НОХД № 86/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Т.Г.Б. *** за
престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК за това, че на ****г. в град П. се е
заканил с убийство на Н.Т.К. ***, с думи: „Ще ви изтрепя“ и действия: нанесъл
удари с базалтова плоча в областта на главата и тялото му, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Производството
пред първата инстанция е по общия ред.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло обвинението. Излага съображения по
същество. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
В съдебно заседание, подсъдимият се
явява лично и със служебно назначен защитник. Дава обяснения по обвинението и
чрез защитника си пледира за оправдателна присъда.
Районният
съд,като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено следното:
Подсъдимият
Т.Б. и св.Н. К. живеели в непосредствено съседство в град П.. От месец юли 2016
г. отношенията им били влошени.
На
****г. подсъдимият излязъл от дома си и се запътил към близкия хранителен
магазин. Движел се с велосипед. Пътят му минавал през гаражната врата на св.Н.К..
Още на отиване към магазина подсъдимият забелязал, че пред гаража на св.Н.К.
има забъркан бетон. На връщане, след като напазарувал, още отдалеч подсъдимият
видял св.Н.К., който бъркал бетона с лопата. Подсъдимият нападнал словесно
св.Н.К. още преди да го доближи. Афектиран от това, след като подсъдимият го подминал,
св.Н.К. го последвал и го ударил по главата с част от ръба на лопатата, след
което се обърнал и се запътил към мястото си. Подсъдимият изпитал остра болка.
Качил велосипеда на тротоара в близост до входната врата на дома му, захвърлили
го на земята, навел се и взел част от базалтова плоча. Държейки плочата,
подсъдимият се обърнал и видял св.Н.К. вече в гръб, движейки се към бетона. С
няколко крачки подсъдимият го застигнал и го ударил с плочата в областта на
тила. Св.Н.К. изпитал силна болка. Обърнал се към подсъдимия и го прихванал с
ръката си, при което двамата залитнали и паднали на земята. След това
подсъдимият и св.Н.К. взаимно започнали да си нанасят удари в различни части на
тялото. Последователно се изправяли и падали на земята. Вече накрая, на земята
по гръб се оказал подсъдимият, а св.Н.К., държейки лопатата, го удрял по пръстите
на лявата ръка, за да му попречи да се изправи. Това било видяно от св.Г.М.,
който се намирал на терасата на стаята, обитавана от брата на подсъдимия – св. И.Б..
(Подсъдимият и св.И.Б. живеели в общ дом). Св. М. повикал св.И.Б.,
който също излязал на терасата и призовал св.Н.К. да преустанови да удря брат
му. Веднага след това св.И.Б. отишъл при подсъдимия и св.Н.К.. В този момент
подсъдимият бил успял да хване лопатата в металната й част и се опитвал да я
измъкне от св.Н.К., който от своя страна също я дърпал към себе си. Св.И.Б. хванал
лопатата в дървената й част, издърпал я от подсъдимия, с помощта на св.Н.К.,
след което я подал на последния. След това св.И.Б. помогнал на подсъдимия да стане
от земята и го отвел в дома им.
Междувременно свидетел на побоя между подсъдимия и
св.Н.К. станал бащата на последния – св. Т.К. ( към момента покойник). Виждайки баща си, св.Н.К. му поръчал да влезе в дома
им и да каже на св.А.Д. (жената, с която св.Н.К. живеел на съпружески начала) да извика
Полиция. Св.Т.К. изпълнил заръката, при което св.Д. излязла на улицата и след
като видяла кръв по главата и тялото на св.Н.К. ***, като съобщила, че подсъдимият
и св.К. се сбили. На място пристигнали дежурните полицаи от РУ П. – свидетелите И.В. и С.Р.. Те заварили на място св.Н.К., който
бил седнал на тротоара пред дома си. Имал кръв по главата. Подсъдимият се
намирал в двора на къщата си, също с кръв по главата. Пред полицаите св.Н.К.
споделил, че са се сбили с подсъдимия, който го бил ударил по главата с
базалтова плоча, а той от своя страна го ударил с лопатата. Тъй като както
св.Н.К., така и подсъдимия имали видими наранявания, и за да предотвратят
продължаване на конфликта, свидетелите В. и Р. изивкали екип на Бърза помощ.
Пристигнала линейка, в която се качил подсъдимия, а св.Н.К. бил качен в патрулния
автомобил. Двамата били откарани в Спешния център, където им била оказана
медицинска помощ.
След случая св.Н.К. сигнализирал
Районна прокуратура гр. П. с твърдения, че бил нападнат от подсъдимия, който непосредствено
преди това го бил заплашил с убийство. По повод жалбата на св.Н.К., участващ в
съдебното производство единствено в качеството на свидетел, било отпочнато
настоящото наказателно производство.
От заключението на назначената и изслушана
в съдебната фаза на процеса съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р П.М.,
което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява че на инкриминираната дата, по време на възникналия
побой със св.Н.К., на подсъдимия Т.Б. са били причинени разкъсно-контузни рани
по главата в теменнотилната й част и по лявата ръка. Тези рани са в резултат на
действието на тъпоръбест предмет и категорично не могат да се получат при удари
с ръка. Те могат да се получат при удар с ръба на лопата така, както твърди
подсъдимият Б.. Уврежданията не могат да се получат при падане върху терен,
паради липса на охлузвания в посочените области и следва да се преценяват като разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Подсъдимият Б. е получил
и кръвонасядания в областта на клепачите на дясното око и охлузвания по челото,
които увреждания могат да се получат при ритане в тази област. Те са му причинили
болка за период от около 8-10 дни.
В разпита си вещото лице д-р П.М.
поясни, че разкъсно-контузната рана по главата е в теменната част, а раната по лавата ръка засяга 3,4 и 5
пръст. Вещото лице е категорично, че уврежданията са причинени с част от ръба
на лопатата, като замахът не е бил силен, което конкретно за увреждането по
главата в теменната й част се обяснява с преместването на обекта, предвид
факта, че подсъдимият се е предвижвал с велосипеда си. В разпита си вещото лице
отново изключи, и то с категоричност, уврежданията в областта на главата и по
лявата ръка на подсъдимия да са причинени от удари с ръка или крак.
От
заключението на назначената в досъдебната фаза на процеса съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р Б.П., прието в съдебно заседание чрез разпит на вещото лице, което
съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че на инкриминираната дата, по време на възникналия
побой с подсъдимия Т.Б., на св.Н.К. са били причинени оток с охлузване в
областта на челото, разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата,
насиняване в областта на дясното рамо, две насинявания в областта на ляво
коляно, както и охлузвания в областта на дясно коляно. Тези увреждания са получени
в резултат на действието на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удар с или
върху такъв, какъвто може да бъде и парче от базалтова плочка към момента на
инкриминираната дата. По време на нанасяне на травматичните увреждания св.Н.К. е бил
прав и обърнат първо с гръб към нападателя (травма в тилната област на
главата), а после с лице към него (травмите в лицето и крайниците). Според
вещото лице е възможно, и най-вероятно св.К. да е получил част от травмите,
когато е бил паднал на земята. Контузията на главата с разкъсно-контузната рана
в тилната област на главата са причинили на св.К. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК за около десет
дни, а всички останали травматични увреждания са му причинили болка и страдание
за около 3-6 дни от датата на травмата.
В разпита си вещото лице д-р Б.П. поясни, че е
възможно увреждането в тилната област на св.К. да е получено и от падане назад
върху терен от собствен ръст, при положение че св.К. е паднал върху неравен
терен – бордюр, камък върху земята и т.н. Вещото лице беше категорично, че
увреждането е причинено от един удар.
Така
описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства: изцяло от показанията на свидетелите И.В., С. Р.,
Г.М., И.Б., дадени в съдебно заседание, от показанията на св. Т.К., дадени пред
друг състав на съда и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281, ал.1, т.4, предл.2-ро от НПК, частично от показанията на св.Н.К., дадени в съдебно заседание и тези
дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, частично от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,
частично от показанията на св.А.Д., дадени пред друг състав на съда и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, а още и изцяло
от заключенията на приетите два броя съдебно-медицински
експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Подсъдимият
твърди, че е бил нападнат от св.Н.К., който го бил ударил с лопатата по гърба и
главата веднага след като го подминал с велосипеда си, като отрича да го е
удрял с базалтова плоча. Твърди ,че е взел плочата от земята, за да се защити,
но не е удрял с нея св.Н.К.. Ако му е нанесъл някакви удари, това било в
процеса на самозащита, и то с крак или ръце.
Св.Н.К.
твърди, че е бил нападнат от подсъдимия в гръб, докато бъркал бетона, като подсъдимият го бил ударил с базалтова плоча два пъти по тила, а после
по челото. Преди това му казал: „ Ето сега ще видиш как ще те утрепа“. Според
св.Н.К. подсъдимият бил пеша. След
първия удар по тила, св.Н.К. прихванал подсъдимия с ръцете си, при което двамата залитнали и паднали на
земята. След това подсъдимият започнал да му нанася удари с юмруци по цялото тяло.
Категорично отрича да е удрял подсъдимия с лопатата. Възможно било неволно да го
е ударил с ръце или крак, докато се отбранявал.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че преминавайки с
велосипеда си покрай св.Н.К., последният го е застигнал и го ударил по главата с лопатата, с която бъркал бетон.
Тази част от обясненията на подсъдимия, категорично отричана от св.К. и св.Д.,
синхронизира напълно с изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза
на вещото лице д-р М., който е категоричен че разкъсно-контузната рана на подсъдимия по
главата в теменната й част, е причинена
с част от ръба на лопатата с неголяма сила. Този извод на вещото лице
съответства на факта, че преди удара подсъдимият се е движел с велосипед, което
логично е довело до отслабване на енергията на удара , която се е получила при
замаха на св.Н.К.. Съдът вярва на подсъдимия, че преди сбиването със св.Н.К. се
е движел с велосипед, тъй като този факт се потвърди с категоричност от св.И.Б.
св.Г. М., който е един абсолютно
незаинтересован от изхода на делото свидетел. Вярвайки на свидетелите И.Б. и М.,
че велосипеда на подсъдимия се е намирал на земята, а чантата с продуктите,
които бил напазарувал, били разпилени наоколо, за съда не остана съмнение, че
този, който пръв е посегнал физически е св.Н.К., и то по начина, по който
съобщава подсъдимия. Съдът обаче на вярва на подсъдимия, че от своя страна не е
ударял св.Н.К. с базалтовата плочка, за която сам твърди че е взел от земята,
след като захвърлил велосипеда. Тази част от обясненията на подсъдимия
противоречи на заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Б.П., което съдът кредитира като
обективно доказателство, а и на нараняването по главата на св.Н.К. и кървеното,
което според показанията на всички свидетели е било обилно.
Съдът не вярва на тази част от показанията на св.Н.К.
и живеещата с него на съпружески начала св.Д., в която твърдят, че подсъдимият
бил пеша и преминавайки покрай св.Н.К. му казал: „Ей сега ще видиш как ще те
утрепя!”, едновременно с което го ударил с базалтова плочка два пъти в областта
на тила, а след това и в лявата част на челото. Св.Н.К. твърди, че още след
първия удар се хванал за подсъдимия, повлякъл го и двамата паднали на земята. Ако
това беше вярно, логично св.Н.К. и подсъдимия щяха да паднат върху бетона,
докато по делото няма спор, че боричкането между тях е било пред пътната врата
на подсъдимия, след около 10 метра от бетона. Както бе посочено по-горе, съдът
приема, че подсъдимият е ударил св.Н.К. с базалтова плочка, но това е
станало на по-късен етап, след като
подсъдимият е бил ударен с лопатата от св.Н.К..
Съдът приема, че подсъдимият е нападнал словесно св.Н.К.,
и последният като реакция на това го е последвал и ударил с лопатата, но що се
касае до инкриминирания от прокурора като закана с убийство словесен израз: „Ще ви изтрепя“, съдът намира, че липсват категорични доказателства
той да е бил изречен от подсъдимия.
Показания в тази насока дават само св.Н.К. и св.Д., като последната едва пред настоящия състав. Тук е мястото да
се посочи, че в показанията си, дадени пред друг състав на съда, св.Д. недвусмислено
е заявила, че била видяла всичко на 02.05.2017г., тъй като била в гаража, чиито
врати били отворени, с лице към улицата, и
докато подсъдимият е удрял св.Н.К., не е казвал нищо. Освен това, св.Н.К. твърди, че по време на
боричкането с подсъдимия е видял възрастния си баща – св.Т.К. и му е казал да каже
на св.Д. да се обади на Полицията. В показанията си, дадени пред друг състав на
съда и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4,
предл.2-ро от НПК, св.Т.К. установява, че св.Д. се е намирала в двора на дома
им, когато той й казал да извика Полиция.
Тя веднага излязла и след като видяла кръв по главата на св.Н.К., веднага се
обадила в районното управление. Давайки вяра на показанията на св.Т.К., съдът
приема, че св.Д. не е била свидетел-очевидец на инцидента, а е отишла на място,
след като побоя е бил приключил. В този смисъл съдът кредитира показанията на
св.Д. само в частта, в която
свидетелства за състоянието на св.Н.К. след побоя, като приема че сами по себе си показанията на
св.Н.К. не са от естество да обусловят категоричен извод, че подсъдимият,
минавайки покрай него е изрекъл инкриминирания израз „Ще ви изтрепя“. Изводът се подсилва, като се има предвид, че св.Н.К.
не казва истината, твърдейки че пръв го е ударил подсъдимият.
Съдът цени показанията на полицейските служители С.Р.
и И.В., които установяват, в синхрон с приетите съдебно-медицински експертизи,
че нараняванията на подсъдимия и на св.Н.К. били почти еднакви, като и двамата били с „разбити глави“. Освен това
тези свидетели установяват, че били дошли по сигнал за сбиване (а не за нападение), а от самия св.Н.К. научили,
че първо се били скарали с подсъдимия, а след това са се сбили, като ударите с
базалтовата плоча и лопатата били нанесени почти едновременно.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че конкретната
ситуация представлява пример за взаимно нанесени ( между подсъдимия и св.Н.К.) леки телесни
повреди, за което е приложим института на реторсията. Съдът обаче не разполага
с процесуална възможност да приложи този институт, тъй като повдигнатото
обвинение е срещу подс.Т.Б. за престъпление от общ характер (закана с убийство), което не е извършено от подсъдимия
нито с думите „Ще
ви изтрепя“
(по горните съображения за недоказаност), нито с действията, изразяващи се в удар
по тила с базалтова плочка, тъй като последните са били реакция на преди това
нанесен му от св.Н.К. удар с лопата. При това положение и при тази ситуация физическите
действия на подсъдимия не могат да бъдат от естество да възбудят основателен
страх от осъществяване на убийство, още повече че тези на св.Н.К. срещу
подсъдимия са били със същия интензитет и са му причинили същите по характер
увреждания.
По тези съображения, Панагюрският районен съд
постанови оправдателна присъда, като
призна подсъдимия Т.Б. за невиновен за това, че на ****г. в град П. се е
заканил с убийство на Н.Т.К. ***, с думи: „Ще ви изтрепя“ и действия: нанесъл
удари с базалтова плоча в областта на главата и тялото му, като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, и го оправда по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: