№ 585
гр. Пазарджик, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220104422 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. Л. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ю., ул. „Т. и в.“ № 2, чрез адвокат Ч. Ч. от АК Пазарджик,
със съдебен адрес: гр. П., ул. И. В.“ № 18, ет.2, против М. Ф. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 32, ет.5, ап.14, като моли съда да постанови решение, по
силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него
дълбоко и непоправимо разстройство. Няма против след прекратяване на брака семейното
жилище, находящо се в гр. П., ул. „С.“ № 32, ет.5, ап.14, да се предостави на ответника.
Ищцата не претендира издръжка от съпруга си.
Ищцата твърди, че с ответника сключили на 11.09.2020 г. граждански брак в гр.
Пазарджик. Посочва, че първоначално отношенията се развивали нормално, но след една
година брачен живот, проличали серизони разминавания и несъответствия във вижданията
им за семейство. Между съпрузите често възниквали конфликти, които довели до пълното
отчуждаване, като вече от 2 години са реално фактически разделени.
Счита, че бракът съществувал само формално, нямало никакво съдържание и по
нататъшното му съществуване било безпредметно.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Ч. Ч. от АК
Пазарджик, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител адвокат С. Х. от АК Пазарджик, в който не оспорва иска
за развод. Заявява, че не няма връзка с ответника. Не възразява за възстановяване на
предбрачното име на ищцата и за предоставяне ползването на семейното им жилище.
1
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се
явява. Представлява се от адвокат Х. от АК Пазарджик, назначена в качеството й на особен
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2020 г. страните сключили граждански брак в гр. Пазарджик, с акт за
граждански брак № 0328 от 11.09.2020 г., видно от приложеното удостоверение за
граждански брак дубликат от 28.11.2023 г. на общ. Пазарджик.
По делото е разпитан свидетелят А. Б. Д. – майка на ищцата, която споделя, че
ответникът не живее заедно с ищцата от около четири години. През този период съпрузите
не са поддържали никаква връзка и не са провеждали никаква комуникация.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни. При
анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
В проведеното съдебно заседание ищцата заявява, че са във фактическа раздяла със
съпруга от около четири години.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК и чл.56 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между
страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Случилото се преди повече от две години, окончателно разделно живеене на
съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми
предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален
аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и
Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на
законовите изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че
са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
2
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по
въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка –
чл.49, ал.3 СК.
По въпроса относно ползването на семейното жилище,
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ищцата,
съдът счита, че същото следва да се предостави за ползване на М. Х., в каквато насока е
искането на ищцата.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е
сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да
възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с оглед нормата на
чл.326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име,
което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругът М. Ф. Х. да продължи да носи
брачното си фамилно име..
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на
страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50 лева, от която следва да се приспадне сумата от
25,00 лева внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да
заплати сумата от 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане
на развода.
Съдът счита, че не следа да се присъждат в полза на ищцата и сторените разноски за
особен представител, тъй като назначаване на особен представител в хипотезата на чл.47
ГПК е правно задължение на съда, което обезпечава приключването на съдопроизводството
с решаване на спора по същество, за което ищецът следва да съдейства чрез авансово
внасяне на разноските за възнаграждение на назначения за представител адвокат. Тези
разноски също подлежат на възстановяване според правилото на чл.329, ал.1 ГПК, а не с
оглед недобросъвестното процесуално поведение на ответника, респ. добросъвестността на
ищец при предявяване на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 11.09.2020 г. граждански брак с акт за
граждански брак № 0328 от 11.09.2020 г. на общ. Пазарджик, граждански брак между С. Л.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ю., ул. „Т. и в.“ № 2 и М. Ф. Х., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 32, ет.5, ап.14, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака М. Ф. Х. да носи брачното си фамилно име Х..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. П., ул. „С.“ № 32, ет.5, ап.14, да се предостави на М. Ф. Х., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА М. Ф. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ № 32, ет.5,
ап.14, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна такса по
бракоразводното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4