която всяка невярна информация се разпространява многократно
(което е видно и от представените с ИМ доказателства), заради засиления обществен и
журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока
степен; фактът, че вредите са нанесени посредством използване на популярно издание -
вестник Труд и са станали достояние на широк и неограничен кръг от лица; степента на
засягане самочувствието, доброто име и достойнството на ищеца, претърпените негативни
емоции и нарушено душевно равновесие на същия. На база изложеното, е уронена
репутацията му в обществото, пред семейството му, студенти и колегите. Изнесените
позорни и неистински факти и обиди, дълбоко унижават и накърняват личността и са
насочени срещу нравствените му качества и добродетели. Така изложените обиди и клевети,
са причинили терзания и безпокойство, както и интензивни, продължителни емоции на стрес
и тревожност. Те са предизвикали смут и възмущение, постоянно безсъние, силно
главоболие и чувство на унижение. Близките му усетили, че е изключително разстроен,
много разтревожен и крайно потиснат, казаното изисквало да се обяснява, че изложеното от
вестник „Труд“ не отговаря на истината. Освен това, ситуацията се е прехвърлила с особена
тежест върху цялото му семейство и приятели, които са съпреживявали тези срамни
моменти.
От друга страна изнесените унизителни злословия, касаещи личността му не са довели до
настъпването на тежки последици за проф. М. нито в личен план /няма доказани вреди над
обичайните такива/, нито в професионален, тъй като при справка в интернет се установява,
че след процесните статии отново е бил назначен за служебен министър на културата в
периода 2022/23г. т.е. публикациите не се отразяват отрицателно върху политическата му
кариера. Следва да се има предвид, че всички публични личности са подложени на по-голям
обществен интерес респ. критика и както бе посочено по-горе границите на последната са
по-широки. Преценявайки посочените обстоятелства, настоящият съд намира, че
присъдената сума от 40 000 лв. се явява прекомерна с оглед обема на доказани вредни
последици и обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта
2021г., поради което следва да бъде намалена до 20 000 лв. Върху същата се дължи и
законната лихва, претендирана от датата на деликта.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част за
разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., и потвърдено в останалата част.
ПО РАЗНОСКИТЕ: Обжалваем интерес от 40 000 лв.
16
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя направените
разноски, в размер общо на 800 лв. платена д.т. Разноските са изрично поискани в жалбата,
но няма списък по чл.80 ГПК. От тях дължими с оглед уважената част от жалбата са само
400 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени: На осн.чл.78 ал.1
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените пред първа инстанция разноски в
размер на 4000 лв. платена д.т. С оглед уважената част от иска дължими са само 800 лв.
След прихващане с дължимите 400 лв., следва да се присъдят само 400 лв.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат, който му е оказал безплатна
правна помощ и съдействие. Адвокатското възнаграждение от 8 700 лева, посочено в
списъка по чл. 80 от ГПК, не е прекомерно спрямо минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. - 8 650 лева, предвид новата редакция, тъй като договорът на л.171 е с
дата 02.1.2022г. С оглед уважената част от иска се дължи само сумата от 2200 лв. без
вкл.ДДС за първа инстанция, както и сумата от 2200 лв. без ДДС за въззивна инстанция,
доколкото няма доказателства за регистрация по ЗДДС. Общо в полза на адв.В. се дължи
сумата от 4400 лв. за двете инстанции. Ответникът не е направил разноски пред първа
инстанция, а няма и списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2732/26.05.2023г., постановено по гр.д. № 13023/2022г. по описа СГС,
ГО, 17 състав, в обжалваната осъдителна част за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. М., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул.
„Любен Каравелов“ № 50А, ет. 2 - адв. П. В., срещу „СТРУГА 6“ ЕООД, ЕИК **********,
представлявано от П. Х. Б., чрез пълномощника си адв. И. И. Й.-Т., ЕГН: **********, адрес
за съобщения и призовки: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 71, ет. 3, ат. 4, иск за
заплащане на разликата над 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ до 40 000 лв./четиридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоции и психически дискомфорт от общо седемнадесет публикации в
печатното и онлайн издание на вестник „Труд“, направени в периода 17.08.2021г. -
09.12.2021г., съдържащи обиди и накърняващи честта и достойнството на ищеца, ведно със
законната лихва от 09.12.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „СТРУГА 6“ ЕООД, ЕИК **********, съдебен адрес гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 71, ет. 3, ат. 4, чрез адв. И. И. Й.-Т., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. В. М., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 50А, ет. 2 - адв. П. В.,
17
сумата от 400 лв./четиристотин лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „СТРУГА 6“ ЕООД, ЕИК **********, съдебен адрес гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 71, ет. 3, ат. 4, чрез адв. И. И. Й.-Т., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат П. А.
В., с адрес гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 50А, ет. 2, сумата от 4400 лв./четири хиляди
и четиристотин лева/ адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
за оказано безплатно процесуално представителство пред двете инстанции.
В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18