Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 227
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Е.Д.М. (освободен от внасяне
на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение от
26.02.2018 г. на л. 15 от делото) навежда следните обстоятелства за обосноваване
на исковата си претенция: претърпени неимуществени вреди - накърнени чест и
достойнство, вследствие на обидни и клеветнически твърдения за него от
ответника Р.В. в проведения й разпит на 03.05.2016 г. в качеството на свидетел
по ДП № 57/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 39740/2015 г. по описа на СРП, в
който разпит тя е заявила неистина пред орган на власт, заявявайки че той по н.о.х.д.
№ 646/2015 г. по описа на СпНС се е обърнал към прокурор от СпП с обидни думи и
изрази, без да ги конкретизира, и казал над 100 пъти „******“; вследствие на
горните неистински твърдения му били причинени болки и страдания, психически
тормоз и стрес, а вследствие на стреса получил и здравословни проблеми - депресия,
хипертония, нервен срив; злоупотреба с право, тъй като по време на разпита й в
качеството на свидетел, ответникът Р.В. е знаела неверността на обстоятелствата,
за които свидетелства, и ги е дала, за да му навреди и да накърни обществения
му интерес. Претендира сумата 26000 лева като справедливо обезщетение на
причинените му неимуществени вреди (така допуснато на основание чл. 214 във вр.
с чл. 232 от ГПК изменение на иска в съдебно заседание на 15.04.2021 г.),
заедно със законната лихва от датата на увреждането - 03.05.2016 г., до
окончателното й изплащане. Няма претенция за разноски.
Ответникът Р.П.В. в законоустановения срок е оспорила иска, възразявайки че от материалите
по наказателно дело № 2423/2017 г. се установявали действия на г-н Е.М. относно
нанесена обида към съдия от СпНС по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС,
включително и направените от него изявления, и че при проведения й разпит тя е
произвела само чутото от нея в съдебно заседание, не е обиждала и не е
клеветила. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото се установява, че на
15.07.2015 г. е било проведено публично съдебно заседание по н.о.х.д. № 646/2015
г. по описа на СпНС, по което ищецът Е.М. заедно с Л.Л.,
Е.П. и М.Д. са имали процесуалното качество на подсъдими. Делото, на основание
чл. 28, ал. 1, т. 3 от НПК, се разглеждало от състав на съда с председател А. М.,
член съдия В.П. и съдебни заседатели Р.В., Г.П. и К.Ц., и със задължителното
участие на прокурор от СП – прокурорите Р.С. и Ц.В..
След решаване на въпроса за
даване ход на делото съдът е пристъпил към разглеждане на искания на подсъдимите
Е.М. и Е.П. за изменение на взетите по отношения на тях мерки за неотклонение. При
разглеждането им ищецът Е.М. и неговите защитници са направили искания за
отвеждане на прокурорите
Р.С. и Ц.В. от участието им в
наказателното производство. Искането на ищеца Е.М. е било обосновано, видно от стр.
10 и сл. от протокола от проведеното публично съдебно заседание, с изготвяне на
„постановление с невярно съдържание“, завеждане на граждански дела, наричане на
прокурор Р.С. в предходно съдебно заседание „лъжкиня“ и непроизнасянето по
неговия искания относно изтичане на срока на продължаването на взетата по отношение
на него мярка за неотклонение задържане под стража, като през време на тези му изявления
и съдебните прения съдът е отправял и вписал три предупреждения към ищеца Е.М.
за поведението му в съдебно заседание и му е припомнял искането, което се
разглежда и по което съдът следва да се произнесе в съдебното заседание. В
същото съдебно заседание, на основание чл. 297 от НПК, на ищеца Е.М. е дадена
последна дума и е вписана като негова такава „******“ (стр. 29 от съдебния
протокол). Такова изявление (******“) на ищеца Е.М. е вписано в протокола и след
произнасянето на съда по искането му за изменение на взетата по отношение на
него мярка за неотклонение, което е било оставено без уважение, и вписано изявление
от неговата съпруга, участвала като защитник по производството, и от самия него
– „Какво говориш на тези, те всичките са идиоти, а на тази …“ (посочвайки съдия
П.) „… ******. Чу ли, на теб говоря, ти си знаеш, в устата …“
Във връзка с последното изявления
на ищеца Е.М. през време на провеждането на съдебното заседание по наказателното
дело е било образувано срещу него наказателно производство по ДП № 513 ЗМК
57/2016 г. по описа на СДВР. По посоченото наказателно производство ответникът Р.В.
е била разпитана като свидетел, видно от протокола за разпит на свидетел от
03.05.2016 г., подписан от нея като свидетел и от разследващия полицай. В него тя
е завила „ … Той се обръщаше … и към прокурора с обидни думи и изрази … В
момента, в който съдебната охрана тръгна да го извежда от залата, той се обърна
към съдия П. и й каза: „Ти к'во … и ******“, като „******“
той го каза над сто пъти по време на цялото заседание.“ Така образуваното
наказателно производство за изявленията на ищеца Е.М., видно от представените
присъда № 22 от 24.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 4791/2018 г. на СГС, НО, VIII-ми състав, и мотиви на наказателния
съд, е приключило с влязла в сила присъда, с която той е бил признат за виновен
в това, че на 15.07.2015 г. в гр. София, по време на съдебното заседание по
н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
сочейки съдия П. казал: „… ******. Чу ли на теб говоря … ти си знаеш в устата…“
– престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба от 1000 лева. Със същата присъда за инкриминираното
му изявление „… Какво им говориш на тези, те всичките са идиоти (визирайки съдебния
състав) …“ ищецът Е.М. е бил оправдан.
За установяване на изявленията
на ищеца Е.М. в проведеното съдебно заседание на 15.07.2015 г. са събрани пред
настоящата съдебна инстанция и гласни доказателствени средства. От показанията на
св. В.П., св. А. М., св. К.Ц. и св. Р.С. – членове на състава на съда и участвалия
прокурор при разглеждане на наказателното дело, се установява, че ищецът Е.М. в
посоченото съдебно заседание е използвал няколко пъти израза „******“, означаващ
„******“ (видно от извършения превод на л. 241 от делото), като всички са
категорични, че този израз на религиозна възхвала е използван от него след
произнасяното от наказателния съд по искането му за изменение на мярката за неотклонение
и при напускането му на съдебната зала. Съдът дава вяра на тези показания на посочените
свидетели относно изявленията на ищеца Е.М., тъй като те възпроизвеждат техни
лични възприятия от случилото се и са непротиворечиви, а и изминалият период от
време обосновава липсата на спомен на част от тях и св. Г.П. за използването на
посочения израз през време на съдебното заседание. Дадените от св. М.П. и св. Е.П.
показания също не поставят под съмнение изложеното в показанията на другите
свидетели. Част от свидетелските им показания (тези на св. М.П.) не възпроизвеждат
лични възприятия на свидетеля и не съдържат никакви данни за конкретни
изявления на страните по производството, а само общи такива от провеждани разговори
с ищеца Е.М. и при това за всяко от участията му в съдебни заседания пред СпНС,
респ. от изразяваното от него несъгласие за начина на тяхното провеждане и
усещане за безсилие, водещи до обостряне на неговата емоционалност и влошаване
на здравословното му състояние, наложило прием на лекарства, каквито той не е
вземал до задържането му. Другата част - показанията на св. Е.П., не сочат пък за
ясен спомен относно случилото се в конкретното съдебно заседание, а и липсата
на данни за поведение и изявления на ищеца Е.М., вписани в протокола и съдържани
се в другите свидетелски показания, сочат на желанието му да не изнася неблагоприятни
за него данни.
По делото са представени и
медицински документи – амбулаторни листове от 11.02.2015 г., 24.03.2016 г.,
01.02.2018 г. и 11.02.2021 г., от които се установява, че при ответника Р.В. са
установени периферни ретинални дегенерации, довели до намаляване на зрението й
и за които са провеждани различни изследвания и лечения.
Други доказателства не са
ангажирани в предвидените от закона срокове.
При така установените факти
съдът приема от правно страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
включващ следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или неговия интегритет),
противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и
вредата, и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Следователно в тежест на ищеца
за претендираното от него право обезщетение за неимуществени вреди е да докаже
наличие на следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: при разпит пред разследващ полицай по образувано срещу него
наказателно производство да са дадени показания от ответника Р.В. с релевираното в исковата молба съдържание, които да са
унизителни за неговите чест и достойнство и да съставлят изявления пред орган
на власт за неверни позорящи го обстоятелства; претърпяване на твърдяните неимуществени
вреди и всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на
обезщетението по справедливост.
При установените по делото
данни от анализа на доказателствената съвкупност съдът намира, че в случая не е
налице противоправно поведение на ответника Р.В., което да обоснове възникване
на право за обезвреда за претендираните от ищеца Е.М.
неимуществени вреди. Въведените от ищеца основания за търсената от ответника Р.В.
отговорност, изразяващи се в конкретни нейни показания пред орган на власт (разследващия
полицай по досъдебното производство по ДП № 513 ЗМК 57/2016 г. по описа на
СДВР), представляват изказани й мнения с негативна оценка за поведението на
ищеца Е.М. през време на провеждането публично съдебно заседание на 15.07.2015
г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС. Тези й показания не съдържат
твърдения за конкретни факти от обективната действителност, а са оценъчни съждения
на факти, свързани с процесуалното му поведение, които са засягащи и смущаващи
за ищеца Е.М..
Заявеното от ответника Р.В. при
разпита й на 03.05.2016 г. за възприетото от нея по време на заседанието от
15.07.2015 г. „… Той се обръщаше … и към прокурора с обидни думи и изрази“,
като въведено основание на предявения иск, не съдържа твърдения за конкретни
факти, а е нейно оценъчно съждение за поведението на ищеца Е.М., изведено от
проведеното съдебно заседание и направените от него изявления при провеждането
му. Последните не само са обосновавали различни искания на ищеца, включително и
искането му по чл. 47, ал. 1 от НПК за отстраняването на участвалите в съдебното
заседание прокурори, но и отправянето му от съда на предупреждения за неговото процесуално
поведение, и необходимостта от разясняването му на искането, което се е разглеждало
и по което съдът е дължал произнасяне в съдебното заседание. Именно конкретните
обстоятелства по време на провеждане на съдебното заседание по н.о.х.д. №
646/2015 г. по описа на СпНС, за които е направено това изявление от ответника Р.В.,
и качеството й на свидетел по наказателното производство в досъдебната му фаза,
в което същото е дадено и тя е изразила своето лично възприятие за случилото се
в съдебното заседание, респ. за поведението на ищеца Е.М., изключва
възможността за третираното на изявлението й като злоупотреба с право.
Не представлява противоправно
поведение и изразеното от ответника Р.В. в проведения й разпит на 03.05.2016 г.
пред разследващия полицай по досъдебното производство „ … „******“ той го каза
над сто пъти по време на цялото заседание …“. Този религиозен израз, който в
превод означава „******“ и се употребява при молитви и други различни поводи от
вярващите, и неговото използване, включително и от страна по съдебно производство,
съдът намира, че няма негативна конотация за честта и достойнството на
използвалия го и изявлението за използването му от другиго не представлява изнасяне
пред орган на власт на позорящо обстоятелство, като засягащо неговия авторитет.
Макар и да не се установи по делото този религиозен израз „******“ да е
използван от ищеца Е.М. „над сто пъти по време на цялото заседание“ на
15.07.2015 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС, а само да е използван
от него на няколко пъти, включително и в последната му дума, по вече изложените
съображения съдът намира, че конкретното изявление на ответника Р.В. в дадените
й показания не представлява противоправно поведение. Още повече, че с използваното
от нея изразно средство „над сто пъти“ обичайно се подчертава честотата на употребата
на израза, респ. на действието, за което се отнася, които при неотносимост към
предмета на производството по арг. от чл. 311, ал. 1 от НПК и чл. 150, ал. 1 и
2 от ГПК не се вписват или не винаги използването им се вписва в съставения
протокол от проведеното съдебно заседание (така и показанията на св. В.П.).
Предвид гореизложеното съдът
намира, че изявленията на ответника не представляват противоправно поведение и не
предпоставят претендиране на неимуществени вреди от ищеца, поради което
предявеният от него осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответникът, респ.
адвокатът предоставил безплатна правна помощ на последния по производството,
поради което на адв. Г.Н. от САК на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 38,
ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв следва да се присъди сумата от 1310
лева, представляваща минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за предоставената на ответника безплатна правна помощ, определен
въз основа на интереса на предявения иск.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Р.П. ***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 26000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди в резултат от заявеното от Р.П.В. в проведен пред орган на власт разпит
на 03.05.2016 г. в качеството й на свидетел по ДП № 57/2016 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 39740/2015 г. по описа на СРП, за проведеното публично съдебно
заседание на 15.07.2015 г. по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на СпНС „ … Той
се обръщаше … и към прокурора с обидни думи и изрази …“ и „ … „******“ той го
каза над сто пъти по време на цялото заседание…“, заедно със законната лихва
върху тази сума от 03.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на адв. Г.Ц.Н. от Софийска адвокатска колегия, с адрес:
гр. София, ул. ******, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 1310 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената на Р.П.В. безплатна правна помощ по
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова