Р Е Ш Е Н И Е
№_297_
26.07.2019 г. гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК Гражданска колегия, в открито заседание на 26.06.2019 г., IІI-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното
от съдия Николов в.гр.д. № 357 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. Е.Г. – в качеството й на особен представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на Т.Д. против Решение № 393 от 22.04.2019 г. постановено по
гр.д. № 907 по описа на Районен съд Перник за 2018 г., с което по предявените
от „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“ срещу Т.С.Д., с
ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, искове по реда на чл.
415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 1282,12
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим
имот, находящ се в ***, с абонатен № *** и законната лихва за забава
върху тази главница, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
по ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав, е
издадена Заповед № 4654 от 30.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1 282,12
лв. до пълния предявен размер от 1 374,36 лв. или за сумата от 92,24 лв., представляваща главница за
периода от 01.05.2014 г. до 28.08.2014 г. Със същото Решение Районният съд
признал за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 201,23 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.10.2014 г. до 08.06.2017
г., дължима върху главницата за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г., за
която сума по ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
V-ти състав е издадена Заповед № 4654 от 30.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като отхвърлил иска
за разликата над уважения размер от 201,23 лв. до пълния предявен размер от
227,63 лв. или за сумата от 26,40
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. и осъдил ответника да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД направените по делото разноски. По
изложени в жалбата доводи за неправилност
и необоснованост на решението, тъй като процесния имот е закупен в режим на СИО
и ответникът е собственик на ½ ид.ч.,; претенцията не е доказана и по размер, и по основание за процесния
период, тъй като не е доказано, че ищецът е извършил реално отчитане на
доставената ТЕ; че не са представени документи посочени в отговора на исковата
молба се иска отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за
разноските, като въззивният съд отхвърли исковете.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Относно доводите
в жалбата за липса на качеството клиент на ТЕ на ответника, от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 27.08.1990 г. се установява, че Общинският народен съвет
гр. Перник, чрез Председателя си, в качеството си на продавач, е
прехвърлил на Т.С.Д. правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № **,
находящ се в ***, в жилищна сграда – блок № *, вх. *, ет. *. Безспорно е
установено, че този имот е придобит от Д. по време на брака му с третото за
процеса лице – М.И.Д., сключен на ***. С Декларация с вх. № 31142/23.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижим имот Т.Д. е декларирал правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № **, находящ се в *** *******,
с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор от
27.08.1990 г. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост
между декларатора и М.И.Д..
Правилно
и законосъобразно Районният съд е посочил, че не установено след
придобиването на собствеността върху имота през 1990 г. Т.Д. и М.Д. да са се
разпоредили с жилището в полза на трето лице. Посочил е, че съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има
задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна,
при което исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена
срещу всеки от длъжниците за цялото вземане. В допълнение към изложеното
от Районния съд въззивната инстанция счита, че следва да добави следното:
Нормативна
уредба през исковия период предвижда две алтернативни основания за възникване
на договорното отношение по продажба на ТЕ – писмен договор по чл. 149 ЗЕ
или наличие на собственост или на вещно ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда в етажна собственост – чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима, доколкото за доставката на ТЕ
няма сключен писмен договор (чл. 149 ЗЕ),
който е основен източник на обл. правоотношения, приложим и за продажбата на ТЕ,
като чл. 149, ал.
1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на ТЕ се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на ТЕ и
клиентите (потребителите) в сграда - етажна собственост. При наличието на документ
за собственост върху процесния имот, е без значение дали освен страната по
договорното правоотношение (клиент, потребител) има и друго лице, притежаващо
вещни права върху имота (ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОС
на ГК). Посочените правила относно тълкуването на закона в горе цитираното ТР,
отнесени към разглеждания случай мотивират съда да приеме, че при доказано
титулярство на собственост на Т.Д., то за процесния период не е отречено
качеството на ответника на страна по процесното договорно правоотношение. От изложеното
следва, че ответникът като клиент на ТЕ е ползвал през процесния период процесния
топлоснабден имот за собствени битови нужди и именно ответникът отговаря за
задълженията за ползването на имота в това число и за консумираната топлинна
енергия изцяло, поради което възражението на жалбоподателя в обратен смисъл е
неоснователно.
Оплакванията
в жалбата за недоказаност на реално отчитане на доставената ТЕ се опровергават
от съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция, която настоящият
състав на съда кредитира изцяло като изготвена от експерт, притежаващ
необходимите професионални знания и квалификация. Данните от писмените
доказателства и изисканите допълнително от вещото лице документи са проверени
от експертизата, която потвърждава, че количеството ТЕ от абонатната станция се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер;
взети са предвид и технологичните разходи от топлоотдаването на съоръженията в
абонатната станция за процесния период, като същите са изчислени по Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са отразени във фактурите и
изравнителните сметки. Вещото лице е установило и че за процесния период
количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислено съгласно
приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
и е разпределено на база пълен отопляемия обем на имота. През процесния период е
начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, като
потреблението на
количеството топла вода реално е установявано при годишните отчети, провеждани
от фирмата топлинен счетоводител. След определяне топлосъдържанието на топлата
вода за отделните отчетни периоди е изчислена левовата равностойност на
топлинната енергия за топла вода. Отбелязано е още, че от предоставения
регистрационен лист от ФДР, от изравнителнните сметки и отчетни карти е видно,
че в имота липсват монтирани радиатори с индивидуално разпределително устройство. Отоплителните тела в банята
и тоалетната са щранг – лири, като за тях
разходът за ТЕ е определян по изчислителен път, тъй като са свързани
към сградната инсталация, което е проектирано да отдава топлоенергия, както
всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален разпределител поради
техническа невъзможност за монтиране на такъв и отдава непрекъснато
топлоенергия по време на отоплителните периоди. Общата сума, която се дължи за
имота, включваща суми за отопление, вноска за дялово разпределение, след
приспадане на изравнителни сметки и корекции е в съответствие с действащите за
процесния период цени на топлоенергията. Предвид изложеното, въззивният
съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е доставена
топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не
се доказва количеството на доставената ТЕ е неоснователно.
Възражението направено във въззивната жалба, че не
са представени от ищцовото дружество документи посочени в отговора по чл. 131 ГПК настоящата инстанция счита за неоснователно. Действително поисканите от
особения представител на жалбоподателя /ответник с отговора Протокол за монтиран
и сертифициран общ топломер, протоколи за монтирани ИРУ в жилището на
ответника, протоколи за всички метрологични експертизи за периода на монтажа на
АС в СЕС за разположените в нея присъединителни и измервателни съоръжения за
процесния период, Карнет (отчетен картон) от АС на СЕС за извършен отчет по
отоплителни периоди подписан от представител на ЕС и изравнителни сметки
предоставени от ФДР на ищцовото дружество за процесния период не са
представени. Всички тези документи, обаче са проверени от вещото лице изготвило
заключението по съдебно – техническата експертиза. В съдебно заседание
проведено на 18.01.2019 г. особения представител на жалбоподателя/ответник е
заявил изрично, че не възразява да се приеме като доказателство заключението на
вещото лице, като не е направил никакви възражения по заключението нито, е
направил доказателствени искания.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото разноските в първоинстанционното производство остават така, като са
изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива
за въззивното производство.
Въззиваемата
страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство,
като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният
съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
При подаване на въззивната жалба не са давани указания
на въззиваемия за внасяне на съответната сума за възнаграждение на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Е.Г. ***. С оглед това, в полза на особения представител следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което с оглед
фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия
от особения представител, съдът определя в размер на минималното възнаграждение
от 300
лв., съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Същото следва да му
бъде заплатено от въззивамия-ищец в пълен размер, тъй като дължимостта и
размерът на възнаграждението на особения представител не е обусловено от изхода
на спора, включително и пред въззивната инстанция - арг. 47, ал. 6 и чл. 76
ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество дължи
в полза на съда и държавна такса по въззивната жалба в минималния размер от 25
лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 393 от 22.04.2019 г. постановено по гр.д. № 907 по описа на Районен съд
Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, да заплати на адв. Е.Г. ***, сл. адрес: ***, кантора ***, сумата 300
лева – възнаграждение за особен представител по въззивното производство.
ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация
– Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ТЕЦ „Република“, сумата 100 лв.
– разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, да заплати по сметка на ОС - Перник, сумата 25 лева – държавна такса за въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.