Определение по дело №5266/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 465
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20191100205266
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                   П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                          НО, 5-ти състав

На пети февруари                                             две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                            

Секретар: Красимира Динева

Прокурор: А.Андрова

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№5266 по описа за 2019г.

 

На именното повикване в 12,00 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ М.М.Б.р.пр., се явява лично, доведен от Затвора - София и с адв.Б. - САК - упълномощен защитник на осъдения.

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София – р.пр., не се явява.

Вместо него се явява М.М.- инспектор режимна дейност, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Ц. ЮЛХИМОВ Б. – р.пр., се явява

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

М.М.Б. - роден на ***г. в гр.К., българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, разведен /живее на семейни начала/, със средно образование, с ЕГН:**********.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.3 от НПК снема самоличността на явилия се свидетел, както следва:

 

Ц. ЮЛХИМОВ Б. - 36г., българин, български гражданин, неосъждан, б.д.р.

 

СЪДЪТ разясни правата и задълженията на свидетеля в настоящето производство по чл.120-122 от НПК.

СЪДЪТ предупреди свидетеля за отговорността му по чл.290, ал.1 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото им на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

АДВ.Б.:Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

АДВ.Б.: Нямам искания. Представям и моля да приемете 4 бр. сертификати за завършено обучение в РИталия на г-н Б., докато е бил в пенитенциарното заведение там.  

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Б.. Да се приемат представените доказателства от защитата.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените доказателства от защитата.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

ДОКЛАДВА постъпила книга със заглавие „Въвеждане на алтернативни мерки за третиране на лишени от свобода“, „Управление и планиране на присъдата /Модул II/, с оглед запознаване от съда с методологията, ползвана за плана за присъдата и за препланирането.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си за условно предсрочно освобождаване. Запознат съм с постъпилото доказателство.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Запознат съм с постъпилите доказателства.

АДВ.Б.: Поддържам молбата. Запознати сме с постъпилия документ.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените материали.

 

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля Б..

СВИДЕТЕЛЯТ Б.:  Като ИСДВР работя от близо 10 години в затвора - София. Работата ми е свързана с ежедневно посещение на групите. Целта на посещенията са свързани с това да опознавам лишените от свобода, настанени там. Имам пряк контрол, видимост, контакт, ежедневни  разговори с осъдените.

Мога да кажа, че познавам и лишеният от свобода Б. във връзка с това, че съм изпълнявал служебните си задължения в групите, където е бил настаняван. С оглед трудовата му ангажираност и това, че работи на служебния бар имам още повече наблюдения, тъй като всеки ден имам контакт с лишения от свобода. Оценката на риска за същия е изготвена пи постъпването му в затвора – София, след като е дошъл от затвора в Италия. Част от зоните, които са констатирани след направена последваща проверка, констатирах, че има допуснати на едно или две места нарушения, като тези зони са коригирани. Нарушения в това, че не е спазена до там методологията, като част от оценката беше леко завишена в рамките на една или две точки. В една от зоните има допуснато нарушение, като са записани малко повече точки – 2 за употреба на наркотици и снабдяване. Лишеният от свобода не е наркозависим и не употребява наркотици. С оглед характера на извършеното престъпление има отделна графа и тя е настоящото правонарушение. Там се отбелязва тази зона, но просто е погрешно интерпретирана там. Така също има нарушение и в междуличностните отношения, начин на живот и обкръжение. Първоначално са зададени две точки, което буди в мен недоумение, тъй като тук се касае за интеграция в обществото. Лишеният от свобода очевидно е интегриран, а са поставени две точки по неясен за мен критерий. Първоначалната оценка не съм я изготвил аз, но следващата, която съм извършил в законорегламентиращия срок, съм констатирал част от тези нарушения. През периода, в който е работено от други колеги, като Д.Х., Г.Ц., с лишени от свобода са провеждани най-различни мероприятия, включително и включване в група умения за мислене, която е регламентирана в чл.157, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, а именно лишени от свобода, които доброволно участват в специализирани програми, където, когато има констатирана зона умения за мислене е редно да минат през такава програма, с оглед последващо разглеждане на оценката именно там. Същият е завършил тази програма. Като цяло, цялостното поведение на лишения от свобода влияе върху намаляването на риска. Освен това, че е положил и е преминал успешно програмата, все пак, колегите, които работим с него ясно може да индикираме дали той има промяна в уменията си и т.н. Самото му поведение в затвора го доказва. Още в 13-та група с поведението си, с това, че на него е могло да се гласува доверие, той е бил назначен на работа  да отговаря за склад, който е на територията на групата. В същия период имаше и награда „писмена похвала“ - заповед №208. Отново след това в 13-та група от друг колега, който е работел с него е награден с извънредна хранителна пратка, като тук при спазване на прогресивния принцип за поощренията на лишените от свобода са спазени и при него. Започва се от най-ниската, която е писмената похвала, следва извънредната хранителна пратка, след това удълженото свиждане с близките и така. В момента, в който лишеният от свобода е придобил право за замяна на решима в следващия по-лек, макар че той в РИталия е бил с „общ“ режим, а при нас постъпва със „строг“ режим, извървян е и този  път с него, да бъде предложен и на база на което е издадена заповед №55/28.06.2019г. за замяна на режима в следващия по-лек. Това отново е доказателство за цялостното му поведение до момента, а именно това, че са настъпили трайни поведенчески промени, които са отразени в докладите. Освен участието му в обучението, освен визираните в чл.36 от НК, постоянната му трудова включеност на различни длъжности в затвора, той е участвал активно и съдействайки за културно-масови мероприятия, като боксов турнир, проведен в затвора – София, където той е участвал като рефер и отделно в групата, в която е бил настаняван е съдействал на инспекторите, които са отговаряли – дали по поддържане на взаимоотношенията между лишените от свобода, съдействайки за решаване на конфликтни  взаимоотношения или да подаде информация, че някъде има проблем, да се обърне внимание, неща, които са от положителен поведенчески тип, които лишеният от свобода е притежавал. Има много други хора, които са в средните и високи слоеве на затворническата общност, които пред нас имат привидно  положителни изяви, но те са с оглед подобряване на техния статус и целят изискване на награда, на поощрение или нещо друго за задоволяване на някаква личностна цел. Лишеният от свобода няма социална желателност за манипулиране на служители от затвора. Това го коментирахме с колежката, която е правила тестове с него, която ми заяви, че скалата за социална желателност при него е ниска, т.е. лесно може да подведеш индивида, но трудно ще подведеш инструмента, така да се каже. Отделно от това, ако беше социално желателно неговото поведение, той най-малкото щеше да си търси правата, дали било заради  пръвоначалния план на присъдата, в който е меко казано несериозно да се включват зони, които са с нула точки и изобщо  няма констатирани дефицити, дали с работата, на която е, тъй като той се води на четиричасов работен ден, а работи доста повече от това. Много от хората, които по един или друг начин са ощетени в работата си към тях, завеждат дела, постоянно пишат жалби. В случая лишеният от свобода няма констатирана нито една жалба по какъвто и да е повод.

Относно прогресивната система, след като е постъпил на територията на 9-та група му е изготвен един първоначален план на присъдата, в който са включени много зони, които като цяло не трябва или не бива да са включвани там. Една от тях е трудова заетост, обучение и образование. Това са зони, които в книжката са констатирани с нула точки, а  пък реално са сложени като проблемни зони. Може би е техническа грешка на колегата, който е изготвил плана. Планът е отминал по давност. Има изготвен следващ план, по който също е работено. Не само с него, а с хората, с които работя аз имам ежедневен контакт. Работата и спецификата на работата е такава, че ние сме хората, които сме вътре в групите. Голяма част от времето ни минава между лишените от свобода. Дали с решаване на проблеми, дали с техни въпроси към нас, към администрацията или нещо друго, ние сме всеки ден там. Включително се раздава поща и всякакъв друг вид документация. Ние сме първата линия в работа с тях.

Считам, че към настоящия момент има изпълнена прогресивна система при г-н Б.. Ако се отчете и поведението му преди това в затвора в Италия, където престоя му е бил за по-дълъг период и констатираните там отново положителни поведенчески промени, констатираните поведенчески промени и в затвора – София, констатирани от трима до момента инспектори, считам че са изпълнени целите в неговия план. Евентуално продължаване на престоя в затвора като цяло, не винаги има един положителен ефект за самите лишени от свобода и за семействата им, тъй като се получава един прострационен ефект. Човекът излиза в отпуск, вижда се със семейството си, обаче не може да прескочи границата, в която да е постоянно навън и реално ефекта малко се губи от цялостната му работа. Въпреки това, лишения от свобода Б. пред мен не е изразявал негативно отношение към това което се случва, даже настойчиво е чакал от август месец да се минава през различни типове награди. Това време е изтърпяно и ефектите са налице. Месец август той беше депозирал молба включително да бъде и прекатегоризиран, но няма фактическа възможност това да се случи, защото самите изчисления по българския закон са по съвсем различен начин, с оглед изтъпряното наказание в Италия, тъй като постъпвайки тук му се дава „строг“ режим и от тогава започва самото броевне.

 

На въпроси на прокурора, свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: Имаше един период от 28.08.2018г. лишения от свобода Б. мина през 2-ра група и след това вече замина към 9-та група. След това бях назначен и аз в самата 9-та група и от тогава работя с лишения от свобода Б.. Той отговаряше за фитнес клуба, където ежедневно посещават лишени от свобода и от моите групи. След това, като го преназначихме в служебния бар, там имах още повече наблюдения над него. Отчитаме и цялата предходна документация.

Преди изготвянето на последния доклад от 16.12.2019г. е проведено събеседване, тъй като няма как колегата да напише нещо, без разговор с лишения от свобода.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:  Нямам въпроси.

 

На въпроси на защитата, свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ Б.: В случай, че лицето не бъде условно-предсрочно освободено, честно казано то ще продължи да работи. Реално ние нямаме такава зона, в която да го включим, защото първоначалните две, които са били средни са към момента занижени и няма в какво да бъде включен. Не виждам какво още може да се работи с него, тъй като в момента, в който се стигне нивото той да излиза в домашен отпуск и да се прибира при семейството си, това е достатъчно показателен ефект от поправителното въздействие. Редки са случаите, в които стигайки до този тип награда, хора не се завръщат или извършват нови нарушения. Тук говорим за човек, който не е осъджан преди това. Като цяло по-скоро при него ще има обратен ефект. 

 

АДВ.Б.: Нямам повече въпроси.

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

СЪДЪТ освободи свидетеля.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения Б., изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, включително и днес представените от защитата и процесуалния представител на Затвора - гр.София.

ВРЪЩА на представителя на затвора постъпилия екземпляр на книга със заглавие „Въвеждане на алтернативни мерки за тетиране на лишени от свобода“, „Управление и планиране на присъдата /Модул II/“.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

АДВ.Б.: С присьда №13007/13г., главен регистър № 6584/13г., гл. рег. пор. №15 540/13г. на Съда в гр.Милано, Република Италия, 7-ма наказателна секция, влязла в законна сила на 04.06.2015г., М.Б. е осъден на 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода.

С Определение от 02.02.2018г. на СГС, НО, 29 състав, на осн. чл.457, ал.3 от НПК е приел за изпълнение горепосочената присъда, като е квалифицирал обвиненията по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.242, ал.9, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.17, ал.1 от НК, като е намалил наложеното общо наказание от дванадесет на десет години лишаване от свобода. На осн. чл.57, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. На осн. чл.457, ал.5 от НПК е приспаднал при изпълнение на наказанието предварителното задържане на осъдененото лице и изтърпяната част от наказанието в Република Италия, считано от 30.05.2012 г. и задържането в Република България, както и сроковете, приспаднати при изпълнението на наказанието в Република Италия, а именно с оглед приложените заповеди за изпълнение на наказанието в затвор от 16.07.2015г., заповед по SIEP 3583/15г. от 27.09.2017г. на прокурор при Прокуратурата на Републиката към първоинстанционния съд и справка за изпълнението към 14.11.2016г., в която се цитират още две заповеди за освобождаване и зачитане на условно предсрочно освобождаване на прокурор при Прокуратурата на  Републиката към първоинстанционния съд в Милано от 25.08.2016 г., от 14.09.2016 г. и от 03.11.2016 г., става ясно, че наказанието на М.Б. е намалявано на датите на всяка от заповедите с по 45 дни, като е поставен край на изтърпяване на наказанието на 06.03.2023г.

С Определение на САС, НО, 1 състав по ВНЧД №321/18 г. е изменено определението на първоинстанционния съд в частта на определената правна квалификация, като е променена в такава по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.242, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и е приета за изпълнение първоначално определеното наказание от съда в Милано в размер на дванадесет години „Лишаване от свобода“. В останалата част изцяло е потвърдено първоинстанционното определение.

На 30.05.2012г. Б. е задържан по делото, като след намаляването на наказанието от компетентните италиански власти със съответните заповеди е определен краен срок за изтърпяване на наказанието му 06.03.2023г. Това намаляване на срока на наложеното наказание е свързано с факта, че по време на изтърпяването му в затвор в РИталия осъдения М.Б. не е имал дисциплинарни нарушения,  извършвал е трудова дейност в качеството на готвач, помощник готвач, отговорник за пералнята, разносвач на храната. Поддържал е нормални отношения с другите задържани и администрацията на затвора и е посещавал курсове за готвачи, Кинофорум 2014, лаборатория за музика  „ Отвъд стената „ лаборатория в чест на карнавал 2014г., изучавал и чужди езици и е получил съответните дипломи за това. Пребивавал е на “общ” нормален режим, който е най-лекия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

От 31.08.2017г. след като е приведен в СЦЗ, поради изключително бавната процедура по признаването на чуждата присъда, Б. е бил лишен от възможността да осъществява трудова дейност и е успял да започне работа тук като бакар и чистач едва в края на месец май 2018г.

От приложените обаче писмени доказателства пред СГС, а именно информативен репорт от Дирекция на затвор“Виджевано“ от 23.01.2018г. се установява, че Б. в продължение на 4 години и 8 месеца в периода от 05.09.2012 г. до 04.09.2015 г., както й от 03.10.2015 г. до 31.07.2017г., непрекъснато е работил, поддържал е нормални отношение с всички затворници и персонал, никога не е наказван и е участвал  в множество курсове и дейности, като през цялото време е бил на „общ“ нормален режим.

Към настоящия момент фактически е изтърпял много повече от 1/2 от определеното му наказание, а след като бьде зачетено времето през което е  полагал труд, остатька от изтьрпяване на наказанието му е изключително малък.

Следва да бъде отчетен и факта, че през целия този период М.Б. е бил многократно награждаван, винаги е бил трудово и социално ангажиран и според психологическото изследване, е с позитивно поведение и рискът при него от рецидив е изключително нисък. Налице са многобройни доказателства по смисъла на чл.439„а“ от НПК съдържащи се в личното му досие във връзка с изтърпяване на наказанието.

През периода си на изтърпяване на наказанието, Б. е имал достатьчно време да проумее какво в действителност е извьршил и дьлбоко се разкайва за стореното. Този така дълъг период от време през, който е бил лишен от свободата е променил изцяло мирогледът му, още повече като се вземе предвид, че е баща на четири деца, които са лишени от родителските му грижи, близост и внимание. Този факт го кара безкрайно да страда и да се укорява, че е пропуснал толкова важни мигове с тях. Ето защо считам, че следва да бьде даден шанс на Б. да промени и устрои живота си по един по-достоен начин.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за да са налице предпоставките за постановяване от сьда на условно предсрочно освобождаване от изтьрпяване на останалата част от наказанието е необходимо лицето да е изтьрпяло не по-малко от половината от наложеното наказание, както и доказателства, че с примерното си поведение и честното му отношение кьм труда се е поправило. При М.Б. са налице и двете правно регламентирани от закона предпоставки.

Ето защо, моля да уважите така направеното предложение от Началника на затвора - гр.София, за условно предсрочно освобождаване, на М.М.Б.. От фактическо изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание, към днешна дата  е останал  размер от две години шест месеца и няколко дни. Считам, че не е необходимо допълнително обосноваване на първата предпоставка от закона, свързана с размера на изтърпяната част от наказанието, затова искам да насоча вниманието върху доказателствата, които обуславят реализиран поправителен процес от страна на лицето.

От материалите по производството е видно, че още от самото начало, след задържането му от италианските власти, Б. е насочил поведението си в ползотворна насока, упражнявайки трудова дейност. Включвайки се в различни инициативи, за ресоциализиране на провинилите се, лицето в ранен стадии е показало своята приемственост към развилите се събития и готовност да работи за своето самоусъвършенстване. Не напразно неговото наказание на два пъти е било намалявано и то забележете от държавен обвинител в Република Италия, чиято позиция по презумпция би могла да се счита за по- тежко укорима. През целият този, смея да твърдя, изключително дълъг период, от близо девет години и половина, няма информация подзащитният ми да е създавал пречки от каквото и да е естество, в разрез с политиката на затворническата администрация и с идеологията на наказанието като правен институт. Тъкмо обратното, редица пъти последният е бил награждаван с най-различни поощрения като поетапното им предоставяне е всъщност доказателство за градивния ефект и постигане на крайния резултат, а именно, Б., е напълно готов да продължи живота си отново в средата на гражданското общество, бивайки от полза най-вече на своите близки. В тази връзка съществено обстоятелство за очаквано трайно отношение към правомерно поведение е фактът, че подзащитният ми е баща на четири деца на различна възраст, като всяко едно от тях има нужда от родителската упора, която несъмнено ще им помогне по пътя за изграждането на техните личностни качества, и която несъмнено считам че Б. може да окаже на базата на преживяното и осмисленото от негова страна. Не по-малко значима е помощта, която той иска да предоставя на своите родители, за чието здравословно състояние биха могли да бъдат приложени множество медицински епикризи, но с оглед естеството на настоящото производство, защитата не се фиксира върху тях искайки да бъде приложен института на УПО. Това което искам да кажа отделяйки внимание на семейството му е, че същият има подкрепата на своите близки, като допълнителен много важен стимул за бъдещо порядъчно развитие в различните обществени връзки.

Допълнително към профила на субекта следва да се добави, че със заповед №55 от 28.06.2019г. на началника на затвора режимът за изтърпяване на наказанието му е променен от “строг” в “общ”, което съгласно нормативната уредба в ЗИНЗС, се прави, когато лицето има добро поведение и покаже, че се поправя. Такива впечатления в положителна насока се изтъкват във всеки един документ, приложен по производството от професионалните лица, занимаващи се с оценката, досежно развитието на поправителния напредък. Изразеното становище от началника на затвора, посочено в съобщението от ГДИН, с което бе предоставено досието на лицето е, че втората кумулативна предпоставка, визирана в чл.70 от НК е налична. Ето защо непосредствените впечатления от затворническата администрация, за поправянето на Б., която има и най-преки възприятия за лишените от свобода, следва да бъде възприета като правилна. Тя е изведена от обстоятелството, че спрямо него няма какво повече да се изисква като допълнителен резултат, за да се засвидетелства бъдещо спазване на правния ред. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от НК наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, а при липса на друга потребност продължаването на последното би придобило точно такова отражение.  Според препланирания план на присъдата, от септември 2019 г., лицето е постигнало визираните задачи за поддържане на връзки със семейството и близките чрез предвидената форма на изпълнение, тъй като е награждаван един път с възможност за свиждане с близките извън затворническото заведение и още веднъж с домашен отпуск за три денонощия, които е прекарал отново с децата си и с бившата си съпруга. Приел е всичко, което се изисква от него, а насреща е демонстрирал явна добронамереност, поддържане на добри отношения с околните, проява на толерантност и търпимост. Оценката за риск от рецидив съгласно прилаганата методика е 14 точки и попада в графата - нисък такъв, а следва да се отбележи, че първоначалната оценка от 28т. също е попадала в нея. Не трябва да се неглижира и обстоятелството, че Б. не употребява наркотични вещества, не страда и от алкохолна зависимост, а това е съществен въпрос като се има предвид изнасяната в медийното пространство напоследък тенденция за констатирана безпорядъчност по този проблем в местата за лишаване от свобода. Подзащитният ми не е бил осъждан за друго престъпление, тоест у него не са изначално въдворени непристойни и злонамерени навици. Въпреки единично направената простъпка, институтът на условното предсрочно освобождаване идва да покаже, че всеки има право да преосмили последиците от своите действия, а Б. е показал, че има достатъчно зряла преценка  и реална осъзнатост, за което можем спокойно да съдим от засвидетелстваната му личностна характеристика на уравновесен и примерен за останалите затворници индивид.

Актуалните доклади от 2019г. на съответните инспектори съдържат по същество изцяло позитивни фактически данни за осъдения и неговото поведение в затвора. По време на изпълнение на наказанието, лишеният от свобода, в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служители в администрацията или за когото и да е друг, защото при него липсват прояви с криминогенен елемент, свързан с пренебрежение към чужди права или с незачитане на правилата на социума. Няма данни за осъдения, от които да е изводим среден риск от вреди за обществото. Допълнително следва да се посочи, че при евентуално освобождаване на субекта, последният има възможност да продължи трудова дейност в областта на транспорта като собствен бизнес с регистрирана фирма. По този пункт считам, че не следва да се  пораждат съмнение, понеже съгласно досието на Б., той неведнъж е проявявал самоинициатива, което е видно от приложената трудова характеристика както и от множествотп заповеди на компетентните органи, с които е определяна  работа на лицето по негова собствена молба.

От всички данни, които се съдържат в досието на осъдения е видно, че през целия си престой в затвора той се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на наказанието, което му е наложено. За тези обстоятелства са налице достатъчно доказателства, представени пред тази инстанция, и съдържащи се в досието, те са известни на инспекторите, които именно заради това дават и своята положителна оценка. Налице са безпротивиречиви доказателства, че целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК са изпълнении и както правилно е отразено в доклада на ИСДВР, “условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона, на затворниците с поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието............., а г-н Б. е дал категорични доказателства затова, поради което кумулативно посочените в чл.439 а от НПК предпоставки са налице.”

По отношение на възможността за налагане на пробационни мерки, смятам че и без тяхното реализиране Б. ще се пригоди благоприлично към условията при живот на свобода, тъй като както вече бе отбелязано, при него е доказано наличието на благоприятна семейна, подкрепяща го среда, както и възможността за активна трудова ангажираност, които да действат благотворно при неговото ресоциализиране. Отделно от това, налагането на пробационна мярка е една възможност, а не безусловно изискване при института на УПО. В доклада на инспектора - пробационен служител, не е направен дори и бегъл опит за аргументирана обосновка, която да налага прилагането на пробационна мярка. Пробационните мерки се налагат с цел корекция на правонарушителите или когато са налице проблемни зони при осъдени лица. Според защитата липсват индикации при г-н Б., налагащи подобна рестрикция, поради което Ви моля, да не бъде уважено това искане от страна на представителя на затворническата администрация.

Преди да вземете Вашето решение, ще си позволя да кажа една любима моя сентенция: “Човешко е да се греши. Божествено е да се прощава”, така че след като отчетете всички факти съдържащи се в досието на осъденото лице, на което това е първото и единствено провинение в животът му, Ви моля да му предоставите шанса да продължи живота си по един достоен и съобразен с добрите нрави път, тъй като вече отдавна е оценил грешката си, дълбоко се е разкаял за нея и е изтърпял дължимото за порвинението си. Остатъкът от наказанието, с оглед наложената му санкция е напълно приемлив за постановяване на предсрочно освобождаване, ето защо аз Ви моля, на основание чл.440, ал.1 от НПК да бъде постановено определение, с което да бъде уважена подадената молба, по която е инициирано настоящото производство.

 

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Становището на началника на затвора е положително. Смятаме, че са налице и двете предпоставки, като първата, формалната относно изтърпяната част от наложеното му наказание, така и втората, че са налице достатъчно доказателства за поправянето му. При него рисковете от рецидив и вреди са сведени до ниски стойности. Планът на присъдата е изпълнен към момента в своята цялост. Прогресивната пенитенциарна система също е изпълнена в своята цялост. Награждаван е, включително и с домашен отпуск. През цялото време на изтърпяване на наказанието същият е полагал труд. Смятаме, че ресурсите, с които разполага за ресоциализация след евентуалното му освобождаване са доста добри, с оглед семейната подкрепа, жилищно устройване, трудови навици.

Моля да уважите молбата му за условно предсрочно освобождаване и постановите пробационни мерки през целия период съгласно представения пробационен доклад.

 

ПРОКУРОРЪТ: Условното предсрочно освобождаване  е една правна възможност, в конкретния случай безспорно е налице първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно осъдеаният е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В разрез със становищата на пенитенциарната администрация, считам, че не е налице второта изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Действително, оценката на риска от рецидив към момента е редуцирана, като същият е отчетен в ниски стойности, но той е бил отчетен в ниски стойности и при първоначалното му постъпване в затвора. Видно от затворническото досие, приложено по делото, в доклада за лишения от свобода от дата 10.10.2018г., изготвен във връзка с предходната молба за условно предсрочно освобождаване  на лишения от свобода, оценката на риска от рецидив е била определена на 28 точки, рискът за обществото е отчетен в средни стойности. Близо една година по-късно, в последващия доклад от дата 19.06.2019г., изготвен във връзка със замяна на режима от строг на общ, посочените стойности са запазени. Три месеца по късно в доклада от 17.09.2019г., същите са драстично занижени от 28 на 14 точки, рискът за обществото от среден, вече е отчетен в ниски стойности. В посоченият период между изготвянето на двата доклада от 19.06.2019г. до 17.09.2019г. документално не са отразени изключителни обстоятелства, обосноваващи промяната. Сертификатът за завършена специализирана програма за въздействия, умения за мислене в който е акцентирано е бил наличен и към 19.06.2019г., тъй като сесиите са били проведени в периода от 14.02. до 11.03.2019г. Посочените констатации за намаление на риска от рецидив на 14 точки, както и промяната на риска за обществото от среден в нисък са възпроизведени в актуалния доклад от 16.12.2019г. Намирам обаче, че е необходимо да мине известен период от време с оглед възможността за преценка, че настъпилите промени са трайни. Считам, че тази необходимост се обосновава и от изготвената оценка на актуалното психическо емоционално състояние на лишения от свобода, видно от която цитирам: „Не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че лицето е с над средната интелигентност, което може да предполага, че внимателно е преценило информацията, която подава“. Действително са налице положителни промени в отчетените зони, налице е положителна тенденция. Молителят е многократно награждаван по реда на ЗИНЗС, не е наказван и режимът му е заменен в общ. Въпреки изложеното, считам, че към момента не може да се направи двузначен извод, че са постигнати целите на наказанието по чл.36 от НК. Осъденият М.М.Б. е извършил изключително тежки по конкретната степен на обществена опасност престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК – участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.2 от НК и за престъпление по чл.242, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което за пълното поправяне на осъдения и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, а именно личната и генерална превенция, считам, че е необходимо той да изтърпи наказанието лишаване от свобода  в по продължителен период от време, не като самостоятелно основание, но следва да бъде отчетен и размера на неизтърпяната част от наказанието, който към момента е 2 години, 5 месеца и 6 дни. В този смисъл моля молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

ОСЪДЕНИЯТ:Пуснах си молба за условно предсрочно освобождаване с идеята да се прибера в къщи и да възстановя отношнията си с деца и с цялата фамилия, защото за толкова много време, когато се предадох сам на властите в РБългария, близнаците ми бяха на година и половина. По принцип съм имал много малко контакти с тях. От 2017г., за последно идваха на свиждане в италия, защото там беше по-подходящо. В затвора – София въобще не са идвали на свиждане. По време на отпускит е бях с тях. Надявам се да уважаите молбата ми и да ми дадете шанс отново да започна живота си.    

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Искам да бъда условно предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

          Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано e по молба осъдения М.Б. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник - адв.Б. подържат молбата на първия. Защитата в просторната си пледоария настоява да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на Б..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за основателна и моли да бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становища на затворническата администрация, насочващи към това осъденият да се е поправил.

Прокурорът напротив дава заключение, че молбата на лишения от свобода Б. е неоснователна, в каквато насока не подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че е изпълнено съдържанието на чл.70, ал.1 от НК за поправяне на осъдения.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Б. моли за уважаване на искането.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото, установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият М.М.Б. е роден на ***г. в гр.К., българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, разведен /живее на семейни начала/, със средно специално образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият М.М.Б. ***.08.2017г., като впоследствие с влязъл в сила съдебен акт на 26.07.2018г. по НЧД№4519/2017г. по описа на СГС, НО, 29-ти с-в /определение от 26.07.2018г. на САС, НО по ВНЧД№321/2018г., с което е изменено определението на СГС/ е приета на осн. чл.457, ал.3 от НПК за изпълнение присъда №13007/13 от 22.11.2013г., главен регистър 6584/13, peг. пор. 15540/13 на съда в гр.Милано, 7-ма наказателна секция, РИталия, с която Б. е осъден на общо наказание от 12 /дванадесет/ години „Лишаване от свобода“ за престъпления по чл.242, ал.2, вр. чл.20,  ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Зачетена е на основание чл.457, ал.5 от НПК 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни. За начало на изтърпяване на наказанието в РИталия е приета дата 30.05.2012г.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 05.02.2020г., лишеният от свобода М.Б. е търпял 9 /девет/ години, 6 /шест/ месеца и 24 /двадесет и четири/ дни, от които фактически 7 /седем/ години, 7 /седем/ месеца и 8 /осем/ години и 5 /пет/ дни, с остатък от 2 /две/ години, 6 /пет/ месеца и 6 /шест/ дни, т.е е налице първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание.

От друга страна, законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване /Заповед №55 от 28.06.2019г./, с който е заменен строгия режим /01.08.2018г./. Осъденият е бил назначен на работа като чистач и бакар /Заповеди №349 и 350 от 24.08.2018г./, впоследствие е бил отговорник на фитнес залата в затвора /Заповед №68 от 15.02.2019г./ и последно е полагал труд в служебния бар към затвора /Заповед №55 от 25.06.2019г./. В РИталия при изпълнение на присъдата по делото има данни да е работил като готвач в продължение на четири години и половина.

Същият не е извършвал дисциплинарни нарушения /липсват данни в такава насока/, като е награждаван шест пъти по време на престоя си в Затвора – София с „Писмена похвала” /Заповед №208/16.04.2018г./, „Извънредна хранителна пратка” /Заповед №263/15.05.2018г./, „Удължено свиждане за срок от 4 часа” /Заповед №462/31.08.2018г./, „Удължено свиждане за срок от 4 часа” /Заповед №16/09.01.2019г./, „Свиждане с близките му извън територията на затвора за срок от 10 часа” /Заповед № 291/30.07.2019г./, „Три денонощия домашен отпуск” /Заповед №388/14.11.2019г./.

Тъй като от всеки затворник се изисква да има добросъвестно поведение и да спазва затворническата дисциплина, единствено и само въз основа на факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата не може да бъде установено, че е налице такава положителна промяна.

С оглед изясняване наличието или липсата на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото е постъпило положително становище на началника на затвора, според когото целите на наказанието са изпълнени в своята цялост, оценката на риска от рецидив е намалена до 14т. /ниски стойности/, в резултат на проведената корекционна дейност, дефицитите в установените проблемни зони са преодолени, целите и задачите, заложени в плана на присъдата се изпълняват активно със съдействието на осъдения, който освен това е награждаван е многократно, вкл. и с домашен отпуск, прието е и да е с добри ресурси за ресоциализация. Предлага се през изпитателния период да се наложат пробационни мерки съобразно представения пробационен доклад.

Сред материалите по делото е приобщен доклад от ИСДВР относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба. В документа е отразено, че Б. е в добро физическо и психическо здраве, без зависимости към алкохол и/или наркотични вещества, с добър самоконтрол и адекватна самооценка, без агресивни прояви. Отбелязано е, че признава вината си и счита присъдата за справедлива, проявява нужното уважение към служителите и администрацията, стреми се да избягва конфликти, вкл. съдейства при намиране на решения за такива. Посочено е по-насетне, че лишеният от свобода се справя добре е трудовите си задължения, изпълнява качествено поставените задачи, включва се активно и провежданите културно-масови мероприятия. Поддържа добри контакти с останалите лишени от свобода.

В доклада е обективирано, че при този осъден са констатирани първоначално две дефицитни зони - „Начин на живот и обкръжение” и „Умения за мислене” като след успешно премината специализирана програма за въздействие „Умения за мислене”, реализирана в периода от 04.02.2019г.-11.03.2019г., рисковите точки във втората зона са значително намалени. Редуцирани са и рисковите точки в първата зона с оглед цялостното поведение на Б. по време на изтърпяване на наложеното му наказание. При последното препланиране на присъдата, като цели и задачи са заложени поддържане на връзките със семейството и близките му, което е реализирано чрез  награда „ Три денонощия домашен отпуск”, през което време е бил с бившата си съпруга, с която живее понастоящем и с децата си. Към настоящия момент е преценено, че рискът от вреди вече е нисък за обществото, за останалите лишени от свобода и служителите.

Като ресурси за благоприятна ресоциализация са приети наличието на добър образователен ценз, професионална квалификация, съхранени взаимоотношения с близките, трудовите умения и навици, липсата на зависимост към алкохол и наркотични вещества и добро жилищно устройване. В обобщение е възприето становище, че целите и задачите на присъдата са постигнати.

В заключение сред материалите по делото е постъпил и доклад от инспектор Пробация при Затвора - гр.София, в който се отчита личностна готовност за живот на свобода при този лишен от свобода с оглед преодоляване на установените дефицити в профила на нуждите при първоначалната оценка на лицето, които са снижени до 14т. И този служител е отчел промяната в риска от сериозни вреди за обществото, реализирането в пълнота принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието, като се има предвид активното участие на Б. в предлаганите социални, възпитателни и културно-масови мероприятия, и главно в специализираната програма за въздействие „Умения за мислене”. Взета е предвид и отговорната длъжност, която е заемал осъдения, свързана с боравене със средства - барман на служебен бар, при която не са констатирани липси или злоупотреби, множеството поощрения по ЗИНЗС, липсата на дисциплинарни нарушения. Прието е Б. активно да се е включил в изпълнението плана на присъдата, отношението му към предлаганите социално-възпитателни дейности да е отговорно, мотивацията му за промяна и недопускане на рецидив - висока. Отношението му към служителите е оценено като дължимо, като същият се е стараел да избягва конфликтни ситуации и да съдейства на администрацията при разрешаване на възникнали проблеми с останалите лишени от свобода, на които служи за пример с поведението си. Б. според този служител е съхранил контактите с близките си, образован е, притежава трудови умения и навици, без зависимости. С оглед характера и тежестта на извършеното престъпление се предлага налагането на пробационен надзор при условия на условно-предсрочно освобождаване - „Задължителни периодични срещи е пробационен служител” за целия срок от неизтърпяната част от присъдата“ /чл.42а, ал.2, т.2 от НК/, което ще даде възможност да бъде продължен процесът на наблюдение в условията при живот на свобода.

По делото е постъпил и препланиран план на присъдата от 27.08.2019г., в който са отчетени високата мотивиция за промяна на криминалното поведение на осъдения Б., предвид декларираната готовност за поемане на отговорност за поведението си. Отчетено е нужното уважение към служителите в затвора, инициативността на осъдения, добре формираните умения за работа, отличното изпълнение на възложените му трудови задължения и успешното преминаване на специализирана програма за въздействие „Умения за мислене“. По отношение на зоната „Взаимоотношения“, като цел към датата на изготвяне на плана, е формулирано поддържане на връзките със семейството и близките, реализирано посредством изпълнение на „Домашен отпуск и свиждания с близките“, които е прекарал според данните по делото с близките си – бивша съпуга и деца.

Към преписката са приложени документи от РИталия /информативни рапорти/ относно поведението на осъдения, според които същият по време на пребиваването си в италиански затвор е извършвал трудова дейност, участвал е в различни мероприятия, не е извършвал дисциплинарни нарушения, поддържал е добри отношения с другите затворници, което именно е допуснало редуцирането на наложеното наказание с предвидените в италианския закон срокове за намаляване с 450 дни, представляващо 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни.

За да получи ясна доказателствена картина за поведението на лишения от свобода в затворническото заведение, настоящият съдебен състав изиска и допълнителен набор документи от затворническата администрация, сред които плана на присъдата /доколкото липсваше в изпратеното до съда затворническо досие/, справка относно изпълнението на препланирания план на присъдата в частта относно заложените цели и поставените задачи с отбелязване на проблемните зони и дали са преодолени, експертна оценка на актуалния психичен и емоционален статус на осъдения от психолог и методологията, по която е изготвен препланирания план на присъдата, отразяващ намаляване на риска от рецидив и от вреди за обществото. Горното беше необходимо и с оглед съпоставка на първоначалния план на присъдата с изпълнените цели и задачи и отразеното в препланирания план и намаляването на риска от рецидив и от вреди за обществото.

В изпратената от затвора справка са отразени начина и методологията, по която е изготвен първоначалния план на присъдата. Този инспектор отново е подчертал участието на Б. в специализиран курс във връзка с констатираните дефицити в зоната „Умения за мислене“, който ведно с участието на лицето и в други мероприятия, е довело до драстично спадане на точките в различните зони. Подчертано е, че предоговорените цели и задачи са били свързани с анализиране на собственото поведение, адекватно оценяване и реализиране в различни ситуации на социално взаимодействие, предвиждане на негативните последици от собствените действия, повишаване самоконтрола, стимулиране на позитивното поведение. В обобщение според изготвилия становището, понастоящем заложените цели и задача спрямо Б. са изпълнени.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено-полезни прояви.

В такава насока безспорно по делото са приобщени данни, че осъденият Б. работи, съблюдава трудовата дисциплина и хигиена, вкл. и към момента, не е извършвал дисциплинарни нарушения след като отделно от това е и награждаван многократно, макар и за сравнително краткия му престой в затвор в страната ни със съответно цитираните по-горе заповеди, вкл. и с награди, откъсващи го за определен период от време от затвора. Липсват данни за проявена агресия или конфликти с други затворници, или със затворническата администрация, а напротив, според описаните по-горе данни вкл. е съдействал за разрешаване на проблемни ситуации в затвора като е подпомагал затворническата администрация.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения, по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, след престоя му в местата за лишаване от свобода, се е достигнало до ниски нива на риск от рецидив и от риск за обществото, които са намалели в резултат на корективната работа с него, активното участие от негова страна и особено участието му в специализираната програма за въздействие „Умения за мислене”, чието съществено значение се подчертава в преобладаващата част от получените от затвора документи.

Отделно от това, според наличните материали, Б. поддържа стабилни отношения със семейство, които оказват подкрепящ ефект за ресоциализацията му след напускането на местата за лишаване от свобода. Констатирани са и добри ресурсите на личността, освен добра семейна среда и отношения, наличие на трудови навици и положително отношение към труда; липса на зависимости към алкохол и наркотици, позитивни промени в мисленето и поведението, позитивна нагласа да устрои живота си по достоен начин, устойчива трудова мотивация.

В открито с.з. от 21.01.2020г., с оглед изясняване всички обстоятелства по делото, съдът допусна и извършването на експертна оценка на актуалния психичен и емоционален статус на осъдения. Според този документ, инкорпориран преди началото на с.з. днес, т.е с изключително скорошна давност, лишеният от свобода не е тревожен, емоционално стабилен е, без гневни импулси, свидетелстващо за способност на Б. да упражнява контрол над афектите и да дава външен израз само на тези, които биха били социално одобрени. Според психолога това е намерило израз в съблюдаване реда и дисциплината, пълноценно оползотворява времето, полагане на труд.

По време на интервюто е отчетена сравнително ниска социална желателност, сочеща на слаб стремеж да манипулира впечатленията с цел представяне в социално одобряема светлина, т.е е проявил самокритичност, но е отчетено и по-високото интелектуално ниво от средното за субкултурата. Резултатите от клиничния въпросник според психолога отчитат наличие на стремеж да бъде център на внимание, сериозност, мнителност, предварителна обмисленост на поеманите рискове. С добър самоконтрол и себевладсене, което му помага да не придава външен израз на емоциите. Същият не е демонстрирал агресивност и враждебност, не са отчетени и завишени стойности иа криминогенните нужди.

Безспорно указанията, дадени в т.4 и т.5 от ППВС №7/1975г. не са загубили сила като съдилищата не могат да се позовават на обстоятелствата по чл.54 и 55 от НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата, а също и големия остатък от неизтърпяно наказание /чл.439а, ал.3 от НПК/. Въпреки това не може да не се отчете характера и вида на част от извършените престъпления от Б., отбелязано и от предходен съдебен състав, които са изключително тежки, говорят за строга предварителна организация и т.н. Основополагащо е и тълкуването, дадено в този задължителен съдебен акт, че поведението на лишения от свобода не следва да се преценява само в рамките на последните няколко години от престоя му в затворническото заведение. В тази насока, представената документация от чуждата държава също свидетелства за добро поведение, полагане на трудова дейност /като готвач/, участване в различни мероприятия, липса на извършени дисциплинарни нарушения, поддържане на добри отношения с другите затворници. Тези обстоятелства идват да наведат трайност и последователност в поведението на осъдения.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не, данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на всяко едно от лицата, които са работили с Б. в този период -  психолози, инспектори, социални работници и т.н., отчитат не само ниския риск от рецидив, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и иския риск от вреди за обществото, наличието на трудови навици /работа в затвора на отговорни длъжности/, подкрепата от страна на семейството му /срещи, съвместно съжителстване, телефонни обаждания/, декларираната нагласа за законосъобразен начин на живот, липсата на психологически проблеми и зависимости, добра прогноза за личностовата ресоциализация на база ресурсите, които притежава /над средното интелектуално ниво, висок самоконтрол/, които биха улеснили социалната му адаптация след излизането от затвора.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с Б. в един макар и непродължителен период от време, като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и наличие на извод за поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

Съдебният състав прецени още, че констатираните в определението на СГС, НО, 29-ти с-в основания, довели до недопускане на условно предсрочно освобождаване на този осъден, са променени. В тази насока, срокът за работа с Б. е значително по-дълъг, през който като резултат според служителите са постигнати добри резултати в проблемните зони с оглед ниските точки на риска за рецидив и риска от вреди за обществото, вторият от които в резултат на ефективната работа е намалял на също нисък. Безспорно са засилени и връзките със семейството като независимо от факта, че престъплението е извършено извън пределите на страната, където Б. е пребивавал и по-рано, тъй като същият е прекарвал по време на престоя си в затвора в РБългария всяко възможно време с бившата си съпруга, с която поддържа добри взаимоотношения и децата си. Съдът отчете и сравнително невисокия на база на извършеното престъпление и определеното за него изтърпяно наказание размер на остатъка от наказанието.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения Б. следва да бъде уважена като осъденото лице следва да бъде условно предсрочно освободено с изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, преценен към датата на влизане в сила на определението.

За да постанови това си решение, СГС се позова и на показанията на допуснатия като свидетел социален работник – Ц.Б., според показанията на който, в чиято достоверност, няма основания за съмнение, осъденият Б. е съблюдавал като лично инспекторът, настоява да е участвал активно в работата си с него.

На преден план, съдът изведе и виждането в становището, представено преди днеш. с.з. относно стриктното съблюдаване на методологията, на база на която е отчетено същественото намаляване на риска при този лишен от свобода, правопропорционалното съотнасяне между плана на присъдата и препланирането му. Съдът отчете силната мотивация за промяна у този осъден, констатирана още при постъпването му в Затвора-София, онагледена в последващо постъпилите становище от различните служители, работили с него, в частност и св.Б..

В заключение, съдът съобрази и стриктното съблюдаване начина на преценка намаляването на риска от рецидив и от вреди за обществото в представените документи за осъдения и методологията, представена в заключителното съдебно заседание.

Съдът съобрази представения доклад от инспектор „Пробация“ при Затвора – София, в който се предлага в случай на уважаване на молбата, да бъде наложена пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за посочения по-горе срок - чл.42а, ал.2, т.2 от НК – до края на действие на срока на наказанието. Визираната пробационна мярка се явява подходяща с цел постигане целите на наказанието спрямо осъденото лице дори и след постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно осъдения М.М.Б. /със снета самоличност/ от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“, като на осн. чл.70, ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“, преценен към датата на влизане в сила на определението.

 

ПОСТАНОВЯВА в рамките на целия изпитателен срок, преценен към датата на влизане в сила на определението изпълнение на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ - чл.42а, ал.2, т.2 от НК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението, след влизане в сила да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Б., на Началника на Затвора – София и на СГП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,40       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................