Решение по дело №1218/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260428
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20202100101218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    217                                    08.06.2021 година                               Град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На тринадесети май                                                 Година две хиляди двадесет и първа

В открито заседание в следния състав:                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

Секретар              Стойка Вълкова  

Прокурор                               

като разгледа докладваното от               С.Михов

гражданско дело номер        1218     по описа за       2020  година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. “Витоша“ № 89Б,  представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Х. Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, или гр.София, ул.“Г.Бенковски“ № 3, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ст.Стамболов“ № 26, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 75 000 лв.,  представляваща застрахователно обезщетение, 11 041.66 лв. мораторна лихва за периода 23.12.2018 – 04.06.2020г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 07.03.2018г. Г. е закупил от 2 физически лица МПС – лек автомобил с рег. № В 62 42 ВР, марка „Порше“, модел „Карера 911“, с договор с нотариална заверка на подписите, за сумата от 6100 лв. На 15.03.2018г. е направил промяна в регистрацията на автомобила, който е получил ДК № А 16 31 НК. Първоначално имал застраховка „Каско“ със ЗД „Олимпик“, а на 09.08.2018г. сключил застраховка „Каско+“ с „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД с валидност от 10.08.2018 до 09.08.2019 г., със застрахователна сума 75 000 лв. и застрахователна премия 4390 лв., разсрочена на 4 равни вноски, като платил първите две от тях. Автомобил бил огледан, сниман и ищецът представил на застрахователя 2 – та получени автомобилни ключа. На 23.12.2018г. паркирал пред бл.65 в к-с „Братя Миладинови“ в Бургас около 20.00 ч. На следващия ден излязъл около 09.15 – 09.25 ч. и не намерил автомобила си. Веднага се обадил на ЕЕН 112 и отишъл във 2-ро РУ-Бургас, където подал сигнал. По-късно подал и заявление за щета, която била заведена под № 44010211808744 пред застрахователя. Предоставил и останалите изискани от ответника документи, вкл. 2 бр. ключове за автомобила и постановление на РП-Бургас за спиране на досъдебното производство. С писмо от 04.10.2019г., ответникът го уведомил, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение и е постановен отказ по заведената щета.

Ищецът счита, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Каско +“ по полица № 440118021030094 от 09.08.2018г., със срок на валидност от 10.08.2018 до 09.08.2019 г. Застраховката покривала отговорността на застрахователя при кражба на застрахованото МПС. Претендират се и направените по делото разноски.

С постъпилия писмен отговор на исковата молба от ответника,  претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответното дружество не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява обаче, че ищецът не разполага с право на иск, тъй като са налице предпоставките на чл.408 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение. Първо, при завеждане на щетата автомобилът няма 2 бр. заключващи устройства. Г. притежавал 2 бр. ключове, но представил само единият от тях. Или е налице неизпълнение на договора – чл.10.6, вр.чл.348 от КЗ – при изгубване на заключващи механизми да уведоми в срок от 24 часа застрахователя. Второ, на основание чл.408 ал.1, т.3 от КЗ и чл.10.6 от договора, засегнат е важен интерес на застрахователя, предвиден и в договора, като липсата на втория ключ у ищеца осигурява свободен достъп до автомобила. Трето, непредставянето на всички ключове представлява изключен риск според Общите условия, тъй като чл.9.3.2 освобождава застрахователя от задължението да плати. Четвърто, застрахованият не е предприел всички мерки за опазване на автомобила, както изисква чл.395 от КЗ, което също изключва отговорността на застрахователя според чл.9.1.8 от ОУ, след като е налице „груба небрежност“. Това е нарушение и на чл.10.1, 10.2 и 10.3 от ОУ или налице са предпоставките на чл.408 ал.1, т.3 от КЗ за неизплащане на застрахователно обезщетение. И накрая, с непредставянето на двата оригинални ключа, ищецът е декларирал неверни обстоятелства пред застрахователя, което изпълват състава на чл.363 ал.4 от КЗ. Ответната страна оспори всички изложени обстоятелства в исковата молба, като счита, че няма никакви доказателства за настъпването на събитието.

При условията на евентуалност, е направено възражение за неизпълнение на задължението на ищеца да уведоми застрахователя в срок от 24 часа, предвиден в чл.9.5.2 от ОУ, което според чл.403 ал.4 от КЗ позволява на застрахователя да откаже да плати.

Също при условията на евентуалност е направено възражение за намаляване размера на застрахователното обезщетение, на основание чл.10.8 от ОУ и чл.395 ал.4 от КЗ – непредставяне на двата ключа от застрахования.

Направено е и възражение, че застрахованият автомобил към момента на отнемането, не е бил с твърдяната стойност, а с по-ниска. Направено е и възражение за прихващане с дължимите втора и трета застрахователна премии в общ размер от 2238.90 лв. Не се дължи и мораторна лихва, след като главната претенция е неоснователна. От друга страна, съобразно чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава след изтичане на срока по чл.405 от КЗ.

На основани чл.390 от КЗ, ответникът счита алтернативно, че е налице тотална щета, тъй като автомобилът не бил снет от отчет, поради което застрахователят не е изпаднал в забава. 

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.

Ответното Застрахователно дружество „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД чрез своя процесуален представител, поддържа всички възражения и счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В подкрепа на защитната си теза, ангажира свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза.

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е било подадено заявление от ищеца до застрахователя (л.8-16 по делото), като няма доказателства да е било изплатено обезщетение от застрахователя по нея, като е бил постановен отказ (л.16-17), поради което и съдът приема, че са налице предпоставките на чл.405 ал.1, вр. чл.380 от КЗ.

Предявените искове са с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* и А.Т.Г. като собственик на лек автомобил с рег. № А 16 31 НК, марка „Порше“, модел „Карера 911“, по повод Автомобилна застраховка „Каско+“ по полица № 440118021030094, валидна от 10.08.2018 г. до 09.08.2019 г. (л.6), както и относно факта, че ищецът е заплатил първите две дължими вноски – на 09.08.2018г. и на 07.11.2018г. или общо сумата от 2238.90 лв. (л.7).

Според постановление от 27.08.2019г. на прокурор при РП-Бургас, започналото по сигнал на А.Г. досъдебно производство № 906/2018г. по описа на Второ РУ – Бургас, ДП 3483/2018г. по описа на РП-Бургас, е било спряно на основание чл.244 ал.1, т.2 и чл.245 ал.1 от НПК поради неразкриване на извършителя (л.13-14). Получените от застрахованото лице 2 бр. ключове от лекия автомобил, са били върнати от служител на Второ РУ-Бургас на ответното дружество (л.53). Подписът на А.Г. под Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“ (л.62-76) означава, че ищецът е бил запознат с тях на 09.08.2018г. При подписване на застрахователния договор, ищецът е декларирал притежанието на 2 бр. налични, оригинални ключове за автомобила (л.79). Приложени са преписи от писмени доказателства, събрани по досъдебното производство (л.117-133).

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.137-145), предоставените по делото 2 бр. ключове за автомобила „Порше 911“ се различават, като са от два различни автомобила, което се вижда от изготвена скица с извлечена информация от ключовете – те са от един и същ тип и вид, но с различни кодове. Процесният автомобил не е посещавал оторизирания сервиз в София. Дубликат на оригиналния ключ може да се направи във всеки ключарски център, ако разполага с апаратура за четене на кода на транспордера и машина за механично нарязване на канали. Цената е от 150 до 300 лв. При липса на оригинален ключ, дубликат се изготвя след получаване на информация от завода – производител. Процесният автомобил няма „Старт – стоп“ бутон, т.е. необходим е ключ. Вещото лице е предложило две оценки на липсващия автомобил, съобразно различни методи: 30 522 лв. остатъчна стойност и 69 500 лв. пазарна такава.

Според показанията на свидетеля Г. И.– приятел на ищеца от 10 години, през 2018г. закарал А. до първата бензиностанция на гр.Варна, където ищецът извършил оглед на автомобила, обсъждали защо няма музика и продавачите му дали два ключа. Не е видял, дали Г. е правил опити да запали двигателя с всеки от двата ключа. Ищецът попитал продавачите, защо ключовете се различават, а те му казали, че така са ги получили. После тръгнали към нотариуса и Г. купил колата за 60-70 хил.лв.

В показанията си свидетелят Н. Г. – застраховател реквизиции в ДЗИ от 2017г., заяви, че огледът на автомобила е бил извършен от свидетеля чрез посредник по договора П.И.. По време на огледа е снимал един ключ, без да разпитва колко ключа от автомобила притежава собственикът. Повечето клиенти не носели при огледа и двата ключа, но ги декларират пред посредника. Това, което клиентът декларира, се проверява от посредника, а не от свидетеля.   

Според свидетеля Н. Н.– експерт специални ликвидации в ДЗИ от 2017г., той се занимава с проверка, дали заявени кражби са реални. Контактува с полиция, прокуратура, разследва. При преглед на предадените 2 бр. ключове установил, че нарезите се различават и уведомил разследващия полицай, който иззел ключовете с протокол. Според заключението на извършената СТЕ, двата ключа се различавали. Няколко месеца преди кражбата, свидетелят установил, че преди това автомобилът бил застрахован в ЗК „Олимпик“ за 90 000 лв. От разговор с агента от това дружество установил, че и там бил представен един ключ, а декларирани два. Но на автомобила е бил поставен джи пи ес. Свързал се със служителка от „Джи пи ес – България“, която е поставила устройството и научил, че същото не е било изключвано от фирмата, защото оттам било технически невъзможно, но джи пи ес-ът не работи, което значи, че е бил изключен механично.

  

Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.

Между страните е налице валидно застрахователно правоотношение, като съдът прима, че застрахователното събитие е настъпило – застрахованото МПС е било отнето противозаконно. Това е станало в срока на действие на договора между страните. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е уведомил застрахователя и е предоставил изисканите документи. Според чл.400 ал.1 и ал.3 от КЗ, когато не е уговорено друго, застрахователят дължи действителната застрахователна стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Според заключението на вещото лице, към датата на застрахователното събитие автомобилът е бил с пазарна цена от 69 500 лв., за която и сума искът следва да бъде уважен. Възражението за прихващане следва да бъде уважено, тъй като останалите дължими 2 застрахователни премии са с настъпили отдавна падежи, т.е. налице е изискуемо и ликвидно вземане на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД против А.Г. в размер на 2238.90 лв., като следва да се извърши прихващане до размера на по-малкото от тях или дължимата сума е 67 261.10 лв., като до претендираните 75 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Възраженията на ответната страна са неоснователни, доколкото всичките са обхванати от хипотезата на чл.408 ал.1, т.3 от КЗ. Както е приел в своята постоянна практика ВКС (решение № 313/ 06.03.2019г. по т.д.№ 3012/2017г., ТК, II т.о. и др.), не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Изисква се както значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер - такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Прилагането на чл.408 от КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, обхванато от общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, както и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя. Ответникът не доказа съществуването на нито едно от направените възражения.  Първо – дали при завеждане на щетата автомобилът е имал 2 бр. заключващи устройства, би било от значение ако действително Г. е притежавал 2 бр. ключове, но е представил само единият от тях, като тогава би било налице неизпълнение на договора съобразно чл.10.6, вр.чл.348 от КЗ – при изгубване на заключващи механизми да уведоми в срок от 24 часа застрахователя. Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е декларирал притежанието на 2 бр. ключове. Обсъждането на факта, че вторият ключ не би могъл да приведе в движение двигателя на автомобила, е без значение. Това застрахователят следваше да установи към момента на сключването на застрахователния договор. Затова и второто възражение, че на основание чл.408 ал.1, т.3 от КЗ и чл.10.6 от договора, е засегнат важен интерес на застрахователя, предвиден и в договора, като липсата на втория ключ у ищеца осигурявал свободен достъп до автомобила, също е неоснователно. Третото възражение за непредставянето на всички ключове, което представлявало изключен риск според Общите условия, тъй като чл.9.3.2 освобождавал застрахователя от задължението да плати, също не отговаря на събраните по делото доказателства – съдът е длъжен да приеме, че Г. е предоставил на застрахователя всички получени от него при покупката на автомобила ключове. Ако застрахователят е подозирал, че вторият ключ е негоден за запалване на двигателя, следваше да го отбележи в протокола. Видно и от заключението на вещото лице, двата предоставени ключа се различават видимо в нарезите на металните си части. Четвъртото възражение, че застрахованият не е предприел всички мерки за опазване на автомобила, както изисква чл.395 от КЗ, което също изключвало отговорността на застрахователя според чл.9.1.8 от ОУ, след като е налице „груба небрежност“, не беше подкрепено с никакви доказателства – напр. че Г. е оставил автомобила незаключен. Затова и липсва нарушение на чл.10.1, 10.2 и 10.3 от ОУ. Непредставянето на двата оригинални ключа, с което ищецът е декларирал неверни обстоятелства пред застрахователя и което би изпълнило състава на чл.363 ал.4 от КЗ, също остана недоказано. Това възражение би имало смисъл ако застрахователят беше доказал, че Г. го е извършил умишлено с цел да заблуди „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД. Направеното възражение за неизпълнение на задължението на ищеца да уведоми застрахователя в срок от 24 часа, предвиден в чл.9.5.2 от ОУ, което според чл.403 ал.4 от КЗ позволявало на застрахователя да откаже да плати, също е неоснователно. Видно от приложеното постановление на РП-Бургас, ищецът е уведомил органите на МВР за извършената кражба незабавно. Застрахователят е бил  уведомен на 28.12.2018г., както става ясно от приложение 2 към заявлението (л.10). Като се вземат предвид коледните празници, започващи от 24.12., може да се заключи, че Г. е уведомил застрахователя незабавно.

Следва да се отбележи и че някои от възраженията на ответната страна  са взаимоизключващи се. Установено беше наличие на един годен ключ на застрахования автомобил, който след настъпване на застрахователното събитие е предаден на застрахователя, което прави неоснователно твърдението на застрахователя, че застрахованият е притежавал два броя оригинални контактни ключове. Това изключва възможността да се приеме, че вторият ключ на автомобила е послужил за кражбата му.

Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна  лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода 23.12.2018 – 04.06.2020г. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В цит. правна норма е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 28.12.2018г., а на 12.09.2019г. са предадени последните изискани от застрахователя по образуваната щета документи. Следователно като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 28.12.2018 год. – датата, на която ищецът е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л.10), до завеждане на исковата молба – 03.06.2020г., като определена от съда чрез използване на електронен калкулатор, сумата възлиза на 9790.22 лева, поради което до този размер предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на А.Г. съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски, които са в размер на 2780 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 3460.37 лв. внесена държавна такса, като при изпълнение на посоченото условие, дължимата сума е общо 5616.33 лв. Списък по чл.80 от ГПК не беше приложен.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответното дружество има  право да получи разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Приложен е списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.167-170) за сумата от 3732 лв. заплатено адвокатско и 220 лв. депозит и такси за 4 бр. удостоверения, но всъщност последната е общо 449 лв. предвид присъдените 429 лв. възнаграждение на вещо лице или в полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 418.10 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. “Витоша“ № 89Б,  представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Х. Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, или гр.София, ул.“Г.Бенковски“ № 3, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в полза на А.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 67 261.10 (шестдесет и седем хиляди двеста шестдесет и един лв. десет ст.),  представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03..06.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска до претендираните 75 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. “Витоша“ № 89Б,  представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Х. Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, или гр.София, ул.“Г.Бенковски“ № 3, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в полза на А.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 9790.22 (девет хиляди седемстотин и деветдесет лв. двадесет и две ст.),  представляваща мораторна лихва върху сумата от 67 261.10 лв. за периода от 28.12.2018г. до 03.06.2020г., като иска до претендираните 11 041.66 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. “Витоша“ № 89Б,  представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Х. Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, или гр.София, ул.“Г.Бенковски“ № 3, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ст.Стамболов“ № 26, да заплати в полза на А.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5616.33 (пет хиляди шестстотин и шестнадесет лв. тридесет и три ст.) направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. “Витоша“ № 89Б,  представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Х. Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, или гр.София, ул.“Г.Бенковски“ № 3, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Ст.Стамболов“ № 26 сумата от 418.10 (четиристотин и осемнадесет лв. десет ст.) разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: