Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
01.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
*** районен
съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 24.01.2019
г., в състав:
Председател:
Владимир Страхилов
при секретаря
Ц. Зинева като разгледа докладваното от съдията АНД –
НАХД № 1669/18 г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят „Райски Пайски“ ЕООД – *** чрез процесуален представител е обжалвал
НП № 5389р-456/05.06.2017 г. на началник на група „Миграция“ при ОДМВР – ***, с
което за нарушение по чл. 28, ал. 3 от Закон за чужденците в Р България (ЗЧРБ)
и на основание чл. 48б, ал. 2 от ЗЧРБ на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си чрез процесуален
представител и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна чрез процесуален
представител заема становище за законосъобразност на обжалваното НП.
Съдът, след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е основателна. При
служебна проверка на АУАН № 18/11.05.2017 г. и НП № 5389р-456/05.06.2017 г. на
началник на група „Миграция“ при ОДМВР – *** съдът констатира нередовности по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН.
Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е
основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална
страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на
задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление
като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.
В разглеждания казус са
допуснати формални пороци по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН,
визиращи съответно описание на нарушението и на неговите фактически
обстоятелства. Съгласно претендираната за нарушена материалноправна норма на чл. 28, ал. 3 от ЗЧРБ „Физическо
или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 3 дни след
предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен
контрол на чужденците или районното управление на Министерството на вътрешните
работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената,
датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност
на чужденеца“. Наказващият орган въпреки наличните по делото доказателства не е
индивидуализирал и посочил мястото на предоставен подслон, по отношение на
който санкционираното ЮЛ да се явява негов собственик или ползувател.
В наказателното постановление липсва описание и на обстоятелството в какво
точно се състои изискуемото писмено
уведомяване, неизпълнението на което ангажира административнонаказателната
отговорност на субекта на нарушението. Последното е от значение не само за
датата/периода на подслона, но и за точната индивидуализация на самоличността и
националната принадлежност на чуждия гражданин. Последният е посочен и като
израелски, и като костарикански гражданин.
В този смисъл възражението
на защитата за допуснати формални пороци по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е
основателно и следва да бъде уважено. За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че
възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, изразени в липса на превод от български на чужд език и за липса на материалноправна компетентност на контролния и наказващия органи,
са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 21, ал. 2 от НПК не намира
приложение в разглеждания казус. Санкционирано е ЮЛ, а не физическо такова,
последното невладеещо български език. Това ЮЛ е
българско, регистрирано е съгласно българското законодателство, осъществява
дейност на територията на Р България. Задължение на управителя на това ЕООД е
да организира търговската дейност и комуникацията с останалите правни субекти
така, че същите да бъдат осъществявани на български език. Без правно значение е
дали този управител има каквито и да е познания по български език. В административнонаказателното производство за нарушения,
осъществени от ЮЛ, имащи за представители и управляващи физически лица, невладеещи български език, но осъществяващи дейност,
комуникация, контакти и имащи задължения произтичащи от българските закони, не
се изисква участието на преводач. На последно място, материалноправната
компетентност на контролния и наказващия органи се явяват доказани от
приложените по делото заповед и удостоверения.
Ето защо наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се налага
обсъждане по същество.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП № 5389р-456/05.06.2017
г. на началник на група „Миграция“ при ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя „Райски Пайски“
ЕООД – *** за нарушение по чл. 28, ал. 3 от Закон за чужденците в Р България
(ЗЧРБ) и на основание чл. 48б, ал. 2 от ЗЧРБ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
Районен съдия: