Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 12.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в
публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря С.Б., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №2544 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Ф.” ЕАД /в **/ ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. „Б.О.” №**, представлявано от **
Я.Н.С., чрез упълномощения адвокат М.Б.
*** срещу „А.**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., жк „Д.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя П.С.Т.. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, чл.232 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът „А.**” ЕООД
дължи на ищеца „Ф.” ЕАД /в **/ сумите, присъдени в Заповед №894/17.05.2019г.,
издадена по ч. гр. д. №1690/2019г. по описа на ДРС, възникнали във връзка с
наемно правоотношение между страните, а именно: 15387.15
лв., представляващи задължения по договор за наем от 10.06.2016г. и Анекс към
него от 17.10.2016г. за 17 наемни обекти - недвижими имоти, находящи се в село П.д.,
общ. Д., от която сума: 14 000,00 лева - неплатени наемни вноски за м. I, ІІ, ІІI
и ІХ.2019г. - по 3500 лв. на месец, 1387.15 лв. за неплатени сметки за консумирана
от наемателя ел.енергия на наетите имоти за периода от м. декември 2018г. до м.
февруари 2019 г., 799.87 лева – договорна неустойка по чл.13 от договора за
наем от 10.06.2016г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 15387.15
лв., начиная от 16.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът твърди, че по силата на сключен между „Ф.” ЕАД (в **) и „А.**” ЕООД договор за
наем, ответникът от 2016 г. ползва под наем недвижими имоти, собственост на „Ф.”
ЕАД, находящи се в с. П.д., обл. Д..
За ползване на недвижимите имоти „А.**” ЕООД дължи на „Ф.” ЕАД заплащане
на
наемна цена и на разноски за консумирани в обекта ел. енергия, вода и др. Съгласно сключения между страните договор за
наем при неплащане на наемната цена и режийните разноски, наемателят „А.**” ЕООД дължи на
наемодателя „Ф.” ЕАД и неустойка в размер на законната лихва върху дължимата
сума за всеки ден просрочие.
Поради
неплащане на дължими по посочения договор за наем наемни вноски, консумирана
от наемателя ел. енергия в наетите обекти и възникнала
на осн. чл.13 договорна неустойка за периода от
31.07.2018г. до 01.04.2019г., на
ответника била връчена на 10.04.2019г. покана за доброволно плащане /изготвена
от ищцовото дружество/ за сумата от 37 016.20лв. /л.16/. След изтичане
срока на поканата /7 дни/ за плащане, ответникът не е възразил, но и не
заплатил задълженията си. Това пасивно поведение на ответното дружество мотивирало
ищеца да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№1690/2019г. на РС Д.. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал възражение
срещу вземането по издадената заповед за изпълнение. При това обстоятелство, за
наемодателят възникнал правен интерес от провеждане на установително
производство по реда на чл.
422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.
Към
исковата молба се представят следните писмени доказателства: Договор за
наем от 10.06.2016г., Анекс към договор за наем от 17.10.2016г.;
Фактури с №**/31.01.2019год.; №**/28.02.2019год.; №**/29.03.2019г.; №**/02.01.2019г.; №**/01.02.2019г.; №**/01.03.2019год. и №**/01.04.2019год.; Покана за
доброволно плащане с отбелязване на връчване; Справка за размера
на задълженията; Аналитична оборотна ведомост за сметка 411100 – „Клиенти” за „А.**” ЕООД.
Ищецът с исковата молба е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с формулирани задачи към вещото лице.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. Предявените искове се оспорват като неоснователни,
без да се излагат конкретни възражения по исковите претенции. В случай, че
съдът намери исковете за основателни, се прави възражение за прихващане до
размера на исковата сума с вземане на ответника за извършени подобрения и
ремонтни дейности в наетите обекти в с.П.д. на обща стойност 62868 лв. /без ДДС/,
а именно: ремонти, вкл. за закупуване и монтиране на
редлер, елеватор, везна и др. специализирани съоръжения за съхранение на
зърното. Възражението за прихващане не е прието за съвместно разглеждане с настоящите
искове по съображения, изложени в протоколно Определение от 12.12.2019г.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На
10.06.2016год. между „Ф.“ ЕАД /в **/ и „А.**“ ЕООД гр.Д. е сключен Договор за наем. Предмет на договора е
стопански двор със 17 броя самостоятелни обекти /селскостопански сгради/. Сключен е за
неопределен срок с наемна цена от 3500.00 лв. на месец /без включен ДДС/, платима до
пето число на месеца, за който се отнася /чл.11.1 от Договора/. Режийните
разноски /ток, вода, телефон/ е предвидено да
се заплащат в петдневен срок от фактурирането им.
Съгласно договора
в Раздел VI „Неустойки“ е уговорено, че при
неизпълнение на задължението за плащане на месечната наемна цена и режийни
разноски в уговорения срок, наемателят дължи неустойка
на наемодателя в размер на законната лихва върху дължимата сума за всеки ден
просрочие.
През периода от 01.01.2019год. - 01.04.2019г. от „Ф.“ ЕАД /в **/ са издадени 7 броя фактури на обща
стойност 16187.02 лв., а
именно:
-
№**/31.01.2019год. на обща стойност 475.98 лв. – консумирана ел. енергия за
м. ХІІ.2018г.;
-
№**/28.02.2019год. на обща стойност 308.12 лв. – консумирана ел. енергия за
м. І.2019г;
-
№**/29.03.2019г. на обща стойност 603.05 лв. – консумирана ел. енергия за
м. февруари 2019г;
-
№**/02.01.2019г. на обща стойност 3650.05 лв., от която: 3500лв. наем за
м. януари 2019г. и 150.05 лв. - неустойка;
-
№**/01.02.2019г. на
обща стойност 3689.47 лв., от която: 3500лв. наем за м. февруари 2019г. и
189.47 лв. - неустойка;
-
№**/01.03.2019год. на обща стойност 3701.52 лв., от която: 3500лв. наем за
м. март 2019г. и 201.52 лв. - неустойка;
-
№**/01.04.2019год. на обща
стойност 3758.83 лв., от която: 3500лв. наем за м. април 2019г. и 258.83 лв. -
неустойка
Въз основа на подадено от „Ф.“ ЕАД заявление по реда на чл.410 от ГПК е било образувано ч. гр. д. №1690/2019г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение №897/17.05.2019г., с която е разпоредено ответното дружество да заплати на заявителя следните суми: 15387.15 лв. – главница, включваща неплатени 4 наемни вноски по договора за наем за месеците януари, февруари, март и април 2019г. /общо 14000лв., или 4х3500лв./, за което са издадени 4 броя фактури и консумирана и неплатена ел. енергия от наемателя в наетите обекти за периода от м.ХІІ.2018г. до м.ІІ.2019г. в общ размер на 1387.15 лв. по издадени 3 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.05.2019г. до окончателното плащане на задължението и 799.87 лв. – неустойка по чл.13 от договора за наем, както и сторените по делото съдебни разноски в размер на: 323,74 лв. за държавна такса и 1072.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение /л.99-105/ се установява, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно, налице е
хронологично и систематично отразяване на първични счетоводни документи,
организирана е аналитична счетоводна отчетност, данните от първичните документи
са обобщени във вторични регистри, което презюмира редовно водено
счетоводство.
Фактури с номера №**/31.01.2019год.; №**/28.02.2019год.; №**/29.03.2019г.; №**/02.01.2019г.; №**/01.02.2019г.; №**/01.03.2019год. и №**/01.04.2019год. са осчетоводени по счетоводни данни на „А.**“ЕООД, но
само две от тях са включени в дневниците за покупки и в справките-декларации
по ДДС за м. февруари и март 2019г. Ответното дружество не е ползвало данъчен кредит, тъй
като в издадените фактури няма начислен ДДС.
Фактурите /приложени
на л.10, 12 и 14 по делото/ за консумирана електрическа
енергия
от „Ф.“ ЕАД /в **/, издадени от „Енерго - Про - Продажби“АД на обща
стойност 1387.15 лв. за периода от м.12.2018год. – м. ІІ.2019год. са осчетоводени
и платени от „Ф.“ ЕАД /в **/.
Размерът на дължимата
неустойка за процесния период, въз основа на
критериите, посочени по чл.13 от Договора за наем, изчислена в размер на
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие по
неплатените от ответника процесни фактури, считано от датата на тяхната
изискуемост до 31.03.2019г., е в размер на 832.87 лв. Ищецът
не е направил изменение на иска на осн. чл.214 от ГПК, досежно размера на
търсената договорна неустойка /в исковата молба и в заповедното производство се
претендира сума в размер на 799.87 лв./.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице по ССчЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д№ 1689/2019г. на РС Д.. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал
възражение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният главен иск е с
правно основание чл.232, ал.2, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.286, ал.1 от ТЗ. Основанието за
търсене на неустойка почива на разпоредбата на чл.92 от ЗЗД. Производството е
установително, по реда на чл.422 вр. с чл.415 от ГПК и цели съдебно
установяване в отношенията на страните
дължимостта на наемна цена за ползването на имотите и разходите (консумативите
за ел. енергия), свързани с ползването на вещта, ведно с акцесорните претенции
за заплащане на неустойка, лихва и за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
предмет на заповед за изпълнение №897/17.05.2019г., издадена по ч. гр. д. №1690/2019г.
на ДРС. Исковете са допустими, доколкото ответникът е подал
възражение в заповедното производство в законовия срок, с което оспорва
дължимостта на сумите по издадената заповед и заявителят е предявил в срок
настоящата искова молба за установяване на същите /процесните/ вземания срещу
длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплати на наемодателя наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД визира, че ако длъжникът по договор не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Относно характера на сключения договор за наем от 10.06.201г., съдът намира за необходимо да изложи, че по своята същност същият е търговски по смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ, тъй като едната от страните е търговец и сделката е сключена, с оглед упражняване на търговската му дейност.
Въз основа на сключения на
10.06.2016г. договор за наем между страните по делото, е възникнало безсрочно
наемно правоотношение.
През периода на действие на
договора, ответникът не е заплатил уговорената наемна цена /3500.00 лв. на
месец/ за процесните месеци /от януари 2019г. до м. април 2019г./. Няма данни
по делото през периода, за който ищецът търси заплащането на наем, наемният
договор да е бил прекратен на някое от предвидените в самия договор основания.
Такива данни не се изнасят от ответната страна, нито тя твърди плащане. По
делото не се представят и доказателства за заплащане стойността на наема за м.
І, ІІ, ІІІ и ІV.2019г. от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест
да установи това положително действие, нито пък се оспорват от негова страна
представените от ищеца доказателства. Процесните четири броя фактури, издадени
за възникналите задължения по наемите и три броя фактури, издадени за
консумираната ел. енергия в наетите обекти за периода от м. декември 2018г. до
м. февруари 2019г. вкл., са съставени в съответствие със Закона за
счетоводството, ЗКПО и в деня на възникване на задължението, независимо дали се
плаща, т. е. съставянето на фактура касае документирането и осчетоводяването на
задължения /вземания/ на търговеца, а вписването в търговските книги на
задължението е доказателство за неговото признаване.
Ето защо, след като
разглежданият наемен договор е валиден, породил е правно действие и е имал
действие между страните за процесния период, през който ответникът безспорно не
е изпълнявал задължението си, относно заплащането на наемната цена от 3500 лв.
месечно, то той я дължи за процесните четири месеца /от януари 2019г. до април
2019г./, или в общ размер на 14 000 лева.
Отделно от това, ищецът претендира ответникът да му заплати и стойността на разходите по потребената от последния ел. енергия в наетите обекти. Към задълженията на наемателя, съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, спада и това да заплаща разходите, свързани с обичайното ползване на вещта, каквото е заплащането на консумираната ел. енергия, телефон и вода.
Задължението за заплащане на разходваните консумативи, свързани с ползването на наетите обекти, следва да е точно установено по размер и времеви период.
В раздел ІV, т.9 от Договора, страните са договорили режийните разходи да са за сметка на наемателя, а в чл.12, ал.2 от същия контракт е уговорено текущите разходи да се заплащат в 5 дневен срок от тяхното фактуриране, въз основа на данъчна фактура, изготвена от наемодателя. Така, наемателят се е задължил да заплаща консумираната от него електроенергия на наемодателя.
От изслушаната в съдебно заседание счетоводна
експертиза, която
съдът кредитира като обективна и
неоспорена от страните, се установи, че фактурите за
консумирана електрическа енергия от „Ф.“ ЕАД /в **/,
издадени от „Енерго - Про Продажби“ АД за периода
10.07.2018год. - 10.12.2018год. са осчетоводени и платени от „Ф.“ ЕАД /в **/. С
оглед така събраните доказателства, основанието и размера на вземането се явават
доказани и искът за това вземане подлежи на уважаване изцяло.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД: „Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.”
