№ 12776
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110120839 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
14.11.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Минка Башова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №20839 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ......, ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от ......- Изпълнителен
директор, срещу С. П. С. във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на следните суми: сума от общо 1 939,97 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр........., аб. №
46091, за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., сума от 334,41 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 16.12.2021г., сума от 23,64 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. и
сума от 5,14 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.01.2019г. до
16.12.2021г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 669/2022г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.С. К. от САК, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се основанието за дължимост на
сумите, като изрично се посочва, че не се оспорва размера на вземанията. Оспорва се
наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва да е собственик или вещен
ползвател на имота, респ. да притежава качеството на потребител на ТЕ. Твърди се, че част
от процесния имот се притежава от Андрияна Викторова С.. Релевира се възражение за
погасителна давност. Оспорва се дължимостта на обезщетение за забава, тъй като ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на изравнителните сметки в
сайта на дружеството, нито е установил по друг начин изпадането в забава на ответника по
друг начин. Оспорва се да се дължи заплащане на сумите за дялово разпределение. Моли се
за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „Бруната България“ ООД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е Нотариален акт за дарение на недвижим имот от
25.11.1992г. на Нотариус В. Ангелова при Втори РС- гр.София, с който С. С. и Виктор
Стоянов надаряват дъщеря си Адриана С. с процесния недвижим имот, със запазване
правото на ползване върху него.
Видно от удостоверение за наследници Виктор Стоянов е починал на 20.09.1996г., като
е оставил за свои наследници по закон- съпругата си С. С. и дъщеря си Андриана С..
Представена е от ищеца молба- декларация от Андриана С. от 11.09.2002г., с която
моли за откриване на партида за процесния имот, с предишен ползвател- Виктор Стоянов.
Представена по делото е фактура за задължения за ТЕ, за периода: м.05.2019г.-
м.04.2020г., с адресат: Андриана С., като е видно, че същата фигурира и в протоколите на
ЕС за процесния имот.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Ползването на топлинна енергия се изразява в отделянето на топлина в определено
пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана
лично от нея. На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС
приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С
Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито
горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
2
доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно
правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва
задълженото лице за съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на
етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за
определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от ангажираните доказателства по
делото е, че дъщерята на ответницата е приета за клиент на топлинното предприятие, като
същата е подала за това съответната декларация. В нейна тежест са и издадените фактури по
делото. Няма данни за новонастъпило впоследствие обстоятелство, което да променя
задълженото за ТЕ лице. Притежаваното от ответницата ограничено вещно право върху
имота не е в състояние да обоснове възникване на качеството „потребител на ТЕ“ при
наличие на надлежно изпълнена процедура за посочването на такъв от собственика на
имота. С оглед на горното, за неоснователни следва да се приемат предявените искови
претенции, като с оглед изхода на спора не следва да се обсъждат останалите наведени
възражения от ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът е сторил
разноски за исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение от общо 400 лв.
за процесуална защита по исковото дело, съобразно договор за правна защита и съдействие.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора искането на
ответната страна за заплащане на разноски в исковия процес съдът намира за основателно.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2, вр.
ал. 5 от действалата към момента редакция на Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 196 лв. в процесния случай за
заповедното производство и осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:........., със седалище и адрес на управление:
гр........., представлявано от Ал. Александров- Изпълнителен директор, срещу С. П. С.,
ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума
от общо 1 939,97 /хиляда деветстотин тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/
лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект,
находящ се в гр........., аб. №46091, за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2020г., сума от
334,41 /триста тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 16.12.2021г., сума от 23,64 /двадесет и три
лева и шестдесет и четири стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за
периода: 01.12.2018г.- 30.04.2020г., сума от 5,14 /пет лева и четиринадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.01.2019г.- 16.12.2021г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №669/2022г. по описа
на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от Ал. Александров- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, да заплати на С. П. С., ЕГН:**********, сума в размер общо на 400 /четиристотин/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото производство.
3
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в заповедното производство в размер на 196 /сто
деветдесет и шест/ лв.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:........., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от Ал. Александров- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, да заплати на адв.С. К. К. от САК, сума в размер на 196 /сто деветдесет и шест/ лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. №669/2022г. по
описа на СРС, 165 състав.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4