№ 168
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Алб. Ист. Р.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 НПК вр. глава 21- ва НПК.
С определение от 08.04.2022г., постановено по НОХД № 5879/2017г., СГС, НО, 10-ти състав
по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Д. Д. Й.,
депозирана чрез процесуалния му представител- адв. К. за присъединяване на основание чл.
27, ал.1 от НК на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено му по
присъда от 19.05.20г. по НОХД № 5879/17г. по описа на СГС, НО, 10-ти състав, влязла в
сила на 10.05.2021г. към наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
наложено по НОХД № 31/2017г. на СГС, НО, 13-ти състав и определянето на едно общо
наказание с продължителност от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на осъдения Д.Й. -
адв. К., в която са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че в
настоящия случай са налице предпоставките за приложението на чл. 27, ал.1 от НК за
присъединяване изцяло или отчасти на наказанията по НОХД № 5879/2017г. и НОХД №
31/2017г. и двете по описа на СГС, с оглед което се настоява за отмяна на постановеното
определение и удовлетворяване молбата на осъденото лице.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият Д.Й., редовно призован, се явява лично,
доведен от органите на ОЗ „Охрана“ и чрез упълномощения си защитник – адв. Н. Б..
Последният настоява за уважаване на жалбата по съображенията в нея. Счита, че
1
първоинстанционният съд не е взел под внимание принципа за по-благоприятно приложение
за осъденото лице, като в тази насока никъде в НК нямало разпоредба, която да гласи, че
прилагайки чл. 68, ал.1 от НК, съдът не може да приложи и чл. 27 от НК. С оглед горното,
настоява за отмяна на постановения първоинстанционен акт, като вместо него бъде
постановено решение, в съответствие със заявеното в жалбата искане.
Осъденият Й., в лична защита, поддържа казаното от процесуалния му представител. В
предоставената му последна дума, оставя преценката на съда.
Представителят на САП намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен, с
оглед което настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Солидаризира се с отказа на
първостепенния съд да приложи разпоредбата на чл. 27, ал.1 от НК, тъй като чл. 68 НК се
явява специална по отношение на въпроса как следва да се изтърпяват наказанията при
рецидивна престъпност.
Апелативен съд- София, след цялостна проверка на правилността на обжалваното
определение и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от активно легитимирано лице.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Осъденият Д. Д. Й. е осъждан, както следва:
1. С протоколно определение от 06.01.2017г. за одобряване на споразумение по НОХД №
31/2017г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, влязло в сила на същата дата на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, за деяние извършено на 20.02.2016г.
На основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3
години.
2. С Присъда №26 от 06.02.2020г., постановена по НОХД №5879/2017г. по описа на СГС,
НО, 10-ти състав, влязла в сила на 10.05.2021г. на Д.Й. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 5000 лв., за деяние извършено на
15.02.2017г. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал.1 от НК, съдът е привел в
изпълнение отложеното по НОХД № 31/2017г. на СГС наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца.
При тези данни контролираната съдебна инстанция поначало правилно е установила, че по
отношение на наложените на жалбоподателя наказания по НОХД № 31/2017 г. и по НОХД
№ 5879/2017 г., и двете по описа на СГС са изпълнени критериите за рецидивната
престъпност, тъй като осъждането по НОХД № 5879/2017г. по описа на СГС е за деяние
извършено на 15.02.2017г., тоест след като лицето е било осъждано с влязъл в сила съдебен
акт - този по НОХД №31/2017г. по описа на СГС. Същевременно, в съответствие със закона
и задължителната съдебна практика е преценено, че към тази съвкупност от съдебни актове
и наказания не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от НК, както
неоснователно претендира защитата на жалбоподателя. В тази насока на л. 775 и 776 от
2
НОХД № 5879/2017 г. по описа на СГС в акта на съда са залегнали законосъобразни изводи,
които не подлежат на преоценка. Деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 5879/2017
г. на СГС е извършено в изпитателния срок, определен със споразумението по НОХД №
31/2017 г. на СГС и отложеното наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“ по това осъждане подлежи на активиране на основание чл. 68, ал. 1 от НК (както е
било сторено с присъдата по НОХД № 5879/2017 г. на СГС). Щом предходното наказание е
било отложено и е станало изпълнимо заради рецидивиращото престъпление, налице е
пречка за приложението на чл. 27, ал. 1 от НК. В тази насока съдебната практика
последователно се придържа към разрешението, дадено с т. 5 от раздел „Относно
приложението на чл. 27 от НК” от ППВС № 2/70 г., изм. и доп. с ППВС № 7/87, съгласно
което чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от НК не намират приложение относно подлежащи на изпълнение
условни присъди, макар лицето да е осъдено повторно. В такива хипотези, вкл. и чл. 70 от
НК, се прилагат съответно специалните разпоредби на чл. 68 – чл. 70 от НК и наказанията се
търпят поотделно.
В разглеждания случай, липсва правна възможност да се постигне целеният от осъдения Й.
резултат, тъй като наказанието от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД №
31/2017 г. на СГС във всички случаи подлежи на отделно изтърпяване. Същото е обусловено
от факта на извършване на ново престъпление в изпитателния срок на предходното
осъждане, с оглед което няма законово основание осъденият Й. да бъде по-благоприятно
третиран в сравнение с останалите случаи, при които осъдените с условна присъда
безалтернативно изтърпяват ефективно на основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното им
наказание, щом до изтичане на определения изпитателен срок са извършили друго
умишлено престъпление от общ характер.
Изхождайки от горното, въззивната инстанция счита, че обжалваното определение е
законосъобразно и обосновано, и като такова, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.04.2022г., постановено по НОХД № 5879/2017г., СГС,
НО, 10-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3