РЕШЕНИЕ
№ 2012
гр. Бургас, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20232120104050 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. И. Д., ЕГН **********,
представляван от адв. И. Т. от БАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ......................, със
седалище и адрес на управление ....................................., представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И.
В. , с която се иска да бъде прието за установено, че в полза на ответника не съществува
вземане в размер на 10 972 лв., произтичащо от договор за кредит № ........... от 21.01.2004г.,
сключен с ТБ „Биохим“ (вляла се в „Уникредит Булбанк“ АД), вземанията по който са
прехвърлени на ответника с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.07.2009г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е установил, че в ЦКР при БНБ е подадена
информация за задължение към ответника, в качеството му на цесионер, за вземане в размер
на 10 972 лв. Посочва, че действително е кандидатствал за кредит през 2009г., но не получил
одобрение и не е подписвал договор за кредит. Твърди, че няма такива задължения или ако е
имал, то те са погасени по давност. Сочи се, че не е уведомяван за прехвърлянето на
вземането и се иска признаване на недължимостта на сумата. Ангажирани са писмени
доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на съдебно –
икономическа експертиза за установяване размера на дълга към дата на завеждане на
исковата молба.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който претенцията се
оспорва изцяло като недопустима и неоснователна. Твърди се, че за ищеца липсва правен
интерес от предявяването на иска. Излага се становище, че е погасена по давност
възможността за принудително събиране на вземането, а не самото вземане. Затова се сочи,
че поради липса на погасяване на задължението същото фигурира и в ЦКР при БНБ. Моли
делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес и прави искане за присъждане на
разноски, като релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.
В хода на процеса от страна на ответника е направено признание на иска, а от ищеца
е поискано постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска,
както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с
протоколно определение в съдебно заседание от 29.09.2023 г., е прекратил съдебното
дирене. Затова и предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Бургаски районен съд намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като преди първото по делото
съдебно заседание ответникът е признал иска по основание и размер, а ищецът е поискал
изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. При тези факти, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в
разпоредбата на ал. 3 на чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се
основава на признанието на иска и да бъде прието за установено, че в полза на ответното
дружество не съществува вземане към ищеца.
По отношение на отговорността за разноски, съдът приема следното:
За да бъдат възложени в тежест на ищеца направените в производството разноски,
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК следва ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждането на делото и да е признал иска. В случая втората предпоставка е налице. Спорен
е въпросът дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, респ. дали подадената от
дружеството информация към ЦКР при БНБ като носител на вземане срещу ищеца
съставлява такова основание.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 22 институциите са длъжни да събират и подават към
регистъра информация за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения
по тях до окончателното им погасяване. Тъй като давността не се прилага служебно,
съгл.чл. 120 ЗЗД, макар и да е настъпила, за кредитора не е възникнало задължението да
подаде информация до ЦКР за погасяване на задължението. Липсавт данни ищецът да е
направил изявление пред кредитора за погасяване на задължението, респ. искане за
заличаването му от регистъра. Доколкото дружеството-цесионер не е предприело действия
за събиране на погасеното вземане и с поведението си не е дало повод за предявяване на
иска, съдът приема, че е изпълнена и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо,
разноските в процеса следва да останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление ....................................., представлявано от
Р. И. М.-Т. и Т. И. В. , че В. И. Д., ЕГН **********, с адрес .................................., не дължи
на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 10 972 лв. по договор за кредит № ........... от
2
21.01.2004г., сключен с ТБ „Биохим“ (вляла се в „Уникредит Булбанк“ АД), вземанията по
който са прехвърлени на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 23.07.2009г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3