Решение по дело №1360/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.87 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от М.А. А. Р., гражданин на С., ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:***, РПЦ ДАБ МС, срещу Решение №18370/27.11.2023г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган се позовал на справка, в която се съдържала обща информация за положението на сирийските бежанци в Т.. При направения анализ правилно било преценено, че спрямо него са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, но неправилно било прието, че Т. е трета сигурна държава. Прието било без да са изложени доводи и че той можел да се върне в Т.. Т. не отговаряла на определението по пар.1, т.9, б.Б, б.Г и б.Д от ДР на ЗУБ за трета сигурна държава. Т. ратифицирала Женевската конвенция за бежанците и Протокола за статут на бежанците от 1967г., но прилагала ограничения спрямо търсещите убежище лица от неевропейски държави. През април 2014г. Т. приела Закон за чужденците и международната закрила. Сирийците, влезли масово в Т., първоначално получили статут на посетители, а после – статут на временна закрила, но без да имат право да подадат молба за статут на бежанец, като целта била те да останат само докато трае военният конфликт. Турското законодателство, предвиждайки различни стандарти на закрила и процедурни правила за сирийците и гражданите на други страни, създавало неравенства по отношение на достъпа и съдържанието на закрилата на сирийските граждани. Съществували сериозни пречки, пропуски и проблеми при достъпа до заетост, до здравеопазване, социално подпомагане и образование, както и до процедурите за интегриране в обществото. Лицата, ползващи се от международна закрила, били лишени от възможност за дългосрочна интеграция, като свободното им придвижване било ограничено по силата на чл.26 от Закона. Освен това при определянето на Т. като сигурна трета страна възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа за връщане. Имало данни за масови връщания на сирийски бежанци. Т. принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, за да ги засели в С., където са живели преди сирийски кюрди. Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна –Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №517з-4278/20.06.2023г. на Началник Г Миграция за чужденеца М. А. е определена принудителна административна мярка Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. С Решение №2134/04.07.2023г. същият е настанен в РПЦ Харманли, като с молба рег.№УП 28223/05.07.2023г. по описа на ДАБ е поискал закрила в Република България.

Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като М. А. Р., роден на ***г. в С..

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 04.07.2023г., както и покана от 05.07.2023г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ. С писмо рег.№М-16410/24.08.23г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 25.07.2023г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол - жалбоподателят заявил, че има роднини в държава-членка на ЕС – В Германия се намирал брат му от 2 месеца. Напуснал С. на 16.07.2018г. и нелегално преминал в Т., където останал 5 години в гр.Х.. Съпругата му дошла при него едва преди година. След земетресението през февруари 2023г. останали без дом и живеели на палатка. Не притежавал документ за временна закрила /кимлик/. Жена му също нямала, защото ѝ отказали пребиваване. Подал искане за закрила в Т., но нямал отговор. Живели под наем в Т., нямали проблеми заради етническата си принадлежност, нито проблеми с властите. Искал да живее в България, заедно с децата си. В Т. имали достъп до медицински услуги, но си плащали на частно. Не им били отправяни заплахи, нямало оказвало насилие. Напуснал гр.Х. без да го принуждават, защото се страхувал да не се случи нещо, тъй като пребивавал нелегално и знаел за върнати сирийци. На 19.06.2023г. влязъл незаконно в РБългария, пеша през зелена граница, а като преминал на българска територия бил превозен от автомобил, а по пътя за София бил задържан от полиция. В Идлиб бил последният му адрес в С., там и роден. През 2018г. сключил граждански брак, имал момиче, което било родено в С., а съпругата му била сега бременна. Детето било родено в С., но преди да се роди той се бил връщал там нелегално. Не бил осъждан или арестуван в С., не членувал в политически партии. Имал основно образование и не бил работил нищо в С.. Основната причина да напусне С. била войната, която още не била приключила. В неговия град в началото било спокойно, но постепенно започнали въоръжени сблъсъци между различни ислямски групировки и редовната армия. Обстановката била много несигурна. Не бил отбил военна служба, не бил преследван от групировки, не бил и заплашван. Искал закрила в България.

С Решение №18370/27.11.2023г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М.А. А. Р. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 14.12.2023г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 18.12.2023г.

Представена е справка №ЦУ-1315/04.09.2023г. №ЦУ-1316/04.09.2023г. относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в С. А. Р. и в Република Т., както и актуално №ЦУ-1982/12.12.2023г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – С., както и в Т., където е живял със семейството си. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Напротив, обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход или в Т., където е живял последно със семейството си. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход и третата държава - Т., поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на административния акт.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в С. или Т.. Заявените от молителя обстоятелства, изчерпващи се с твърдение за общата обстановка на несигурност/липса на спокойствие, поради войната в С., не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния орган, че действителният мотив за напускането на С. и Т. е стремежът към по-добър стандарт на живот. Правилно е и заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват нито в страната по произход С., нито в страната, където е живял след като е напуснал С. – Т.. С. гражданин не сочи основателни причини, поради които не би могъл да се върне в Т., а се твърди, че поискал за регистрация през 2018г., подал молба за закрила там, но до момента нямал отговор. Наред с това следва да се има предвид, че в Т. е бил със семейството му, като е водил живот, без страх от нападения, заплахи или преследване, но е напуснал и не взел със себе си бременната съпруга и детето си. При липсата на опасения от посегателства и без да се чувстват притиснати да търсят друго убежище, той е оставил семейството си, за да търси по-добър живот. Това също сочи липса на основания за предоставяне на статут на бежанец при условията на чл.8 от ЗУБ. Недвусмислено се установява, че лицето е напуснало Т. по икономически причини и може да бъде определен като икономически мигрант. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут и че законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл.9 от ЗУБ.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не се установява в държавата си по произход или по пребиваване жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно С. и Т.. Жалбоподателят е бил принуден да напусне родината си при наличието на съществуващ конфликт. Но под внимание следва да бъде взет фактът пребиваването в трета страна – Т. в продължение на 5 години, както и че там понастоящем е семейството му, бременната жена с малко дете. За Т. е отчетено, че държавата полага усилия на търсещите закрила да бъдат осигурени здравни, социални и образователни услуги. Основателно е прието, че Т. е трета сигурна държава. Реално не били застрашени свободата и живота на чужденеца и не следва да са приложими стандартите във вр. с чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл.9 от ЗУБ. Няма данни правата на оспорващия да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване, както и данни за преследване на лица от етноса на оспорващия. Настоящата инстанция напълно споделя този извод на административния орган. Не следва да се пренебрегва и установеното от самия жалбоподател, че не е бил принуждаван да напуска Т., нито да се завръща в С.. За чуждия гражданин в Т. съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Със Закона за чужденците и международната закрила не се предоставя бежански статут, но се предоставя правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в С., тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия. Т. се преценява като трета сигурна държава, тъй като според действащия в Т. Регламент за временна закрила под термина „временна закрила“ се разбира статут на закрила, предоставян на чужденци, които са били принудени да напуснат страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни и са пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и временна закрила и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат оценени на индивидуална основа“. Съгласно чл. 6, ал. 1 от този Регламент никой, попадащ в неговия обхват, не може да-бъде връщан на място, където той или тя може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Самият жалбоподател сочи, че не е бил връщан в С., а той сам се е връщал при семейството си, докато те още са били в С. и преди да дойдат при него в Т..

Така съдът намира за правилен извода на органа, че Т. се явява трета сигурна държава по смисъла на пар.1, т.9 от ДР на ЗУБ, където не е установен и не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, с оглед на което може безпрепятствено и трайно да се ползва в Т. от ефективна закрила.

В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А. А. Р., гражданин на С., ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:***, РПЦ ДАБ МС, срещу Решение №18370/27.11.2023г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: