Мотиви към Присъда
№ 97 от 27.06.2019 година
по н.о.х.дело № 1380/2019
г.
по описа на Старозагорския
районен съд:
Обвинението срещу подсъдимия
А.З.М. – роден на *** г., с постоянен адрес ***, понастоящем настанен във ВУИ
„Ангел Узунов” – гр. Ракитово със съдебно решение на Районен съд – гр. Стара
Загора, българин, български гражданин, с начално образование, със завършен 7-ми
клас, осъждан, ЕГН **********, е за това, че:
1) На 09.10.2018г в
гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Леново“,
модел „А2010“ с IMEI № 1: ***и IMEI № 2:***на стойност 96 лева, с поставена в
него СИМ-карта на „Теленор“ без пазарна стойност и ведно със силиконов
протектор за гръб на стойност 15 лева и 1 брой карта памет от 8 GB /гигабайта/
на стойност 15 лева - всичко вещи на обща стойност 126 /сто двадесет и шест
лева/, от владението на К.Д.Й. на 12 години и собственост на Д.Й.Й., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен,
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си – престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК;
2) На 16.10.2018г в
гр. Стара Загора е отнел чужди движими вещи- пари-сумата от 2,40 лева и мобилен
телефон модел „Самсунг“, модел „Галакси Джей 7“ на стойност 352 лева, всичко на
обща стойност 354,40 лева от владението на П.А.Г. на 11 години, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за целта сила и заплашване и макар
и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвинението. Предлага за извършеното престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът да наложи на подсъдимия наказание девет
месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета до шест месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от
три години. За извършеното престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК, прокурорът предлага, да бъде наложено наказание една година лишаване от
свобода, което предвид характера на производството да бъде намалена с една
трета до осем месеца лишаване от свобода. Предлага, на основание чл.25, ал.1,
във вр. с чл.23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание на
подсъдимия за деянията, предмет на настоящото дело, както и за деянията по
н.о.х.дело № 867/2019 г. и по н.о.х.дело № 976/2019 г. – и двете по описа на
Районен съд – гр. Стара Загора, а именно осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Служебният защитник
- адв. Б. *** пледира в случай на осъдителен съдебен акт да се наложат
минимални наказания с прилагане на условното осъждане.
В съдебно заседание
подсъдимият прави самопризнания по чл.371, т.2 от НПК, като признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за същите.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, ведно със събраните по делото доказателства, приема
следното:
Подсъдимият
А.З.М. е роден на *** г., с постоянен адрес ***, понастоящем настанен във ВУИ
„Ангел Узунов” – гр. Ракитово със съдебно решение на Районен съд – гр. Стара
Загора, българин, български гражданин, с начално образование, със завършен 7-ми
клас, осъждан, не е осъждан към времето на извършване на процесните деяния, ЕГН
**********.
През месец октомври 2018 г. подсъдимият А.З.М.
бил настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр.
Стара Загора. Подсъдимият често напускал центъра и отсъствал от учебни занятия.
На
09.10.2018 г. подсъдимият се намирал в кв. „Три чучура” в гр. Стара Загора и
около 18.10 часа срещнал свидетеля К.Д.Й. – тогава на 12 години, който се
прибирал със свой по-малък познат от близкия хранителен магазин „Класик”. Подсъдимият
М. попитал свидетеля Й. дали има да му даде 20 стотинки, за да си купи вода.
Свидетелят му отвърнал че няма, но съжалил подсъдимия, проверил портмонето си, където
намерил само 20 стотинки. Подсъдимият М. също проверил портмонето на Й., видял,
че свидетелят няма други пари и му върнал портфейла с монетите. Тогава обаче подсъдимият
А.М. видял, че К.Й. държи нещо в джоба на елека си. Там свидетелят държал
мобилен телефон „Леново”, модел „А2010” с IMEI № 1: ***и IMEI № 2: ****. Мобилният
телефон бил собственост на бащата на свидетеля К.Й. - пострадалият Д.Й.Й.,
който го бил закупил на свое име, но го предоставил за ползване на сина си.
Телефонът бил със СИМ-карта на „Теленор”, със силиконов протектор за гръб и 1
брой карта памет от 8 GB /гигабайта/. Подсъдимият М. бръкнал в джоба на
свидетеля К.Й., взел телефона и побягнал към кв. „Лозенец”, където продал
телефона на свидетеля Яшар Наков Руменов. Последният бил помолен от майка си -
свидетелката А.с.И., да закупи телефона за нея, което Руменов и направил, като
платил на подсъдимия сумата от 25.00 лева за телефона. Свидетелката Айсел И.
ползвала телефона до 24.10.2018 г., когато с протокол за доброволно предаване
(л.16, Том І) го предала на служител на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Стара
Загора.
На 16.10.2018 г. подсъдимият М. се намирал
отново в кв. „Три чучура”. Около 17.00 часа на пътека в района до подлеза срещу
пощата, подсъдимият срещнал малолетния пострадал П.А.Г. (тогава на 11 години),
който се прибирал след училище. Попитал го има ли да му даде 10 стотинки, при
което Г. отговорил, че няма и тръгнал. В джоба си обаче пострадалият имал много
монети, които при тръгването му издрънчали. Подсъдимият М. го спрял и му казал
със заплашителен тон „я дай да проверя”. Пострадалият Г. се уплашил подсъдимият
да не му направи нещо и му казал: „Добре,
ще ти дам 10 стотинки”. Бръкнал в джоба си и в уплахата си извадил всичките
монети, които имал - 2,40 лева на монети. Подсъдимият М. посегнал и ги взел, на
което пострадалият Г. не противодействал, тъй като бил уплашен, след което
хукнал да бяга. Подсъдимият М. го догонил и попитал дали има телефон, на което
пострадалият Г. отговорил отрицателно. Тогава подсъдимият го притиснал до
стената на намиращия се наблизо жилищен блок, отворил ципа на чантата му и
започнал да я претърсва. Пострадалият започнал да блъска подсъдимия в опит да
се възпротиви и му извикал да спре, но подсъдимият М. извадил мобилният му
телефон - марка „Самсунг”, модел „Галакси Джей 7”. Подсъдимият побягнал с
телефона на Г..
Пострадалият го
последвал, успял да го хване за якето, но не и да го задържи и подсъдимият
избягал с телефона към кв. „Лозенец”. Там пред казино „Монте Карло” срещнал
свидетеля Т.М.Т.и го помолил да му направи услуга, като заложи телефона на свое
име и за сметка на подсъдимия,като го уверил, че телефонът не е краден. Томов
се съгласил и заложил телефона в намиращата се отсреща заложна къща на „Заложна
къща Еврокомерс -1”
ЕАД срещу сумата от 100 лева, за което бил съставен заложен билет № 51796 от
16.10.2019 г. (л. 12 Том ІІ). Получената сума
Томов предал на подсъдимия М., който от своя страна му дал 10 лева за
услугата.
С протокол за доброволно предаване от
28.10.2018 г (л. 11, Том ІІ) мобилният телефон „Самсунг” и заложният билет били
предадени от служител на заложната къща на служител на Второ РУ на МВР – гр. Стара
Загора. С разписка от 16.11.2018 г.(л. 31 Том ІІ) телефонът бил върнат на
свидетелката Д.П.Д. - майка и законен представител на малолетния пострадал.
С разписка от 30.11.2018 г. (л. 51 Том І от
ДП) мобилният телефон „Леново”, модел „А2010” с IMEI № 1: ***и IMEI № 2: ****, собственост
на пострадалия Д.Й.Й., бил върнат на този пострадал.
От заключението на съдебно-оценителната
експертиза (л. 18-21 Том І от ДП) се установява, че стойността на вещите,
отнети от владението на пострадалия К.Й., възлиза общо на 126 лева, от които 96
лева за мобилен телефон „Леново”, 15 лева за силиконов протектор за гръб, 15
лева за карта-памет 8GB(гигабайта), като СИМ-картата „Теленор” съгласно
експертизата няма самостоятелна пазарна стойност, а е неразделна част от
телефона и е включена в цената му.
От заключението на съдебно-оценителната
експертиза (л. 15-17 Том ІІ от ДП) се установява, че стойността на мобилния
телефон „Самсунг”, модел „Галакси Джей 7”,отнет от владението на пострадалия Г. към
момента на деянието възлиза на 352 лева.
Заключенията не са оспорени от страните, а
съдът ги приема за добросъвестни и компетентни.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от: - самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящи се и кореспондиращи изцяло със събраните в хода на разследването
доказателства приложени към досъдебно производство № 8245 зм – 816/2018 г. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора: Протокол за разпит на
свидетеля Д.Й.Й. от 09.10.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля К.Д.Й. от
16.10.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля А.с.И. от 24.10.2018 г.;
Протокол за доброволно предаване от 24.10.2018 г.; Съдебно-оценителна
експертиза от 25.10.2018 г.; Характеристична справка за А.З.М. от 26.10.2018
г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.Й.Й. от 30.11.2018 г.; Протокол за разпит
на свидетеля Г.Д. Х.от 17.12.2018 г.; Разпореждане № 3319 от 24.10.2018 г. по
ч.н.дело № 2770/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Уведомително писмо от „БТК” ЕАД от 31.10.2018
г.; Уведомително писмо от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД от 31.10.2018 г.; Уведомително
писмо от „Теленор България” ЕАД от 31.10.2018 г.; Справка за съдимост, рег. № 4649
от 11.12.2018 г.; Разписка за получаване
на вещи от 30.11.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля П.А.Г. от 16.10.2018
г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.П.Д. от 17.10.2018 г.; Протокол за разпит
на свидетеля Т.М.Т.от 23.11.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля П.А.Г. от
24.10.2018 г.; Протокол за разпознаване на лица и предмети от 24.10.2018 г.;
Протокол за доброволно предаване от 28.10.2018 г.; Заложен билет № 51796 от
16.10.2018 г.; Приемо-предавателен протокол от 19.10.2018 г.;
Съдебно-икономическа експертиза от 20.10.2018 г.; Протокол за разпит на
свидетеля Н.В.С.от 04.12.2018 г.; Удостоверение за раждане на А.З.М.; Заповед № ЗД/Д-СТ-181 от 29.11.2017 г. на
Агенция за социално подпомагане; Решение
№ 258 от 16.03.2018 г. по гр. дело № 99/2018 г. по описа на Районен съд – гр.
Стара Загора; Характеристична справка за
А.З.М. от 30.11.2018 г.; Решение № 693 от 05.11.2018 г. по ч.н.дело № 2747/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора;
Искане по реда на чл.159 от НПК от 26.11.2018 г.; Акт за раждане на А.З.М.;
Постановление за обединяване на досъдебни производство; Постановление за
привличане на обвиняем от 21.12.2018 .; Протокол за разпит на обвиняем от
21.12.2018 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 05.04.2019 г.;
Протокол за разпит на обвиняем от 05.04.2019 г.; Протокол за разпит на
свидетеля Яшар Наков Руменов от 20.12.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля П.А.Г.
от 20.12.2018 г.; - приетата в съдебно
заседание като писмено доказателство справка за съдимост.
Следва изрично да се посочи, че не са
налице доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което
да налага отделното им обсъждане. Горните доказателства не само, че не са
противоречиви, но и кореспондират взаимно и съдът не счита за нужно да ги
обсъжда поотделно, а следва да ги ползва като изходна база за изводи от
съставомерен характер.
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът приема за установено, че
подсъдимият А.З.М.:
1)
На 09.10.2018 г. в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи: мобилен телефон
марка „Леново“, модел „А2010“ с IMEI № 1: ***и IMEI № 2:***на стойност 96 лева,
с поставена в него СИМ-карта на „Теленор“ без пазарна стойност и ведно със
силиконов протектор за гръб на стойност 15 лева и 1 брой карта памет от 8 GB
/гигабайта/ на стойност 15 лева - всичко вещи на обща стойност 126 /сто
двадесет и шест лева/, от владението на К.Д.Й. на 12 години и собственост на Д.Й.Й.,
без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК;
2) На 16.10.2018 г.
в гр. Стара Загора е отнел чужди движими вещи- пари-сумата от 2,40 лева и
мобилен телефон „Самсунг“, модел „Галакси Джей 7“ на стойност 352 лева, всичко
на обща стойност 354,40 лева от владението на П.А.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за целта сила и заплашване и макар
и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От
обективна страна, подсъдимият, на 09.10.2018 г. в гр. Стара Загора отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон марка „Леново“, модел „А2010“ с IMEI № 1: ***и
IMEI № 2:***на стойност 96 лева, с поставена в него СИМ-карта на „Теленор“ без
пазарна стойност и ведно със силиконов протектор за гръб на стойност 15 лева и
1 брой карта памет от 8 GB /гигабайта/ на стойност 15 лева - всичко вещи на
обща стойност 126 /сто двадесет и шест лева/, от владението на К.Д.Й. на 12
години и собственост на Д.Й.Й., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият
е преустановил упражняваната над вещите до момента фактическа власт и е установил
своя трайна фактическа власт, без съгласието на собственика и владелеца. Имал е
възможност да се разпорежда с вещите като със свои и в свой интерес.
От обективна страна, на 16.10.2018 г. в
гр. Стара Загора е отнел чужди движими вещи - пари - сумата от 2,40 лева и
мобилен телефон м „Самсунг“, модел „Галакси Джей 7“ на стойност 352 лева,
всичко на обща стойност 354,40 лева от владението на П.А.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за целта сила и заплашване и макар
и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Подсъдимият, за да установи своя власт над вещи на Г., е употребил сила
и заплашване. Подсъдимият е спрял Г. и му е казал със заплашителен тон, че искал да
провери дали има пари в джобовете. Пострадалият Г. се уплашил подсъдимият да не
му направи нещо и му казал: „Добре, ще ти
дам 10 стотинки”. Бръкнал в джоба си и в уплахата си извадил всичките
монети, които имал - 2,40 лева на монети. Подсъдимият ги взел. Г. не
противодействал, тъй като бил уплашен и хукнал да бяга. Подсъдимият го догонил
и попитал дали има телефон, на което Г. отговорил отрицателно. Тогава
подсъдимият го притиснал /с което употребил сила/ до стената на намиращия се
наблизо жилищен блок, отворил ципа на чантата на Г. и започнал да я претърсва. М.,
без съгласие на Г., извадил от чантата на Г. намиращия се вътре мобилен телефон
- марка „Самсунг”, модел „Галакси Джей 7” и побягнал. С това подсъдимият преустановил
фактическата власт над вещи владени от Г., без съгласие на Г. и установил своя
трайна фактическа власт.
При определяне вида и размера на наказанията
за всяко от престъпленията, съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК,
предвиденото за извършените престъпления наказания, степента на обществена
опасност на деянията и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а
също така съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст
на НК:
-
за престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК с редукцията за
непълнолетен извършител е предвидено наказание лишаване от свобода до три години.
-
за престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК с редукцията за
непълнолетен извършител е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години.
Съдът отчете като:
-
смекчаващи вината обстоятелства – изразено съжаление за извършеното, направени
признания;
-
отегчаващи отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни, проявена
престъпна упоритост.
В
случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя
при условията на чл.58а ал.1 от НК.
Съдът
не намира основания да отчете наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът,
след като съобрази горните обстоятелства, конкретните обстоятелства при които е
извършено всяко от деянията, както и не ниската степен на обществена опасност
на деянията и на дееца, наложи на подсъдимия А.З.М.:
-
на основание чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл. 371,
т.2 от НПК наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и го осъди на шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1, във вр. с
чл.66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
- на основание чл.198, ал.1, вр. Чл.63,
ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК наказание лишаване от свобода за срок от една година,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и го осъди на осем
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1, във
вр. с чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия едно общо
наказание, до размера на по-тежкото от горепосочените, а именно лишаване от
свобода за срок от ОСЕМ месеца, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1
вр. чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
На основание чл.25,
ал.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия едно общо наказание по
настоящото н.о.х.дело, по н.о.х.дело № 867/2019 г. и по н.о.х.дело № 976/2019
г. – и трите по описа на Районен съд – гр. Стара Загора до размера на
по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнението на което общо най – тежко наказание отложи за изпитателен срок от три
години. Деянията, предмет на делата посочени по – горе, са извършени преди да е
налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което по правилата
на съвкупността следва да се определи едно общо най – тежко наказание.
Подсъдимият
е на млада възраст, не е осъждан към времето на извършване на процесните
деяния. Съдът приема, че в конкретния случай неприлагането на условното
осъждане би било прекалено използване на наказателната репресия. С оглед
степента на обществена опасност на дееца и гарантиране в пълнота целите на
наказанието, съдът определи изпитателен срок в размер на максималния
законоустановен за непълнолетните подсъдими.
Съдът
счита, че наложените наказания в максимална степен ще спомогнат както за
превъзпитаването, така ще подействат и възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.
Причини
и условия способствали за извършване на престъплението: желание за облагодетелстване по престъпен начин.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: