Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 10.06.2025 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪСТАВ в открито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря
ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1062 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
С Наказателно постановление № 35-0000891/03.11.2020 г., издадено от Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД“АА“ – Плевен, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН на Р.Д.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание Глоба в размер на 2000.00 лв., за нарушение на чл.18,т.5 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, затова че: на 15.10.2020 г., около 10:10 часа в гр. Ловеч – до бензиностанция Газпром, като водач на товарен автомобил „****“ с рег.№ ****ТХ извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрута от гр. Куклен до с.Новачене и обратно със следното установено нарушение: Водачът представя карта за квалификация на водач на МПС с №****, от която е видно, че е с изтекъл срок/валидна до ****г./
Недоволен от така издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, като моли да бъде отменено като неправилно, незаконосъобрано и постановено в нарушение на административно-процесуални разпоредби и материално-правни норми.
С протокол за избор на докладчик от 15.04.2025 г. делото е преразпределено на настоящия състав поради освобождаване от длъжност на предходния съдия – докладчик Галя Маринова, считано от 01.04.2025 г.
В съдебно заседания жалбоподателят,редовно призован, не се явява. Преди с.з. е постъпила писмено становище от упълномощения адв.Т.Б.. Поддържа жалбата и не сочи нови доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП по подробно изложени в становището съображения. Претендира и направените в процеса разноски.
Издателят на обжалваното НП – Директор на РД“АА“ – Плевен, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РД“АА“ – Плевен, на чиято територия е извършено нарушението.
Съдът като съобрази обстоятелството, че съгласно данните по приложения АУАН Серия А – 2019 № 278530 от 15.10.2020 г. и издаденото въз основа на него НП № 35-0000891/03.11.2020 г. нарушението вменено във вина на жалбоподателя е извършено на 15.10.2020 г., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност.
Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба“, то по отношение на срока за изключване на наказателното/съответно административнонаказателното/ преследване следва да намерят приложение правилата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81, ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 15.10.2020 г. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателното преследване. С издаването на НП на 03.11.2020 г. давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 15.04.2025 г. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради изложеното е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.
При така изложените съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени НП и да прекрати административно – наказателното производство.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие с дата 23.11.2020 г., от които е видно, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 350 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за защита по дела с интерес от 1000 лв. – 10 000 лв, възнаграждението е 400 лв. + 10% за горницата над 1000 лв. В конкретния случай предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000.00 лв., като дължимото възнаграждение съгласно Наредбата е в размер на 500.00лв. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие уговореното и платено възнаграждение е в размер на 350 лв.,т.е. под нормативно установения минимум. При това положение заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован), поради което следва да бъде присъден, в размера, в който е поискан. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация„- Плевен (сега Областен отдел „АА“), именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.6 във вр. с ал.2 т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.334 т.4 и чл.24 ал.1 т.3 от НПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000891/03.11.2020 г., издадено от Пенчо Василев Камарашев – Директор на РД“АА“ – Плевен, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на Р.Д.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено наказание Глоба в размер на 2000.00 лв., за нарушение на чл.18,т.5 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 1062/2020 година по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Плевен (сега Областен отдел „АА“ ) ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :