ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500763 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.Васил Ничев като
пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
888 от 14.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 1978 по описа за 2020 г. на Бургаския районен съд, в частта,
с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., вместо претендираното
възнаграждение в пълния му размер- 360 лв. с ДДС.
Жалбоподателят сочи, че едва при получаването на изпълнителния лист по ч.гр.д.
№1978/2020г. установил, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв., вместо претендираните 360 лв. с ДДС, тъй като нито заповедта за изпълнение, нито
разпореждането за издаване на изпълнителен лист не са му били връчвани. Затова на
следващия ден- 5.01.2021г. подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка. По нея
съдът се произнесъл с определение №260273/11.01.2021г., като в нарушение на ТР
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, квалифицирал молбата като искане по чл.248 ГПК за изменение
на заповедта в частта за разноските и я оставил без разглеждане като просрочена. Цитирано
е разрешението, дадено от ВКС по т.7 от посоченото ТР- когато произнасянето на съда е
погрешно- т.е. не е съобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са
присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива,
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да
подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Понеже случаят
бил такъв, то съдът следвало да квалифицира молбата на жалбоподателя от 5.01.2021г.
именно като частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК. Срещу определение №260273/11.01.2021г. на
БРС била подадена частна жалба. Същото било отменено с определение по ч.гр.д.
№203/2021г. на ОС- Бургас, като на заповедния съд било разпоредено да даде на
жалбоподателя указания за конкретизиране на първоначалните му искания. Заявява, че
първоначалната молба от 7.01.2021г. за поправка на очевидна фактическа грешка следва да
1
бъде разглеждана като частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските. Същата била подадена в срок, доколкото в нарушение на разпоредбата
на чл.7, ал.2 ГПК съдът не връчил заповедта на заявителя.
Според частният жалбоподател, неправилно районният съд не присъдил пълния
размер на възнаграждението, понеже заплатения от заявителя хонорар бил в размер на 360
лв. с ДДС, който съответствал на минималния размер по Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Счита, че според безпротиворечивата съдебна практика съдът не може да слиза под
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно раздел III на Наредбата.
Моли въззивната инстанция да разпореди на първоинстанционния съд да допълни
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за разноските, като на заявителя се
присъди пълния размер от 360 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Моли
да се разпореди на БРС да допълни издадения изпълнителен лист. Представя доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид становището на жалбоподателя и
съобрази доказателствата по делото с оглед приложимите разпоредби на закона намира за
установено следното:
Заповедното производство по ч.гр.д.№1978 по описа за 2020 г. на Районен съд
гр.Бургас е образувано по заявление от „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********,
подадено чрез пълномощника адв. Шущарков, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ИВ. ЯНК. ИВ. за парично задължение в размер на 178,27 лв.,
представляващо сборен дълг от неплатени месечни абонаменти и неустойки, ведно със
законната лихва за периода от подаване на заявлението до изплащане на задължението.
Заявителят е поискал присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС. Към заявлението са приложени пълномощни
(л.7-9), от които е видно, че Йоанна Валериева Илчовска- Директор на Дирекция „Правни
отношения и корпоративно управление“ и юрисконсулт на дружеството е упълномощена от
„Теленор България“ ЕАД да представлява дружеството пред всички съдилища и съдебни
инстанции, а в т.11 от пълномощното е предвидена възможност да преупълномощава и
трети лица с правата по пълномощното. С такова пълномощно същата е преупълномощила
адв. Шущарков, както и адв.Ничев да представляват „Теленор България“ ЕАД пред всички
съдебни органи и съдилища. Приложен е и договор №9098/6.04.2020г. (л.5), сключен между
„Теленор България“ ЕАД и адв. Шущарков, с предмет- парван защита при образуване и
водене на заповедно производство по чл.410 ГПК против И.И.. В договора изрично е
записано уговореното възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС (цифром и словом), както
и това, че възнаграждението е платено в брой при подписването на договора. Договорът за
правна защита е подписан от страните.
Цитираните по-горе пълномощни и договор за правна защита са описани като
приложения към заявлението.
На 14.05.2020г. Бургаският районен съд е издал заповед № 888 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът да заплати на
заявителя сумите и лихвите, посочени в заявлението, ведно с разноски в размер на 25 лв.,
2
представляващи платена държавна такса, както и 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.05.2020 г. и тъй като няма данни да е
постъпило възражение по чл.414 ГПК, то същата е влязла в сила.
На 1.07.2020г. съдът е разпоредил в полза на заявителя да се издаде изпълнителен
лист, като такъв е издаден на 3.07.2020г. Видно от отбелязването на гърба на заповедта,
заявителят е получил изпълнителния лист чрез свой пълномощник на 29.12.2020г.
На 7.01.2021г. адв.Ш. е подал молба до БРС, с която е поискал на основание чл.247
ГПК да бъде извършена поправка в изпълнителния лист, издаден по делото като се допълни
изпълнителния лист с остатъка от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 160 лв.,
или да се издаде допълнителен изпълнителен лист за същата сума.
С определение №260273 от 11.01.2021г. съдът е квалифицирал молбата като искане
по чл.248 ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските и като е счел, че заповедта
за изпълнение е акт, който не подлежи на обжалване, а искането е постъпило след
изтичането на преклузивния срок, е оставил молбата без разглеждане.
С определение № II – 260640 от 23.03.2021г. по ч.гр.д.№203/2021г. по описа на БОС,
определението е отменено и делото е върнато на РС- Бургас за извършване на преценка на
характера на молбата предвид разясненията, дадени в т.7 от ТР №4/2013 на ВКС, ОСГТК,
като същата се остави без движение и на заявителя се дадат указания да уточни какво точно
претендира- дали оспорва заповедта за изпълнение в частта за разноските или прави искане
за изменението й в тази част.
С разпореждане № 265883 от 1.04.2021г., БРС е оставил молбата на заявителя от
7.01.2021г. без движение, като е указал на последния да заяви дали иска изменение на
заповедта в частта за разноските /чл.248 ГПК/, поправка на ОФГ в заповедта и ИЛ /чл.247
ГПК/ или обжалва заповедта /чл.413 ГПК/, като му е указал и последиците при
неизпълнението на тези указания. Разпореждането е връчено на частния жалбоподател на
13.04.2021г.
На 16.04.2021г. е депозирана молба вх.№272642, с която жалбоподателят е посочил,
че нито една от посочените от съда възможности не кореспондира с характера на подадената
от заявителя частна жалба. Посочил е, че е подал частна жалба срещу определение №260273
от 11.01.2021г. Поискал е частната жалба да бъде изпратена за произнасяне на въззивната
инстанция.
С разпореждане №266678/19.04.2021г. районният съд отново е оставил без движение
молбата от 7.01.2021г., като е посочил, че разпореждането е в изпълнение указанията на
БОС, дадени с определението по в.ч.гр.д. №203/2021г., поради което повторно е дал същите
указания на молителя. Това разпореждане е връчено на пълномощника на заявителя на
27.04.2021г.
На 29.04.2021г. по делото са постъпили молба от заявителя, чрез адв. Шущарков, с
която е посочено, че според него е налице допусната ОФГ в изпълнителния лист и е
направено искане на основание чл.247 ГПК да бъде извършена поправка в изпълнителния
лист, издаден по делото като се допълни изпълнителния лист с остатъка от платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 160 лв., или да се издаде допълнителен
3
изпълнителен лист за същата сума.
С определение №262879/5.05.2021г. районният съд е констатирал, че съдържанието
на изпълнителния лист напълно кореспондира с издадената заповед за изпълнение в частта
за разноските, с която на страната са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., поради което молбата е отхвърлена.
Същевременно, заедно с молбата за поправка на ОФГ в изпълнителния лист, на
29.04.2021г. заявителят е депозирал и частната жалба, по която е образувано настоящото
дело.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на
страна, която има правен интерес от обжалването на заповедта за изпълнение в частта за
разноските.
Жалбата е подадена в срок, тъй като макар да не е присъдил пълния размер на
разноските- 360 лв., а само 200 лв. районният съд не е връчил препис от заповедта на
заявителя, което е следвало да стори на основание чл.413, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2 ГПК. При
това положение следва да се приеме, че заявителят е узнал за присъдените разноски едва при
получаването на изпълнителния лист, поради което, съобразявайки проведената процедура
по чл.101, ал.1 ГПК и на основание чл.101, ал.2 от ГПК следва да се приеме, че жалбата по
чл.413, ал.1 ГПК е подадена на 7.01.2021г., т.е. в законоустановения седмодневен срок.
Въпреки това, не са налице предпоставките жалбата да бъде разгледана по същество.
Районният съд, въпреки изричната констатацията на БОС в определение № 260640 по
в.ч.гр.д. №203/2021г., че е налице фактически отказ да се присъдят разноските в пълния
размер, както и въпреки правомощията си служебно да отстрани този пропуск по чл.247
ГПК, не е постановил отхвърлителен диспозитив за сумата от 160 лв., която не е присъдена
на заявителя.
Налице е, според трайната съдебна практика /виж например Определение №487 от
9.11.2016г. по ч.т.д.№1733/2016г. на ВКС, I т.о./ очевидна фактическа грешка, която може да
бъде отстранена единствено от съда, постановил обжалваната заповед за изпълнение в
частта за разноските.
Едва след отстраняване на този пропуск, въззивната инстанция ще може да разгледа и
частната жалба по същество, доколкото към настоящия момент липсва подлежащ на
обжалване акт.
Ето защо, настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото следва да се върне на
БРС за отстраняване на очевидната фактическа грешка, изразяваща се в липса на постановен
отхвърлителен диспозитив за сумата от 160 лв., представляваща неприсъдено на заявителя
адвокатско възнаграждение.
Настоящото определение не е преграждащо и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.80, ал.9 от ПАС, Бургаският окръжен
съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№763 по описа за 2021г. на ОС- Бургас и
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за отстраняване по реда на чл.247 ГПК на
очевидна фактическа грешка в заповед № 888 от 14.05.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1978/2020г. на същия съд чрез
постановяване на отхвърлителен диспозитив за сумата от 160 лв., представляваща
неприсъдено на заявителя адвокатско възнаграждение.
СЛЕД като указанията бъдат изпълнени, делото незабавно да се върне на въззивната
инстанция за разглеждане на постъпилата частна жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5