№ 1455
гр. Варна, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202297 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на В. М. А. против НП № 221/16.05.2022
г. на Зам.Кмета на Община - Варна, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Твърди се, че паркираният автомобил не е затруднявал движението на
останалите МПС, тъй като улицата, на която е осъществено паркирането е без изход.
Излага се становище, че в НП липсват мотиви за формираните в този смисъл изводи.
Сочи се, че липсват доказателства, че именно въззивникът е осъществил деянието.
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. А.,
който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира, че събраните по делото доказателства сочат различна фактическа обстановка
от визираната в обжалваното НП. Излага становище, че АНО не е посочил коя от
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 98 ал.1 от ЗДвП се счита, че е осъществена
като по посочения начин е ограничено правото на защита на доверителя му. Иска НП
да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.04.2022 г. св. Ж. К., старши полицай в сектор “Общинска полиция“ – Варна
констатирал, че л. а. Ситроен с рег.№ В 1520 СА е паркиран на в гр. Варна на пътното
платно на ул. Чавдар войвода, през вх. 2 на бл. 2. След като преценил, че паркираният
автомобил представлява пречка или опасност за движението, същият съставил на
въззивника, в качеството му на собственик на превозното средство, фиш №
**********/12.04.2022 г. за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП. След постъпило
възражение срещу същия, св.Н.К. – полицай в група „Общинска полиция“ при ОД на
МВР-Варна съставила на въззивника АУАН за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.2 т.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свдетел ст.полицай
Ж. К.. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на
свидетел е допуснат и разпитан съсед на последния, а именно лицето К.А.С..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка, визирана
в АУАН и обжалваното НП не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е частично
основателна.
Наказателното постановление № 221/16.05.2022 г. е издадено в рамките на
шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, видно от приобщените по делото , както и заверено
копие на заповед № 4129/05.11.2018 г. и заверено копие на заповед № 0506/07.02.2017
г., и двете на Кмета на Община Варна.
Съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. В АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на
нарушението, а именно не са обективирани фактите, които сочат какво конкретно
2
нарушение се твърди, че е осъществил въззивника. Нормата на чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП
предписва, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал. Диспозитива на конкретната
разпоредба запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а
именно – създаването на пречки, опасност за движението респ. закриване на другите
участници в движението, респ. пътен знак или сигнал Конкретните обективни
признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия
резултат обаче, следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на АУАН и
НП, за да бъде гарантирана възможността на нарушителя да реализира ефективно
правото си на защита. Доколкото в процесните АУАН и НП е визирано единствено
твърдението, че л.а. Мицубиши е бил паркиран на място, където пречи на другите
участници в движението, без да е посочено какви са конкретните проявления на тази
пречка, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по
посочения начин е опорочено административно наказателното производство.
Посочените противоречия и неясноти относно санкционната норма, въз основа
на която се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
на свой ред са ограничили правото му на защита, като от друга страна поставят в
невъзможност съда да формира еднозначен извод относно процесуалната и материална
законосъобразност на издаденото НП.
Независимо от изложените съображения с оглед служебното начало, съдът
установи от правна страна по същество следното:
В хода на съдебното производство, от събраните по делото доказателства не бе
установена безспорно фактическата обстановка, посочена в НП, а именно, че на
посочената в НП дата, паркираният от въззивника автомобил на указаното в
съдържанието на обжалвания акт място, е създавал пречки за движението на
останалите пътни превозни средства. Единствения свидетел, възприел начина и
мястото, където е било паркирано превозното средство е свид. Ж. К., който в съдебно
заседание е заявил, че не може да изложи конкретни възприятия относно процесното
събитие поради липса на спомен за същото. В тази връзка в съдебно заседание
свидетелят заявява: „НЕ си спомням конкретния случай, във връзка с който съм
съставил фиша…Няма изготвен снимков материал. Не мога да си спомня конкретния
автомобил къде е бил паркиран и дали е представлявал опасност за движението. Когато
паркират там автомобилите , те са пречка за движението. Не мога да кажа дали
конкретния автомобил е закривал други участници в движението. ..Могат да се
разминат два автомобила ако няма паркиран автомобил от едната страна. Ако има
паркиран автомобил, предполагам, че не биха се разминали. Не мога да кажа колко е
широко пътното платно…На помня от коя страна е имало паркирани автомобили
3
тогава.“ Анализът на цитираните доказателствени средства сочи, че същественото
паркиране е създадена пречка за движението.
Същевременно в хода на съдебното производство са събрани доказателства чрез
разпита на свид. К.С., които опровергават фактическите изводи в обжалваното НП,
доколкото в показанията си същият заявява, че при наличие на паркирани автомобили
от едната страна на процесната улица „могат да се разминат спокойно два автомобила
в двете посоки“, като разминаването не е затруднено и при преминаване на товарни
автомобили.
Доколкото НП не съдържа описание на фактите и обстоятелствата, довели до
създадените пречки, явяващи се резултат от начина, по който е извършено
паркирането, процесният АУАН не може да осъществи удостоверителната функция
спрямо същите на основание чл. 189 ал.2 от ЗДвП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че не бе установено безспорно
описаното в НП деяние, като обвинението е изградено върху предположения
доколкото липсват категорични доказателства, които го установяват.
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства и за авторството
на деянието. Видно от приобщените чрез АНП писмени доказателства, фишът въз
основа на който е издадено обжалваното НП е съставен неприсъствено, като свид. К.
не е възприел лицето, осъществило процесното паркиране и не е установил
самоличността на същото. Към преписката липсва и декларация, съставена по реда на
чл. 188 ал.1 от ЗДвП, подписана от собственика, в която същият да излага твърдение
кое лице е осъществило паркирането на превозното средство на указаните в НП място
и време, за да е обосновано ангажиране на отговорността му въз основа на същата без
наличието на други доказателства сочещи автора на деянието.
С оглед на изложеното, съдът счита, че НП следва да бъде отменено като
необосновано и незаконосъобразно, съотв. като издадено в при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното
производство, които не могат да бъдат отстранени в съдебното производство.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 221/16.05.2022 г. на Зам.Кмета на Община - Варна, с което на
основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП на В. М. А. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.1 от
ЗДвП.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5