Решение по дело №35/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. О. К. от [населено място] ***, чрез адв.Д. С. от * против Решение №321/30.10.2024 г. по анд № 753/2024 г. на Районен съд-Сливен, с което е изменено Наказателно постановление №BG26022023/1000/P8-554 от 28.07.2023г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-град София, с което на С. О. К. на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на същата разпоредба като е преквалифицирано нарушението от такова по чл.179, ал.3а от ЗДвП в нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП и е осъден С. О. К. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-град София сумата от 240 лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и неправилно, т.к. не се е произнесъл по всички възражения, а други неоснователно е отхвърлил, като доводите за това са бланкетни и за да измени НП само е посочил, че било установено лицето, извършило нарушението, в достатъчна степен били описани обстоятелствата, при които било извършено нарушението, всички подлежащи на доказване факти в производството били изяснени, без решаващите му изводи да се подкрепят от материалите по делото, нито да са обсъдени възраженията в тази насока, вкл. и обстоятелството, че соченият за нарушител не е индивидуализиран надлежно в АУАН и НП, което не позволява недвусмислен извод относно личността му. Прави се искане да се отмени изцяло обжалваното решение на РС-Сливен, както и да се отмени наказателното постановление и да се присъдят разноските по делото за всички инстанции.

В съдебно заседание касаторът не са явява, като чрез процесуалния си представител с писмено становище подържа жалбата и исканията в нея, за което прилага списък на разноските.

За ответната страна по касацията се явява юрусконсулт Д., която оспорва жалбата по доводи посочени в писмен отговор, като претендира да се остави в сила решението на районния съд и присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, поради което касационната жалба следва да се остави без уважение.

Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С Решение №321/30.10.2024 г. по анд № 753/2024 г. Районен съд-Сливен е изменил Наказателно постановление №BG26022023/1000/P8-554 от 28.07.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-град София, с което на С. О. К. на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на същата разпоредба като е преквалифицирал нарушението от такова по чл.179, ал.3а от ЗДвП в нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП и е осъдил С. О. К. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“-град София сумата от 240 лева, представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд приема, че от приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че действително жалбоподателят С. О. К. на 09.02.2023 г. в 20,47 часа е управлявал описаното пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, по главен път I-6, км. 381+622, пътен участък включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и в случая наказанието е било наложено на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП като в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление това е била и посочената за нарушена разпоредба, за което му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на същата разпоредба.

Изводите на районния съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление не се споделят от касационната инстанция поради следното.

Според настоящия състав атакуваното решение е постановено в противоречие с решението по дело С-61/23 на СЕС досежно приложението на принципа за съразмерност на наложеното наказание, което е основание за отмяната му, ведно с произтичащите от това правни последици.

Понастоящем въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил европейските източници на правото и е приложил националното законодателство в нарушение на основни правни принципи, какъвто е принципът на пропорционалност. В конкретния случай приложената санкционна разпоредба на. чл.179, ал.3а ЗДвП предвиждаща, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност.

По силата на чл. 633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на законодателството на ЕС, дадено в Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага извод, че оспореното пред Районен съд-Сливен наказателно постановление е издадено в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимият размер на незаплатената пътна такса и че тази санкция е в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

По изложените до тук съображения настоящият касационен състав намира касационната жалба за основателна, а обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което решението на въззивния съд следва да бъде изцяло отменено, ведно с измененото с него наказателно постановление.

С оглед изхода на делото следва да се отхвърли искането на ответника по касация за присъждане на разноски, като се присъдят такива на касатора по приложения списък в общ размер на 980 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, респ. осъществената защита не е налице прекомерност на размера на адвокатския хонорар.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №321/30.10.2024 г. по анд № 753/2024 г. по описа на Районен съд-Сливен.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG26022023/1000/P8-554 от 28.07.2023 г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-град София.

ОТХВЪРЛЯ искането на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-град София за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-град София да заплати на С. О. К. от [населено място] *** направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 980 (деветстотин и осемдесет) лева, като не уважава възражението за прекомерност на адвокатския хонорар.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.