Решение по КНАХД №913/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, против Решение №291/02.07.2025 г., постановено по АНД №686/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №802533-[рег. номер]/16.12.2024г. като незаконосъобразно и вместо това „ВИМАР“ ООД, [ЕИК], е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С отмененото НП на „ВИМАР“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000 лв. на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.25, ал.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на въззивния съд, че са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С изложени съображения по наведеното касационно основание моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това се потвърди наказателното постановление. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер общо на 300лв. за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано за присъждане от ответника.

Ответникът по касационната жалба – „ВИМАР“ ООД, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, с присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция в размер на 300лв. и прави възражение за прекомерност на исканото възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на контрол пред Районен съд Стара Загора е НП №802533-[рег. номер]/16.12.2024 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което, въз основа на АУАН № [рег. номер] от 22.07.2024 г., на „ВИМАР“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]., на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 18.05.2024 г., в 13:40 часа проверка в обект – ресторант „Щастливеца“, [населено място], [улица], стопанисван от „ВИМАР“ ООД [ЕИК], е констатирано, че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е нарушило разпоредбата на чл.25 ал.6 от същата като не е предоставило едновременно с получаване на плащането от клиент издадената за консумацията му фискална касова бележка, която се издава при извършване на плащането, а лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. На 18.05.2024г. е извършена контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 4.80лв., порция гръцка салата на стойност 14.90лв., порция салата белени домати на стойност 16.90лв., 2 порции готвени ястия на стойност 13.90лв. всяко или всичко на обща стойност 64.40лв., заплатени в брой преди легитимацията от орган по приходите и приети от лице на длъжност сервитьор. За извършеното плащане е издаден фискален касов бон №00259880001/18.05.2024г. в 13:36:20ч. от фискален принтер, описан с модел, идентификационен номер на устройството и на фискалната памет, както и регистрационен номер в НАП, като ФКБ не е предоставен на клиента, извършил контролната покупка, с което са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.6 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ /Наредбата/. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи и е извършено за първи път. Отегчаващи обстоятелства не са установени, както липсват и смекчаващи, поради което АНО е заключил, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

За да отмени обжалваното наказателно постановление при осъществения контрол за законосъобразност, Районен съд Стара Загора е приел, че нарушението е извършено и представлява нарушение на чл.25, ал.6 от Наредбата вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, но същото разкрива признаците на основанието по чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административнонаказателна отговорност на юридическото лице и предупреждаването му, че при друг случай на маловажно нарушение от същия вид, извършено в срок от една година, считано от датата на влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция. Съдът е обосновал прилагането на чл.28 от ЗАНН с това, че фискалният бон е издаден само 6 минути след касовата бележка, отпечатана от не фискално устройство. Това обстоятелство отрича да е издаден фискален бон от регистрираното фискално устройство само поради узнаване за извършваната в момента проверка. Проверката е започнала в 13.40ч. на 18.05.2025г. – в този момент органът по приходите се е легитимирал, а фискалният бон е издаден в 13:36ч. Фискалният бон, издаден в 13:36ч. на същата дата, от регистрирано в НАП фискално устройство, е бил връчен на проверяващите след започване на проверката, но това не води до извод, че е издаден по повод на същата. Налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени, а именно нарушението е за първи път и няма други нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано.

Касаторът счита за необоснован изводът на въззивния съд, че фискалният бон не е издаден по повод на проверката, а необосноваността не е касационно основание. Фактическите изводи на наказателния съд не подлежат на проверка за обоснованост – аргумент от чл.348 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. При наведени конкретни оплаквания за неспазване на чл.13-15 от НПК е допустимо касационната инстанция да провери дали фактите, спрямо които съдът е приложил материалния закон, са установени по делото от редовно събраните доказателства. В касационната жалба се твърди, че както съдът е посочил, последващият фискален бон е предоставен на проверяващите след започване на проверката, което според касатора е най-съществено за преценка на обществената опасност, тоест за причината, поради която той не е връчен едновременно с приемане на плащането. Следователно касаторът оспорва обосноваността на фактическото заключение на съда, че фискалният бон не е връчен, поради извършената от платеца на сумата легитимация като орган по приходите. Именно това оплакване се квалифицира като необоснованост на съдебното решение, но то не е касационно основание. Фактическите изводи на съда за издаване на фискален бон преди легитимацията, които не подлежат на проверка за обоснованост, поради липса на съответно оплакване в касационната жалба, почиват на удостоверени от касатора факти - фискалният бон е отпечатан в 13:36ч., който час е посочен в самото му съдържание, а проверката е започнала в 13:40ч., когато органът по приходите се легитимира. Към тези факти, както и към несъставомерните отрицателни за липса на други данъчни нарушения и извършването на нарушението за първи път, въззивният съд е приложил чл.28 от ЗАНН като е съобразил, че имуществената санкция, макар и в размер съответен на предвидения за деяния, неводещи до укриване на приходи, се явява необоснована тежка спрямо тежестта на нарушението – закъснението в издаването на ФКБ е в рамките на 6 минути и преди легитимацията. В случай, че ФКБ бе отпечатан след легитимацията, то тогава правната му [жк], но нито има фактическо, нито правно обвинение за нарушение на чл.3 от Наредбата, а именно не регистрира и не отчита всяка продажба, чрез издаване на ФКБ. Само за яснота – разпоредбата на чл.25, ал.6 от Наредбата разписва реда, по който се изпълнява задължението за регистриране и отчитане на приходите от всяка продажба по чл.3 от същата и следователно настоящият случай разкрива признаците на негово неточно изпълнение. След като платеца, макар и 6 минути по-късно, е получил ФКБ – документ за плащането, то не може да се приеме, че редът за държавно управление по чл.25 от Наредбата е засегнат в степен, изискваща налагане на имуществена санкция, за да се постигне съответна организация на дейността на търговеца. Изложените в касационната жалба доводи за други изводи по фактите, които следват от съвкупната преценка на доказателства не са касационно основание, както вече се посочи, но освен това са относими към друго деяние с друга правна квалификация – неизпълнение на задължението по чл.3 от Наредбата, а не към изпълнението му, но в отклонение от реда на чл.25 от същата, каквото е фактическото и правно обвинение. Изменение на фактическо обвинение не е допустимо след съставяне на АУАН, нито в съдебната фаза по проверка на наказателното постановление.

Като е достигнал до извод за маловажност на случая въззивният съд е приложил правилно чл.28 от ЗАНН чрез отмяна на наказателното постановление и отправяне на предупреждение към търговеца за стриктно придържане към реда по чл.25 от Наредбата за изпълнение на задължението по чл.3, ал.1 от същата.

При този изход на спора на ответника по касация се следва присъждане на възнаграждение за един адвокат в заплатения в брой размер от 300лв., който спрямо този на имуществената санкция и предвид необходимостта от защита не само срещу повдигнатия правен спор за обществената опасност на деянието, но и срещу поддържан фактически относно момента на издаване на фискалния касов бон, не се явява прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №291 от 02.07.2025 г., постановено по АНД № 686/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ВИМАР“ ООД с [ЕИК] сумата от 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 913/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.