№ 14527
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110103526 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ от И. Г. П.,ЕГН
**********,против О С Я,с искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 17000 лева ( съгласно уточняваща молба от
01.03.2024 г.) за претърпени от ищеца неимуществени вреди,изразяващи се в
породено у ищеца съмнение в безпристрастността и справедливостта в
действията на ответника като орган на съдебна власт и наличието на прояви
на отказ от правосъдие като въззивна инстанция,реализирала инстанционен
контрол във връзка с н.о.х.д. № 50/2020 г. по описа на РС Т,н.о.х.д. № 449/2021
г.,н.о.х.д. № 570/2022 г.,н.о.х.д. № 130/2023 г.,които вреди ищецът търпял в
периода 2020 г. до 04.11.2023 г.
Ищецът твърди,че ответникът е постановил определение №
47/20.02.2023 г. по в.ч.н.д. № 31/2023 г.,с което отказал да се произнесе по две
частни жалби срещу актове на РС Е като в единия случай в частната жалба се
съдържали данни,че районният съд неправилно не дал указания за събиране
на доказателства за точната дата,на която ищецът представил европейското си
разрешително за носене на оръжие. Ищецът поддържа,че това се е случило
през 2014 г.,а не през 2018 г.,както се твърди в обвинителния акт и по този
начин е възпрепятствано своевременното разкрИ.е на обективната истина и
оневиняване на ищеца,вместо което е накърнено доброто му име в
обществото. Втората частна жалба била подадена поради отказ от ответника
да се произнесе по повод отказ на РС Е да прекрати водено срещу ищеца
наказателно производство. В исковата молба се посочва,че чрез отказа си да се
произнесе по частните жалби,ответникът е допуснал нарушение на
разпоредби на общностното право и претендира обезщетение в размер от
17000 лева. Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
Ответникът О С Я в подадения писмен отговор намира исковата
1
претенция за допустима,но неоснователна. Ответникът отрича да е допуснал
нарушение на общностното право като сочи,че съдебните актове са
мотивирани. Твърди се,че формулираните от ищеца в настоящото
производство въпроси са попадали извън предметния обхват на въззивната
проверка,дължима от окръжния съд,поради което и съдът не би могъл да се
произнесе по същите,защото въпросът дали е извършено престъпление и дали
е извършено от подсъдимия е въпрос по съществото на наказателния
процес,по който съдът следва да се произнесе с присъдата по делото. Изтъква
се,че въззивният съд не би могъл да влияе върху преценката какви
доказателства да бъдат събрани,защото това също е въпрос за преценка
доказано ли е обвинението,т.е. въпрос по съществото на наказателното дело.
Ответникът моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представена е частна жалба,депозирана от И. Г. П. срещу определение
на РС Е,постановено по нохд № 570/2022 г.
Видно от постановление от 09.11.2023 г.,наказателното производство по
ДП 25/2018 г. по описа на РУ Т е прекратено.
Установява се,че с обвинителен акт от 19.06.2020 г. е обвинен И. Г. П. по
обвинение за престъпления по чл.269,ал.1 от НК и чл.339,ал.1 от НК.
Установява се,че присъдата,постановена по нохд № 50/2020 г. по описа
на РС Т е отменена от ОС Я и делото е изпратено за ново разглеждане в РС Е.
Приет е протокол по нохд № 449/2021 г. по описа на РС Е,съгласно
който прекратено съдебното производство и делото е върнато на РП Я за
отстраняване на допуснати в хода на ДП № 25/2018 г. процесуални нарушения.
С протоколно определение от 10.01.2023 г.,постановено по нохд №
570/2022 г. по описа на РС Е е върнато делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Според протокол по нохд № 130/2023 г. по описа на РС Е,съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на РП Я за отстраняване на
съществени процесуални нарушения по ДП № 25/2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е регламентиран,за да бъде
предоставена защита в хипотезата на допуснато от съда нарушение на право
на ЕС. С този иск не се цели преразглеждане на разрешен с влязъл в сила
съдебен акт правен спор,а единствено се регламентира правото на присъждане
на обезщетение,ако бъде установено,че са настъпили вреди вследствие
допуснато нарушение на правна норма от общностното право.
Материалноправните предпоставки за уважаване на исковата претенция са
провеждането на доказване,че е нарушена правна норма от общностното
право,свързана с предоставяне права на частноправни субекти,нарушението
на нормата от общностното право да е съществено,да са възникнали
вреди,които са пряка и непосредствена последица от нарушението на правото
2
на ЕС,нарушението на правото на ЕС да е допуснато от съдебна
инстанция,действаща като последна съдебна инстанция. Софийският районен
съд,отчитайки изложените от ищеца П. твърдения,че е е лишен от правото на
справедлив процес пред безпристрастен съд по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и
чл.47 от ХОПЕС,защото ако биха били събрани доказателствата в по-ранен
етап,по-рано би се достигнало до неговото оневиняване,намира,че
предявеният иск е по чл.2в от ЗОДОВ. По същество предявената искова
претенция се явява недоказана по основание и предявеният иск подлежи на
отхвърляне. В конкретния случай се установява,че по досъдебно
производство,водено срещу ищеца първоначално е внесен обвинителен
акт,присъдата е отменена от ОС Я,а при последващите внасяния на
обвинителния акт в съда – в РС Е се е достигало до връщането на делото на
районна прокуратура,докато през м.11.2023 г. се достигне до прекратяване на
наказателното производство с постановление на прокурор. За да счете,че
исковата претенция подлежи на отхвърляне,съдът отчита,че правата на лицата
за достъп до съд – чрез сезиране за твърдяно нарушаване на субективните им
права и на разглеждане на спора от компетентен и безпристрастен съд
съдържат единствено процесуални,но не и материалноправни гаранции.
Според чл.47 от ХОПЕС държавите членки на ЕС следва да гарантират
регламентиране на вътрешноправен ред за защита на всяко субективно право
на частноправен субект,което е гарантирано от общностното право. В
конкретния случай съдът намира,че са осигурени от процесуална гледна точка
възможностите на ищеца П. да сезира съда,съответно да обжалва
постановените съдебни актове,в която насока се установява,че ищецът чрез
процесуален представител е депозирал частна жалба срещу определение на
РС Е. Съдът счита обаче,че не се явява допустимо ангажиране отговорността
на съдебна институция поради това,че е счела,че определено
искане,съдържащо се в частната жалба – в конкретния случай относно датата
на представяне на доказателства за наличие на европейско разрешително за
носене на оръжие,не може да бъде разгледано,защото не се включва в обхвата
на проверка на съдебния акт в производството,с което е сезиран ответникът
ОС Я. Съгласно постановеното решение на СЕС по дело С-224/2001 г.
отговорност за нарушаване на общностното право може да бъде ангажирана
само ако се разкрива очевидно нарушаване на общностното право и на
установената от СЕС практика. Съдът намира,че изложените от ищеца П.
доводи са относими към ефективността на воденото досъдебно
производство,но не се доказва ответната страна чрез постановени съдебни
актове да е допуснала нарушение на общностното право,поради което и искът
подлежи на отхвърляне. Неоснователно е твърдението на ищеца П.,че е
нарушен принципът за равенство на гражданите пред закона,тъй като
ответната страна се е произнесла в рамките на своята компетентност и в
съответствие с процесуалното законодателство. Развитите съображения
мотивираха съда да отхвърли исковата претенция.
С оглед изхода от делото и като съобрази,че ответникът претендира
разноски като е подаден писмен отговор от лице с висше юридическо
образование съдът намира,че в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева на основание чл.10,ал.4
от ЗОДОВ.
3
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.2в от ЗОДОВ,предявен от И. Г.
П.,ЕГН **********,против О С Я, за осъждане на ответника да заплати
обезщетение в размер на 17000 лева ( седемнадесет хиляди лева ).
ОСЪЖДА И. Г. П.,ЕГН ********** да заплати на основание чл.10,ал.4
от ЗОДОВ на О С Я сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4