О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание
на девети юли
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 243
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от А.П.З., ЕГН **********, лично и в
качеството на ЕТ „А.З.“ и В.Б.З., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
действащи чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Л. Н. А., със
служебен адрес: гр. ***.
Обжалва се Постановление за възлагане на недвижим имот от
С обжалваното постановление ЧСИ Елица Христова е възложила в собственост на Г.З.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот: Двуетажна масивна търговска сграда – снек бар, представляваща самостоятелен обект, с площ от 44.50 кв.м., находящ се в УПИ XIII, в квартал 2 по плана на гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“ № 125.
Длъжниците по принудителното изпълнение обжалват издаденото постановление за възлагане като релевират доводи за неговата неправилност. Като първи порок на същото сочат несъобразяването на продажната цена с второто заключение на вещото лице. Изразяват становище и за нарушение на процедурата по издаване на обжалваното постановление твърдейки, че проданта е извършена преждевременно с постановление, издадено в нарушение на чл.462 и сл. от ГПК, без до момента да е извършено разпределение на сумите, постъпили от проданта, което обстоятелство е довело до нарушаване правото им на защита. Конкретизират, че в конкретния случай съдебният изпълнител не е изготвил разпределение и същото не е връчено на длъжниците. Акцентират, че не ставало ясно каква сума е внесена от проданта, както и дали тя удовлетворява изцяло вземането на взискателя. Твърдят, че невръчването на разпределението ги е лишило от възможността да обжалват същото. По същество молят за отмяна на обжалваното постановление за възлагане.
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя в производството – „***“ АД, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Х. И. от САК. Излага довод за недопустимост на жалбата, алтернативно се поддържа виждане за неоснователност на същата. Недопустимостта на жалбата се аргументира с обстоятелството, че действащия ГПК и в частност разпоредбата на чл.435, ал.3 от същия, не предвижда възможност длъжника в производството да обжалва разпореждането за възлагане с довод за опорочена процедура по неговото издаване поради липса на предявено разпределение. Неоснователността на жалбата е обстойно мотивирана във възражението, като се заключава, че процедурата по процесната публична продан е законосъобразно извършена. Поддържа искане за оставяне жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, алтернативно без уважение, поради нейната неоснователност
По реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК са постъпили мотиви от съдебния изпълнител, чрез които се излага довод за недопустимост на същата с оглед разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК.
След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните, окръжният съд прие за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на
взискателя „***“ АД въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 985/2019 г. на РС – Кюстендил
и изпълнителен лист от
С цел удовлетворяване вземането на взискателя в хода на принудителното изпълнение по и.д. № 556 от 2019 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците и ипотекиран в полза на „***“ АД, като е изготвена първоначална оценка на имота с определена пазарна стойност 39 000 лева. Длъжникът е оспорил така изготвената оценка, с оглед на което е изготвена втора оценка от посочено от длъжника вещо лице. Пазарната цена на имота е определена като аритметична стойност от двете оценки и възлиза на 54 508.57 лева.
Насрочена е и проведена публична продан на процесния имот с начална цена на имота – 43 607 лева. Подадено е едно наддавателно предложение и лицето е обявено за купувач при цена 43 700 лева. След внасяне на цената ЧСИ Христова е изготвила обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане. При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Настоящият съдебен състав намира подадената против постановлението за възлагане жалба за недопустима, доколкото обжалваното действие не е от кръга на подлежащите на съдебен контрол.
В принципен план по действащия граждански процесуален закон нормативният регламент, уреждащ защитата срещу процесуална незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, се характеризира с изчерпателно изброяване на актовете или действията, подлежащи на съдебен контрол, а също така и с лимитативно посочване на основанията, въз основа на които може да се извърши съдебната проверка. В тази връзка релевантни са разпоредбите на чл. 435, чл. 462 и чл. 521, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. В ал. 3 на същия член пък е предвидено, че длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде
обжалвано от длъжника само поради това, че наддаването при публичната продан не
е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 2 от
- 2 -
чл.435, ал.3, предл. последно ГПК попадат връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта, които действия подготвят публичната продан. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.
Съгласно цитираното ТР оценката на имуществото не е действие на съдебния изпълнител, попадащо в обхвата на проверката по чл. 435, ал.3, предл. последно ГПК. Съобразявайки лимитативно изброените хипотези за обжалване действията на съдебния изпълнител, въззивният съд намира, че в обхвата на съдебната проверка не попада и изложеният довод за опорочена процедура по издаване на процесното постановление за възлагане преди изготвянето на разпределение на постъпилите суми.
Безпротиворечиво и категорично е изразеното становище на ВКС в цитираното по-горе тълкувателно решение, задължително за съда, което се споделя и от настоящият състав, при което жалбата против постановлението за възлагане, с оглед изложените в същата доводи за неговата незаконосъобразност, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
За пълнота на изложеното въззивният съд намира за необходимо да конкретизира следното:
Разпределението на постъпили от публична продан на имот суми с постановление на съдебния изпълнител, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко от тях, се извършва винаги, когато взискателите са повече от един. Разпределението се извършва като се подреждат по реда на привилегиите /определими по реда на чл.136 от ЗЗД/ участващите в разпределението притезания и се поставят на последно място притезанията на хирографарните кредитори. От сумата подлежаща на разпределение се отделя необходимото за пълно удовлетворяване на притезанието, което е първо по реда на привилегиите. Остане ли свободна сума тя се отделя за притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и се постъпва така до изчерпване на всички привилигировани притезания. При недостатъчност на сумата се удовлетворяват само първите по ред притезания, а другите привилигировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. Еднакви по ред привилигировани притезания се удовлетворяват съразмерно. Доколкото от разпределението зависи удовлетворяването на взискателите, то същото засяга и интереса на длъжника защото определя лихвите, които той дължи. Лихвите се погасяват преди главницата и за длъжника не е без значение какъв е размерът на лихвите, които съдебния изпълнител е възприел като дължащи се.
Изложеното налага извод, че за да бъде законосъобразно разпределението на постъпилите от публична продан на имот суми, следва да е налице приключила публична продан на недвижимия имот с влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, който е бил предмет на публичната продан. На разпределение /при наличие на повече от един взискатели/ подлежи сумата, получена от купувача по публичната продан, която той внася съгласно чл.492, ал. 3 ГПК по сметка на съдебния изпълнител в едноседмичен срок след обявяването му за такъв с протокол на СИ на основание чл.492, ал.1 ГПК, като приспадне задатъка, който е внесъл.
Невлязлото в сила постановление за възлагане не може да е основание за разпределението на суми, постъпили от публичната продан на имота, още повече когато е налице жалба срещу постановлението за възлагане. Допускането на разпределяне на сумата, постъпила от публичната продан на имота, преди влизане в сила на постановлението за възлагане, би довело до правна несигурност- в зависимост от резултата от жалбата срещу постановлението за възлагане, ще бъде налице възможността за провеждане на нова публична продан, съответно възможност за сума, която да постъпи от нея, която сума може да е различна от постъпилата по проведената вече публична продан на имота, който е възложен, но постановлението за възлагането му още не е влязло в сила. Всичко това би обосновало сума, подлежаща на разпределение, която може да е различна от разпределената вече такава с предходно издаденото разпределение на суми.
Разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК е категорична, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, депозирана от А.П.З., ЕГН **********, лично и
в качеството му на ЕТ „А.З.“ и В.Б.З., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
действащи чрез процесуалният представител по пълномощие адв. Л. Н. А., със
служебен адрес: гр. *** против Постановление за възлагане на недвижим имот от
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 243/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: