О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
260059/02.10.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд
граждански състав
На 15.09.2020година
в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
и с участието на прокурора ………………….след като
изслуша докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело №1160 по описа за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от М.А.С., ЕГН **********,***, срещу
Г.Н.А., ЕГН **********,***,в която
твърди, че е наследник
на Атанас Стойчев Стоев, починал на 30.08.2013 г. От своя страна Атанас Стойчев
Стоев е бил единствен наследник на дядото и бабата на ищцата Стойко А. Стоев и
Мария Колева С., починали съответно на 28.05.1984 г. и на 02.10.2005 г. Твърди,
че в наследство от тях са останали поземлени имоти в с. Козарско, община
Брацигово, включително и УПИ XII-223 в кв. 5 по плана на с. Козарско, одобрен със заповед № 305/08.12.1995 г., с
административен адрес ул. "17- та" № 52 с площ 720 кв. м. (графично
измерена).
След смъртта
на баща си ищцата разбрала, че нотариален акт за този имот притежава ответникът
Г.Н.А.. С нот. акт № 28 т. 2 дело № 188/2013 г. на нотариус Г. Карамитрев той в
качеството си на договарящ със себе си пълномощник е "закупил" имота
от Василка А. Анастасова.
В
исковата молба се твърди още, че от своя страна Василка А. Анастасова
притежавала нотариален акт за този имот, издаден по реда на чл. 20 от ЗСГ
(отм.) - нот. акт № 74 т. II дело № 555/1988 г. Този нотариален акт всъщност
материализирал една нищожна сделка, противоречаща на нормите на тогава
действащия ЗСГ и правилника за приложението му. От текста на нотариалния акт се
установявало, че продажбата е извършена по реда, предвиден в чл. 22 от ЗСГ
(отм.) - при изнесен от съда на публична продан делбен имот,като съдебният изпълнител предоставял на народния
съвет извършването на продажбата, която съгласно чл. 51 ал. 1 от ППЗСГ се
извършвала по процедурата, предвидена в чл. 16 -19 от ЗСГ (отм.).
Съгласно
чл. 20 от ЗСГ (отм.) нотариалният акт се издавал въз основа на искане от
председателя на ИК на ОбНС. В конкретния случай обаче нотариалният акт е
издаден въз основа на искане (писмо) изх. № 369/14.07.1988 г. на кмета на с.
Козарско, т. е. искането е от лице, което не е оправомощено от закона, което
означава, че нотариусът (районният съдия) не е имал право да издаде нотариалния
акт.
Твърди
се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 16 от ЗСГ (отм.), като се цитира ал. 1
на този текст. Видно от текста на нотариалния акт, купувачът е определен не от
общинския народен съвет, а от кметство - с. Козарско.
Тези
закононарушения при процедурата, довела до издаването на нотариалния акт,
водели до липсата на задължителни елементи от фактическия състав на
покупко-продажбата по реда на чл. 22 от ЗСГ (отм.), което правело тази сделка
нищожна. Незавършеният фактически състав, респ. нищожността, от своя страна
водело до отсъствието на транслативен ефект на удостоверената с нотариалния акт
продажба, т. е. купувачката Василка А. Анастасова не е придобила собствеността
върху имота. От своя страна и последващата сделка, с която ответникът се
легитимирал като собственик, също така не била породила вещноправен ефект, тъй
като никой не можел да прехвърли повече права, отколкото той сам притежава.
Ищцата
заявява, че по този начин бившият собственик Атанас Стойчев Стоев е останал
собственик на процесния имот, а по силата на наследственото правоприемство тя
притежавала 1/2 ид.ч. от имота. Твърди, че през всички тези години имотът се е
владеел първоначално от нейния баща Атанас Стоев, а след неговата смърт и до
настоящия момент ищцата и нейният брат продължавали да упражняват фактическа
власт върху имота. Никой от съседите не бил виждал някога там нито Василка Анастасова,
нито Г.А.. Независимо от това ищцата не можела да се снабди с нотариален акт за
имота по обстоятелствена проверка, тъй като по регистрите като собственик бил
вписан ответникът Г.А.. Имотът представлявал УПИ XII-223 в кв. 5 по плана на с. Козарско,
одобрен със заповед № 305/08.12.1995 г., с административен адрес ул.
"17-та" № 52 с площ 720 кв. м. (графично измерена). Имотът бил
незастроен и бил с приложена регулация при съседи: УПИ XI-222, УПИ XIII-224, УПИ IX-220 и улица.
Моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да се приеме за
установено по отношение на Г.Н.А., ЕГН ********** ***, че той не е собственик
на УПИ XII-223 в кв. 5 по плана на с. Козарско, одобрен със заповед № 305/08.12.1995 г., с
административен адрес ул. "17-та" № 52 с площ 720 кв. м. (графично
измерена), незастроен, при съседи: УПИ XI-222, УПИ XIII-224, УПИ IX- 220 и улица.В подкрепа на твърденията си
сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който е оспорил предявеният иск като недопустим и неоснователен.Сочи се,че
ищцата няма правен интерес от предявяване на иска .Същата не е собственик на
имота и това е установено с влязло в сила решение № 378 от 09.06.2014
година по гр.дело № 1137/2013 година по
описа на ПщРС.Сочи още ,че не са настъпили
нови факти след постановяване на
посоченото решение,поради което
същата не би могла да
придобие имота,поради описаните
обстоятелства в новата искова молба.Изложени са и обстоятелства за
неоснователност на предявения иск.Моли същият да бъде отхвърлен.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбата на чл.235 и
сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото
писмени доказателства:нотариален акт №
74/88 година; нотариален акт № 28/2013 година;скица ;удостоверение с изх.№ 0071
от 24.04.2013 година; удостоверение за наследници се установява ,че лицето
СТОЙКО А. СТОЕВ е починало на 28.05.1984 година и е оставило за свои
наследници:МАРИЯ КОЛЕВА С.-съпруга,починала
на 02.10.2005 година;ЕЛЕНА СТОЙЧЕВА А.-дъщеря,починала
на 03.05.2008 година;АТАНАС СТОЙЧЕВ
СТОЕВ-син ,починал на 30.08.2013 година и оставил за наследници:М.А.С.-дъщеря;ЕЛЕНА
А.С.-дъщеря ,починала на 30.06.1988 година;АТАНАС А. СТОЕВ-син.Установява се още ,че съгласно
нотариален акт № 74/88 година за купувач на предложения за продажба от Съдия-изпълнител в гр.Пещера недвижим имот
собственост на наследниците на
Стойчо А. Стоев ,а именно парцел ІХ в кв.5 по плана на с.Козарско
,Пловдивска област ,при съседи:улица,парцел Х,VІІІ,VІ-68,като целият парцел е с
площ от 680 кв.м. е определен от кметството
лицето Василка А.А. от с.Козарско с тарифна оценка от 1460
лева ,внесени в ДСК –Пещера по сметка на
Съдия-изпълнител.Впоследствие с договор
за покупко-продажба изповядан с нотариален акт № 28/2013 година Василка А.
А. чрез пълномощника си Г. Н.А.
продава на Г. Н.А.
следния недвижим имот:УПИ
ХІІ-223 в кв.5 по регулационния план на с.Козарско е с площ от 680 кв.м.(по
документ за собственост),а измерени графично е с площ от 720 кв.м.,с административен
адрес:с.Козарско,ул.“Седемнадесета“ № 52,при граници: УПИ ХІ-222,УПИ
ХІІІ-224,УПИ ІХ-220 и улица.Съгласно удостоверение издадено от Техническа
служба при с.Козарско :УПИ ХІІ-223 в кв.5 е идентичен с парцел ІХ в кв.5 по обезсиления план на
с.Козарско от 1959 година и съгласно нотариален акт № 74/88 година е записан като собственост на Василка А.А..
Като писмено доказателство по делото е приложено гр.дело № 1137/2013 година по описа на ПщРС
,от което е видно ,че същото е образувано по искова молба на М.А.С. *** и
Атанас А. Стоев, чрез неговата майка и
законна представителка Райна Георгиева
Топорова против Г. Н.А. с правно основание чл.124 от ГПК .Предмет на
исковата молба е бил иск за установяване на право на собственост
на ищците върху имот представляващ УПИ ХІІ-223 в кв.5 по плана на с.Козарско
,Пазарджишка област,одобрен със заповед
№ 305 от 08.12.1995 година с
административен адрес:ул.“Седемнадесета“ № 52 с площ от 720 кв.м. измерени
графично. В исковата молба ищците са твърдели ,че са наследници на Атанас
Стойчев Стоев ,който е бил единствен наследник на Стойко
А. Стоев и Мария Колева
С..Сочили са още ,че са поискали
да се снабдят с нотариален акт за
собственост на имот представляващ УПИ
ХІІ-223 в кв.5 по плана на с.Козарско
,но от общината ги уведомили ,че
имотът е записан на трето лице. Установили ,че документ за собственост
притежава ответникът А. ,а именно нотариален акт № 28/2013 година ,с който в качеството си на договарящ със себе си закупил имота от Василка А..С решение № 378 от
09.06.2014 година съдът отхвърлил предявения иск като решението е било
потвърдено с решение №574 от 02.12.2014 година постановено по в.гр.дело № 765/2014 година по описа на ПзОС.
По настоящото дело са разпитани като свидетели РАЙНА
ДИМИТРОВА НЕДЕВА и НИКОЛАЙ А. АЛЕКСАНДРОВ.
Св.Недева в показанията си сочи ,че е познавала Стойко и Мария Стоеви от 1985 година.В
периода 1989-90 година свидетелката се занимавала с търговия на селскостопанска
продукция ,поради което 3-4 пъти изкупували продукция произведена от Стоеви.През 1988
година бай Стойко починал ,а съпругата и синът му продължили да работят имота ,представляващ
двор-градина в с.Козарско.В средата на имота имало кладенец с много хубава вода
,с която поливали градината.Изкупували маруля ,зелен лук ,чесън ,домати ,пипер,круши
,орехи.През 2005 година починала леля
Миче ,а синът им Атанас продължил да
обработва градината до 2012 година когато се оплакал ,че има здравословни
проблеми.Той починал през 2013 година като след смъртта му за двора се грижила
съпругата му. Свидетелката заяви още ,че по спомени дворът бил около 1000 кв.м.
като бил разположен на две улици.Освен Атанас,леля Миче и бай Стойко не е
виждала други лица да работят имота.
Свидетелят Александров
в показанията си сочи ,че е от
с.Козарско и познава имота на Стоеви тъй
като са съседи. Същият попадал в регулация.В него имало засадени орехи ,плодни
дръвчета и се отглеждала и друга продукция.Всичко се стопанисвало от собствениците на парцела по негова преценка Райна А. ,която живеела
там в къщата от 10-15
години.Преди това там живеели Мария и
Стойко ,а след смъртта им синът им
Атанас и втората му съпруга Райна.Според
свидетеля дворът е на две улици: от улица „18-та“ до улица „17-та“ и е на площ
около декар заедно с къщата.От източната
страна е ограден с каменен зид и съседи
са Щерев и Арабаджийски.От запад има
мрежа.Откъм улица“18-та“ няма ограда ,но докато бил жив Наско бил подготвил камъни за направа на такава ,а сега
имало мрежа.Заяви още ,че винаги е живял
в с.Козарско , но не е виждал други лица да се разпореждат в този имот.
В настоящия случай ищцата е предявила отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК –да се признае за установено
,че ответникът не е собственик на н УПИ XII-223 в кв. 5 по
плана на с. Козарско, одобрен със заповед № 305/08.12.1995 г., с административен
адрес ул. "17-та" № 52 с площ 720 кв. м. (графично измерена),
незастроен, при съседи: УПИ XI-222, УПИ XIII-224, УПИ IX- 220 и улица.
Чрез отрицателен установителен иск ищецът защитава своето право,
отричайки правото на ответника
върху същия обект ,или отричайки
правата му,които са пречка ,за да реализира
собственото си право.Ищецът има задължение да установи наличие на свое накърнено материално право,което се
нуждае от защита-да докаже фактите ,от
които то произтича.За него ще е налице
правен интерес посредством
отрицателен установителен иск да
установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника ,който ще носи тежестта да докаже
притежанието на правото.
Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато:ищецът притежава
самостоятелно право ,което се оспорва ;позовава се на
фактическо състояние или
има възможност да придобие права ,ако отрече правата на ответника. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице
и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция
,ако отрече претенираните от ответника
права.
Наличието на правен интерес се преценява
конкретно ,въз основа на
обосновани твърдения ,наведени в исковата молба,като при оспорването им ищецът
следва да докаже фактите ,от които те произтичат.Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи
за правния интерес при всяко
положение на делото.Когато констатира
,че ищецът няма правен интерес
,съдът прекратява производството по делото ,без да се произнася по основателността на претенцията –дали
ответникът притежава или не претендираното
от него и отречено от ищеца вещно право.
Видно от исковата молба ищцата обосновава правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск с липса на
документ за собственост върху имота като
твърди ,че имотът се е владеел от
наследодателя й Атанас Стоев ,а след неговата смърт и до настоящия момент от ищцата и нейния брат като те продължавали да
упражняват фактическа власт върху имота.В
случая в постановеното решение по
гр.дело № 1137/2013 година по описа на ПщРС(влязло в законна сила) е изследван
въпросът за упражненото владение върху
процесния имот както от ищцата в
настоящото производство така и от нейните праводатели и е било прието ,че не
е доказано ,че след продажбата на имота
през 1988 година наследодателите
на ищцата да са установили върху имота
фактическа власт и да са
демонстрирали своене на имота необезпокоявано повече от 10 години. Съгласно
чл.299 от ГПК –спор разрешен с влязло в
сила решение ,не може да бъде
пререшаван освен в случаите ,когато законодателят разпорежда друго.
В предвид на изложеното съдът счита ,че ищецът в настоящото производство не
е доказал твърденията ,с които
обосновава правния си интерес ,поради което производството по делото
следва да бъде прекратено.
Водим от горните съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА протоколното си определение
от 15.09.2020 година ,с което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 1160/2019 година по описа на ПщРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: