Разпореждане по дело №232/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „ ЮРОБАНК И ЕФ Д. Б. , със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ц. О.”№14, ЕИК *********, представлявано и управлявано от А. Х. и П. Д., чрез адв. Б.-Д., с посочен съдебен адрес против “. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.”Т. К. “ № 1, ЕИК *********, представлявано и управлявано от А. Х. Р.. Посоченото правно основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК – положителен установителен иск. В исковата си молба ищцовата страна твърди, че спрямо ответното дружество е налице парично задължение, произтичащо от сключен между страните договор за банков кредит, продукт ‘Кредитна линия плюс за бизнес помещения” от 08.04.2008г., по силата на който ответното дружество е усвоило 180 000 лв. за изграждане на строеж за семеен хотел, находящ се в гр. Б.. Поддържа се, че с оглед преустановени плащания от страна на кредитополучателя – ответник по делото и формираните просрочия до него е изпратена покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като се поддържа че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.02.2011г.

Съгласно съдебно разпореждане на Районен съд Разлог по ч.гр.д.№ 1233/2011г., в производство по реда на чл.417 от ГПК, в полза на ищеца, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника, срещу която същия е подал възражение в срок. Въз основа на това ищцовото дружество предявява настоящата искова претенция.

Излагайки тези мотиви и конкретните си съображения, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК срещу ответника.Претендира се да бъде признато за установено, че “. Т. О. дължи на „ ЮРОБАНК И ЕФ Д. Б. , сума в размер на общо 214 479.46 лева, от които – 192 681.94 лв. главница по договор за банков кредит, продукт ‘Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № ВL 13832 от 08.04.2008г; - 20 817.78 лв., договорна лихва за периода 21.10.2010г. до 31.08.2011г.; - 979.74 лв. – банкови такси. Претендира се и присъждане на разноските поп делото.

Ищецът представя писмени доказателства. Прави искане и за допускане и назначаване на съдебно счетоводна експертиза, изпълнима от в.л., което да отговори на формулираните в ИМ въпроси.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника. Оспорва се изцяло така предявената искова претенция както по основание, така и по размер. Твърди се, че ищеца се позовава на сключените между страните договор от 08.04.2008г. и два бр. анекси, които обаче самия той е нарушил, като размерът на претенцията си изчислява произволно, без да се съобразява с договореното по между им. В отговора се прави искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на посочените от ответника въпроси, формулирани в постъпилия от него отговор.

В съдебно заседание, редовно и свовременно призовано, ищцовото дружество се представлява от процесуален представител. Поддържа се исковата претенция изцяло, в размера за който е предявена.

Ответника - редовно и своевременно призовани в о.с.з. се явява лично и оспорва исковата претенция изцяло като неоснователна.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищцовото дружество твърди, че ответното дружество му дължи сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Претенциите са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество. Доказателствената тежест се разпределя по следния начин – доказателствената тежест е изцяло на ищеца в процеса, който следва да докаже възникването на спорното право, както и че е предоставил на ответниците съответните суми с посочения в исковата молба размер. Ищецът следва да докаже и успешно проведено заповедно производство за процесното вземане по отношение и на двамата ответници. В случай и ако ответната страна твърди плащане, нейна е доказателствената тежест да докаже това плащане.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение за частично уважаване на исковете. Безспорно е установено по делото, че страните са се намирали в облигационни отношения, регулиращи се от сключеният по между им договор за кредит. Представен е процесния писмен договор за кредит – продукт „ Кредитна линия плюс за Бизнес помещения” BL13832 от 08.04.2008г., подписан от страните по делото, обективиращ отпускането на паричната сума. Видно е от доказателствения материал, че с Анекс 1 от 20.03.2009г. банката и кредитополучателя са се споразумели за въвеждане на облекчен режим на погасяване за 12 месеца, но поради допуснато просрочие месечни вноски кредита се е превърнал в предсрочно изискуем. Видно от Анекс 2, сключен между страните размерът на дълга по кредита към датата на сключването на този анекс – 10.03.2010г. се е преоформил чрез натрупването към редовната главница в размер на 192 316.34 лева, като общия размер на дълга включва вече сбора от усвоената и непогасена главница по първоначално предоставения кредит, просрочената главница и лихва по кредита. Към Анекса е подписан и нов погасителен план, разработен за погасяване ан главница в размер на общо – 192 681.94 лева. Връщането на кредита по този последен погасителен план е предвидено да бъде до 23.04.2013г. Видно от извлечението от сметка, а както и от покана-уведомление, предсрочната изискуемост е настъпила на 25.02.2011г. Видно е от събрания доказателствен материал и това, че банката ищец е инициирала и заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК пред Районен съд гр. Разлог, като по ч. гр. дело № 1233/2011 г. на РС Разлог са издадени съответните заповеди за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника “. Т. ЕООД. В тежест на ответника в процеса е да докаже обратното, т.е. че е налице плащане на дължимото. Такова доказване не се проведе по делото, дори напротив твърденията в исковата молба се установяват в процеса и намират опора в събрания доказателствен материал по делото. С оглед заключението на в.л. по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза категорично се установява, че на дружеството-кредитополучател е предоставен кредит в размер на общо 192 681.94 лева, която сума конкретно представлява – 180 000.00 лева, реално усвоена сума; 12 316.34 лева – просрочена лихва за периода от 08.04.2008г. до 10.03.2010г., която сума съгласно постигнатото с Анекс 2 споразумение от 10.03.2010г. е прибавена към главницата; 365.60 лева – разходи по предоговаряне на кредита. От заключението на в.л., по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, което заключението е прието от съда, неоспорено от страните по делото и без възражения от тях, се установява по един безспорен начин, че размерът на остатъчното задължение по сметката на кредитополучателя към релевантния за казуса момент – подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, е в размер на общо 214 296.94 лева, разпределени по видове задължения, както следва – сумата от 192 499.42 лева – остатък от главница; 20 817.78 лева – просрочена договорна лихва за периода 21.10.2010г. до 31.08.2011г. и 979.74 лева – дължима такса за управление на кредита. Вещото лице е отчело платена сума по главницата, преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК пред РС /последната такава вноска е с дата 27.05.2010г., в размер на 91.89лева/в размер на общо 182.52лева.

Анализа на текстовете от сключения между страните договор и анексите към него, имащи за тях задължителната сила на закон, води на категоричния правен извод, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за непогасяване, изцяло или частично, на която и да е от дължимите вноски, БАНКАТА кредитор има право по своя преценка да обяви за изцяло или предсрочно изискуеми неиздължените суми по договора за банков кредит, ведно с дължимите лихви, без дори да е необходимо уведомяване на кредитополучателя за това. Независимо от това и предвид преустановените плащания от страна на кредитополучателя и формираните просрочия по договора до дружеството ответник е изпратена покана, с която на основание чл. 26, т.»г» във вр. с чл. 27, т. «в» от договора, кредита е обявен за предсрочно изискуем, като това съобщение е стигнало до адреса, доколкото има отбелязване, че е получено лично от Андрей Русев, в качеството му на представител на дружеството длъжник.

Доколкото кредитът е предсрочно изискуем дължима е цялата неиздължена част от главницата, която според заключението на в.л. е в размер на 192 499.42 лева, а както и просрочената договорна лихва за процесния период в размер на 20 817.78 лева, ведно със сумата от 979.74 лева – такса за управление на кредита. В този смисъл в хода на процеса по настоящето дело, се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договор за банков кредит за строеж на недвижим имот – семеен хотел от 08.04.2008г., като е превел и предоставил на ответника сумата, необходима му за построяването на недвижимия имот, без последния да е изпълнил задължението за връщане на дължимото, съобразно сключеният помежду им договор за кредит.

С оглед на гореизложението предявената искова претенция се явява доказана и основателна, и като такава следва да бъде уважена като вземането на “. и Еф Д. Б. бъде признато за безспорно установено в размерите посочени от в.л., в това число лихви и такси, като се отчете факта на внесената сума в размер на 182.52 лева, в следствие на което остатъка от дължимата главница за плащане от страна на кредитополучателя е в размер на 192 499.42 лева. За разликата над уважения размер и до претендирания такъв от 192 681.94лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена,като недоказана, доколкото видно от доказателствата по делото и заключението на в.л., сумата от 182.52 лева е платена преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и следва да се вземе предвид.

Настоящата инстанция приема че е доказано съществуването на оспореното вземане в посочен по-горе размер на главница, лихва и такси към момента на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и на издаване на изпълнителния лист. Именно това е предмет на установяване с настоящия иск. В настоящия исков процес се установява основанието за заповедта за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист. Това че в хода на принудителното изпълнение са събрани от длъжника суми, в каквато насока са налице твърдения от ответника по делото, не променя извода за съществуването на оспореното вземане към релевантния момент. Ответникът не представя доказателства до този момент да е изпълнил задълженията си по договора. Изплатените в хода на изпълнителното производство суми, в т.ч. и продажбата на недвижим имот, с който кредита е обезпечен /в каквато насока има твърдения/, не променят извода за дължимост на цялото вземане към релевантния момент. Какви суми са събрани в хода на принудителното изпълнение може да се съобрази от съдебния изпълнител, но проверката за съществуването на оспореното вземане е досежно момента на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. По дефиниция когато заповедта е за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК издаването на изпълнителния лист създава основанието за събиране на суми от ответника. Когато в исковия процес се потвърди съществуването на оспореното вземане към момента на заявлението и издаване на изпълнителния лист няма основание за издаване на обратен изпълнителен лист. Каквито и суми да са събрани от длъжника в последвалото принудително изпълнение, това има своето правно основание щом дължимостта на оспореното вземане се потвърди в исковия процес. От разпоредбите за издаване на обратен изпълнителен лист - чл. 245 ал. 3 ГПК, към който препраща и чл. 422 ал. 3 ГПК се налага извода че на проверка подлежи оспореното вземане в състоянието му към момента на заявлението и издаване на изпълнителния лист преди да започне принудителното му изпълнение. Поради това суми събрани в изпълнителното производство не променят извода за съществуването на вземането в релеватния момент.

Когато е оспорено вземане основано на документ по чл. 417 т. 1 – 8 ГПК щом в исковото производство е доказано задължението на ответника и същото не е изпълнено изцяло или отчасти до момента на издаване на изпълнителния лист искът с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК се приема за доказан, няма основания по 422 ал. 3 ГПК за прекратяване на изпълнението, нито за прилагане на чл. 245 ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното дотук, като дължими от ответника на ищеца, следва да бъдат признати и направените от ищеца, разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, в размер на сумата от 7 397.03 лв. Безспорно настоящият състав на съда, разглеждащ спора по чл. 422, ал. 1 ГПК, може и следва да се произнесе по въпроса за разноските, в зависимост от изхода по делото- Определение № 417 от 03.06.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 315/ 2011г., І т. о.

С оглед цялостния изход на спора, на ищеца, се следват и сторените по настоящото производство разноски за внесена държавна такса, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице, в размер на 10 713.87лв., съобразно уважената част от исковете и списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът, макар и да има право на разноски, предвид изхода на спора, нито е направил такова искане за присъждане, нито е сторил такива, поради което такива не следва служебно да му бъдат присъждани.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено, че “. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.”Т. К. “ № 1, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Андрей Христов Русев дължи на „Юробанк и Еф Д. Б. паричните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 1233/2011 г. на Районен съд гр.Р., а именно:

- сумата от 192 499.42 лв., представляваща дължима главница по предоставен Банков кредит, продукт ‘Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № ВL 13832 от 08.04.2008г, сумата от 20 817.78 лв. - представляваща договорена лихва за периода 21.10.2010г. до 31.08.2011г., както и сумата от 979.74 лв., представляващи дължими такси по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2011г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 397.03 лева - сторени разноски в заповедното производство, КАТО ИСКОВЕТЕ в останалите им части, за признаването за установено, че ответникът, дължи на ищеца, разликата над горните суми, до пълните предявени размери, както следва : от 192 681.94 лева – за главница по предоставен Банков кредит, продукт ‘Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № ВL 13832 от 08.04.2008г, и за 7 403.34 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски, ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА “. Т. О., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.”Т. К. “ № 1, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Андрей Христов Русев ДА ЗАПЛАТИ на “. и Еф Д. Б. сумата от 10 713.87лв., представляваща сторени по настоящето дело разноски, съобразно уважената част исковете списъка по чл. 80 ГПК - за внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице.

На страните да се връчат копия от решението, което подлежи на обжалване пред САС, чрез Окръжен съд Б., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: