Решение по дело №769/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260186
Дата: 18 юни 2021 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова
Дело: 20205001000769
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер      260186/18.06   Година  2021                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Апелативен съд                                            І търговски  състав

На двадесет и четвърти март през 2021 Година

В открито заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

Секретар: Цветелина Диминова

като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова

гражданско  дело номер 769 по описа за 2020 година

намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 156 от 26.06.2020г., постановено по т.д. № 81 по описа за 2017г. на Окръжен съд Смолянс което е уважен предявеният от «Ю.Б. АД, ЕИК ... против Р.В.К. ЕГН ********** с адрес *** иск да бъде признато съществуването на вземането на ищеца по договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от 20.02.2008г., ведно с Приложение № 1 от 28.02.2008г. към него, сключен между «ю.» АД /сега с наименование «Ю.Б.»/, ЕИК ... като кредитодател и Р.В.К. като кредитополучател на сума в размер на 46 558.32 щвейцарски франка, която по курс купува 1.1936 лв. за щвейцарски фрак на Банката към деня на усвояване на кредита - 28.02.2008г. с левова равностойност 55 572.01 лв., представляваща главница за периода от 28.02.2016г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2017г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 444 от 26.07.2017г. и изпълнителен лист от 27.07.2017г. по ч.гр.д. № 801/2017г. на СРС и е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 46 558.32 щвейцарски франка до 49 225.37 щвейцарски франка.

Решението в частта, с която предявения иск е уважен е обжалвано от Р.В.К. ЕГН ********** с адрес *** с твърдения за неправилност, поради противоречие с материалния закон и правото на ЕС, поради необоснованост и поради съществени нарушения на процесуалния закон, а искането, отправено до въззивния съд е решението в атакуваната част да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Претендира разноски и присъждане на възнаграждение на адв. Д. Д. при условията на чл. 38, ал.2 ЗА.

Ответникът – «Ю.Б. АД, ЕИК ...  със седалище и адрес на управление ***, офис 9 счита жалбата за неоснователна.

Решението е обжалвано и в отхвърлителната му част с подадената насрещна въззивна жалба от  «Ю.Б. АД, ЕИК ...  със седалище и адрес на управление ***, офис 9 с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, а искането е в тази част решението да бъде отменено и иска уважен изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на данните по делото и като съобрази предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ... против Р.В.К. ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.3 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 20.02.2008г. между „ю.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д. като кредитодател и Р.В.К. като кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***от 20.02.2008г., по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в щвейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 62 000 лв.по курс „купува“ за щвейцарски франк към лева на „ю.“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лв. по курс „купува“ за щвейцарски франк към лева на „ю.“ АД за покупка на недвижим имот, описан в договора и равностойността на 32 000 лв. по курс „купува“ за швейцарски фрак към лева на Банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на настоящия договор. Ищецът твърди, че съгласно чл. 3, ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в щвейцарски франкове е в размер на 4.5 %, а дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. Сочи, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Твърди, че кредотополучателя дължи и такси, както следва:

-         такса за управление на кредита – 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита;

-         в началото на всяка година, считано от усвояване на кредита кредиполучателя заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата;

-         административна такса за обработване на документи в размер на 20 лв., еднократно платима при подаване на молба за кредит.

Ищецът сочи, че срокът за погясаване на кредита е 396 месеца, считано от датата на усвояването му 28.02.2008г.. Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 09.04.2008г. банката е прехвърлила на „Б.“ АД вземанията по договора за кредит №  ***от 20.02.2008г., а с договор за цесия от 07.02.2013г. цесионера  „Б.“ АД  е прехвърлил обратно на банката вземанията по същия  договора за кредит №  ***от 20.02.2008г., за което е редовно уведомен длъжника – л. 119. Сочи, че с нотариална покана с рег. № 2666, акт 147, том І от 03.05.2017г. на Нотариус А.Ш.с рег. № ***, връчена лично на длъжника на 14.06.2017г. банката е уведомила Р.К., че поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита – 46 бр. вноски за главница, считано от 28.09.2013г. и 46 бр. вноски за лихви обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. В указания седмодневен срок от уведомлението длъжника не е погасил задълженията си, поради което и ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 49 225.37 щвейцарски франка, представляваща главница за периода 28.09.2013г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 12.07.2017г. до окончателното погасяване на вземането,  което искане е удовлетворено и по образуваното ч.гр.д. № 801/2017г. по описа на РС Смолян е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.д. № 213/2017г.  по описа на ЧСИ П.М.с рег. № **. Ищецът твърди, че след като със съобщение на РС Смолян, получено на 19.10.2017г. е бил уведомен, че длъжника е подал възражение срещу заповедта за изпълнение предявява иск да бъде признато за установено по отношение на Р.В.К., че съществува вземането на Банката в размер на 49 225.37 шв. франка, дължима главница за периода 28.09.2013г. 09.07.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 12.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането.  Претендира разноски.       

Ответникът – Р.В.К. ЕГН **********, представлявана от адв. Д.Д. със съдебен адрес *** Б е депозирала писмен отговор, с които оспорва наличието на активна легитимация за банката ищец и твърди, че договора за кредит не доказва съществуване на процесното вземане. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит, като сочи, че предмета му е уговорен с нищожни клаузи, а дължимите месечни вноски не са изрично посочени; касае се за кредит в неопределена стойност без да е предоставена сума в швейцарски франкове. Като неравноправни са оспорени клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл. 12, с които е предвидено правото на кредитора едностранно да променя възнаградителната лихва. Наведено е възражение за унищожаемост на договора за кредит, поради въвеждане в заблуждение на кредитополучателя, относно размера и вида на валутата, в която дължи връщане на заетата сума. Според ответницата разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит и чл. 6, ал.2 и чл.22 са неравноправни и затова нищожни, тъй като създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на последния и не отговарят на изискването за добросъвестност, евентуално като нищожни на основание чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като конкретен размер на кредита и месечните вноски в щвейцарски франкове не е уговорен при сключване на договора. Евентуално заявява възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД, тъй като кредит в щвейцарски франкове не е отпуснат и усвоен и най – сетне счита договора за нищожен като сключен в противоречие със закона, а в подкрепа на възраженията сочи решение по дело С-186/16 на Съда на ЕС. Оспорва твърдението на ищеца, че кредит й е отпуснат в швейцарски франкове и в тази връзка твърди, че подобно вземане за Банката не съществува. Твърди, че договорните клаузи не са формулирани на ясен и разбираем език и затова не отговарят на изискването на чл. 147 ЗЗП. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.    

В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора на ответницата възражения като счита същите за неоснователни. Сочи, че клаузата на договора за кредит, която урежда връщането на кредита във валутата, в която е уговорен е част от основания предмет на договора. Оспорва твърдението, че кредитът е отпуснат в лева, а не в швейцарски франкове. Като неоснователни оспорва възраженията на ответника за налични неравноправни клаузи.    

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответницата, представлявана от адв. Д.Д., с който подържа възраженията, наведени с отговора.      

От приложеното ч.гр.д. № 801/2017г. по описа на СмРС се установява, че със заявление „Ю.Б.” АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***от 20.02.2008г. и приложение № 1 към него от 28.02.2008г. частично за сумата от 49 225.37 шв. фрнака дължима главница за периода 28.09.2013г. – 09.07.2017г. Искането е удовлетворено като на 26.07.2017г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото производство, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 49 225.37 шв. франка - главница за периода 28.09.2013г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 12 577.94 шв. франка за периода от 28.09.2017г. до 14.06.2017г.; наказателна лихва за просрочение в размер на 1036.33 шв. франка за периода от 28.09.2013г. до 09.07.2017г.; банкови такси в размер на 961.72 шв. франка за периода от 30.09.2013г. до 09.07.2017г.; банкови такси в размер на 252 лв. за периода от 30.09.2013г. до 09.07.2017г. и разноски в размер на 1753. 19 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2213.87 лв.. В заповедта е посочено, че вземането произтича от извлечения от счетоводните книги на банката от 09.07.2017г.. На 28.07.2017г. е получен изпълнителен лист. На 16.08.2017г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в  издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като същите са коригирани, съобразно искането, а именно само за 49 225.37 шв. франка - главница за периода 28.09.2013г. до 09.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г. и разноски в размер на 1753. 19 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2213.87 лв.. На 20.09.2017г. е постъпило писменно възражение от дръжника, за което заявителя е уведомен на 19.10.2017г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното съдът намира за процесуално допустимПред заповедния съд е направено искане по реда на чл.  420, ал.2 ГПК, което е уважено и е спряно изпълнението. По частна жалба на длъжника е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

С определение № 710 от 02.12.2019г., постановено по ч.т.д. № 2241/2019г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.отд. е потвърдена допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК.

От представения и приет като неоспорен договор за кредит за покупка на недвижим имот ***от 20.02.2008г. е видно, че между „ю.“ АД, в качеството на Банка и Р.В.К. като кредитополучател е сключен договор за кредит, по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски фракове в размер на равностойността в швейцарски франкове  на 62 000 лв. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита.

В чл. 2 от договора страните са уговорили  конкретните условия за реалното усвояване на кредита, като е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове  на кредитополучателя Р.К., след представяне от кредитополучателя на подробно описаните в чл. 2, ал. 2 от Договора документи, включително и молба за превалутиране /по образец на банката/ и е уговорено едва тогава усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 да се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева  на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева  - чл. 2, ал. 3 от договора.

С чл. 3 от сключения договор страните са уредили дължимите договорни лихви, като в ал. 1 е предвидено, че годишната лихва е в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта и е уточнено, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5%. Съгласно ал. 5 на чл. 3 от договора действащият БЛП на банката  не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни незабавно за страните, като промените в размера му и началната дата, от който той е в сила се обявяват на видно място в банковите салони.  В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена лихвата при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс 10 пункта надбавка.

Съгласно с чл. 5, ал. 1 от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 396 месеца, считано от датата на усвояването му, която се установява с подписване на Приложение № 1 от 28.02.2008г., като неразделна част от договора.

В клаузата на  чл. 6, ал. 1 от договора страните са предвидили, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно представляващ неразделна част от договора погасителен план, а в ал. 2 на чл.6 от договора за кредит е предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката  с тези средства  след служебно изкупуване от банката  на швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. 

В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране по реда на чл.21. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентния банков орган и са задължителни са за страните, като кредитополучателя се уведомява чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата на банката.

Уговорената е и възможността банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска – чл. 18 ал. 1, а съгласно  ал. 2 на чл. 18 от договора  при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично целият остатък от кредита се превръща  в предсрочно и изцяло изискуем, считано  от датата на падежа на последната вноска автоматично, без да е необходимо волеизявление на страните.

В чл. 20 от договора за кредит са предвидени възможности кредитополучателят да поиска от банката превалутиране  на кредита от швейцарски франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато съгласие да се заплати комисионна съгласно действаща към момента на искането Тарифа на банката. В ал. 2 на чл. 20 е изразено съгласие превалутирането да стане по действащия курс купува на банката за швейцарски франкове, както и да прилага лихвени проценти обявени от банката по реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 е дадено определение на операцията превалутиране-промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи лихвен процент приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

В чл. 22 от договора е вписано изявление на кредитополучателя за знание и съгласие с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и че превалутирането на договора, може да има като последица вкл. и за случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. Посочено е съответно, че кредитополучателят приема да носи за своя сметка риска от тези промени и повишаване и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Ал. 2 съдържа декларация, че  кредитополучателят е запознат с икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора и че е съгласен с настъпването им.

В чл. 28 е обективирано съгласие на страните по договора, че във всеки един момент от действието му банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Е.(И.), включително и на  „Б.“ АД, гр. С.или на други финансови или нефинансови институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва секюритизация.  Предвидено е и, че в случай на прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо него при уведомяването му. В ал. 2 на този член се говори за възможност при прехвърляне на вземанията на „Б.“ АД страните по цесията да се договорят длъжниците да продължат да осигуряват средства за погасяване на дължимите вноски по сметката им в банката, по която това е правено и до момента и респективно същата да превежда вноските на съответния падеж по открита при нея сметка на цесионера.

Според приетото по делото Приложение № 1 от 20.02.2008 г. към договора датата на усвояване на кредита е 28.02.2008 г., при  приложим курс „купува“ за швейцарския франк на банката  към лева  към датата на усвояване на кредита  1,1936  за 1 шв. франк. В приложението е посочено, че определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен  от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 51944 швейцарски франка. 

Видно от приетия като писмено доказателство договор за цесия от 09.04.2008г. и въз основа на предварително дадено от кредитополучателя съгласие, съдържащо се в чл. 28 от договора, банката е прехвърлила вземанията си по кредита на „Б.“ АД.

С договор за прехвърляне на вземания от 07.02.2013г. „Б.“ АД е прехвърлил придобитите от него вземания в полза на „Ю.Б.“ АД вземанията си по договора за кредит **от 20.02.2008 г., а прехвърлянето е редовно съобщено на длъжника, с което  активната материална легитимация на „Ю.Б.“ АД е установена.

         Неоснователно е заявеното в първоинстанционното производство и подържано във въззивната жалба на длъжника правоизключващо възражение за това, че договора за кредит е нищожен, тъй като предмета му е уговорен с нищожни клаузи, а дължимите месечни вноски не са изрично посочени и затова се касае за кредит в неопределена стойност без да е предоставена сума в швейцарски франкове. С разпоредбата по чл. 1, ал. 1, от договора страните са се съгласили, че „Банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 000 лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „ю.“ АД в деня на усвояване на кредита“, като ясно е била посочена и цел на кредита – за „покупка“ на подробно описания в същата разпоредба недвижим имот и за други разплащания. При подписването на договора очевидно страните не са  знаели, кой ще е точния ден на „усвояване“ на кредита, а валутните курсове се променят всекидневно, в ал. 3 на чл. 1 е било уточнено, че „В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „ю.“ АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“.

         Документално установено е, а и не е спорно между страните, че на 28.02.2008 г. страните са подписали въпросното приложение № 1 - л.108, с което е уточнено, че към тази дата „приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на „ю.“ АД е 1.1936, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 51 944 шв. франкове.

         Въз основа на казаното до тук съдът приема, че банката е предоставила кредит в размер на сумата 51 944 швейцарски франка, който е бил изцяло усвоен от  кредитополучателите на датата 28.02.2008 г.. Като страните са уговорили - чл. 2, ал. 1 „усвояването“ на кредита да стане чрез превод на сумата по конкретно посочена „блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Р.В.Ш.“ и че тази сума може да бъде усвоена (ползвана) при наличие на точно посочените в чл. 2, ал. 2 условия, касаещи предоставеното от кредитополучателя обезпечение на вземанията на банката по кредита – ипотека върху имота, който е трябвало да бъде закупен със сумата от кредита. Във връзка с целта на кредита и с обещаното от кредитополучателите обезпечение, в разпоредбата по чл. 2, ал. 3 от договора е посочено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 „се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояването“ и получената сума в лева се превежда по конкретно посочена сметка на кредитополучателя, също в лева.

         Така формулираното условие е разбираемо, тъй като   предназначението на сумата е било да се плати цената на закупуван с кредитната сума недвижим имот и да се извършат „други разплащания“ от длъжника, а цената е дължима в лева, съответно другите разплащания също. Изводът е, че предвиденото в чл. 2, ал. 3 от договора „служебно превалутиране“ на отпуснатата от банката и усвоена от кредитополучателя сума – от швейцарски франкове в лева, е било пряко свързано с придобиването на предназначения за обезпечение на кредита недвижим имот и извършване на други разплащания от кредитополучателя и в този смисъл е оправдано с оглед целта, посочената в чл. 1, чл. 2, ал. 2 и ал. 5 от договора.

 По отношение на валутата  на процесния  кредит съдът, съобразявайки клаузите на договора, приема, че сключения договор е за кредит в чуждестранна валута – швейцарски франкове и задължението за погасяването му е в същата валута,  макар цялата сума фактически  да е предоставена на кредитополучателя в националната валута – лева, а не в уговорената с договора чуждестранна валута. Валутата, в която е сключен договора, има функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление.  За този договор съгласно приетото в т. 20 от определение  по дело С-119/17 на СЕС  при преценката за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 3, §1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13, транспонирани в чл. 145 ал. 1 ал. 2 от ЗЗД  се прилагат критериите, възприети с решение  по дело С -186/2016 година  на СЕС.   Съобразно тези критерий и предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЗП  преценката  за неравноправния характер на клаузи от потребителски договор не се свързва с основния му предмет, нито със съответствието на цената и възнаграждението от една страна  и по отношение на доставените стоки и предоставените услуги от друга,  при условие, че те са изразени на ясен и разбираем език.

         Изводът е, че разпоредбите по чл. 1 и чл. 2 на договора са ясни и разбираеми, а възраженията, че не е уговорен размера на кредита в швейцарски франкове и договорът за кредит бил нищожен, поради това, че предмета му е уговорен с нищожни клаузи и се касае за кредит в неопределена стойност без да е предоставена сума в швейцарски франкове и поради формулирането на тези клаузи „на ясен и разбираем език“, са несъстоятелни. Кредитът е бил предоставен и усвоен в швейцарски франкове и кредитната сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, е трябвало да бъде върната също в швейцарски франкове.

По отношение на оспорените клаузи от договора, с които валутният риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателя, следва да бъде извършена преценка за тяхната неравноправност, респ. нищожност съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, освен ако не са  уговорени индивидуално, каквито  доводи  и доказателства  от страна на банката липсват.  Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗЗП  неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съответно законодателя в разпоредбата на чл. 145, ал.1 на ЗЗП е предвидил, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

По делото не се твърди и не е установено при сключване на  процесния договор за кредит в съответната чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове, банката  да е предоставила на  потребителя пълна и подробна информация за последиците от процесната сделка, която  да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план на икономическите последици от валутния риск за поетите финансови задължения при  описаните по-горе договорни клаузи и за опасността да не може  да заплаща вноските  при значително  обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева.

  Липсата на такава информация лишава кредитополучателя от възможността да прецени последиците от поетия от него риск, сключвайки договора  с клаузите по чл. 6, ал. 2 и чл. 22, които следва да бъдат приети за нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ТЗ.  Тези  клаузи от договора  не отговарят на изискването за добросъвестност и създават неравновесие в отношенията между банката и потребителя,  с тях се постигна пълно    прехвърляне на валутния риск върху потребителя.

Приемайки нищожност на клаузите от договора, с които валутният риск е прехвърлен изцяло върху кредитополучателя, без той да може да прецени  на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, съдът счита, че тези нищожни клаузи не създават задължение на потребителя. Той не следва да носи риска от тяхното прилагане,  свързано с промяната в курса на швейцарския франк към лева и увеличаването на левовата равностойност на дължимите вноски в швейцарски франкове.  Поради това съдът приема, че неговото задължение се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по курса на швейцарския франк към лева, посочен при усвояването ѝ, а именно 1,1936 лева за един швейцарски франк. Общият размер на усвоената  на 28.02.2008 година сума съгласно приложение  № 1,  е 51 944 швейцарски франка.

         Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора, крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която каза се съгласно Приложение № 1, е 28.02.2008 г. Според уговореното от страните в чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 1, кредитът е трябвало да бъде връщан „на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към настоящия договор, представляващ неразделна част от него“. Погасяването на кредита е трябвало да става „във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове“ - чл. 6, ал. 2, а разпоредбата по чл. 7 е следната: „Погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Падежът на всяка погасителна вноска е всяко ….. число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита“. Казаното означава, че при дата на усвояване на кредита 28.02.2008 г., падежът на всяка месечна вноска е бил на 28-мо число от следващите 396 месеца. Дължимата лихва, представляваща цената на кредита се е формирала, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал.2 или при сключването на договора дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва е била 5.65 %, формирана от сбора на 4.5% БЛП и надбавка от 1.15 пункта.

         Съгласно чл. 3, ал. 5:   „Действащият БЛП на „ю.“ АД за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитопо-лучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони.“

         Според заключението по счетоводната експертиза на вещото лице Б. Р., прието в съдебното заседание от 11.03.2020 г. (л. 342 и сл.), след усвояването на кредита на 28.02.2008 г. БЛП на банката е бил едностранно променян от нея така:

         -        от 28.07.2008 г. – на 5 %, така договорната лихва става 6.15 %;

         -        от 16.10.2008 г. – на 6 %, така лихвата е станала 7.15 % и

         -        от 28.10.2012 г. – на 6.95 % ,така лихвата е станала 8.10 %.

Коментираната разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора е по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП неравноправна, тъй като позволява на банката едностранно, без обяснения и  без фиксирана периодичност, да определя собствения си базов лихвен процент, който обаче, е елемент, структурно образуващ размера на договорената с кредитополучателите възнаградителна лихва. Уговорката по чл. 3, ал. 5, не съдържа никакви предвидими основания или поне някаква обоснована външна причина за извършване на възможните изменения на договора, не съдържа дори и задължение за персонално уведомяване на кредитополучателите за толкова съществени промени в задълженията им по подписания от тях договор, както и за правото им, евентуално да възразят срещу тези нови, едностранно променени от другата страна, включително и увеличени по размер, техни задължения и съответно – да не се съгласят с тях и да прекратят договора. Затова и при липса на каквито и да било ангажирани от ищеца доказателства (чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 4 ЗЗП), за наличие на изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, оспорените от ответницата клаузи, като неравноправни, следва бъдат приети за нищожни, на основанието по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради наличие на предпоставките по чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП. Изводът е, че възнаградителната лихва по процесния договор, за целия период на действието му, е била дължима така, както е уговорена в първоначалната разпоредба по чл. 3, ал. 1 от договора: 5.65 % годишна лихва за периода до издължаване на кредита, а месечните вноски, включващи главница и дължима лихва, без прилагане на нищожната клауза за възможност за изменяне на лихвата по чл. 3, ал. 5, е трябвало да продължат да са същите, както са уговорени в договора. Каза се, че първоначален погасителен план по чл. 6, ал. 1, не е представен по делото, но това не означава, че размерът на дължимите месечни погасителни вноски е бил неопределяем, тъй като са ясни параметрите определящи месечната вноска, а именно:

         -        размерът на главницата – 51 944 швейцарски франка;

         -        размерът на договорната годишна лихва – 5.65 %;

         -        срокът за връщане на кредита – 396 месеца от 28.02.2008 г. и

         -        начинът на връщане – на месечни вноски, с точно определен ден на падежа им.

Затова липсата на конкретно съставен първоначален погасителен план е без правно значение, размерът на месечните вноски по кредита е установен, противно на възраженията на жалбоподателя Р.К.. Или при преценка за размера на дължимата главница, която е предмет на предявения установителен иск,  съдът съобрази първоначално отпуснатата и усвоена сума от една страна, а от друга извършените погашения по кредита. Данните се съдържат в приетите по делото съдебно-икономически експертизи – първоначална и допълнителна. Според данните по приетата допълнителна ССчЕ с внесената от Р.К. за периода от 28.03.2008г. до 20.09.2013г. за обслужване на сключения договор за кредит 23 026.24 шв. франка при прилагане на първоначално уговорения лихвен процент от 5.65 % биха се погасили главниците по вноски от 28.03.2008г. до 28.01.2016г., които са в размер на 5385.68 шв.франка.

Изводът е, че след погашението на вноска № 95 от 28.01.2016г. са настъпили условията на чл. 18, ал.2 от договора и цялата непогасена част от кредита е станала автоматично предсрочно и незабавно изискуема. Коментираната уговорка представлява по същността си уговорено правоизменящо условие, при настъпване, на което разсроченото главно лихвоносно задължение се превръща в предсрочно изискуемо, настъпването на която предсрочна изискуемост е обявена на длъжника с връчените му нотариална покана на 14.06.2017г. – л.126.

Предвид приетото, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с изтичане на едноседмичния срок от получаване на нотариалната покана, адресирана до длъжника или на 21.06.2017г. и при отчитане на приетата за нищожна разпоредба на чл.3, ал.5 от договора, съдът счита, че иска е основателен до размера от 46558.32 шв. франка с левова равностойност по курс купува 1.1936 лв. за швейцарски фрак към датата на усвояване на кредита – 28.02.2008г., а до пълния заявен размер от от 49 225.37 шв. франка като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

До същия правен извод е стигнал и първоинстанционния съд, поради което и оспореното негово решение като законосъобразен отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено. 

По разноските:

На адв. Д.Д. се дължи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, което съразмерно с интереса, за който е осъществено процесуално представителство, съдът констатира да са в размер на 452.83 лв., за които следва да се ангажира отговорността на „Ю.Б.“ АД.

На  „Ю.Б.“ АД разноски не се дължат, тъй като съгласно приложения списък същите се изразяват само в заплатена държавна такса, а въззивната жалба на тази страна е неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът:

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 156 от 26.06.2020г., постановено по т.д. № 81/2017г. по описа на Окръжен съд Смолян.

ОСЪЖДА «Ю.Б. АД, ЕИК ...  със седалище и адрес на управление ***, офис 9 да заплати на адв. Д.Д., САК, личен № ***с адрес гр. С., ПК **, бул. О.К. № **сума в размер на  452.83 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.  

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: