Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Пазарджик, 09.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2199/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ч.С.С., с адрес ***, против
Наказателно постановление № ****************г. издадено от Началник Група КПДГПА
при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП на основание
чл.175 ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е
незаконосъобразно, т.к. не е извършено вмененото нарушение, поради което се
иска и отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не
се явява и не изпраща процесуален представител. Не депозира писмено становище
по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. От същата не е представено и писмено
становище.
Съдът провери основателността на жалбата и взе предвид
изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на
22.12.2017 г., около 17,30 часа, в общ. Септември, на АМ Т., км 69 в посока гр.
С., при управление на специален автомобил „В. ФМ 42Т“ с рег. № СВ **** АК, с
прикачено ремарке за товарен автомобил „Р. Ц ***“ с рег. № С ****ЕС, и двете
собственост на „А.“ ЕООД гр. С., не е изпълнил разпореждане на органите за
контрол и регулиране на движението, а именно да паркира на паркинг на
бензиностанция „Петрол“, във връзка с въведена временна забрана за движнеие със
Заповед РД-************г. на АПИ, като е продължил движението си в посока гр. С.
по АМ- Т..
Всичко това съставлявало нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, което било констатирано от автопатрул на Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик,
в чиито състав бил актосъставителя К.В.. Затова и последният съставил срещу
жалбоподателя С. АУАН с бл. № 0301174/22.12.2017 г., който му бил предявен и
връчен срещу подпис. В акта С. записал собственоръчно обяснение, а именно че не
знаел, че имало забрана, тъй като се прибирал от Франция.
Въз основа на акта на 24.01.2018 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 16.10.2019 г.,
видно от разписката към НП, а жалбата срещу последното била подадена лично от
санкционираното лице чрез АНО до съда, като жалбата е входирана в Отдел ПП при
СДВР на 17.10.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. К.В..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
веществени доказателства и показанията на св. В., които по съществото си са
достоверни, ясни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът даде вяра на
показанията на свидетеля, макар същият да е служебно обвързан с АНО, тъй като той
не е пряко заинтересован от изхода на делото от една страна, а от друга няма
какъвто и да било личен мотив да уличава жалбоподателя в нарушение, което да не
е извършил. Освен това показанията му се подкрепят и от заявеното от самия
жалбоподател и отразено в акта като обяснения, а също и от приобщените писмени
и веществени доказателства.
При така установената фактология от правна
страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпреки че в жалбата не са изложени възражения за
нарушение на процесуалните правила в АНП, съдът намира че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон,
действайки като инстанция по същество, по аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Проведеното против
жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със съставяне
на АУАН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е датата и мястото на
нарушението и действията на нарушителя.
На следващо място съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна стана състава на административното нарушение по чл.6 т.2 от ЗДвП. Безспорно се
установиха всички елементи от състава на административното нарушение. От
събраните писмени доказателства и най-вече Заповед № РД-************г. ,
издадена от АПИ, ИА „АА“ и ГД „НП“- С. (л.29-30 от делото), както и от справката
от ОПУ (л.33 от делото) става ясно, че на процесната дата- 22.12.2017 г.-
последния работен ден преди празниците от 16,00 ч. до 20,00 часа на АМ Т. е
било забранено движението на МПС, предназначени за превоз на товари с
технически допустима маса над 12 тона. От цитираната справка и от приетите по
делото като ВД- снимки, изготвени от ОПУ (л.34 от делото) се установява, че
целият пътен участък от АМ, попадащ в района на обл. Пазарджик ( при границите
с ОПУ С. и ОПУ Пловдив и на пътни възли Церово, Калугерово и Пазарджик е бил
сигнализиран със съответните пътни знаци забраняващи движенето на тежкотоварни
МПС, съгласно цитираната заповед, както и указателна табела за това, като видно
от снимковия материал тези знаци са били монтирани на 19.12.2017 г. Тоест
безспорно на процесната дата е действала забраната за движение на тежкотоварни
МПС над 12 тона в посочения времеви отрязък и това е било указано по надлежния
ред. На следващо място няма спор, че именно на датата и във времето за
ограничение жалбоподателят е управлявал процесното МПС- специален автомобил с
прикачено ремарке. От приетите по делото справки за собственост и регистрация
на двете МПС (л.31-32 от делото) пък е видно, че процесния специален автомобил
има технически допустима максимална маса 18 тона, а ремаркето- 17 тона. При
това положение управлявания състав от ППС от водача е с технически допустима
максимална маса над 12 тона и попада под забраната за движение. Установи се, че
движението на МПС е било в последния работен ден преди празниците -22.12.2017
г.- ден петък, преди коледните празници и е било около 17,30 часа, който час
попада в забранения времеви период за движение на този вид МПС. Мястото на
което е бил спрян водача (69 км на АМ- пътен възел Церово) е сред местата, на
които има забранителни знаци и указателна табела отнасящи се до забраната и при
това положение ясно за водача е било, че не следва да се движи по АМ и че следва
да отбие и да спре, още повече че тези знаци са били поставени и на други
участъци по АМ, през които е преминал жалбоподателя, управлявайки МПС. В този
смисъл съдът не кредитира неговите обяснения, дадени в акта и в жалбата, че не
знаел за забраната, тъй като се прибирал от Франция.
На следващо място, от показанията на св. В. се
установи, че той е дал ясно разпореждане на водача да отбие МПС на паркинга на
ханче Церово и бензиностанция Петрол и да се установи и изчака момента, когато
може да продължи движението си. След като отбил управлявания от него специален
автомобил, жалбоподателят не се установил на паркинга, а тръгнал да излиза от
същия и да продължи движението си. Затова бил спрян отново от св. В. за това,
че не е изпълнил разпореждането му да паркира на посочения паркинг. В този
смисъл съдът не възприе възраженията на жалбоподателя, че той не разбрал
правилно даденото му разпореждане на контролния орган и мислел, че като е без
товар може да продължи движението си, още повече че той е бил наясно и със
забранителните знаци по АМ.
Не се спори и по обстоятелството, че св. В. като
младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик е орган за контрол и
регулиране на движението.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл.6 т.2 от ЗДвП, която норма разписва,
че участниците в движението трябва да изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо
от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение.
Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл.175
ал.5 от ЗДвП и е ангажирал отговорността на жалбоподателя чрез налагане на
глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3
месеца. Съгласно посочената норма се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца и с глоба от 1000 лева водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението при въведена временна организация на движението или временна забрана
за движение.
Съдът намира, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид обществената опасност на деянието и
дееца. Самото естество на описаното нарушение е
показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като маловажен
случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност спрямо
други случаи на нарушения от същия вид. Предвид конкретиката на настоящият
казус, имайки предвид, че с поведението си жалбоподателят е поставил и е
могъл да постави в риск живота и здравето на останалите участници в движението
с неизпълнението на разпореждането на контролния орган по осигуряване на
безопасност на движението. Освен това обществената опасност на дееца също е
завишена предвид изключително обременения му статус като водач- санкциониран е
с общо 22 НП и 8 фиша за извършени нарушения на правилата за движение. При това
положение случаят не може да бъде определен като маловажен.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ****************г. издадено от Началник Група КПДГПА при ОД на МВР-
Пазарджик, с което на Ч.С.С., с адрес ***, за нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца, като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: