Решение по дело №665/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „О.“ ЕООД, ЕИК ***, подадена чрез адв. Г.Г., против Решение № 116 от 23.01.2023 г. по АНД № 4707/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 03–2200804 от 24.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „О.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

С жалбата се настоява, че въззивното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, при неспазване на процесуалните изисквания, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че нарушението е индивидуализирано от фактическа страна по начин, позволяващ на дружеството да разбере в какво се изразява и срещу какво се защитава. Счита се, че неправилно ВРС е приел, че нарушението е описано с необходимата конкретика и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че към посочените съставомерни признаци на нарушението не са описани относимите към тях факти. Релевират се твърдения, че неправилно ВРС е приел, че материалният закон е приложен правилно и установените фактически констатации са съотнесени към съответната правна норма, както и че наложената санкция е законосъобразно определена. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да се отмени НП. Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание адв. С.С.  - процесуален представител на касатора, поддържа изложените доводи и направените искания с касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на дирекция „Инспекция по труда“, чрез юрисконсулт Р.Б. , в съдебно заседание отправя искане съдът да остави без уважение жалбата, като остави в сила решението на РС – Варна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че от установените по делото факти и събраните доказателства се обосновава изводът не за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, а по-скоро за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ. Пледира неправилност на решението и моли за неговата отмяна, произнасяне по същество и отмяна на НП.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С потвърденото от РС – Варна НП за извършено от „О.“ ЕООД нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Нарушението според НП се изразява в това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Й.С.С., с ЕГН ********** на длъжност „строител жилища“ на строителен обект: изграждане на силозна база за съхранение на зърно, находящ се в ПИ 67489.69.25, землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, на 07.07.2022 г. в 13:50 часа, полагащи труд работници на дружеството, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Според НП нарушението е извършено на 07.07.2022 г., във визирания строителен обект, а като доказателства са посочени: декларацията, попълнена от С.С., Трудов договор с лицето Й.С., копие на трудова книжка и справка от ТД на НАП с изх. № 28388223011194/07.07.2022 г. 15:47:03.

За да потвърди НП районният съд приема, че НП е издадено от компетентен административен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Въззивният съд посочва, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. В оспореното решение ВРС намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, а именно допускане на работа на служител преди да му са връчени съответните документи, един от който е уведомление до съответната ТД на НАП, по чл. 62, ал. 3 КТ. В мотивите на решението на ВРС е посочено, че разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ определя, че независимо от тяхното отстраняване не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал. 1 КТ.

Касационната инстанция намира от фактическа и правна страна:

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Настоящият състав на съда споделя като правилни изводите на ВРС, че: в хода на административнонаказателното производство не се установя да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП в степен да бъде отменено. АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ се явява доказано. Описаното нарушение в АУАН и НП е в достатъчна степен индивидуализира деянието и не възпрепятства правото на защита на наказаното лице. При проверката на 07.07.2022 г., в 13:50 ч. (предвид отразеното в констативния протокол) С. е установен да полага за „О.“ ЕООД труд на длъжност „строител жилища“ на строителния обект, а уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за сключения на 07.07.2022 г. трудов договор между дружеството и С. е от същата дата, но едва от 15:47 часа (предвид справката от ТД на НАП за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ).

ВРС не е приложил правилно материалния закон единствено при преценката за законосъобразността на наложената имуществена санкция като размер, което налага отмяната на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се измени НП по отношение на размера на наложената санкция.

Съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите отговорността обстоятелство обуславят налагане на по-леко наказание, а отегчаващите – на по тежко, съгласно чл. 27, ал. 3 ЗАНН. Процесното НП № 03-2200804/24.08.2022 г. е издадено на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ, който предвижда налагане на имуществена санкция от 1500 до 15000 лв. на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство. В НП не са посочени съображенията, поради които имуществената санкция е наложена в размер от 2000 лв. При определяне на размера на санкцията следва да се отчетат конкретните факти и обстоятелства. Случаят е свързан с допускане на работа на работник, преди да му е предоставено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението не е маловажен случай - чл. 28 ЗАНН не е приложим, нито е маловажно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 КТ. Настоящият състав на съда намира, че не са налице отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагане на имуществена санкция над минималния определен размер. Напротив, налице са смекчаващи обстоятелства – работодателят е допуснал до работа С. в деня на сключване на трудовия договор, а и на същия ден е обявено в ТД на НАП сключването на въпросния трудов договор. Тоест законосъобразно административнонаказващият орган е определил наказанието като вид, но не и като размер. За постигане на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН, следва в съответствие с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, съдът да измени НП, като намали размера на наложената имуществена санкция на предвидения в закона минимум – 1 500 лв.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена част на жалба. В полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 60 лв. за двете съдебни инстанции или общо 120 лв., а на наказаното дружество – 162,50 лв. за първата инстанция и 150 лв. за настоящата съдебна инстанция или общо 312,50 лв.

Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на наказаното лице. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според материалния интерес, адвокатското възнаграждение е в размер от 500 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обемът на предоставената правна защита в случая (изготвените жалби и осъществено процесуално представителство пред двете съдебни инстанции), не са налице основания за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 23.01.2023 г. по АНД № 4707/2022 г. на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03–2200804 от 24.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „О.“ ЕООД, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, като намалява размера на имуществената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.

ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща направени разноски за настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" да заплати на „О.“ ЕООД, с ЕИК *** сумата в размер на 312,50 (триста и дванадесет лв. и 50 ст.) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
	Членове:	ТАНЯ ДИМИТРОВА ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