Р Е Ш Е Н И Е
№ 2002
гр.Пловдив, 04.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на деветнадесет и четвърти
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: СЛАВКА ИВАНОВА
като разгледа АНД № 4299/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-004845 от 05.06.2019г., издадено от
К. О. Н., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Ф.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес *** на основание чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените
правила. Посочва, че не са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, екземплярът
от АУАН, представен на жалбоподателката бил нечетлив, по никакъв начин не могат
да се разберат обстоятелствата във връзка с нарушението, жалбоподателката не е
могла да упражни правото си на защита. На следващо място взема становище, че в
нарушение на чл.44 от ЗАНН, на жалбоподателката не е обяснено какви са и
правата във връзка със съставянето на АУАН, а именно – възможността същата да
направи писмени възражения в 3-дневен срок от съставяне на същия акт. Също така
посочва, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсва описание на
нарушението, не е посочено по кой път се е движела жалбоподателката и в каква
посока, не са посочени доказателствата, които подкрепят нарушението – не е ясно
къде се е намирал актосъставителя, имал ли е видимост към светофарната уредба и
т.н.. Поддържа още, че в наказателното постановление е посочено, че на
нарушителят се отнемат 8 контролни точки, като основание за последното е
посочено единствено Наредба № Iз-2539 на МВР,
не е посочено пълното наименование на нормативния акт, кога е приет, не е
посочена конкретна разпоредба от същия, още неправилно са посочени
притежаваните и отнети контролни точки. Също взема становище са основание
приложение чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за млад водач, получил
изключително скоро свидетелството си за правоуправление, навлязъл е на
разрешаващ сигнал в кръстовището, а дори да е преминал на „жълт“, по никакъв
начин не е застрашила или възпрепятствала движението, било е извършено неволно.
Оспорва фактическата обстановка като сочи, че жалбоподателката не е навлязла в
кръстовището на разрешителен режим на светофара, който по време на
преминаването се е сменил на „жълт“. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 23.06.2019г., видно от приложената към наказателното постановление разписка,
а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 01.07.2019г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.05.2019г., около 16:20 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„България“ и ул.„Дилянка“, свидетелят А.И.В., в качеството му на *** в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив изпълнявал служебните си задължения
на същото място и се движил по ул.„Дилянка“, когато забелязал МПС – лек
автомобил „Ауди А3“ с рег.№ „***“ движещ се по бул.„България“ в посока от запад на изток, водачът на който преминал на забраняващ
(червен) сигнал на светофарната уредба на същата уредба. Свидетелят В. спря за
проверка МПС с рег.№ „***“ и установил, че същият бил управлявал от
жалбоподателя Ф.Н.Б., ЕГН: **********.
На място свидетелят В. съставил АУАН с бланков № 019893 от 08.05.2019г.
срещу жалбоподателя Б. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който след като и бил
прочетен, последната подписала, като не отразила възражения. Въз основа същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А.И.В.. Последният помни случая, подробно описва констатираната
фактическа обстановка, включително посоката на движение на МПС, както и че
същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на светофарната уредба. Съдът намира
показанията на свидетеля В. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същевременно съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Б. П. Б.,
която сочи, че автомобилът навлязъл в кръстовището на „жълт“ сигнал на
светофарната уредба, както и че полицаят, съставил АУАН им обяснил, че могат да
възразят само пред съда. Последното противоречи на изнесеното от свидетеля В..
При преценка показанията на двамата свидетели на първо място следва да се
съобрази, че не се установява свидетеля В. да е в каквито и да е отношения с
жалбоподателя Б., които по някакъв начин биха го мотивирали да изнесе неистина
пред съда, с цел да и препише някакво нарушение, което последната не извършила.
В този смисъл не се установява дори същите двама да се познават. От друга
страна свидетелят Б. е майка на жалбодателя Б. и за същата е налице съвсем
понятен мотив да изнесе обстоятелства в подкрепа тезата на дъщеря си. Отделно
от горното, изнесеното от свидетеля Б. трудно може да се приеме за житейски достоверно.
Предвид общоизвестното съвсем кратко време, през което светофарната уредба
преминава през „жълт“ сигнал към забранителен /„червен“/ такъв, то свидетелят Б.,
въпреки че не е водач на МПС, трябва да
е следяла с твърде голямо внимание въпросната светофарна уредба за да долови,
че автомобилът, в който се е возела, е навлязъл в кръстовището точно при „жълт“
сигнал. Също така прави впечатление, че свидетелят Б. предава с големи
подробности разговора, проведен между актосъставителя и нейната дъщеря, като
буквално твърди, че служителят на МВР е обяснявал едновременно на нея и на
дъщеря и, което трудно може да се приеме за логично, доколкото същата не е
лице, на което се съставя АУАН, нито има понятна причина да участва така
непосредствено в процедурата по съставяне на акта. Ето защо съдът даде вяра на
посоченото от свидетеля В., а не на заявеното от свидетеля Б..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Ф.Н.Б.,
ЕГН: **********, с адрес *** виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 08.05.2019г., около 16:20 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„България“ и ул.„Дилянка“, като водач на
МПС – лек
автомобил„Ауди А3“ с рег.№ „***“, не съобразила поведението си със светлинните
сигнали, а именно – преминала е на забраняващ /„червен“/ сигнал на светофарната
уредба.
В случая без съмнение се установява, предвид вече коментираната доказателствена
съвкупност, че жалбоподателят Б. е навлязъла в описаното кръстовище не забраняващ
/„червен“/ сигнал на светофарната уредба, а не на „зелен“ или „жълт“ такъв, които
твърдения остават недоказани, предвид вече коментираната доказателствена
съвкупност.
Съдът намери за неоснователното възражението, че не са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН, екземплярът от АУАН, представен на
жалбоподателката бил нечетлив, по никакъв начин не могат да се разберат
обстоятелствата във връзка с нарушението, жалбоподателката не е могла да
упражни правото си на защита. Следва да се посочи, че преценката доколко един
ръкописен текст се явява четлив или нечетлив е до голяма степен субективна
такава. В настоящия случай се установява, че оригиналът на АУАН е представен и
прочетен на жалбоподателя Б. и същата е подписала акта, както и разписката за
получаване на препис от същия, без по никакъв начин да отрази възражение, че не
разбира АУАН или че преписа е нечетлив, което по никакъв начин не кореспондира
с тепърва наведеното пред съда твърдение в подобен смисъл.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че в
нарушение на чл.44 от ЗАНН, на жалбоподателката не е обяснено какви са и
правата във връзка със съставянето на АУАН, а именно – възможността същата да
направи писмени възражения в 3-дневен срок от съставяне на същия акт. Последното
възражение е изцяло недоказано, като съдът вече взе становище относно
възприетата като установена фактическа обстановка и причините за последното,
което не е нужно да повтаря. Прави още впечатление, че на самия АУАН
жалбопотеля собственоръчно се е разписала на указанието, че е уведомена за това,
че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения и възражения. Не на
последно място следва още да се отбележи, че по делото се установява, както и
самият жалбоподател твърди, че последната е депозирала писмени възражения в
срок по така съставения АУАН, поради което и неясно остава по какъв начин е
нарушено правото и на участие в производството, дори и при самото съставяне на
АУАН да не е разбрала последното си право (което не се установява по делото).
Също като изцяло неоснователно следва
да се прецени и възражението, че тъй като административнонаказващия орган не
бил коментирал в наказателното постановление направените възражения, то
последния не ги бил взел предвид. Макар безспорно чл.52, ал.4 от ЗАНН да
задължава административнонаказващия орган да съобрази направените възражения,
то за последния не съществува задължение да развие писмено становище по тях в
наказателното постановление. Последното е видно от разпоредбите на чл.57, ал.1,
т.1 – т.10 от ЗАНН, в които изчерпателно са посочени задължителните реквизити
на наказателното постановление и където подобно задължение липсва. Ето защо
очевидно не може да се твърди, че липсата на обсъждане възраженията по АУАН в
наказателното постановление налага извод за нарушение реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН от административнонаказващия орган.
Съдът намери за неоснователно и
възражението, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсва описание на
нарушението, не е посочено по кой път се е движела жалбоподателката и в каква
посока. Следва да се посочи, че в
наказателното постановление и АУАН е точно указано място на нарушението – кръстовището на бул.„България“ и
ул.„Дилянка“, което е и задължителен реквизит на АУАН – съгласно чл.42, т.3 и
т.4 от ЗАНН и на наказателното постановление – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Въпросът в каква посока се е движил жалбоподателят Б. е такъв, който подлежи на изследване при оспорване
твърдените от административнонаказващия орган факти, в този смисъл е свързан с
доказване съставомерните факти при едно оспорване на последните и в този смисъл
е свързан с процеса на доказване твърдяното нарушение. В конкретния казус
свидетелят В. подробно описа
посоката на движение на МПС с рег. № „ ***“, с което факта на нарушение беше установен по
несъмнен начин.
Също не може да бъде споделено и възражението, че в наказателното
постановление не са посочени доказателствата, които подкрепят нарушението – не
е ясно къде се е намирал актосъставителя, имал ли е видимост към светофарната
уредба и т.н.. В случая нарушението не е установено въз основа на
доказателствен материал, подлежащ на описване по реда на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а е пряко и непосредствено възприето от свидетеля В.. Въпросите къде се
намирал последния и дали имал видимост към светофарната уредба са такива, които
подлежат на изследване от съда при оспорване фактическите констатации на
последния, а не съставляват „доказателства“ по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери за неотносми възраженията, че в
наказателното постановление е посочено, че на нарушителят се отнемат 8
контролни точки, като основание за последното е посочено единствено Наредба №
Iз-2539 на МВР, не е посочено пълното наименование на нормативния акт, кога е
приет, не е посочена конкретна разпоредба от същия, още неправилно са посочени
притежаваните и отнети контролни точки. Отнемането на контролни точни по реда
на въпросната Наредба № Iз-2539 е административна процедура, която има за свое
основание влязло в сила наказателно постановление, съответно – последната
процедура няма отношение към законосъобразността на същото наказателно
постановление по същество. Следва да се посочи още, че отнемането на контролни
точни няма характер на административно наказание по смисъла на ЗАНН, доколкото
в чл.13, ал.3 от ЗАНН изчерпателно са изброени видовете административни
наказания, а именно - обществено порицание,
глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. Не на последно място и доколкото отнемането на контролни точки не е
наказание по смисъла на ЗАНН, то описанието на същата процедура не е
задължителен реквизит на наказателното постановление, съгласно изброяването на
чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, съответно – грешки или неточности в това
описание нямат отношение към законосъобразността на наказателното постановление.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. В този
смисъл не се доказаха твърденията на жалбоподателя, че навлязъл на кръстовището
на разрешаващ сигнал или на „жълт“ такъв. Що се отнася до обстоятелството, че се
касае за млад водач, получил изключително скоро свидетелството си за
правоуправление, то същото по никакъв начин не налага извод за маловажност на
случая, а напротив – от такъв водач следва да се очаква повишено внимание и
съобразяване с нормите на ЗДвП.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-004845 от
05.06.2019г., издадено от К. О. Н., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Ф.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес *** на
основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.