Неустойката е акцесорна на главното задължение на страната,
тя обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на длъжника, като
установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът
би претърпял в случай на неизпълнение. Вредите, чийто размер покрива
неустойката, не е необходимо да бъдат доказвани.
Съгласно Раздел
VI „Неустойки“, при неизпълнение на задължението
за плащане на месечната наемна цена и режийни разноски в уговорения срок,
наемателя дължи неустойка на наемодателя в размер на законната лихва върху
дължимата сума за всеки ден просрочие. Приетия по-горе
извод за непогасяване на процесните четири месечни наемни вноски, води на извод
за въникване задължение на наемодателя да заплати уговорената договорна
неустойка по чл.13 от договора за наем, начиная от изтичане на пето число на
месеца, за който се дължи наема, съгласно клаузата на чл.12, ал.1 от същия договор.
Установеният от
вещото лице размер на дължимата неустойка за процесния период, въз основа на
критериите, посочени по чл.13 от Договора за наем /в размер на
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден просрочие по
неплатените от ответника процесни фактури, считано от датата на тяхната
изискуемост до 31.03.2019г./ е 832.87 лв. Искът се явява основателен
и доказан по размер /предвид това, че се претендира от ищеца неустойка в
по-малък размер от 799.87 лв. и не е направено изменение на иска на осн. чл.214
от ГПК/.
Доколкото по делото се установи неизпълнение на парично задължение за наем в срок, уговорен между страните, то длъжникът дължи законна лихва по силата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Обезщетение за забава в размер на законната лихва върху наемните вноски и режийните разноски, ответникът дължи за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.05.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.
Видно от заповед за изпълнение №897/17.05.2019г. по ч. гр. д. №1690/2019г. в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 323.74 лв. за държавна такса и 1072.00 лв за адвокатско възнаграждение. С оглед пълното уважаване на исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, тези разноски, сторени в заповедния процес следва да се присъдят в тежест на ответното дружество.
Също и направените разноски в установителното производство в общ размер на 1613.80 лв. трябва да се поемат от длъжника-ответник, защото са доказани по основание и размер и са представени писмени доказателства за извършването им, а именно: 291.80 лв. за държавна такса /232.74 лв. плюс 59.06 лв., л.4 и л.29/, 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице по ССчЕ – л.92 и 1072.00 лева - възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2019г. /л.22-23/.
По гореизложените съображения, Д. районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422
от ГПК в отношенията между страните, че „А.**” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.” № **, вх. **,
ет. **, an. ** дължи на „Ф.” ЕАД /в **/, със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ул. ”Б.О.” №**, ЕИК ** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №1690/2019г. на Районен съд Д.,
както следва: 15387.15 лв.
/петнадесет хиляди триста осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/,
представляващи задължения по договор за наем от 10.06.2016г. и Анекс към него
от 17.10.2016г. за наемни обекти - недвижими имоти, находящи се в село П.д.,
общ. Д.ка, от която сума: 14 000,00 лева - неплатени наемни вноски за м. I, ІІ,
ІІІ и ІV 2019г; неплатени сметки за консумирана от наемателя ел.енергия за
периода от м. декември 2018г. до м. февруари 2019г. в размер на 1387.15 лв. и 799.87 лв. /седемстотин деветдесет и девет лева
и осемдесет и седем стотинки/ – договорна неустойка, изчислена на осн.
чл.13 от договора за наем в размер на законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден просрочие по неплатените от ответника процесни фактури, считано от
датата на тяхната изискуемост до 31.03.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата /15387.15 лв./, начиная от 16.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „А.**” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.” № **, вх. **, ет. **, an. ** да заплати на „Ф.” ЕАД /в **/, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ”Б.О.” №**, ЕИК ** сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 1395.74 лв. /хиляда триста деветдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, от които: 323.74 лв. - държавна такса и 1072.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.**” ЕООД с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.” № **, вх. **, ет. **, an. ** да заплати на „Ф.” ЕАД
/в **/, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ”Б.О.” №**, ЕИК **
сторените разноски в настоящото установително производство в общ размер на 1613.80 лв. /хиляда шестотин и
тринадесет лева и осемдесет стотинки/, от които: 291.80 лв.- държавна такса,
250.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ и адвокатско възнаграждение 1072.00 лв.