Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Х-ти тричленен състав,
в публично заседание на 30.03.2023 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров Членове: Ралица Андонова
Виолета Кожухарова
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно адм. дело
№ 327 по описа на съда за 2023 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба от полицейски орган младши разузнавач Н А Д в отдел
„Криминална полиция“ при ОД на
МВР – Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт Г. Г , против решение № 1763 от 23.12.2022 г. по адм. дело № 20223110204135/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменена заповед № 365зз-626 от 28.09.2022 г. за задържане за
срок до 24 часа на Р.Ю.Ч.
с ЕГН ********** и ОД на МВР-Варна е осъдена да заплати
разноски в размер на 400 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване
на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът Р.Ю.Ч., в писмен отговор по касационната жалба
излага доводи за нейната неоснователност и отправя искане за оставяне в сила на
обжалваното решение. В съдебно заседание се представлява от адв. Р., който поддържа
подаденият отговор с искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а
разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на оспорване пред Районен
съд – Варна е била Заповед № 365зз-626/28.09.2022
г., издадена от полицейски орган младши разузнавач Н А Д в отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Варна , с която Р.Ю.Ч. е бил задържан на 28.09.2022 г.
в 20:20 ч. за срок от 24 часа , на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във
връзка с досъдебно производство № 544/2022 г. по описа на ОД на МВР – Варна.
С обжалваното решение ВРС е приел, че оспорената пред него
заповед е издадена от компетентен
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в изискуемата от закона писмена форма. Освен това въззивният съд е счел , че при съществуващата
в заповедта некоректност от фактическа
страна , основанията за постановеното със заповедта задържане не могат да се
считат за съобщени на жалбоподателя с връчването й по реда на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР , като по този начин е било нарушено правото на защита на задържаното
лице. В заключение , позовавайки се на чл. 30, ал. 1 от КРБ и чл. 5 от ЕКПЧ, въззивният съд е приел, че с процесната
заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на Чакъров , поради което
същата е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение.
Касационният съд намира, че не е
налице изложеното в жалбата основание по чл. 209, т. 3, пр. І от АПК за неправилност на първоинстанционното
решение - нарушение на материалния закон.
Споделяйки приетото от първоинстанционния съд , че е спазена изискваната от закона форма
на оспорената заповед , касационният съд
намира за правилен извода на районния съд за
издаването й при допуснати съществени процесуални нарушения. Законовите
изисквания за форма са уредени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като т.
2 изисква посочване на фактическите и
правните основания за задържането на
лицето - в обжалваната заповед като правно основание е посочена разпоредбата чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , а като фактическо основание е посочено ДП № 544/2022 по описа на ОД на МВР - Варна. Извършеното
със заповедта препращане към фактите по цитираното досъдебно производство е
допустимо, доколкото съгласно съдебната
практика няма пречка такова фактическо описание
да се съдържа и в други документи от административната преписка. В този смисъл
е ТР № 16/1975 на ОСГК, съгл. което мотивите за издаване на административния
акт могат да се съдържат и в други документи от административната преписка.
Видно от съдържанието на
обжалваната заповед , полицейското задържане е предприето в рамките на вече
образувано досъдебно производство, което се установява от факта , че номерът на същото е посочен като фактическо основание
за издаването на самата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.1 от НПК ,
досъдебно производство се образува , когато са налице законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление, т.е. от самият факт за наличието на
образувано досъдебно производство следва извода, че към момента на издаване на
обжалваната заповед вече са били налице достатъчно данни за извършено
престъпление , което в постановлението на ВРП от 28.09.2022 г. за образуване на досъдебно производство е
квалифицирано като такова по чл. 167, ал.2 и ал.3 от НК. Същевременно, установените
по делото факти сочат, че досъдебното производство е било образувано срещу
неизвестен извършител, при които обстоятелства правомощията на полицейските
органи се свеждат само и единствено до извършване на оперативно-издирвателни
мероприятия за установяване на данни по смисъла на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР за извършителя на престъплението, за
което е било образувано въпросното досъдебно производство. В тази връзка, в
разрез с обективната истина е посочено в обжалваната заповед , че тези данни се
съдържат в досъдебно производство №
544/2022 г. , тъй като ако това бе така, то биха били налице основанията за привличане на задържаното лице
Р.Ч. в процесуалното качество на обвиняем със следващата от това законова
възможност за вземане спрямо него на
регламентираните в НПК мерки за неотклонение, а видно от данните
предоставени от ВРП на
първоинстанционния съд на
5.12.2022 г., дори след извършените
неотложни процесуално-следствени действия лицето е разпитано в качеството на свидетел и срещу него няма
предявено обвинение. Съобразно тези обстоятелства, очевидна е обективната
невъзможност данните за извършителя на
престъплението да се съдържат в самото
досъдебно производство и след като те не са идентифицирани и в обжалваната
заповед дори в минималния изискван от нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР обем,
който е значително по-малък от обема на понятието за достатъчно данни по
смисъла на чл. 207, ал.1 от НПК , то фактическото основание за полицейското задържане на лицето остава неизвестно. При тази
неизвестност , упражняването от страна на Р.Ч. на правото му на защита е
практически невъзможно , поради което касационният съд намира за правилен
правния извод на ВРС за издаване на обжалваната заповед при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на
чл. 146, т.3 от АПК, което налага нейната отмяна.
Постановявайки решението си в
този смисъл , първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на
материалния закон , а при служебно
извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на
обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото,
разноски на касатора не се дължат, а претенцията на ответника за разноски с
оглед осъщественото пред касационната
инстанция процесуално представителство от упълномощения адвокат Б. Р. е основателна. Съгласно доказателствата
приложени на л. 31 от касационното дело , разноските на ответника за адвокатско
възнаграждение са в размер на 300 лв. , което с оглед разпоредбата на чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е под предвидения в Наредбата минимум, поради
което такива следва да се присъдят в пълен размер.
Предвид изложеното ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ сила решение
№ 1763/23.12.2022 г. по адм. дело № 20223110204135/2022 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да
заплати на Р.Ю.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** сумата в размер на 300,00 /триста/
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :