Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Пловдив, 05.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на пети юни през две
хиляди и дванадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Румяна Мишева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11870 по описа за 2011 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.245 КТ,
вр.чл.128 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. В. , ЕГН ********** ***, чрез адв.Н. К, против “Херку” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 21.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор №****/18.03.2009г. в ответното дружество на длъжността “т. с. ” в отдел Администрация, първоначално сключен на осн. чл.70, вр. чл.67, ал.1, т.1 КТ с уговорено ОТВ от 280лв. В последствие с ДС №237 от 10.04.2009г. била преназначена на длъжността “с. к. с к. ” в същия отдел с ОТВ от 390лв. С последващо ДС №264 от 03.01.2009г. по реда на чл.119 КТ била преназначена на длъжността “специалист комуникации” в същия отдел с ОТВ от 460лв. Трудовия й договор бил прекратен на осн. чл.325, т.1 КТ със Заповед № ***/14.03.2011г. на работодателят . Твърди също, че за времето на трудовия й договор начислените трудови възнаграждения са плащани нередовно, а не ежемесечно, както и не в пълен размер, а за някой от месеците дори под размера на мин.работна заплата, с което работодателят е нарушил и разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ. Посочва конкретни суми за неизплатени части от ТВ за всеки един от месеци в процесния период, като и периоди и размери на лихви за забава, а общия размер твърди да е сумата от 1571,86 лв. Твърди за тези нарушения на работодателя да е сигнализирала Инспекцията по труда, който орган след извършена проверка я информирал, че за само за периода м.01.2010г.-м.март 2011г. са й начислявани по ведомост трудови възнаграждения и за този период има начислени общо 5729,71лв., а получени по РКО общо 3820лв. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1571,86 лв., от която 1402,17лв. представляваща неизплатени части от трудови възнаграждения за месеците: от март до декември вкл. 2009г.; от януари до декември вкл. 2010г.; от януари до декември вкл. 2010г и януари, февруари и март 2011г., както и сумата от общо 169,69лв.-обезщетение за забава върху неизплатените части от ТВ за периодите от 25-то число на месеца следващ този на полагане на труда до предявяване на искова молба 27.06.2011г., в едно със законна лихва върху общата сума, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски
В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.К*, подържа исковете.
В
с.з. ответното дружество не изпраща представител, не взема отношение.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Установява се по
делото от представените копия от: Трудов договор № 2114/18.03.2009г. (л.9),
Доп. споразумение №237/10.04.2009г. (л.11), Доп. споразумение №2***03.01.2011г.
(л.13) и Трудова книжка (л.15,16) на Д.
В. , в която са направени записвания от работодател “Херку” АД, гр.Пловдив и Заповед №***/14.03.2011г. за
прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.325, т.1 КТ на Д. В. , издадена
от ответното дружество, че между тях е съществувало трудово правоотношение в
периода 18.03.2009г.– 14.03.2011г., през което време е ищецът заемал първоначално
длъжността “т. с. ” с основно
месечно трудово възнаграждение в
размер на 280,0лв. и ДТВ (клас) от 06,% - 5,04лв. От 10.04.2009г. е изменено
трудовото правоотношение, като ищецът е заел длъжността “с. к. с к. ” при ОТВ
от 390лв. и ДТВ (клас) от 06,% - 7,02лв., като от 03.01.2011г. по реда на чл.119 КТ е увеличена
ОТВ на 460лв., съответно ДТВ на 11,04лв. На 14.03.2011г. на основание чл. 325
т.1 КТ този трудов договор е прекратен.
Тези обстоятелства са удостоверени в Трудово книжка с подпис и печат на
работодателя. Въз основа на тези данни
и до колкото на вписаните в трудова книжка обстоятелства законът придава
удостоверителна сила, то съдът намира за установено, В. да е работила по трудово правоотношение в “Херку” АД периода от 18.03.2009г. до
14.03.2011г.
От
представеното от ищеца изпратено до него писмо от Инспекция по труда Пловдив,
както и копия от РКО по същата преписка и Справка за начислени и изплатени
заплати на ищеца за периода 01.01.2010г.-31.03.3011г. се установява следното:
по повод сигнал на ищеца до ИТ е извършена проверка в ответното дружество,
която е констатирала за периода 01.01.2010г.-31.03.3011г. на В. да
са начислени трудови възнаграждения по ведомост за заплати в размер на общо
5729,71лв., от която сума са изплатени с РКО 3820лв., представляваща 66% от
начисленото брутно тр.възнаграждение. Във ведомост за заплати за м.март 2011г.
е начислено на ищеца и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 107,05лв. за
останал неизползван отпуск – 2дни за 2010г. и 3 дни за 2011г. Същите данни се
съдържат и в справката издадена от работодателя (л.18) на 13.05.2011г.
По делото
е изготвена и приета ССЕ на в.л.Б. В.,
която не е оспорена от страните, и съдът кредитира, като намира същата за
компетентно изготвена, пълна и безпристрастна и основана на доказателствата по
делото и справка от ТД НАП- Пловдив според подадени данни от ответното
дружество за периода м.01.2010г.-м.03.2011г. От констативно-съобразителна част на ССЕ се установява на Д. В. , съгласно данни подадени в Инспекция по труда от ведомости за заплати на
ответното дружество и съобразно уговореното в трудов договор месечно БТВ за част
от процесния период 01.01.2010г.-14.03.2011г. да са начислени БТВ на тази база
в размери на общо 5580,72лв., а след
приспадане на нормативно определени
удръжки от общо 1184,03лв. е останала като заплата за получаване сумата от
4396,69лв. На ищеца са изплащани ежемесечно части от дължимите трудови
възнаграждения, като в процесния период това е направено с 16 бр. РКО в общ
размер от 3820лв., в това число съответно: 200 лв. с РКО от 10.02.2010г.; 800лв.
с РКО от 08.04.2010г.; 300 лв. с РКО от 14.06.2010г.; 200 лв. с РКО от
09.07.2010г.; 100 лв. с РКО от 28.07.2010г.; 100 лв. с РКО от 30.07.2010г.; 70
лв. с РКО от 02.09.2010г.; 100 лв. с РКО от 21.09.2010г.; 200 лв. с РКО от
05.10.2010г.; 200 лв. с РКО от 25.10.2010г.; 200 лв. с РКО от 05.11.2010г.; 100
лв. с РКО от 23.11.2010г.; 100 лв. с РКО от 08.12.2010г.; 200 лв. с РКО от
23.12.2010г.; 200 лв. с РКО от 17.01.2011г.; 200 лв. с РКО от 10.02.2011г.; 250
лв. с РКО от 22.02.2011г.; 300 лв. с РКО от 11.03.2011г. Така изплатените с РКО
суми са отнесени от вещото лице като плащания за вече възникнали задължения на
работодателя за предходни периоди преди дата на плащане. Съдът възприема този
начин на отнасяне на плащанията отразен в таблица на ССЕ, до колкото видно от
самите РКО (л.19-24) в тях е посочено като основание за плащането
“аванс-заплата”, но не е посочено за кой конкретен месец се извършва плащане.
Според заключение на ССЕ, за периода м.03.2009г.-31.12.2009г. в НОИ са подадени
данни за конкретни размери на начислени на ищеца трудови възнаграждения в
брутен размер и в сума за получаване, които данни сочат така начислените ТВ за
тези месеци да изплатени на ищеца, но няма данни за конкретен размер на
изплатените суми. Видно от т.1 от заключение по ССЕ за процесния период м.март
2009г.-м.март 2011г. след приспадане на законово регламентирани удръжки и
изплатена сума от общо 3820лв. с РКО, са останали неизплатени части от трудови
възнаграждения в размер на общо 576,69лв., в това число: ТВ за м.01.2011г.-
89,95лв.; ТВ за м.02.2011г.- 369,25лв.; ТВ за м.03.2011г.- 117,49лв. Според т.2
от заключението общия размер на лихвите за забавено плащане на неизплатени в
срок трудови възнаграждение за процесния период е 39,23лв., изчислени за
периодите от 25-то число на месеца следващ този на начисляване на ТВ до
27.06.2011г. –дата на завеждане на искова молба в съда. Вещото лице е изчислило
и полагащо се на ищеца обезщетение по чл.224 КТ за 5 дни останал неизползван
отпуск, каквото обаче не е предмет на настоящото производство, тъй като не е
претендирано от ищеца.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил
задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати
трудовите възнаграждения на ищеца за месеците от март 2009г. до 14.03.2011г.,
но е изпълнил задължението си за изплащане на заплати за тези месец само в една
част като е заплащал дължимите трудови възнаграждения по-късно и срещу подпис
на ищеца с РКО. Така е изплатена сумата от общо 3820лв. Останали са неизплатени
трудови възнаграждения и части от тях в общ размер от 576,69лв., в това число:
ТВ за м.01.2011г.- 89,95лв.; ТВ за м.02.2011г.- 369,25лв.; ТВ за м.03.2011г.-
117,49лв., за които няма данни да са изплатени и до момента. На следващо място видно от писмо на Инспекция по
труда Пловдив от 01.09.2011г. се установява при извършена проверка от този
орган в ответното дружество да е установено начислени на ищеца по ведомост за
заплати ТВ за месеците от януари 2010г. до март 2011г., които са изплатени частично
с горните РКО, а останалите начисление суми не са били получени, като не е
установено да еположен подпис от ищеца по ведомости за заплати. Следва да се
отбележи, че работодателят не дължи изплащане на БТВ, съобразно уговореното
такова в ТД, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху
размера на БТВ работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно
определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените
суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към
фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените
му като трудово възнаграждение суми да размера на сумата за получаване.
И тъй
като се установи начисленото на Д. В. за
периода м.март2009г.-м.март 2011г. и за месеците ТВ за м.01.2011г.- 89,95лв.; ТВ за
м.02.2011г.- 369,25лв.; ТВ за м.03.2011г.- 117,49лв. в размер на общо 576,69лв.
в сума за получаване, а няма данни тези суми да са изплатени срещу подпис от работника
във ведомостта за заплати, то искът по чл.128 КТ за заплащането им е частично основателен
и като такъв ще уважи частично, като се осъди ответникът да заплати тази сума, ведно
със законната лихва считано от 27.06.2011г. до окончателното плащане. Над
размера от общо 576,69лв. и до пълния претендиран размер от 1402,17лв. искът по
чл.128, ал.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. На ищецът ще се
присъди и сумата от общо 39,23лв., представляваща сбор от лихви за забавено
плащане на начислени и неизплатени части от ТВ за периода м.март2009г.-м.март
2011г. изчислени за периодите от 25-то число на месеца следващ този на
начисляване на ТВ до 27.06.2011г. –дата на завеждане на искова молба в съда,
която сума ще се осъди ответникът да заплати, а над този размер и до пълния
претендиран такъв от общо 169,69лв. – лихви за забавено плащане искът по чл.86 ЗЗД ще се отхвърли като неоснователен. Неоснователна е и претенцията на ищеца
за присъждане на законната лихва върху общата цена на исковете формирана като
сбор от ТВ и лихви за забава, и по специално върху частта от нея представляваща
лих ви за забавено плащане. Съгласно чл.245 КТ неизплатени части от ТВ се
дължат ведно със законната лихва от изпадане на работодателя в забава, но не й
с лихва върху лихвата за забава. Ето защо и претенцията за законната лихва от
подаване на искова молба е основателна само по отношение на установения по-горе
размер на неизплатени тр.възнаграждения, а над него и по отношение на лихвите
за забава е неоснователна и като такава ще се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на 58,78лв.,
по съразмерност с уважената част от исковете, като са претендирани и е
представил доказателства за направени такива в размер на 150,0лв. за адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от
такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса на и на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще се осъди ответника да заплати на ПРС държавна такса от 100лева, по 50лв. за всеки от ОСИ, както и 27,43лв.
разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната
сметка на Висш съдебен съвет, при изплатени 70 лв. от БС за ССЕ.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Кукленско шосе” № 21, да заплати на Д. Г. В. , ЕГН **********
***, със съдебен адрес гр.П.в, ул.”Р.Да.” *****, чрез адв. Н.К., СУМАТА от общо 576,69лв.
(петстотин
седемдесет и шест лева и 69ст.), представляваща неизплатени трудови възнаграждения в сума за
получаване след приспаднати нормативно определени удръжки, за периода от
18.03.2009г. до 14.03.2011г. в това число:
ТВ за м.01.2011г.- 89,95лв.; ТВ за м.02.2011г.- 369,25лв.; ТВ за м.03.2011г.-
117,49лв., в едно със законната лихва, считано от 27.06.201,г. до окончателното плащане, както и СУМАТА от общо 39,23лв.
(тридесет и девет лева и 23ст.),
представляваща сбор от лихви за забавено плащане на начислени и неизплатени
части от ТВ за периода 18.03.2009г. до 14.03.2011г. изчислени за периодите от
25-то число на месеца следващ този на начисляване на ТВ до 27.06.2011г., като отхвърля исковете по
чл.128, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, над горните размери и до пълните
претендирани такива от общо 1402,17лв. за трудови възнаграждения за същия
период и от общо 169,69лв. – лихви за забавено плащане на неизплатени части от
трудови възнаграждение за същите месеци, както и претенцията за законната лихва
от 27.06.2011г. върху лихви за забавено плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Херку” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.П., ул.”К.ш.” № ..., да заплати
на Д. Г. В. , ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.П.,
ул.”Р.Д.” № 48, ет.2, оф.208, чрез адв. Н.К., СУМАТА от 58,78лв.(петдесет
и осем лева и 78ст.), разноски за адвокатско възнаграждение, А ПО СМЕТКА НА
ПРС, бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА 100,0
лева (сто лева) - ДТ за
производството, както и 27,43 лева
(двадесет и седем лева и 43ст.)- разноски за ССЕ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/
( Валентина Иванова)
Вярно
с оригинала!
ИТ